Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение № 1017 от 23.11.2010г. по гр.д. № 1434/2010г. по описа на ВТРС, по реда на чл.422 от ГПК е прието за установено по отношение на „Е.-7” ООД-гр.В., че дължи на „В.” -гр.В. сумата 2513,63 лв. за неизплатено задължение по запис на заповед от 27.10.2009г., сумата 50,39 лв. лихва за забава за времето от 02.12.2009г. до 08.02.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2010г. до окончателното плащане на вземането, за която сума с разпореждане по ч.гр.д. № 546/ 2010г. на ВТРС е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК; осъден е „Е.-7” ООД-гр.В. да заплати на „В.” -гр.В. 301,28 лв. разноски по делото. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „Е.-7” Е.-гр.В. чрез пълномощника адв.Чокойски. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно районният съд е приел, че записът на заповед е автентичен и удостоверява надлежно посочената дата на предявяване-01.12.2009г., тъй като процесната запис на заповед не е предявявана на длъжника и положеният подпис от страна на издателя до отбелязаната дата на предявяваÝе е положен още при издаване на документа, като датата е вписана впоследствие от лице, различно от автора на документа. Възразява, като твърди, че предявяването за плащане е антидатирано, поради което документът не следва да се ползва с доказателствена сила. Излага и че издателят на записа на заповед е бил принуден да подпише процесната запис на заповед, тъй като кредиторът е възпрепятствал достъпа до наетия от „Е.-7” ООД склад. Сочи, че документът е бил подписан единствено, за да бъде решен възникналият спор и да бъде допуснат Йовко Йовков до складовото помещение.Моли въззивния съд да отмени решението на ВТРС и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В писмен отговор на въззивната жалба пълномощникът на ответника по жалба „В.” -гр.В. адв.Червенков оспорва същата като неоснователна по изложени за това доводи. Моли да бъде потвърдено решението на ВТРС като правилно и законосъобразно. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. По реда на чл.422 ал.1 от ГПК е предявен установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният документ-запис на заповед е автентичен и удостоверява надлежно посочената дата на предявяване: районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото на база събраните доказателства, като при това е достигнал до правилни правни изводи относно автентичността на ценната книга и датата на предявяване. Видно от съдебно-графологичната експертиза двата подписа срещу „издател” на записа на заповед, единият от които удостоверява предявяването му, са положени от представляващия дружеството-жалбоподател Й.Й.. Това обстоятелство е безспорно установено от експертизата, поради което правилно районният съд е приел, че записът на заповед е автентичен. Твърденията на жалбоподателя, че подписът на издателя до датата на предявяване е положен при издаване на документа, а не на посочената дата на предявяване са несъстоятелни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Липсват доказателства и за твърдението му, че отбелязаната дата на предявяване е вписана впоследствие от лице, различно от автора на документа. Видно от заключението на експертизата, поради недостатъчно отразени индивидуални признаци в числата, съставляващи датата 01.12.2009г., не е възможно да се извърши идентификация-т.е. експертизата не установява тази дата да е вписана от друго лице, а не от Йовков. Досежно оплакването, че издателят на записа на заповед Йовков е бил принуден да подпише процесната запис на заповед, ‗ъй като кредиторът е възпрепятствал достъпа до наетия от дружеството-жалбоподател склад: същото е неоснователно. Липсват доказателства в тази насока-събраните по делото гласни доказателства /показанията на св.Д. Й.-брат на представляващия дружеството/ не установяват наличието на този твърдян факт. Същият е посочил единствено, че не е могъл да натовари стоката от склада, защото е бил сложен допълнителен катинар, както и че след подписването на записа на заповед им е било разрешено да изнесат минералната вода от склада. От тези показания не се установява по отношение на Й. да са осъществени каквито и да било действия, с които чрез сила или заплаха да му е било въздействано, за да поеме задължението по записа на заповед, поради което е и ирелевантен мотивът на издателя за издаване на записа на заповед и поемане на задължението. Освен това, както е посочил правилно и районният съд, съгласно нормата на чл.297 от ТЗ, дори записът на заповед да е издаден при крайна нужда, това обстоятелство не е основание за унищожаване на сделката. С оглед изложеното, съдът счита, че е установено, че за ответника по жалба-лицето, в чиято полза е издадена процесната запис на заповед, е възникнало и съществува валидно и изискуемо вземане за плащане на сумата по менителничния документ, което не е погасено, а за жалбоподателя е възникнало и съществува задължение да плати на ответника по жалба сумата по процесната запис на заповед, макар и при забавено плащане. Поради това предявеният иск за установяване на процесното вземане е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с лихвата за забава от датата на падежа до подаване на заявлението по чл.417 ГПК /изчислена с лихвен калкулатор/, както и ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е основателен и доказан. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 1017 от 23.11.2010г. по гр.д. № 1434/ 2010г. по описа на Великотърновски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |