Решение по дело №1037/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 612
Дата: 19 август 2019 г. (в сила от 18 септември 2019 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20194520201037
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 19.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело 1037 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на „ДМВ ПЕТРОЛ“ ЕООД, депозирана против наказателно постановление № 18-001225/08.05.2019г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и се моли за неговата отмяна. Във връзка с така възведените твърдения, се релевират доводи, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като работодателят е проявил бързи действия за поправяне на грешката си и няма данни дружеството да е извършило други нарушения на КТ, както и че не са настъпили конкретни вредни последици и самото нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените нарушения. На следващо място се излагат доводи, че наложеният на дружеството размер на санкцията е необосновано висок.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез пълномощника си поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи и излага допълнителни доводи във връзка със същите.

Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В подкрепа на това инвокира доводи, за доказаност състава на нарушението от страна на дружеството жалбоподател, както и във връзка с правилността и законосъобразността на наказателното постановление.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.01.2019г. от страна на дружеството жалбоподател е било прекратено трудовото правоотношение на работник на дружеството жалбоподател – Р.М.Г., считано от същата дата.

На 20.02.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, постъпил сигнал от ТП на НОИ – Русе, с вх. № 19015463 от 20.02.2019г. във връзка с неспазване законоустановения седемдневен срок за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с работника Р.М.Г..

Въз основа на този сигнал на 27.02.2019г. била извършена проверка работни места, а в периода 05.03.2019г. – 30.04.2019г. по документи във връзка със спазването на трудовото законодателство от страна на „ДМВ ПЕТРОЛ“ ЕООД, в хода на която било констатирано, че работодателят не е спазил законоустановения седемдневен срок за изпращане на уведомление по ТД на НАП, за прекратяване на трудов договор № 133 от 23.05.2018г., сключен с работника Р.М.Г., което е следвало да бъде подадено от дружеството до 01.02.2019г., а същото е било подадено на 22.02.2019г.

Във връзка с така установените факти срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 18-001225/30.04.2019г., в което така установените факти били субсумирани като нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.

АУАН бил съставен в присъствието и бил връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството е депозирало възражение срещу съставеният АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с описаното в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3 е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушението на чл. 62, ал. 3 КТ.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, а както гласните, така и писмените доказателствени средства се намират в корелативно единство.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Събраните в хода на настоящото производство по делото доказателства, не опровергават приетите за установени в АУАН фактически констатации, а напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.

Тези факти, не се и оспорват от дружеството жалбоподател.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството нарушител. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ.

По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства, еднозначно се установява, че дружеството жалбоподател на 02.02.2019г., в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си, съгласно чл. 62, ал. 3 КТ да изпрати уведомление до ТД на НАП за прекратяване на трудов договор № 133/23.05.2018г. с Р.М.Г., чието трудово правоотношение е било прекратено, считано от 25.01.2019г.

Съдът намира, за неоснователни доводите на дружеството жалбоподател, че в случая извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид, както се твърди с жалбата и в хода по същество. На първо място дружеството не е отстранило по своя инициатива допуснатото нарушение, а това е станало след подаден сигнал от страна на ТП на НОИ до наказващия орган. Отделно от това в случай се касае за забава от страна на дружеството с почти месец – 20 дни, което също разкрива по-висока степен на обществена опасност на деянието. На следващо място самото нарушение е довело до съществено засягане на правата на работника, който на 05.02.2019г. е депозирал пред ТП на НОИ заявление с № 171-00-447/05.02.2019г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и именно поради неизпълнение от страна на дружеството жалбоподател на задълженията си по чл. 62, ал. 3 КТ е забавено отпускането на парично обезщетение за безработица на работника с близо месец, което безспорно се установява и доказва от представеното по делото писмо от ТП на НОИ от 18.02.2019г. (лист 18 от делото). Всичко изложено обосновава извод и мотивира съда да приеме, че извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” и да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Неоснователни и напълно опровергани от приобщения по делото Протокол от извършена проверка от 27.02.2019г. (лист 13 от делото) са и твърденията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, че не са налице допуснати други нарушения на трудовото законодателство от страна на дружеството. Видно от протокола, в хода на проверката е констатирано и неподадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ по отношение на друг работник, както и неизплащане на трудови възнаграждения в пълен размер на трима работници.

Доколкото в оспореното наказателно постановление обаче, административнонаказващият орган не е изложил мотиви, обусловили налагането на санкция в посочения размер от 2000 лева, то наказателното постановление в неговата санкционна част следва да бъде изменено, като размерът на имуществената санкция следва да бъде намалена от 2000 лева до минимално предвиденият в санкционната разпоредба размер, а именно 1500 лева. Липсата на мотиви относно определянето на размера на административното наказание препятства съдебния контрол, във връзка със спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. В тази връзка в наказателното постановление административнонаказващия орган единствено е посочил декларативно, че е съобразил изискванията на чл. 27 ЗАНН, без да изложи, каквито и да било мотиви, защо е определил имуществена санкция в конкретния размер. С оглед невъзможността този порок да бъде саниран в хода на производството по обжалване на наказателното постановление и при доказаност на нарушението, то на основание чл. 27, ал. 5 ЗАНН следва да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция до предвидения в санкционната разпоредба минимум, който е именно 1500 лева.

В този смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в наказателното постановление, при определяне размера на санкцията е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019г., постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД № 7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г.

Отделно от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни при определяне на имуществената санкция, а именно, че към настоящият момент не са представени доказателства, по отношение на дружеството да са налице влезли в сила наказателни постановления във връзка с извършени от дружеството административни нарушения на трудовото законодателство, съдът намира, че едно такова наказание, макар и в минималния предвиден в закона размер, би постигнало целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

               

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-001225/08.05.2019г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на „ДМВ ПЕТРОЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Иван Ведър“ № 1, ет. 4, на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ., като НАМАЛЯВА, размера на „имуществената санкция” от 2000 (две хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: