Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
19.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1037
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „ДМВ ПЕТРОЛ“ ЕООД, депозирана против наказателно постановление №
18-001225/08.05.2019г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 62, ал.
3 КТ.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, и се моли за неговата отмяна. Във връзка с така възведените
твърдения, се релевират доводи, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като работодателят е
проявил бързи действия за поправяне на грешката си и няма данни дружеството да
е извършило други нарушения на КТ, както и че не са настъпили конкретни вредни
последици и самото нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените нарушения. На следващо място се излагат доводи, че наложеният на
дружеството размер на санкцията е необосновано висок.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез пълномощника си поддържа
депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи и излага
допълнителни доводи във връзка със същите.
Административнонаказващият
орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната
жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В подкрепа на това
инвокира доводи, за доказаност състава на нарушението от страна на дружеството
жалбоподател, както и във връзка с правилността и законосъобразността на наказателното
постановление.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
25.01.2019г. от страна на дружеството жалбоподател е било прекратено трудовото
правоотношение на работник на дружеството жалбоподател – Р.М.Г., считано от
същата дата.
На
20.02.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, постъпил сигнал от ТП на
НОИ – Русе, с вх. № 19015463 от 20.02.2019г. във връзка с неспазване
законоустановения седемдневен срок за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с работника Р.М.Г..
Въз
основа на този сигнал на 27.02.2019г. била извършена проверка работни места, а
в периода 05.03.2019г. – 30.04.2019г. по документи във връзка със спазването на
трудовото законодателство от страна на „ДМВ ПЕТРОЛ“ ЕООД, в хода на която било
констатирано, че работодателят не е спазил законоустановения седемдневен срок
за изпращане на уведомление по ТД на НАП, за прекратяване на трудов договор №
133 от 23.05.2018г., сключен с работника Р.М.Г., което е следвало да бъде
подадено от дружеството до 01.02.2019г., а същото е било подадено на
22.02.2019г.
Във
връзка с така установените факти срещу дружеството жалбоподател бил съставен
АУАН № 18-001225/30.04.2019г., в което така установените факти били субсумирани
като нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.
АУАН
бил съставен в присъствието и бил връчен на упълномощено от управителя на
дружеството лице.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството е депозирало възражение срещу
съставеният АУАН.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление,
с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с описаното
в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3 е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушението на чл. 62,
ал. 3 КТ.
Посочената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени
средства.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
доказателствената съвкупност по делото, а както гласните, така и писмените
доказателствени средства се намират в корелативно единство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Събраните в хода
на настоящото производство по делото доказателства, не опровергават приетите за
установени в АУАН фактически констатации, а напротив, същите се намират в
корелативно единство с тях.
Тези
факти, не се и оспорват от дружеството жалбоподател.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени
датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството нарушител. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод,
а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното
нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ.
По
делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства, еднозначно се
установява, че дружеството жалбоподател на 02.02.2019г., в качеството си на
работодател не е изпълнило задължението си, съгласно чл. 62, ал. 3 КТ да
изпрати уведомление до ТД на НАП за прекратяване на трудов договор №
133/23.05.2018г. с Р.М.Г., чието трудово правоотношение е било прекратено,
считано от 25.01.2019г.
Съдът
намира, за неоснователни доводите на дружеството жалбоподател, че в случая
извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл.
28 ЗАНН, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим
на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид, както се
твърди с жалбата и в хода по същество. На първо място дружеството не е
отстранило по своя инициатива допуснатото нарушение, а това е станало след
подаден сигнал от страна на ТП на НОИ до наказващия орган. Отделно от това в
случай се касае за забава от страна на дружеството с почти месец – 20 дни,
което също разкрива по-висока степен на обществена опасност на деянието. На
следващо място самото нарушение е довело до съществено засягане на правата на
работника, който на 05.02.2019г. е депозирал пред ТП на НОИ заявление с №
171-00-447/05.02.2019г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и
именно поради неизпълнение от страна на дружеството жалбоподател на
задълженията си по чл. 62, ал. 3 КТ е забавено отпускането на парично обезщетение
за безработица на работника с близо месец, което безспорно се установява и
доказва от представеното по делото писмо от ТП на НОИ от 18.02.2019г. (лист 18
от делото). Всичко изложено обосновава извод и мотивира съда да приеме, че
извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” и
да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Неоснователни и напълно
опровергани от приобщения по делото Протокол от извършена проверка от
27.02.2019г. (лист 13 от делото) са и твърденията на процесуалния представител
на дружеството жалбоподател, че не са налице допуснати други нарушения на
трудовото законодателство от страна на дружеството. Видно от протокола, в хода
на проверката е констатирано и неподадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ по
отношение на друг работник, както и неизплащане на трудови възнаграждения в
пълен размер на трима работници.
Доколкото
в оспореното наказателно постановление обаче, административнонаказващият орган
не е изложил мотиви, обусловили налагането на санкция в посочения размер от
2000 лева, то наказателното постановление в неговата санкционна част следва да
бъде изменено, като размерът на имуществената санкция следва да бъде намалена
от 2000 лева до минимално предвиденият в санкционната разпоредба размер, а
именно 1500 лева. Липсата на мотиви относно определянето на размера на
административното наказание препятства съдебния контрол, във връзка със
спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН от страна на
административнонаказващият орган. В тази връзка в наказателното постановление
административнонаказващия орган единствено е посочил декларативно, че е
съобразил изискванията на чл. 27 ЗАНН, без да изложи, каквито и да било мотиви,
защо е определил имуществена санкция в конкретния размер. С оглед
невъзможността този порок да бъде саниран в хода на производството по обжалване
на наказателното постановление и при доказаност на нарушението, то на основание
чл. 27, ал. 5 ЗАНН следва да бъде намален размерът на наложената имуществена
санкция до предвидения в санкционната разпоредба минимум, който е именно 1500
лева.
В този
смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в наказателното
постановление, при определяне размера на санкцията е и практиката на
Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019г., постановено
по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД № 7/2016г. и
Решение от 14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г.
Отделно
от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни
при определяне на имуществената санкция, а именно, че към настоящият момент не
са представени доказателства, по отношение на дружеството да са налице влезли в
сила наказателни постановления във връзка с извършени от дружеството
административни нарушения на трудовото законодателство, съдът намира, че едно
такова наказание, макар и в минималния предвиден в закона размер, би постигнало
целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
18-001225/08.05.2019г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
Русе, с което на „ДМВ ПЕТРОЛ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Иван Ведър“
№ 1, ет. 4, на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ., като НАМАЛЯВА, размера на „имуществената
санкция” от 2000 (две хиляди) лева
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: