РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Бяла, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20214510100886 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.1, изр.1 от ТЗ и чл.280, чл.79 и
чл.92 от ЗЗД.
Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответника "Б-Контакт" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., Община Б., обл.Р., п.к. 7100, ул."Н.П." № ***, представлявано от
управителя Л.М.Д. да заплати на В. ТР. Г., ЕГН: **********, адрес: гр.Б.,
обл.Р., ул. "Д-р П.И.“ № *** сумата в размер на 19 250 лв. /деветнадесет
хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща разликата между уговореното
между страните месечно възнаграждение съгласно чл.5 от анекс към договора
с търговски пълномощник от 03.01.2018г. в размер на 2 000 лв. и
действително заплатеното такова в размер на 1 450 лв., за периода от месец
септември 2018г. до месец юли 2021г. сумата в размер на 1 925 лв. /хиляда
деветстотин двадесет и пет лева/, представляваща неустойка, уговорена в
чл.10 от подписан между страните Анекс към договора с търговски
пълномощник от 03.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
В срока и по реда на чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата
1
молба, с който проц. представител на ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните съдът приема следната фактическа обстановка и изведе следните
правни изводи:
Търговския пълномощник има право да извършва правни действия от
чуждо име (това на търговеца) и за чужда сметка. При извършването на тези
действия задължително се оповестява фактът, че правните действия се
извършват от чуждо име и че правните последици настъпват за търговеца, без
да преминават в имуществената сфера на търговския пълномощник. При
осъществяване на представителната власт търговският пълномощник се
подписва, като задължително прибавя към фирмата на търговеца отбелязване,
че е пълномощник. Това е едно основно различие с гражданския договор за
управление. Търговският пълномощник не е изпълнителен директор или
управител. Липсват изрични нормативни изисквания какъв да бъде договорът
с търговския пълномощник, но в правния мир се използват като форма както
граждански, така и трудови договори. Търговският пълномощник по смисъла
на чл.26 от ТЗ осъществява само търговска дейност. Той не може наред с нея
да упражнява и правата на работодател. Търговският пълномощник трябва да
се осигурява съгласно чл.4, ал.3, т.5 или 6 от КСО/ вж.стр.25-59/, ако
получава възнаграждение от фирмата и няма сключен трудов договор какъвто
е настоящия контракт. Договорното правоотношение е възникнало чрез
подписване на двустранен договор, чието съдържание е насочено към
определяне на представителната власт на пълномощника ищец и размера на
възнаграждението, което се дължи от страна на търговеца. Договорът се
характеризира като двустранен – ненаименован, формален, в писмена форма
с нотариална заверка на подписите или за извършване на услуги с личен труд,
/договор за поръчка/ съобразно СИЕ и представените по делото сметки за
изплатени суми /вж.стр.25-59/.
Разпоредбата на чл.280 от ЗЗД урежда договора за поръчка, с
който довереникът /търговския пълномощник/ се задължава да извърши за
сметка на доверителя /търговец/ възложените му от последния действия. В
конкретния случай договорът за поръчка е консенсуален, едностранен и
неформален с продължително изпълнение – по правило дейността на търг.
пълномощник не се изчерпва с едно единствено действие, а се създава трайна
2
връзка между страните. Такъв договор се счита сключен с постигането на
съгласие между страните и по него се създават задължения и за двете страни.
Договорът за поръчка поначало е безвъзмезден - за извършената работа
довереникът не получава възнаграждение. Законът обаче позволява договорът
да предвижда възнаграждение за търг.пълномощник, ако той изпълнява
възложената му поръчка/и. Неизпълнението на задълженията на страните по
договора за поръчка съставлява основание за ангажиране на договорната
отговорност на страните и за предявяване на искове пред съда за
реализирането й. Такива са исковете за реално изпълнение на договора, в това
число иск на довереника /търг. пълномощник/ за заплащане на
възнаграждение за приетата работа, както е уговорено, както и спорове за
обезщетения.
В процесния случай от търг. пълномощник е предявен иск за плащане
на уговорено възнаграждение съобразно анекс по договора от 03.01.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД възнаграждение се дължи за
извършена и приета работа. Следователно за основателността на такъв иск в
тежест на търг. пълномощник съгласно чл.154, ал.1 от ГПК е да докаже: 1/
наличието на сключен договор; 2/ че е уведомявал търговеца за изпълнението
на поръчките – чл.284, ал.1 от ЗЗД; 3/ размер на уговорено възнаграждение.
В тежест на търговеца е да докаже: плащане на уговореното възнаграждение,
така и че задълженията от страна на търг. пълномощник не е изпълнено или е
изпълнено лошо - тежестта на доказване, че задължението на изпълнителя не
е изпълнено или е изпълнено лошо, е върху търговеца, чието е възражението,
че не дължи плащане /в този смисъл е Решение № 34/22.02.2010 г., ТД №
588/2009г., II т. о./
От друга страна правомощията на органите на дружеството са ясно
разграничени в ТЗ - Общото събрание има правото да избира управителя, а
управителят има правото да сключва всички други договори /чл.141, ал.1 от
ТЗ/. Управителят сключва от името на дружеството договорите с работници -
специалисти, или както в случая с търговския пълномощник чрез който ТД
под форма участие в поръчки е осъществявало своя предмет на дейност.
Сключването на тези договори е част от организационните функции на
управителя, чрез упражняването на които осигурява персоналния състав
необходими за неговата дейност.
3
При юридическите лица има задължително представителство и то е
органно. Законът определя органите, които могат да ги представляват пред
трети лица, както и обема на тяхната представителна власт. Органното
представителство е начин на волеобразуване и на волеизявяване, защото
органът е част от юридическото лице. Затова проявата на действията на
органа към трети лица се разглежда винаги като проява на самото
юридическо лице. Като сключва договори с трети лица, управителят не
изразява собствена воля, а волята на търговското дружество, чийто орган е и
което представлява по закон.
Сключването на тези договори не е в нарушения на закона и
на решенията на управителните органи на търговското дружество. Видно от
писмените доказателства /стр.155 съобразно текста на пълномощно на Ф.Ф./,
представения договор за търг.пълномощник и процесния анекс, не съдържат
права за определяне на възнаграждение за търг. пълномощник. Не съществува
и изискване възнаграждението по тези договори да бъдат съгласувани с
останалите съдружници в ответното търговското дружество. За тези
възнаграждения не е необходимо съгласие на общото събрание на
дружеството, каквото се предвижда за възнаграждението както управител или
контрольори по ТЗ.
Ищецът в производството пред съда е представил процесния анекс, а в
счетоводството на ответника липсва такъв /вж. СИЕ./ При това положение,
съдът счита, че е сключен договор между страните, а неотразяването в
разчетно-платежните ведомости не влияе на възникналото правоотношение
между търговския пълномощник и ТД. Доказва се съществуването на анекс за
уговорена сума в размер на 2 000 лв., която се явява основа за
претендираното възнаграждение в размер на исковата сума и като
правоотношение между страните. В този смисъл, ищецът е провел доказване,
че за ответника е възникнало задължение за заплащане на разликата от
дължимо възнаграждение.
С оглед на изготвената и неоспорена експертиза, вещото лице е
установило в счетоводната документация на дружеството протокол от
05.01.2018г. и протокол от 20.01.2020г., с които Общото събрание на
дружеството предвид разпоредбите на дружествения си договор са взели
следните решения, че отказват повишаване на възнаграждението на 2 000 лв.
на ищеца В. Г., като неприемливо предвид извършваната от него дейност,
като с протокол от 05.012018г. и с протокол от 20.01.2020г. повишава
4
възнаграждението на ищеца В. Г. от 1 350 лв. на 1 450 лв.
От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че анекс от
03.01.2018г. е породил правно действие по отношение на страните във връзка
с претендираното от ищеца възнаграждение.
Съобразно събраните, приобщени доказателства и доказателствени
средства, ТЗ и правната доктрина, съдът счита, че тези протоколи от
05.01.2018г. и от 20.01.2020г. се явяват ирелевантни за спора,тъй като не
пораждат ефект по отношение на процесния анекс.
В т.5 от СИЕ в.л. е отбелязало, че не са представени документи за отчет
от ищеца за работата му като търговски пълномощник в дружеството.
Следователно ищецът не е изпълнил основно свое задължение произтичащо
от чл.7.1 от договора за търговски пълномощник, скл. на 01.01.2008г. и чл.7 б
“в“ в анекса от 03.01.2018г., както и императивната разпоредба на чл.284, ал.2
от ЗЗД, което води до отхвърляне на исковата претенция като недоказана
само на това основание.
Свидетелят Ч.Ч., който работи от януари 2021г. в „Б-Контакт“ ООД,
също установява, че търговският пълномощник не е представял отчети за
извършена дейност, а само е присъствал на срещи с Управителя на
Дружеството с оглед организационната дейност на „Б-Контакт“ ООД.
Свидетелката Н.К. - счетоводител в дружеството, установява, че ищецът
никога не е претендирал възнаграждение в размер на 2 000 лв. и без никакви
възражения е получавал заплащаното по ведомост възнаграждение от 1 350 и
1 450 лв.
Предвид направеното от ищеца оспорване по съдържание, както и, че
подписите не са положени от подписалите ги лица, на установените в
счетоводната документация от счетоводната експертиза и допуснатите като
доказателства - протокол от 05.01.2018г. и протокол от 20.01.2020г. на
дружеството, безспорно се установява, че последните са подписани от лицата
положили подписите, включително и от починалия на 17.05.2021г. управител
- Н.Т. В този смисъл съдът счита, че по безспорен начин се доказва, че
оспорените протоколи са автентични и с валидно взети решения съобразно
дружествения договор. Същият извод съдът прави и от приетата без
оспорване СГЕ.
С оглед акцесорния характер на вземането за неустойка следва да се
отхвърли и претенцията за обезвреда за забавено плащане на
възнаграждението по чл.92, ал.1 от ЗЗД.
По възражението за прихващане за сумата от 7 000 лв. Предявеното
5
възражение следва да бъде отхвърлено като насрещно вземане по чл.103, ал.1
от ЗЗД, изчислено на основание чл.162 от ГПК, като съдът взема за критерий
заключението на вещото лице, което е в размер на 2150 лв. видно от СИЕ
/стр.126-стр.131/. Последните суми са изплатени на ищеца с РКО за ДМС.
Размерът на последните са определяни на база от дейността на ТД, като тези
суми са одобрявани и изплащани по предложение на съдружника - инж.Люб.
Д.. Ето защо съдът не следва да извършва съдебната компенсация между две
несъществуващи насрещни вземания на страните до размера на по-малкото от
тях.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се
възложат и направените от ответника разноски, в общ размер на 1 665,00 лв.,
от които 200 лв. за СГЕ, 200 лв. за СИЕ и 1 265.00 лв. заплатено
възнаграждение за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. ТР. Г., ЕГН: **********, адрес: гр.Б.,
обл.Р., ул. "Д-р П. И." № *** , против "Б-Контакт" ООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., Община Б., обл.Р., п.к. 7100, ул. "Н.П."
№ ***, представлявано от управителя Л.М.Д. за сумата в размер на 19 250 лв.
/деветнадесет хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща разликата
между уговореното между страните месечно възнаграждение съгласно чл. 5
от анекс към договора с търговски пълномощник от 03.01.2018г. в размер на
2000 лв. и действително заплатеното такова в размер на 1450 лв., за периода
от месец септември 2018г. до месец юли 2021г., както и за сумата в размер на
1925 лв. /хиляда деветстотин двадесет и пет лева/, представляваща неустойка,
уговорена в чл.10 от подписан между страните Анекс към договора с
търговски пълномощник от 03.01.2018г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на задължението,
като недоказани.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3, вр. с ал.2,
вр. с чл.193 ГПК проведеното от ищеца оспорване на истинността на
представените по делото протокол от 20.01.2020г. и протокол от 05.01.2018г.,
относно авторството на подписите, положени от съдружниците в "Б-Контакт"
ООД.
ОТХВЪРЛЯ възражението на „Б-Контакт“ ООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., Община Б., обл.Р., п.к. 7100, ул. "Н.П."
№ ***, представлявано от управителя Л.М.Д. за прихващане на получена без
6
основание сума от В. ТР. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., обл. Р., ул. "Д-р
П.И." № ***, в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща
разликата между дължимата сума по договор и допълнително споразумение и
действителното заплатената по РКО и сметка за неизплатени суми, като
неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА В. ТР. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., обл. Р., ул. "Д-р
П.И." № ***да заплати на „Б-Контакт“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр.Б., Община Б., обл.Р., п.к. 7100, ул. "Н. П." № ***,
представлявано от управителя Л.М. Д. направените по делото разноски, в общ
размер на 1 665,00 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и пет лева/, от които
200 лв. за СГЕ, 200 лв. за СИЕ и 1 265.00 лв. заплатено възнаграждение за
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ______/п/_________________
7