Номер 47622.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. В.ев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100501974 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
Въззивникът ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО , редовно призована, представлява се от
юрисконсулт С. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна М. М. Х. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв.
Д. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по
делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не
са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и отговора
по нея:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Държавата чрез
Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ срещу Решение №
1841 от 21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 8952 по описа за 2019г. на Районен съд –
Варна, двадесети състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено
по отношение на ищцата М. М. Х. , че въззивникът не е собственик на недвижим имот,
1
представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.2573.172 по кадастралната
карта /КК/ на град Варна, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 970 кв.м.
В жалбата се твърди, че решението на първо място е недопустимо, тъй като ищцата е
предявила отрицателен установителен иск, от който няма правен интерес, защото този иск
не може да послужи като основание за признаване право на собственост на ищеца. Също
така се излагат и доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение,
както и за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи
се, че районният съд не е обсъдил всички доказателства, а именно, че към акта за държавна
собственост са приложени писмени доказателства, удостоверяващи собствеността на
държавата. Отделно от това не са налице такива, които да установяват съществуването на
явно фактическо добросъвестно владение на процесния имот. Излага се, че не е преценена
нормативно установена забрана в чл. 86 от ЗС да се придобива по давност държавен имот,
доколкото е налице мораториум до 31.12.2022г. Твърди се, че след постановяването на
първоинстанционното решение е било установено, че имотът е собственост на трето –
неучастващо в делото лице, поради което и се иска предвид обективираната насрещна
искова претенция от В. Й. Т. да се върне делото за разглеждане от друг състав на ВРС.
Въззиваемата М. М. Х. е оспорила жалбата като неоснователна. Излага, че атакуваното
решение е правилно и обосновано. Възразява против приемането на исканите писмени
доказателства, базирайки се на разпоредбите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, както и на
факта, че същите са неотносими към предмета на спора.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
въззивната жалба срещу решението на Районен съд-Варна, оспорвам депозирания писмен
отговор. Нямам доказателствени искания.
АДВ. П.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания писмен отговор. Нямам доказателствени искания. Представям
списък с разноски и доказателства за извършването им.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Първоинстанционният съд не е взел предвид, че отричането на
чужди права не води до наличие на собствени права. Когато отричаш право на собственост с
отрицателен установителен иск, това не прави предмет на делото свое, а чуждо право.
Неправилно съдът не е обсъдил всички доказателства и че за процесния имот има съставен
акт за държавна собственост с представени права на управление на областния управител на
областен административен център Варна. Моля да отмените решението на Районния съд
като неоснователно и неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моля да ми бъде даден
подходящ срок за писмена защита. Моля да ми присъдите юрисконсултско възнаграждение.
АДВ. П.: От името на доверителката ми моля да постановите решение, с което да
потвърдите решението на Районен съд и да присъдите направените по делото разноски
съобразно представения списък. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо. Този
извод не е правилен. За ищцата безспорно е налице правен интерес да предяви отрицателен
установителен иск, за да отрече правото на собственост на държавата. Наличието на акт за
държавна собственост е пречка ищцата да се позове на изтекла в нейна полза придобивна
давност. В тежест на държавата е да установи правото на собственост, такива доказателства
не се представиха. Като правно основание за издаване на акта е посочена единствено
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Закона за държавната собственост, която разпоредба
предвижда кой е компетентният орган да състави акт за държавна собственост. В отговора
на исковата молба не са наведени твърдения на какво основание държавата е станала
собственик на имота – дали е налице одържавяване или отчуждаване, дали е налице
основание по § 42 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната
собственост, или чл. 25 от ЗСПЗЗ. В случая няма такова позоваване. Позовават се само на
общо нормативно основание, което обаче не сочи някакво конкретно фактическо основание.
В отговора на исковата молба прекалено много са набляга на факта, че моята доверителка не
е собственик. Ние сме собственици по давностно владение, но наличието на акт за държавна
собственост пречи на ищцата да се снабди с нотариален акт. Моля да оставите в сила
решението и да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал. 2
от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
СЪДЪТ предоставя възможност процесуалния представител на въззивника да изложи
подробни аргументи по същество на спора в писмени бележки, които да представи по
делото в петдневен срок, считано от датата на съдебното заседание.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:41 часа.
3
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4