Решение по дело №5279/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА, 07.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 30.05.2019 г., в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5279 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 14.12.2018 г. от ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25 офис-сграда Лабиринт ет.2 офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.,чрез юк.Ц.П.,против Ф.Н.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск с правно основание иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че на 04.12.2017 г. било подписано приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013 г.,сключен между ”Вива кредит”ООД и ищеца,по силата на който вземането на ”Вива кредит”ООД по договор за паричен заем №5343982/16.03.2017 г. било прехвърлено на ищеца,ведно с всички привилегии и обезпечения.”Вива кредит”ООД било упълномощило ищецът от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за цесията.До ответника било изпратено писмо,ведно с покана за доброволно изпълнение,чрез ”Български пощи”.Писмото било върнато в цялост,с отбелязване,че пратката не била потърсена.На 28.11.2018 г. ищецът бил изпратил второ писмо до длъжника,отново върнато в цялост/в тази връзка,ищецът представя копие от уведомлението за извършената цесия,ведно с покана за доброволно изпълнение,за връчване на ответника/.

Договорът за паричен заем бил сключен на основание предложение,направено от заемателя,предварително представен от него Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договорите за паричен заем VivaPlanPlus14.

На основание сключения договор,заемодателят предал на заемателя сума в размер на 1 500 лв.,която сума заемателят следвало да върне ведно с договорна лихва в размер на 230.52 лв.,на 18 равни двуседмични вноски от по 96.14 лв. всяка,считано от 30.03.2017 г. до 23.11.2017 г..

При забава на погасителна вноска,на четвъртия и на осемнадесетия ден от забавата заемателят дължи 10 лв.,а на единадесетия и на двадесет и петия-15 лв.,като максималният размер на начислените разходи не може да превишава сумата от 175 лв..Сумите били предназначени за покриване на разходи на заемодателя за провеждане на телефонни разговори,изпращане на писмени покани и електронни съобщения във връзка със събирането на вземанията.Съответно,на заемателя била начислена сумата от 175 лв..

При забава на погасителна вноска с повече от 57 календарни дни,на петдесет и осмия ден заемателят дължи и сумата от 70 лв. за направените разходи за събиране на просрочените вземания,включващи ангажиране дейността на служител.На това основание на заемателя била начислена и сумата от 70 лв..

Съгласно чл.4 ал.1 от договора,заемателят се задължил да предостави на заемодателя обезпечение,а именно поръчител-физическо лице,което да отговаря на определени изисквания.Заемателят не бил предоставил обезпечение,при което му била начислена неустойка в размер на 587.16 лв., съгласно ал.2,по уговорка между страните разсрочена на 18 вноски от по 32.62 лв.,дължими на падежните дати на погасителните вноски.

С подписването на договора,заемателят бил удостоверил,че бил избрал ползването на допълнителната услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на заема,за която услуга дължал такса в размер на 587.16 лв.,по уговорка между страните разсрочена на 18 вноски от по 32.62 лв.,дължими на падежните дати на погасителните вноски.

Така общата погасителна вноска възлязла на сумата от 161.38 лв..

С подписването на договора,страните били уговорили и лихва за забава плащането на погасителните вноски в размер на законната.От 12.05.2017 г. до датата на подаването на заявлението/за издаване на заповед за изпълнение/,на ответника била начислена лихва в размер на 94.78 лв..

По договора,ответникът бил платил 644.76 лв.,с която сума бил погасил 97.86 лв. такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит,130 лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания,128.48 лв. неустойка, 66.35 лв. договорна лихва и 222.07 лв. главница.

Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението,ответникът не бил погасил останалите задължения по договора за кредит.

За задълженията,ищецът бил подал заявление по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №4108/2018 г. на ВРС ответникът не бил открит,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се да бъде признато за установено,че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 1 277.93 лв. главница по договор за паричен заем №5343982/16.03.2017 г.;164.17 лв. договорна лихва за периода от 11.05.2017 г./падежа на първата неплатена вноска/ до 23.11.2017 г./падежа на последната вноска/; 489.30 лв. такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 11.05.2017 г. до 23.11.2017 г.;45 лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания;70 лв. такса разходи за дейност на служител;458.68 лв. неустойка за периода от 11.07.2017 г. до 23.11.2017 г.;94.78 лв. лихва за забава за периода от 12.05.2017 г. до 03.09.2018 г.;законната лихва върху главницата,считано от 03.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.

Иска се и присъждане на разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника адв.М.Л. *** е постъпил отговор,с който се оспорва иска,като неоснователен и недоказан:

Ответникът не бил надлежно уведомен за цесията до предявяването на иска.При представляването на ответника от особен представител връчването на уведомлението заедно с исковата молба нямало твърдяния от ищеца ефект.

С плащанията по договора,главницата била погасена до сумата от 1 180.54 лв.,а договорната лихва в размер на 230.52 лв. и лихвата за забава в размер на 94.78 лв.-изцяло,съгласно чл.76 ал.2 от ЗЗД.

Клаузата за неустойка била нищожна,като противоречаща на закона и добрите нрави и излизаща извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.Стигало се вкл. до недопустимо скрито оскъпяване на кредита.

Клаузите за такси също били нищожни,като неравноправни.В попълненото от ответника заявление не бил посочен размер на таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит,следователно не е имало индивидуална уговорка,съгласно изискванията на ЗЗП. Клаузата заобикаляла закона и накърнявала правата на ответника и доколкото била фиксирана в размер на почти половината от заемната сума.Отделно,ищецът не бил ангажирал доказателства за реално експресно разглеждане на искането,както и за сторени разходи.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 03.09.2018 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 1 277.93 лв. главница по договор за паричен заем №5343982/16.03.2017 г.;164.17 лв. договорна лихва за периода от 11.05.2017 г./падежа на първата неплатена вноска/ до 23.11.2017 г./падежа на последната вноска/;489.30 лв. такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 11.05.2017 г. до 23.11.2017 г.;45 лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания;70 лв. такса разходи за дейност на служител;458.68 лв. неустойка за периода от 11.07.2017 г. до 23.11.2017 г.;94.78 лв. лихва за забава за периода от 12.05.2017 г. до 03.09.2018 г.;законната лихва върху главницата,считано от 03.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.

Исканата заповед/№2609/ е била издадена на 07.09.2018 г..Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 22.11.2018 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №4108/2018 г. по описа на ВРС.

Видно от представеното по делото предложение за сключване на договор за паричен заем/стр.10/,на 16.03.2017 г. ответникът е кандидатствал пред ”Вива Кредит”ООД гр.София за отпускане на потребителски кредит в размер на 1 500 лв.,със срок на погасяване-18 четиринадесетдневки и с размер на двуседмичната погасителна вноска-96.14 лв..Ответникът е заявил и желание за експресно разглеждане на заявката срещу допълнителна такса.

Видно от представените договор за паричен заем ”Вивакредит план 14 и 30” №5343982/стр.стр.7-9/,на 16.03.2017 г. страните са сключили договор,по силата на който ”Вива Кредит”ООД е предоставило на ответника сума в размер на 1 500 лв.,с размер на погасителната вноска/вкл. главница,лихва и такса за експресно разглеждане от 587.16 лв./-128.76 лв.,със срок на заема 36 седмици,с брой на вноските 18,с фиксиран годишен лихвен процент 40.31% и с ГПР 49.34%.Дължимата сума по кредита е в общ размер на 2 317.68 лв..

Съгласно чл.4 ал.1 от договора,заемателят се задължава да предостави на заемодателя обезпечение,а именно поръчител-физическо лице,което да отговаря на определени изисквания.Съгласно ал.2,при неизпълнение заемателят дължи неустойка в размер на 587.16 лв.,която се разсрочва,като уголемява месечните вноски със сумата от 32.62 лв./месечна вноска в размер на 161.38 лв./.

Съгласно чл.8 ал.2 от договора,при забава плащането на погасителните вноски заемодателят дължи лихва за забава в размер на законната.

Видно от представената Тарифа на ”Вива Кредит”ООД /стр.11/,за договори с погасяване на двуседмична вноска при забава на погасителна вноска на четвъртия ден от забавата заемателят дължи 10 лв.,а на единадесетия-15 лв.,като максималният размер на начислените разходи не може да превишава сумата от 175 лв..

При забава на погасителна вноска с повече от 57 календарни дни,на петдесет и осмия ден заемателят дължи и сумата от 70 лв. за направените разходи за събиране на просрочените вземания,включващи ангажиране дейността на служител.

Видно от представените рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013 г./стр. стр.12-14/ и приложение №1/04.12.2017 г. към договора /стр.17-19/,вземането на ”Вива кредит”ООД по договора с ответника е било прехвърлено на ищеца,ведно с всички привилегии и обезпечения.

Видно от представеното пълномощно/стр.20/,”Вива кредит”ООД е упълномощило ищецът от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за цесията.

Видно от представените уведомителни писма от 08.12.2017 г. и от 28.11.2018 г. и известия за доставяне /обратни разписки към писмата/стр.стр.21-24/,ищецът е направил опит да уведоми ответника за цесията и да го покани да изпълни доброволно.Ответникът не е бил открит на адреса.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Претенцията на ищеца почива на неизпълнение по договор за кредит.

Съдът е докладвал делото,като е указал на ищецът,че е следвало да ангажира доказателства за наличието на договор за кредит,вкл. за усвояването на кредита, просрочието на вноски и неизпълнението,в рамките на заявеното.

Ищецът е ангажирал годни писмени доказателства-договор за кредит.

Ответникът евентуално е следвало да ангажира доказателства за плащане.

При тези позиции на страните,Съдът е отделил безспорни факти сключването на договора за кредит, усвояването на кредита и частичното погасяване на кредита.

На първо място,Съдът приема,че ищецът е встъпил валидно в правата на кредитора по договора с ответника. Безспорно,ответникът се счита уведомен с връчването на исковата молба на особения представител.

На следващо място,по делото не се спори,че праводателят на ищеца представлява финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ и в доразвитие кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК.Доколкото отпуснатият кредит представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13 т.12 от ДР на ЗЗП,ответникът има качеството на потребител по смисъла на т.1.Като потребител,ответникът разполага със защита против неравноправни клаузи,уредена в гл.VІ от ЗЗП,за наличието на каквито Съдът следи служебно/налице е константна съдебна практика по въпроса, както и практика на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,която директива е транспонирана в българското законодателство-§13а т.9 от ДР на ЗЗП/.

Определение за неравноправна клауза в договор със страна потребител се съдържа в чл.143 от ЗЗП.Такава е всяка уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 бр. точки.Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП,неравноправните клаузи в договорите са нищожни,освен ако не са уговорени индивидуално,като в ал.2 е посочено,че не са индивидуално уговорени клаузите,които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,особено в случаите на договор при общи условия.

Съставът на ВРС приема,че отделни уговорки в договора за кредит са нищожни,като накърняващи добрите нрави и неравноправни.В този смисъл споделя част от доводите на особения представител на ответника.

На първо място,нищожна уговорка е клаузата за неустойка поради непредставяне на обезпечение.Клаузата е пример за недопустимо неравноправно третиране на икономически слаби участници в оборота и използване на недостига на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг,в нарушение на принципите на справедливостта и на добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.Клаузата е уговорена по начин,че да е трудно изпълнима.Което е съзнавано и явно целено от кредитора,показателно за което е уговаряне изплащането й заедно с вноските.

По същият начин стои въпросът и с таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Действително,таксата представлява недопустимо като неморално скрито оскъпяване на кредита,доколкото е в размер на 1/3 от кредита.Нарушават се същите принципи на справедливост и добросъвестност.Залагането й в договора показва,че по-слабият икономически субект не е имал възможност да повлияе,в този смисъл клаузата е и неравноправна.Още повече,че няма никакви доказателства разглеждането на искането да е било действително ускорено и да е коствало на кредитора разходи и усилия.

Касателно таксите за разходи за събиране на просрочени вземания и за дейност на служител,Съдът намира,че същите са недължими,доколкото следва да се репарират реално сторени разходи,такива не са били доказани,което е било в тежест на ищеца.

В рамките на възраженията на особения представител на ответника,Съдът приема,че по договора ответникът е дължал само главница/1 500 лв./ и договорна лихва/230.52 лв./. Забавата при изплащането на кредита е довела и до начисляване на обезщетение за забава/94.78 лв./. Признатите от ищеца погасявания в размер на 644.76 лв. установяват задължение за главница в размер на 1 180.54 лв..

По горните съображения,Съдът намира,че предявеният иск е основателен само за част от главницата в размер на 1 180.54 лв..За останалите суми по заповедта за изпълнение,искът следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото,ответникът дължи на ищеца разноските по заповедното и по исковото производства, съразмерно уважената част от иска.Съдът приема,че ищецът е сторил разноски по заповедното производство от 102 лв. /52 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение/ и по исковото от 759.99 лв./198 лв. държавна такса,411.99 лв. възнаграждение на особения представител на ответника и 150 лв. юк. възнаграждение,определено от Съда съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ при съобразяване ангажираността на юрисконсулта/.Съответно,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 46.32 лв. разноски по заповедното производство и 305.19 лв. по исковото.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.Н.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25 офис-сграда Лабиринт ет.2 офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.,част от сумите по издадената по ч.гр. дело №4108/2018 г. на ВРС заповед за изпълнение №2609/ 07.09.2018 г.,а именно : 1 180.54 лв. главница по договор за паричен заем №5343982/16.03.2017 г.;законната лихва върху главницата,считано от 03.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.

 

 

    ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск в останалата му част/за останалите суми по заповедта за изпълнение/,като неоснователен и недоказан.

 

 

ОСЪЖДА Ф.Н.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25 офис-сграда Лабиринт ет.2 офис 4,представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.,46.32 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №4108/2018 г. на ВРС, както и 305.19 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :