Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по подадени две жалби.Първата от тях е подадена от адв. И. И.-ВТАК, в качеството му на пълномощник на СА „Д.А.Ц.” гр.С. против Решение №/11.05.2012 г., постановено по гр.д.№/2012 г. по описа на С. районн съд в частта му, с която са уважени предявените от И. П. П., ЕГН *, с постоянен адрес гр.С., ул.”3. С. П.” №76,.2, А.2 против него обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 и е признато уволнението на ищеца ,обективирано със Заповед №ЛС/11.11.2011 г. на зам. ректора на СА „Д.Ц.”, за незаконно и той е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „Главен асистент” в катдра „Финанси и кредит” при СА „Д.Ц.” гр.С..В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението в тази му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решението е постановено при погрешно възприятие на фактическата обстановка и неправилно тълкуване на относимата към спора нормативна база.Съдът неправилно според жалбоподателя е тълкувал представените по делото писмени доказателства както по съдържание, така и с оглед тяхната относимост към спора.Съдът неправилно е приел, че работодателят е следвало да издаде нова,втора заповед, с която да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ и че това формално нарушение е съществено и само по себе си води до отмяна на заповедта и признаване уволнението за незаконно.Неиздаването на втора заповед по никакъв начин не нарушава правата на ищеца и не е основание за отмяна на заповедта.Не е налице според жалбоподателя и второто посочено он районния съд основание, а именно: заповедта не е издадена от представляващия работодателя ректор на СА или от упълномощено от него лице.Той счита, че след като подписалият заповедта зам. ректор е изпълнявал длъжността „ректор”, то в делегираните му права влизат и такива да прекратява трудови правоотношения.На трето място счита, че посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са безспорно установени, а именно неявяването на ищеца на работа в посочения ден и изнасянето извън територията на СА без знанието и съгласието на ръководството на академията на Проект за актуализиране на Правилника за дейността на ВУЗ, който е бил предназначен за друг кръг лица.Безспорно било установено, че тези нарушения са виновно извършени.Предвид становището, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е приет неправилно от съда за основателен, това води и до неправилност на извода за основателност на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.Решението според жалбоподателя е необосновано, тъй като съдът е приел механично тезата на ищеца без да обсъди възраженията на ответника и да съобрази доказателствата.Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което двата иска да бъдат отхвърлени.Претендират се направените разноски пред двете инстанции. Втората жалба е подадена от адв.Л. М.-ВТАК, в качеството й на пълномощник на И. П. П. срещу Решение №/11.05.2012 г., постановено по гр.д.№/2012 г. по описа на С. районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. П. П. срещу СА”Д.Ц.” гр.С. иск с правно основание чл.344,ал.1 т.3 от КТ за за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение за сумата от 5172 лв главница заедно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане.В жалбата се сочи, че решението в тази му част е неправилно,постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.Съдът неправилно и разрез с доказателствата е приел, че ищецът не е доказал безспорно качеството си на безработен в периода след уволнението.Неправилно съдът е приел, че представената от ищеца регистрационна карта от Бюрото по труда гр.С. удостоверява само факта, че той е следвало да се подпише към дата 19.01.2012 г., но не доказвала по безспоренначин, че той е останал без работа след уволнението.Неправилно съдът е приел, че този отрицателен факт следва да се доказва от ищеца по друг начин, освен посочения.Регистрационната карта доказва, че лицето е регистрирано като безработен на 15.12.2011 г. и следва да потвърди това обстоятелство с подписа си на 19.01.2012 г.,т.е след подаването на исковата молба.Неправилно съдът не е допуснал исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца през м.октомври,2011 г., т.е за месеца предхождащ уволнението ,респ. какъв е размерът на следващото се обезщетение по чл.225 от КТ.Това според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение,водещо до ограничаване на правата му.Иска отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго, с което да бъде присъдено обезщетение в размер на 4310 лв, представляващо петкратния размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението, считано от 15.12.2011 г. заедно със законната лихва върху главницата от депозирането на иска до пълното й изплащане. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: С обжалваното решение Свищовският районен съд е признал уволнението на И. П. П., ЕГН *, с адрес гр.С., ул.”3. С. П.”, №76, .2, А.7, обективирано със Заповед № ЛС/11.11.2011 г. на заместник-ректора на СА „Д.А.Ц.” гр.С., за незаконно, като е отменил цитираната заповед като незаконосъобразна.Със същото решение е възстановил ищеца И. П. П. на заеманата до уволнението длъжност „Главен асистент” в катедра „Финанси и кредит” при СА „Д.А. Ц.” гр.С..С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска на И. П. П. срещу СА”Д.А. Ц.” гр.С. за заплащане на сумата от 5172 лева главница, представляващи обезщетение за това, че ищецът е останал без работа вследствие незаконното уволнение, в размер на шесткратния размер на брутното му труõово възнаграждение през месеца предхождащ уволнението.Осъдил е ответника да заплати държавна такса. За да постанови решението си , първоинстанционният съд е събрал и обсъдил подробно посочените от страните доказателства-писмени и гласни.Правилно и в съответствие със събраните доказателства е изяснил фактическата обстановка по делото.Приел е за установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответната академия по силата на сключен между страните трудов договор от 24.09.1998 г. и допълнителни споразумения към него и че ответникът се явява негов работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.По силата на сключения трудов договор ищецът е изпълнявал до датата на уволнението длъжността „Главен асистент” в катедра „Финанси и кредит” на СА .Със Заповед №ЛС-/11.11.2011 г. на зем.ректора на СА „Д.А. Ц.” гр.С. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” В заповедта като основание са посочени нарушения по чл.187, т.1, т.3 т.7 и т.8,чл.188, ,т.3,чл.189,ал.1,чл.192,ал.1, чл.195 и чл.190,ал.1,т.3,4 и 7 от КТ.В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че ищецът не се е явил на работа на 11.10 .2011 г. и не е провел две занятия със студенти четвърти курс, първото от 12,30 часа и второто от 14,15 часа, предвидени в учебната програма.За това свое отсъствие не е взел разрешение от работодателя си и не е изпълнил задълженията си по Заповед №/25.02.2010 г. на ректора на СА-нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.1, 3 и 7 от КТ, а именно неявяване на работа, неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на законни нареждания на работодателя.Също така на 12.10.2011 г., след работно време, без знанието и съгласието на ръководни органи на академията взел” оставен на доверие” и изнесъл извън територията на СА Проект за актуализиране на Правилника за дейността на Стопанската академия-нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 от КТ-злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието.След надлежното връчване на заповедта на уволнения, което не се оспорва, от последния са депозирани писмени обяснения,придружени с медицинска бележка с дата 11.10.2011 г., в която е посочено,че на същата тази дата П. е бил на преглед при личния си лекар и е имал хипертонична криза за времето от 12 до 18 часа.По делото са приети като писмени доказателства извадка-копие от амбулаторен журнал на „ИППМП д-р В. Т.”, в който е посочено посещение на ищеца при лекаря на 12.10.2011 г.Поради оспорването на писмените доказателства е разпитана като свидетел д-р Т.,която потвърждава, че ищецът е посетил кабинета й на 11.10.2011 г. с оплакване за главоболие и световъртеж.Бел зачервен и притеснен.Измерила му кръвното налягане и му поставила инжекция, след което го посъветвала да си почине.Не го вписала в медицинския журнал на същата дата, защото той казал, че има часове след обяд по-късно, и че след като си почине, ще отиде да си кара часовете.Никъде не била отбелязала, че е идвал на 11.10.2011 г.,тъй като това не се отчита в здравната каса.Дошъл на другия ден и казал, че му трябва този документ и тогава тя написала медицинската бележка.Заявява, че ако пациентът не е бил дошъл на 11.10, тя нямало да му издаде бележката на другия ден.Кръвното налягане на пациента, което тя измерила при посещението му, било 160/100. Направените от първоинстанционния съд правни изводи по отношение законността на уволнението въз основа на така изяснената фактическа обстановка въззивната инстанция намира за правилни и обосновани като цяло и като краен извод.Не споделя единствено мотива за необходимостта от издаването на втора заповед с посочване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно чл.330,ал.2, г.6 от КТ, а именно прекратяване без предизвестие когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение изрично са изброени основанията за това като факти , като е обозначена правната им квалификация и е посочено, че работодателят наказва ищеца с дисциплинарно уволнение и прекратява трудовото правоотношение с него.Посочването на текста на чл.330,ал.2, т.6 като основание за прекратяване не е необходимо,след като то реално съществува.Останалите съображения на първоинстанционния съд за да приеме уволнението за незаконно са правилни и обосновани. На първо място заповедта е издадена от неоторизирано изрично за това от представляващия работодателя / ректора/ лице, а именно зам. ректора.С това е нарушена императивната разпоредба на чл.192, ал.1 от КТ.Ответникът не е представил заповед ,с която ректорът делегира правомощията си по налагането на дисциплинарни наказания на друго лице, следователно заповедта е издадена от лице, нямащо тези правомощия и от формална гледна точка е незаконосъобразна. Правилно първоинстанционният съд в мотивите си е посочил, че работодателят не е посочил в заповедта защо налага най-тежкото дисциплинарно наказание при така установените от него нарушения.В заповедта са посочени „системни нарушения на трудовата дисциплина”, „наличие на множество дисциплинарни нарушения в един непродължителен период от време, упорит стремеж за нарушение на трудовата дисциплина и липса на каквато и да е критичност към деянието”.При така цитираните нарушения, дори и те да са извършени реално, настоящата инстанция не счита, че е налице „системност” и „упорит стремеж” към нарушаване на трудовата дисциплина.Освен това, както правилно е посочил първоинстанционния съд, не може да се приеме за установено, че отсъствието на ищеца от работа за няколко часа от деня е било безпричинно.Преценени доказателствата в тяхната съвкупност- издадената медицинска бележка, отбелязването в медицинския журнал ,потвърденото от свидетелката д-р Т. посещение на посочената дата в кабинета й от пациента П. с конкретно установените от нея показатели на кръвното му налягане и общото му състояние, всичко това сочи, че той е бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията по провеждане на учебните занятия.При това посочените в заповедта нарушения по чл.187, ал.1, т.1,3 и 7 от КТ не са потвърдени от доказатествата по делото. Правилен е и другият извод на съда за липса на данни за злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения-нарушение по чл.187, т8 от КТ.Съвсем логично и обосновано съдът е приел, че изнасянето на Проекта за актуализация на Правилника за дейността на Стопанска академия не представлява такова нарушение и няма данни да е извършено умишлено с цел увреждане интересите на работодателя.Не е злепоставено предприятието в случая ВУЗ-а пред трети лица.Няма твърдения, че този проект съдържа поверителна информация, както и няма данни да е съществувала забрана по силата на заповед на ректора или на закон този проект да бъде изнасян или четен. Данните сочат, че той е бил на разположения на служителите в академията, един от които е ищецът. Обобщено казано събраните по делото доказателства не сочат извършени от ищеца дисциплинарни нарушения, свързани с работата му, още по-малко на системни и тежки такива.Изводите на първоинстанционния съд,касаещи отмяната на уволнението като незаконно и заповедта,с коетято е обективирано налагането на това наказание и прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, са правилни и обосновани.Решението в тази му част следва да бъде потвърдено. По отношение на отхвърления иск за обезщетение с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 от КТ въззивната инстанция намира, че в тази си част решението е неправилно и следва да бъде отменено.По делото пред първата инстанция е представено копие от регистрационна карта, издадено от Агенция по заетостта- Дирекция „Бюро по труда” гр.С., от което е видно, че на 15.12.2011 г. ищецът И. П. П. се е регистрирал като безработен в бюрото и е следвало на 19.01.2012 г. да се яви и да потвърди положението си на безработен.Липсват данни той да е започнал работа преди датата на постановяване на решението.Фактът че не работи е отрицателен факт, който не следва да се доказва от твърдящия този отрицателен факт, а именно от ищеца.Същият е депозирал по делото достатъчно доказателства, че е заявил официално качеството си на безработен и поддържа това до края на делото пред първата инстанция.Твърдящият обратното би следвало да доказва твърдението си,което в случая не е направено.Пред въззивната инстанция ищецът поддържа искането си в намален размер, а именно за сумата от 4310 лв обезщетение поради оставането си без работа в резултат на незаконното уволнение в продължение на пет месеца след това.Според заключението на допуснатата и изслушана пред въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, брутното трудово възнаграждение на ищеца за предхождащия уволнението месец октомври,2011 г. възлиза на 862 лв, респ. петкратният претендиран от него размер- на 4310 лв.Искът за обезщетение се явява основателен и доказан до този размер .Решението в тази му обжалвана част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът по чл.344, ал.1, т.3 ,вр. чл.225 от КТ да бъде уважен в този размер. При този изход на делото в полза на И. П. П. следва да бъдат присъдени направените пред виззивната инстанция разноски в размер на 450 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение №/11.05.2012 г. на С. районен съд, постановено по гр.д.№ по описа на съда за 2012 г. в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от И. П. П., ЕГН *, от гр.С., ул.”3. С. П.”, №76, .2,А.7, против СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Д.А.Ц.” гр.С.,представлявана от ректора доц.д-р В. А., иск за сумата 5172 лева главница, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на шесткратното брутно трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението, заедно със законната лихва върху тази сума от депозирането на иска до окончателното й изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Д.А.Ц.” гр.С., представлявана от ректора доц д-р В. А. , да заплати на И. П. П. , с ЕГН *, с адрес гр.С., ул.”3. С. П.”, №76, .2, А.7, сумата от 4310 лв / четири хиляди триста и десет лева/ представляващи обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на петкратното брутно трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска-06.11.2011 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 450 лв / четиристотин и петдесет лева/. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. ОСЪЖДА СА „Д.А.Ц.” да заплати държавна такса по сметката на Великотърновски окръжен съд в размер на 172,40 лв, както и разноски за вещо лице в размер на 98 лева. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |