Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10717 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Г.Р.Т. иск срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД за заплащане на сумата
от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 04.05.2020 г., ведно със законната лихва от 02.06.2020 г. до
окончателното изплащане.
В
подадената от ищеца искова молба са изложени твърдения, че на 04.05.2020 г. пострадал
при ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Инфинити“,
модел „ФХ 45“ с ДК № *******П.Д.. Т. бил пътник на задна дясна седалка, с
поставен обезопасителен колан. При движение по път SF01232 – с. Огняново, при разклона
за с. Вакарел водачът излязъл вдясно от пътното платно и се блъснал в
неподвижно препятствие, при което колата се преобърнала няколко пъти през
таван.
След
инцидента ищецът бил откаран по спешност в УМБАЛ „Царица Йоана“, с опасност за
живота и в пълно безсъзнание. Имал разкъсно-контузна рана в челната област,
фрактури на задна част на синуса, на максиларната
кост вдясно, на дигата на зигоматичната кост вдясно,
на пода на орбитата вдясно и н афронталния синус,
пневмоцефалия, контузия на мозъка и газ в дясното око и фронтално в черепната
ямка.
Приели
го в противошокова зала, без ясен спомен за случилото
се и със силно главоболие. Под локална анестезия обработили раната на главата
му.
В
периода на лечение от 05.05.2020 г. до 08.05.2020 г.
за него се грижели близките му, тъй като не можел да се движи и да се обслужва
сам. След изписване на болничното заведение пострадалият продължил лечението в
домашни условия.
Поради
затруднено дишане в края на май 2020 г. бил настанен в УМБАЛ „Софиямед“, където
се установил хроничен максиларен синуит. Подложил се
на втора оперативна интервенция под локална анестезия.
На
02.06.2020 г., поради продължаващо главоболие, отново потърсил лекарска помощ.
Болките се дължали на хипестезия и анестезия на дясна
лицева половина. Предписали му лечебно-охранителен режим.
Поради
травмите в главата Т. изпитвал постоянно главоболие, замаяност и световъртеж,
загуба на координацията на мускулите, гадене, нарушения във вестибуларния
апарат, зрението и шум в ушите. Разчитал на помощта на близките си в ежедневните
си дейности. Инцидентът повлиял и на психиката на ищеца – страдал от нарушения
на съня, паметта и вниманието, понижено настроение, тревожност и затруднена
концентрация. Това състояние се отразявало негативно на заниманията със спорт.
Водачът
на л.а. „Инфинити“, модел „ФХ 45“ с ДК № *******имал
сключена валидна към 04.05.2020 г. застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество. Поради това З. „Б.В.И.Г.“ АД следвало
да поеме отговорността на виновния водач до размера на действителните
неимуществени вреди. На 02.06.2020 г. ищецът сезирал застрахователното
дружество за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но
до датата на завеждането на исковата молба ответникът не изпълнил задължението
си. Моли съдът да постанови решение, с което да го осъди да й заплати сумата от
80 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
законната лихва от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва механизма на произшествието, вида и характера
на уврежданията и причинно-следствената връзка между тях и инцидента. Възразява
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който пътувал при
водач, за който знаел, че е употребил алкохол, както и че Т. е бил без поставен
обезопасителен колан. Счита претендирания размер на обезщетението за
прекомерен. Оспорва началната дата на претенцията за лихва.
Третото
лице помагач на страната на ответника П.Р.Д. оспорва предявения от ищеца иск с
твърдения, че не е налице правопораждащият фактически
състав, обуславящ задължение за заплащане на претендираните суми. Присъединява
се изцяло към направените от ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД възражения.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Преди разглеждане на въпроса за основателността на предявения
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ съдът дължи да обоснове наличието
на предпоставките за допустимостта на производството.
На
първо място, ответникът и третото лице помагач настояват делото да бъде спряно
до приключване на наказателното производство.
По така
направеното искане съдът намира следното:
Делото
е било спряно с протоколно определение от 28.05.2021 г. поради неяснота относно
самоличността на водача, управлявал л.а. „Инфинити“
на 04.05.2020 г. По жалба на ищеца е образувано ч.гр.д. № 2100/2021 г. по описа
на САС и с определение от 29.07.2021 г. определението от 28.05.2021 г. е
отменено. Според въззивния съд застраховано е всяко
лице, което управлява автомобила и ако се установи, че той е нарушил ЗДвП и в
причинна връзка с това нарушение са настъпили вреди, застрахователят ще
отговаря. За неоснователни са счетени и съображенията на докладчика по
настоящото дело, че няма пречка личността на водача да се установи и в
производството по чл. 432, ал. 1 от КЗ с предвидените в ГПК доказателствени
средства.
На
26.04.2022 г. П.Д. е подал нова молба за спиране на производството по делото,
към която е приложен обвинителен акт, внесен в РС – Елин Пелин, образувано НОХД
№ 75/2022 г. и насрочено разпоредително заседание за 18.05.2022 г.
В
случая не са налице основания за спиране на производството по делото. В
изпълнение на дадените от САС указания настоящият съдебен състав е извършил
онези съдопроизводствени действия, които да установят
спорните по делото факти – самоличността на водача на превозното средство (в
хипотеза, при която управлявалият лекия автомобил се окаже ищецът, той не би
имал право на обезщетение от застрахователя на гражданската отговорност на
автомобилистите по силата на чл. 494, т. 1 от КЗ), механизма на произшествието,
противоправното поведение на водача и получените в причинна връзка с деликта
вреди на пострадалите лица. Поради това и съдът е разпитал две от лицата, които
заедно с ищеца и третото лице са пътували в л.а. „Инфинити“
на 04.05.2020 г., извършил е очна ставка между тях и е изискал е медицинската
документация на пострадалите, за да се установи, съобразно уврежданията им кой
кое място е заемал в превозното средство по време на настъпване на инцидента.
Така събраните доказателства са послужили за изготвяне на експертиза, която да
даде отговор на спорните въпроси от значение за ангажиране на отговорността на
застрахователя на гражданската отговорност за собствениците, ползвателите и
държателите на л.а. „Инфинити“ на 04.05.2020 г.
Действително,
присъдата на наказателния съд има задължителна сила относно извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всеки от тези
елементи, обуславящи и отговорността на застрахователя на гражданската
отговорност на виновния водач, може да бъде установен и в настоящото
производство.
Отделно
от това, настоящият съдебен състав съобразява постановките на ТР № 1/04.02.2013
г. по тълк.д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, посветено на гражданския иск в
наказателния процес. Липсват данни пострадалият Г.Т. да е упражнил правото си
да предяви граждански иск в производството по НОХД № 75/2022 г. по описа на РС
– Елин Пелин, но от мотивите на горецитираното тълкувателно решение се извеждат
аргументи в полза на съображенията на докладчика в настоящото производство, че
спиране на гр.д. № 10717/2020 г. до приключване на НОХД № 75/2022 г. по описа
на РС – Елин Пелин не се налага.
Според
това тълкувателно решение, гражданска отговорност в наказателния процес може да
бъде потърсена и без да е установена наказателна отговорност на дееца и това са
случаите, при които не е изключен гражданският деликт: престъпна обективна или
субективна несъставомерност на инкриминираното деяние; последвал закон за
амнистия; погасена наказателна отговорност поради изтичане на предвидената в НК
давност; освобождаване от наказателна отговорност.
Следователно,
ако в хода на наказателното производство настъпи някое от основанията за
признаване на подсъдимия за невиновен или наказателното преследване бъде
погасено по силата на чл. 79, ал. 1 от НК, присъда, която гражданският съд да
зачете няма да е налице. Следователно, гражданският съд ще е задължен да събере
всички доказателства относно деянието, неговата противоправност и причинителя
на непозволеното увреждане. Изключването на наказателната отговорност не
предпоставя липса и на деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Противоправното поведение, ведно с презумпцията за виновност на дееца (чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД), е и основната предпоставка за ангажиране на отговорността на
застрахователя на гражданската отговорност на автомобилистите, която е
функционално обусловена и тъждествена по обем с тази на делинквента.
Не на
последно място, застрахователят не е легитимиран да участва в наказателното
производство и по предявен от пострадалия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ са
допустими всички негови възражения относно приноса на пострадалия за настъпване
на вредите. Евентуална осъдителна присъда срещу третото лице помагач в
настоящото производство няма обвързваща гражданския съд сила нито по въпросите
за поставен от пострадалия обезопасителен колан, нито относно знанието му, че
водачът е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. Тези възражения гражданският съд дължи да разгледа,
независимо от изхода на наказателното производство.
По така
изложените съображения съдът намира настоящото производство за допустимо.
На
следващо място, предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на
претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът
е предявил претенцията си пред ответното дружество на 02.06.2020 г.
Това
обстоятелство ответникът не е оспорил, но не се установява и той да е изискал
допълнително документи от предявилия претенцията, нито да е изплатил или поне определил
обезщетение за неимуществени вреди на Г.Т. от ПТП на 04.05.2020 г.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустим, поради което съдът
дължи да се произнесе по неговата основателност.
Съдебно
предявената претенция се основава на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Инфинити“,
модел „ФХ 45“ с ДК № *******и З. „Б.В.И.Г.“ АД. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Инфинити“
и ответника към 04.05.2020 г. е отделено като безспорно между страните
обстоятелство с определение от 29.12.2020 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането. Тази отговорност е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента, съобразно гореизложеното и
приетото в т. 1 на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС.
Първият
спорен по делото въпрос е кое е лицето, управлявало л.а. „Инфинити“
на 04.05.2020 г.
По делото
са разпитани две от лицата, пътували в автомобила заедно с ищеца и третото лице
помагач – А.Л.П. и С.С.Х.. Всеки от тях заявява, че
л.а. „Инфинити“ е бил управляван от П.Д.; че на
пасажерската седалка до шофьора е бил Б., на задната седалка зад шофьора – Г.,
по средата – А., а зад Б. – С.. При извършената след разпитите очна ставка,
ищецът и всеки от двамата свидетели – П. и Х., сочат П.Д. като водач на л.а. „Инфинити“. Третото лице помагач П.Д. отговаря, че не помни
кой е управлявал автомобила.
На вещите
лица, изготвили медицинската част от комплексната експертиза е поставен въпрос
относно самоличността на водача, предвид медицинската документация по делото.
При изслушване на заключението в съдебното заседание на 10.06.2022 г. д-р С. е
отговорил, че по медицински данни не може да се определи местоположението на
всяко от лицата в превозното средство на 04.05.2022 г. Същевременно обаче, според
вещото лице, ако П.Д. е бил на предна дясна седалка, той би получил тежките
увреди, констатирани при Б. П., който е извозен до УМБАЛ „Света Анна“ София в
безсъзнателно състояние. По данни от комплексната експертиза, както и от
епикриза на л. 329 от делото, П.Д. е бил в ясно съзнание, контактен и
адекватен.
Въпреки че
свидетелите П. и Х., в качеството си на пострадали при процесното ПТП са ищци
по предявени от тях искове за неимуществени вреди срещу ответника в настоящото
производство, техните показания съдът кредитира, тъй като те се подкрепят от
заключението на вещото лице д-р П.. Те са съответни и на обстоятелството, че
л.а. „Инфинити“ е собственост на бащата на П.Д. – Р.Н.Д..
По силата на придобита от сина му правоспособност през 2018 г., Р.Д. е
предоставил автомобила за управление на П..
По делото
не са налице никакви доказателства, внасящи съмнения в категоричния извод на
съда, че именно П.Д. е лицето, управлявало автомобила, с който на 04.05.2020 г.
е настъпило ПТП.
На
установяване подлежат всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца беше да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на
генералния деликт - противоправно поведение на застрахования,
причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице и вредите и
техния размер.
Предвид законоустановената презумпция за вина (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), в
тежест на ответника е да я обори, както и направените от него възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Елементите
от състава на генералния деликт съдът намира за доказани. В авто-техническата
част от комплексната експертиза подробно е описан механизмът на ПТП: към 23.50
часа на 04.05.2022 г., при пълна тъмнина, но ясно време и сух асфалт, по път SFO1232, извън населено място, след табелата за с.
Огняново, община Елин Пелин, в посока от с. Огняново към с. Голяма Раковица, на
прав участък с дължина около 270 м се е движил л.а. „Инфинити“,
модел „ФХ 45“ с ДК № *******със скорост 127-130 км/ч. Непосредствено преди
продължителен ляв завой, още на правия участък автомобилът загубил напречна
устойчивост на движението си и се отклонил надясно, напуснал платното за
движение под ъгъл около 15 градуса, преминал през десния затревен банкет и
продължил диагонално надясно по крайпътна дясна затревена площ. След 22 м,
поради задействане на спирачките или рязко завъртане на волана, автомобилът
придобил странично занасяне. Последвал удар с предна долна част в кълбовиден
камък с диаметър около 40 см. Автомобилът продължил да се движи напред, поради
голямата си кинетична енергия, но с леко отклонение наляво. Превозното средство
придобило и ротация по трите си оси и продължило движение по неравен терен,
след което спрял неподвижен върху покрива си на платното за движение на пътя,
намиращ се отдясно.
До
установяване на автомобила, той преминал през гориста зона с дървета и храсти,
пречупвайки някои от тях, включително дървета с диаметър 20 см. При това
движение автомобилът се преобръщал и въртял във всички посоки, основно спрямо
надлъжната си ос. От създадените инерционни и центробежни сили телата на
пътуващите в автомобила, които са били без закопчани предпазни колани, са били
изхвърлени през отворите на счупените стъкла и на изпаднали на различни места.
При така
установения механизъм на произшествието безспорно са налага изводът, че
инцидентът е настъпил поради виновно и противоправно поведение на водача П.Д., изразяващо
се в нарушаване на разпоредбите на ЗДвП. Д. управлявал автомобила с непозволена
от закона скорост от 127 км/ч – на третокласен път извън населено място
максималната позволена скорост е 90 км/ч (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП). Тази скорост
не му е позволила да контролира непрекъснато управляваното от него превозно
средство, каквото задължение му вменява нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В
причинна връзка с тези нарушения на правилата за движение по пътищата е
настъпването на ПТП, от което за пътниците в л.а. „Инфинити“
са настъпили телесни увреждания.
Според
заключението на съдебно-медицинската част от комплексната експертиза, в
причинна връзка с процесното ПТП са получените от ищеца увреждания: черепно-мозъчна
травма, включваща контузия на мозъка, лека по степен на тежест, счупване на
предна черепна ямка и на задна стена на челния синус, въздух в предна черепна
ямка, разкъсно-контузна рана в челната област на главата и хематом в областта
на дясна орбита; лицево-челюстна травма, състояща се от счупвания на
дясна ябълчена кост без дислокация на фрагменти, на горночелюстната
кост вдясно, на предна и латерална стени на десния горночелюстен
синус, наличие на течност в двата горночелюстни
синуси, оток на гърба на носа и кръвенисти крусти в носните проходи, разкъсно-контузни рани на
лигавицата на горна и долна устна с размери 3-4 см, множество повърхностни
охлузвания по лицето, по-изразени в лява лицева половина; травма на
опорно-двигателния апарат, изразяваща се в палпаторна болка в таза и в лява
гривнена става без рентгенови данни за костни промени
в таза и костите, образуващи лявата гривнена става.
Черепно-мозъчната
травма, като проникващо нараняване в черепната кухина, създава риск за развитие
на менингит, но предвид своевременно проведеното лечение, евентуално развитие
на възпалителен процес при Т. е било предотвратено.
Счупването
на челюстта представлява средна телесна повреда, а счупването на ябълчната кост е причинило на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Травмата
на опорно-двигателния апарат е причинила на ищеца болки и страдания.
При приема
в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ неврологичният статус на Т. не е показал
отклонения. Такива не са настъпили и в хода на болничното лечение в периода 05.05.2020 г. – 08.05.2020 г. Хирургично е била обработена
раната на главата. При изписването на 08.05.2020 г. ищецът е бил в добро общо
състояние, в съзнание, контактен и адекватен.
В периода
27.05.2020 г. – 29.05.2020 г. Т. потърсил лекарска помощ в отделение по УНГ на
УМБАЛ „Софиямед“ поради намалено обоняние, леко затруднено дишане и лицеви
болки. Под местна анестезия е бил аспириран секрет от
десния горночелюстен максиларен синус, след което е
била направена промивка с физиологичен серум. На 29.05.2020 г. е бил изписан в
добро общо състояние и клинично подобрение.
Относно
възстановителния период д-р П. е посочил, че черепно-мозъчната травма е в
рамките на една година, като е преминала без изява на отпадна неврологична
симптоматика. Костите в областта на челната област зараствала за срок от три
години, но линията на счупване оставала видима до около 8-11 години. Около една
година била нужна и за възстановяване от получената лицево-челюстна травма. При
Т. усложнения от тази травма не се получили, поради което възстановителният
период приключил успешно.
Търпените
от пострадалия болки били по-интензивни непосредствено след инцидента, по време
на обработка на раните, сваляне на конците и през първите 15 дни след
инцидента. Болки търпял и след назалната процедура в УМБАЛ „Софиямед“.
Трайни
последици за Г.Т. не са настъпили.
Бащата на
пострадалия Р.Т. разказва, че в нощта на инцидента отишли със съпругата си в
УМБАЛ „Царица Йоана“, където им бил настанен след ПТП. Г. бил в шокова зала и
го видели след извеждането му от там на количка и с множество превръзки по
главата. Свидетелят и съпругата му разбрали, че синът им има шевове. Болничният
престой продължил три-четири дни. Не можел да се храни сам, нито да ходи до
тоалетна. Освен шевове по главата, по тялото и краката имал повърхностни рани, а
глезенът му бил подут. Изпитвал силно главоболие и повръщал. При изписването Г.
не можел да стъпва на краката си. Свалили го с инвалидна количка до автомобила.
Качили го на задната седалка и го превозили до дома му. В продължение на месец имал
много силни болки, пазил постелен режим и се нуждаел от чужда помощ в обслужването
си. След това започнали раздвижвания.
Инцидентът
се отразил зле и на психиката на Г.. Той като бил активен спортист, играел футбол
в отбор старша възраст и очаквал скоро да го преместят в мъжкия отбор. Травмите
обаче не му позволили дълго време да тренира доста.
В
съдебното заседание на 05.03.2021 г. свидетелят заявява, че Г. се възстановил напълно
и отново започнал да тренира. Изпитвал трудности само при удари с глава, защото
се пазел поради травмите в главата.
В
приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД съдът определя дължимото на ищеца
обезщетение за търпените болки и страдания от процесното ПТП на 40 000
лева. Съдът съобразява възрастта на пострадалия (18 години към датата на ПТП),
тежестта на уврежданията, двукратния болничен престой и продължителността на
възстановителния период.
По време
на лечението си се нуждаел от чужда помощ в ежедневните си битови и хигиенни
дейности поради увреденото си здравословно състояние.
При
определяне на размера на обезщетението съдът отчита и нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица,
както и конкретните икономически условия към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 04.05.2020 г., когато е настъпилото произшествието, от
което са произтекли вредите. Те са ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие.
Обезщетението
от 40 000 лева ще репарира в
относително пълен обем претърпените от Т. болки и страдания. Предвид младия му
организъм на ищеца, възстановяването е настъпило своевременно, не са настъпили
усложнения и няма трайни негативни последици за здравословното му състояние. Сравнително
скоро той се е завърнал към спортната си активност и към предишния си начин на
живот.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
Възражението на ответника се изразява в нарушение на
задължението на Т. да постави обезопасителен колан при пътуване в превозно
средство. По данни от съдебно-медицинската експертиза и пояснението на д-р П. в
съдебното заседание на 10.06.2022 г., Г.Т. е бил без поставен обезопасителен
колан. Това е и причината да изпадне от автомобила при сложното въртеливо
движение след изгубване на контрол върху управлението на превозното средство от
П.Д.. При установения по делото механизъм на произшествието е невъзможно да се
определи от медицинска гледна точка дали степента на увредите в
черепно-мозъчната и лицева части от тялото на ищеца биха били със същата тежест
и при поставен предпазен колан. Това е така, защото дори и да не е нарушил
задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, горната част на тялото, случая
главата, е свободно подвижна и са възможни удари в интериорната част на купето.
Г.Т. е седяла на задна лява седалка в л.а. „Инфинити“,
а под въздействие на инерционните сили телата на пътниците са били задвижени в
предна и дясна посока. При неколкократното превъртане
на автомобила и под въздействие на гравитационните сили главата на Т. е
контактувала с тавана на превозното средство, което в края на произшествието е
спряло на платното за движение на пътя върху покрива си. При тези данни за
механизма на ПТП, съпоставен с характера и тежестта на увредите, получени от
този пострадал, съдът намира за разколебано и следователно недоказано
направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради
нарушение на задължението му по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Ответникът е направил и второ възражение – съзнателно
поемане на риск от Т. да се вози в МПС, управлявано от водач, употребил алкохол.
Съгласно разяснения в т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на
ОСНК на ВКС, пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол
е рисково поведение, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор
на увредения, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима
грижа. Както поемането на предвидим и реално очакван риск, така и неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, настъпил в резултат на ПТП.
В нощта на 04.05.2020 г. срещу 05.05.2020
г. водачът и всички пътници в л.а. „Инфинити“ са се
оказали в превозното средство след празненство по повод рожден ден на техен общ
познат. От разпита на свидетелите А.П. и С.Х., от данните в епикризите на
пострадалите лица и на водача, както и от протоколите за химическо изследване
за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на С.С.Х.,
Г.Р.Т., П.Р.Д., А.Л.П. и Б. Г.П. се установява, че всяко от тези лица е употребило
алкохол, като количеството алкохол в кръвта на Г.Т. е с най-висока стойност –
0.73‰. Констатацията, че водачът П.Д. е употребил алкохол не е достатъчна за
отчитане на принос от Т. за собствените му увреждания от процесното ПТП. От
значение е възможността увреденият да узнае при проявена от негова страна
дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е
употребил алкохол. След като масово на рождения ден се е консумирал алкохол, при
полагане на дължимата грижа за опазване на живота и здравето си, ищецът е могъл
да узнае, че водачът на превозното средство, в което се е съгласил да се вози –
П.Д., е употребил алкохол. При това без значение е знанието на Т. каква е
конкретната концентрация на алкохол в кръвта на водача – дали тя е под или над
0.5‰. Не без значение е обстоятелството, че самият пострадал също е бил
алкохолно повлиян и това го е лишило от нужната критичност и разумна преценка
на ситуацията непосредствено преди да се качи в л.а. „Инфинити“
в нощта на 04.05.2020 г. срещу 05.05.2020 г. След
като сам и по своя воля пострадалият се е поставил в това положение, не може да
черпи права от неправомерното си поведение, получавайки онзи размер на
обезщетението, който би получил при липса на този вид съпричиняване.
При съпоставяне на степента, в която поведението на
пострадалия и поведението на водача са допринесли за настъпване на процесното
ПТП, настоящият състав намира, че приносът на пострадалия е в размер на 25%.
При отчитане на така определения размер на собственото си
увреждане, обезщетението следва да се намали до размера на сумата от
30 000 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 о КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ищецът е сезирал
ответното застрахователно дружество с искане за изплащане на застрахователни
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на 02.06.2020 г., видно от входящия
номер на молбата. Отговор от страна на З. „Б.В.И.Г.“ АД липсва. Не е изискал
други доказателства нито е счел представените за недостатъчни. Към тях е било
приложено и удостоверение за клиентска банкова сметка, ***.05.2020 г.
Ако
застрахователят е имал основателни съмнения относно наличието на деликт,
включително че той е осъществен от конкретно посоченото лице, той има право да
откаже определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. В случая не се
установява претенцията да не е била попълнена с необходими за произнасяне по
нея доказателства. Следователно, обезщетение за забава върху застрахователното
обезщетение в размер на законната лихва се дължи от изтичането на 15 работни
дни от предявяването на претенцията – от 24.06.2020 г.
Претенции
за присъждане на разноски е направили ищецът и ответникът.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ, поради което на процесуалния му представител
адв. Г. Й. се дължат 1 125 лева адвокатско възнаграждение.
Съразмерно
на отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД
сумата от 562.50 лева разноски за производството - от 500 лева депозити за
експертизи и 400 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът Г.Т.
е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради което
ответникът дължи да заплати по сметка на СГС 1 200 лева държавна такса и 112.50
лева депозит за експертизи по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „******да заплати
на Г.Р.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от получени при ПТП на 04.05.2020 г. увреждания, ведно със законната
лихва от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до 80 000 лева и за присъждане на законни лихви за периода 02.06.2020
г. – 23.06.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „******да заплати на адв. Г. Й. Й., с адрес *** сумата от 1 125 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.Р.Т., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, пл. „******сумата от 562.50 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „******да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 200 лева държавна такса и 112.50 лева депозит за
експертиза по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******* - П.Р.Д., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: