№ 10
гр. П., 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200270 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и следващите от ЗАНН е
образувано по жалба на Т. ДР. Г. от гр.В., чрез пълномощник адв.А.Х. Д. от АК-В., против НП №
**** г. на Началник РУ П. към ОДМВР Т., с което и на осн.чл. 175,ал.3,пр.1 ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв., 6 м. лишаване от право да управлява
МПС и са отнети 10 к.т. за това, че „на 06.07.2021 г., около 15.44 ч., в община П., на път II-51
км32+263, управлявал л.а.“****“ с рег.№ ***, собственост на И.Б. Г.а ЕГН-**********, в посока
към гр.Б. При проверката в АИС се установи, че МПС не е регистрирано по надлежния ред –
регистрацията му е прекратена на 02.02.2021 г. съгласно чл. 143,ал.10 от ЗДвП“ –нарушение по
чл.140,ал.1 от ЗДвП.
В подробно мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че
жалбоподателя не е знаел, че управлява автомобил с прекратена регистрация. В с.з.
жалбоподателят не се явява и не се представлява,постъпили са писмени бележки от адв.Д., в които
поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, претендират се
направените разноски, за които се прилага списък.
Въззиваемата страна РУ”Полиция” П., редовно призована, не изпраща процесуален
представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура Т., ТО П. редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.
На основание договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от
19.02.2020 г. съпругата на жалбоподателя - И.Б. Г.а придобила собствеността върху л.а.“****“ с
1
рег.№ ***. На 02.02.2021 г. в АИС“КАТ“ било служебно отразено прекратяването на
регистрацията на посочения л.а., с правно основание чл.143,ал.10 от ЗДвП /видно от приложената
подробна справка/. В същата се посочва, че служебното прекратяване е извършено на
осн.чл.143,ал.10 от ЗДвП и на основание получено от Гаранционния фонд уведомление с № *** г.,
с което собственикът е бил уведомен за предстоящото прекратяване на регистрацията на
автомобила съгласно чл. 574,ал.10 и ал.11 от КЗ. Сочи се също, че копието от уведомлението не
може да бъде представено по делото, тъй като същото е получено по електронен път през
системата АИС „КАТ“.
На 19.03.2021 г. , с помощта на техническо средство СПУКС модел ARH CAM S1,
разположено в Община П., на път II-51 км32+263 до къмпинг с.В. бил заснет л.а. „****“ с рег.№
*** движещ се в посока към гр.Б. за който впоследствие било изяснено, че е собственост на И.Б.
Г.а от гр.В., а от снетите от нея сведения се изяснило, че не е била уведомявана за прекратена
регистрация на собствения и л.а. от 02.02.2021 г., като на процесната дата автомобила е бил
управляван от нейния съпруг – жалбоподателя по делото Т. ДР. Г..
С оглед липсата на регистрация и данните за престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК
материалите от проверката били докладвани в РП Т., ТО П., като с Постановление от 29.06.2021 г.
/приложено л.7/, прокурор П.И. отказал да образува ДП като приел, че с оглед обстоятелството, че
Г. не е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него л.а., но извършеното деяние се
явява невиновно и не покрива субективните признаци на състава по чл.345,ал.2 от НК.
След събиране на допълнителна информация по преписката, на 06.07.2021 г., в гр. П.
полицай И.И. съставил АУАН № 565 /приложен л.6/, с който и съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН било
поставено началото на АНП против Т.Г. за извършеното от него на 19.03.3021 г. нарушение по
чл.140,ал.1 от ЗДвП. В присъствие на полицай Кр. В. актът бил връчен на нарушителя, който бил
от него без възражения. При тези обстоятелства било издадено и атакуваното в настоящия процес
НП № **** г. на Началника на РУ П., което жалбоподателят Г. бил санкциониран за допуснато
нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, като за пръв път било отразено, че е управлявал л.а.“****“ с
рег.№ *** на 06.07.2021 г., а не на 19.03.2021 г. – дата, за която е бил съставен АУАН.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и чрез показанията
на изслушаните в с.з. актосъставител и свидетел. Възприетата от съда фактическа обстановка не се
оспорва от жалбоподателя, но се твърди, че производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност е опорочено, което е довело до издаването на
незаконосъобразно НП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Както вече съдът посочи по-горе, видно от приложения АУАН серия АА, № *** /вписан и
като основание за издаденото НП/, нарушението с правна квалификация по чл.140,ал.1 от ЗДвП
вменено на жалбоподателя е описано като „извършено на 19.03.2021 г.“ докато в издаденото
НП същото нарушение е описано като „извършено 06.07.2021 г.“. Несъмнено датата на
извършване на нарушението е от съществено значение за определяне на фактическия му състав,
т.е. ако съдът пренебрегне установеното драстично разминаване в датата на нарушението /без
значение дали се касае за техническа или друг вид грешка/, то жалбоподателя несъмнено би бил
изненадан от подобно решение, тъй като ще бъде санкциониран за нарушение, за което обективно
2
не е могъл да организира защитата си. Ето защо, съдът приема, че се касае за съществено
процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.3,пр.1 от ЗАНН, която изисква пълно и
точно съответствие с разпоредбата на чл.42,т.2 ЗАНН, което очевидно не е налице. При така
посоченото, съдът отчита, че правото на защита на жалбоподателя е съществено ограничено,тъй
като се касае до нарушение при осъществяване на отговорността му, допуснато от наказващия
орган, което не може да бъде отстранено по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи: „ По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места“. В хода на съдебното дирене безспорно се установи, че на 06.07.2021 г., около 15.44
ч., в община П., на път II-51 км32+263, Т. ДР. Г. е управлявал л.а. “****“ с рег.№ ***, собственост
на И.Б. Г.а ЕГН-**********, в посока към гр.Б.– л.а., който е бил с прекратена от 02.02.2021 г.
регистрация по реда на чл.143,ал.10 от ЗДвП. При тези данни, съдът счита, че от обективна страна
жалбоподателят принципно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като е
управлявал МПС с прекратена регистрация по път отворен за обществено ползване. От друга
страна обаче съдът намира за недоказано по нужния безспорен начин обстоятелството, че
нарушението е извършено виновно.
Преди всичко следва да се посочи, че незнанието на обстоятелството, че управлението на
нерегистрирано МПС е престъпно, не е извинително обстоятелство /"Ignoratio juris neminem
excusat" - незнанието на закона не е извинително/, т.е. жалбоподателят като правоспособен водач е
бил длъжен да знае обнародваните разпоредби, касаещи реда за регистрация, дерегистрация и
отчет на МПС, както и да е запознат и със статута на управлявания от него автомобил. В случая
обаче не е установено жалбоподателят да е получил или обективно да е имал възможност да
получи информация, че регистрацията на управляваното превозно средство е била прекратена.
Правен извод в обратния смисъл не може да се направи, имайки предвид, че жалбоподателят не
е собственик на автомобила, няма достъп до АИС“КАТ“ и не са налице данни да е получил
съответната информация от собственика или от Гаранционния фонд за такива обстоятелства. Не
може и да се приеме, че жалбоподателят Г. е могъл да предвиди, че автомобила е с прекратена от
02.02.2021 г. регистрация, тъй като липсват данни да е бил запознат с обстоятелствата и времето
на придобиване на този автомобил и липсата на предприети действия от страна собственика за
своевременното сключване, респ. подновяване на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не е доказано деянието да е
извършено умишлено или по непредпазливост т.е. не е доказана субективна страна на
нарушението, поради което обжалваното НП се явява необосновано и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото изцяло основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
за заплащането на което е приложен договор за правна защита и съдействие № 213/12.07.2021 г.
Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК и доколкото в становището на ОДМВР Т. приложено по
делото е направено възражение за прекомерност по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН, съдът следва да се
произнесе по въпроса за евентуално присъждане на по-нисък размер на разноските. Съгласно чл.
36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения фиксираният размер на адвокатското
3
възнаграждение по дела от административно наказателен характер е 300 лв. /триста лева/ дължими
при процесуално представителство, защита и съдействие, докато в конкретният случай е
жалбоподателят е заплатил именно сумата 300 лв., т.е. минималния размер. Съобразно чл. 143,ал.1
от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК "Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Наказващ орган в случая е РУ П., поради което
именно ОДМВР Т. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв./триста лева/.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № **** г. издадено от Началник РУ П. към ОДМВР Т., с което и на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, на Т. ДР. Г. от гр.Б. ул.“**“№16, ЕГН-**********, чрез
пълномощник адв.А.Х. Д. от АК-В., със съдебен адрес гр.В., бул.****, за нарушение по чл.140,ал.1
от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 200 лв.; лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца и са отнети 10 к.т. , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Т. ДА ЗАПЛАТИ на Т. ДР. Г. от гр.Б. ул. “**“№16, ЕГН-**********,
чрез пълномощник адв.А.Х. Д. от АК-В., със съдебен адрес гр.В., бул.****, СУМАТА 300 лв.
/триста лева/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4