Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Д.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 15946/2020
г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Г.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу******,
ЕИК ***, с адрес: град***, обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
1. с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от
Закона за защита от дискриминация за
приемане
за установено в отношенията между страните, че по отношение на ищеца е
осъществена дискриминация от работодателя******
по
признак „лично положение“, изразяващ се в неосигуряване на равно възнаграждение
за еднакъв или равностоен труд на равностойния по длъжност на ищеца***, както и
по признак „увреждане“, изразяващ се в неравностойно третиране като ръководител
и*** на предприятието, пълната му изолация и постоянни проверки при изпълнение
на преките му задължения, с оглед на наложените на ищеца и отменени дисциплинарни
наказания;
2. с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за
защита от дискриминация за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от общо 8 757 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди, изразяващи
се в:
2.1. разликата между полученото от ищеца основно трудово възнаграждение /включващо
основна заплата и процент прослужено време/ и основното трудово възнаграждение
на равностойния по длъжност колега на ищеца, както следва: 2.1.1. в размер
общо на 540 лева за месеците октомври, ноември и декември 2017 г., от която
сума: общо 450 лева – разлика в основното възнаграждение и общо 90 лева –
разлика във възнаграждението за процент прослужено време; 2.1.2. в размер общо
на 1 260 лева за периода от 01.01.2018 г. до 31.07.2018 г., от която сума:
общо 1 050 лева – разлика в основното възнаграждение и общо 210 лева – разлика
във възнаграждението за процент прослужено време; 2.1.3. в
размер общо на 907,50 лева за периода от 01.08.2018 г. до 31.12.2018 г., от
която сума: общо 750 лева – разлика в основното възнаграждение и общо 157,50
лева – разлика във възнаграждението за процент прослужено време; 2.1.4. в размер общо на 2 964,50 лева за периода от 01.01.2019
г. до 31.07.2019 г., от която сума: общо 2 450 лева – разлика в основното
възнаграждение и общо 514,50 лева – разлика във възнаграждението за процент
прослужено време; 2.1.5. в размер общо на 2 135 лева за периода от 01.08.2019
г. до 31.12.2019 г., от която сума: общо 1 750 лева – разлика в основното
възнаграждение и общо 358 лева – разлика във възнаграждението за процент
прослужено време; 2.1.6. в размер общо на 331 лева за
периода от 01.01.2020 г. до 24.01.2020 г., от която сума: общо 270,46 лева –
разлика в основното възнаграждение и общо 60,54 лева – разлика във
възнаграждението за процент прослужено време;
2.2. разликата в изплатеното на ищеца обезщетение за неспазено едномесечно
предизвестие и това, което би получил при основна заплата, равна на тази на
равностойния му по длъжност колега в размер общо на 427 лева, от която
сума: 350 лева – разлика в основното възнаграждение и 77 лева – разлика във
възнаграждението за процент прослужено време;
2.3. разликата в изплатеното на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск и това, което би получил при основна заплата, равна на тази на
равностойния му по длъжност колега за 12 дни за 2019 г. и 2 дни за 2020 г., в размер общо на 192 лева, от която
сума: 150 лева – разлика в основното възнаграждение и 42 лева – разлика във
възнаграждението за процент прослужено време;
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете
– 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
3. с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от
Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, чувство на угнетеност,
раздразнителност, нервност и комплекс за малоценност в резултат на
дискриминационното поведение на ответника в периода от края на 2017 г. до
датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца – 24.01.2020 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковете – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
4. с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 1 478,42 лева, представляваща обезщетение за забава,
както следва: в размер на 46,92 лева за периода от 10.11.2017 г. до 09.12.2020
г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика в основното трудово
възнаграждение за месец октомври 2017 г.; в размер на 45,67 лева за периода от
10.12.2017 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика
в основното трудово възнаграждение за месец ноември 2017 г.; в размер на 44,38
лева за периода от 10.01.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева,
представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец декември
2017 г.; в размер на 11,91 лева за периода от 10.11.2017 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 30 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение
за прослужено време за месец октомври 2017 г.; в размер на 9,13 лева за периода
от 10.12.2017 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 30 лева, представляваща
разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец ноември
2017 г.; в размер на 8,87 лева за периода от 10.01.2018 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 30 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение
за прослужено време за месец декември 2017 г.; в размер на 43,09 лева за
периода от 10.02.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева,
представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец януари 2018
г.; в размер на 41,92 лева за периода от 10.03.2018 г. до 09.12.2020 г. върху
сумата от 150 лева, представляваща разлика в основното трудово възнаграждение
за месец февруари 2018 г.; в размер на 40,63 лева за периода от 10.04.2018 г.
до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика в основното
трудово възнаграждение за месец март 2018 г.; в размер на 39,38 лева за периода
от 10.05.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща
разлика в основното трудово възнаграждение за месец април 2018 г.; в размер на
38,09 лева за периода от 10.06.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150
лева, представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец май
2018 г.; в размер на 36,83 лева за периода от 10.07.2018 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 150 лева, представляваща разлика в основното трудово
възнаграждение за месец юни 2018 г.; в размер на 35,54 лева за периода от
10.08.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика
в основното трудово възнаграждение за месец юли 2018 г.; в размер на 8,62 лева
за периода от 10.02.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 30 лева,
представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за
месец януари 2018 г.; в размер на 8,38 лева за периода от 10.03.2018 г. до
09.12.2020 г. върху сумата от 30 лева, представляваща разлика в допълнителното
възнаграждение за прослужено време за месец февруари 2018 г.; в размер на 8,12
лева за периода от 10.04.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 30 лева,
представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за
месец март 2018 г.; в размер на 7,87 лева за периода от 10.05.2018 г. до
09.12.2020 г. върху сумата от 30 лева, представляваща разлика в допълнителното
възнаграждение за прослужено време за месец април 2018 г.; в размер на 7,62
лева за периода от 10.06.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 30 лева,
представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за
месец май 2018 г.; в размер на 7,37 лева за периода от 10.07.2018 г. до
09.12.2020 г. върху сумата от 30 лева, представляваща разлика в допълнителното
възнаграждение за прослужено време за месец юни 2018 г.; в размер на 7,11 лева
за периода от 10.08.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 30 лева,
представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за
месец юли 2018 г.; в размер на 34,25 лева за периода от 10.09.2018 г. до
09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика в основното
трудово възнаграждение за месец август 2018 г.; в размер на 33 лева за периода
от 10.10.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща
разлика в основното трудово възнаграждение за месец септември 2018 г.; в размер
на 31,71 лева за периода от 10.11.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150
лева, представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец
октомври 2018 г.; в размер на 30,46 лева за периода от 10.12.2018 г. до
09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика в основното трудово
възнаграждение за месец ноември 2018 г.; в размер на 29,17 лева за периода от
10.01.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика
в основното трудово възнаграждение за месец декември 2018 г.; в размер на 7,19
лева за периода от 10.09.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 31,50 лева,
представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за
месец август 2018 г.; в размер на 6,93 лева за периода от 10.10.2018 г. до
09.12.2020 г. върху сумата от 31,50 лева, представляваща разлика в
допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец септември 2018 г.; в
размер на 6,66 лева за периода от 10.11.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата
от 31,50 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено
време за месец октомври 2018 г.; в размер на 6,39 лева за периода от 10.12.2018
г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 31,50 лева, представляваща разлика в
допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец ноември 2018 г.; в
размер на 6,13 лева за периода от 10.01.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата
от 31,50 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време за месец декември 2018 г.; в размер на 65,04 лева за периода
от 10.02.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева, представляваща
разлика в основното трудово възнаграждение за месец януари 2019 г.; в размер на
62,32 лева за периода от 10.03.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350
лева, представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец
февруари 2019 г.; в размер на 59,31 лева за периода от 10.04.2019 г. до
09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева, представляваща разлика в основното
трудово възнаграждение за месец март 2019 г.; в размер на 56,39 лева за периода
от 10.05.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева, представляваща
разлика в основното трудово възнаграждение за месец април 2019 г.; в размер на
53,38 лева за периода от 10.06.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350
лева, представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец май
2019 г.; в размер на 50,46 лева за периода от 10.07.2019 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 350 лева, представляваща разлика в основното трудово
възнаграждение за месец юни 2019 г.; в размер на 47,44 лева за периода от 10.08.2019
г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева, представляваща разлика в
основното трудово възнаграждение за месец юли 2019 г.; в размер на 13,66 лева
за периода от 10.02.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 73,50 лева,
представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за
месец януари 2019 г.; в размер на 13,09 лева за периода от 10.03.2019 г. до
09.12.2020 г. върху сумата от 73,50 лева, представляваща разлика в
допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец февруари 2019 г.; в
размер на 12,45 лева за периода от 10.04.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата
от 73,50 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време за месец март 2019 г.; в размер на 11,84 лева за периода от
10.05.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 73,50 лева, представляваща
разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец април 2019
г.; в размер на 11,21 лева за периода от 10.06.2019 г. до 09.12.2020 г. върху
сумата от 73,50 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време за месец май 2019 г.; в размер на 10,60 лева за периода от
10.07.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 73,50 лева, представляваща
разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец юни 2019
г.; в размер на 9,96 лева за периода от 10.08.2019 г. до 09.12.2020 г. върху
сумата от 73,50 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време за месец юли 2019 г.; в размер на 44,43 лева за периода от
10.09.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева, представляваща разлика
в основното трудово възнаграждение за месец август 2019 г.; в размер на 41,51
лева за периода от 10.10.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева,
представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец септември
2019 г.; в размер на 38,50 лева за периода от 10.11.2019 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 350 лева, представляваща разлика в основното трудово
възнаграждение за месец октомври 2019 г.; в размер на 35,58 лева за периода от
10.12.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева, представляваща разлика
в основното трудово възнаграждение за месец ноември 2019 г.; в размер на 32,57
лева за периода от 10.01.2020 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева, представляваща
разлика в основното трудово възнаграждение за месец декември 2019 г.; в размер
на 9,77 лева за периода от 10.09.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 77
лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено
време за месец август 2019 г.; в размер на 9,13 лева за периода от 10.10.2019
г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 77 лева, представляваща разлика в
допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец септември 2019 г.; в
размер на 8,47 лева за периода от 10.11.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата
от 77 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време за месец октомври 2019 г.; в размер на 7,83 лева за периода от
10.12.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 77 лева, представляваща разлика
в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец ноември 2019 г.; в
размер на 7,17 лева за периода от 10.01.2020 г. до 09.12.2020 г. върху сумата
от 77 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време за месец декември 2019 г.; в размер на 22,84 лева за периода
от 10.02.2020 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 270,46 лева, представляваща
разлика в основното трудово възнаграждение за месец януари 2020 г.; в размер на
5,11 лева за периода от 10.02.2020 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 60,54
лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено
време за месец януари 2020 г.; в размер на 11,88 лева за периода от 28.02.2020
г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика във
възнаграждението за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г.; в
размер на 3,33 лева за периода от 28.02.2020 г. до 09.12.2020 г. върху сумата
от 42 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време съобразно неизползвания платен годишен отпуск за 2019 г. и
2020 г.; в размер на 27,71 лева за периода от 28.02.2020 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 350 лева, представляваща разлика във възнаграждението за
неспазено едномесечно предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца; в размер на 6,10 лева за периода от 28.02.2020 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 77 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение
за прослужено време за неспазено едномесечно предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца.
В проведеното на 14.05.2021 г. открито съдебно заседание е допуснато
изменение в размера на предявените искове, както следва: по иска с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за
защита от дискриминация, като същият се счита предявен за сумата от общо
8 696,91 лева, вместо първоначално предявения
размер от общо 8 757 лева; по иска с правно основание
чл. 86 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от общо 1 370,18 лева, вместо първоначално предявения размер от общо
1 478,42 лева. В рамките на същото открито съдебно заседание е
прекратено
производството по предявения иск с правно основание чл. 71,
ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от същия имуществени
вреди, изразяващи се в разликата между полученото от ищеца основно трудово
възнаграждение /включващо основна заплата и процент прослужено време/ и
основното трудово възнаграждение на равностойния по длъжност колега на ищеца за
месец октомври 2017 г., както и по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава върху
посочените разлики за периода от 10.11.2017 г. до 10.12.2020 г.,
на основание чл. 232 ГПК.
По твърдения в
исковата молба, на 08.01.2015 г. ищецът сключил с ответника Трудов договор №***г.
за заемане на длъжността „заместник директор“ в
Централното управление на******, като договорът съдържал клауза за изпитване,
определено основно трудово възнаграждение от 2 100 лева и допълнително
възнаграждение за прослужено време в размер на 17 %. Сочи се,
че на 24.01.2020 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено със
Заповед № 64 от същата дата, че с Допълнителни споразумения № *** г. било променяно основното трудово
възнаграждение на ищеца, както и че допълнителното трудово възнаграждение на
последния било начислявано всяка година автоматично. Заявява
се, че от четвърто тримесечие на 2017 г. до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца не е изплащано възнаграждение за допълнително
материално стимулиране.
Ищецът твърди,
че на 01.06.2016 г. на равна по длъжност и с еднаква като ищцовата длъжностна
характеристика било назначено друго лице, като съгласно подписаното от
последното допълнително споразумение, основното му трудово възнаграждение било
в еднакъв размер с това на ищеца. Сочи, че на 01.07.2017 г. основните
трудови възнаграждения и на двамата служители били увеличени на 2 400
лева, след което на 01.10.2017 г. това на ищеца било увеличено на 2 500
лева, а възнаграждението на колегата му – на 2 650 лева, а считано от
01.01.2019 г. – било увеличено само основното трудово възнаграждение на другото
лице – на 2 850 лева.
Ищецът заявява, че притежавал
по-голям практически опит и по-висока квалификация от тези на колегата му,
заемащ същата длъжност, че на ищеца били наложени две дисциплинарни наказания,
отменени впоследствие от съда, както и че отношенията му с директора на
ответното дружество се влошили. Обосновава се наличието на осъществени актове
на пряка дискриминация по отношение на ищеца по признак „лично положение“ и
„увреждане“, водещи до претърпени от същия имуществени вреди, представляващи
разликата в съответните трудови възнаграждения, както и неимуществени такива,
изразяващи се в чувство на раздразнителност, нервно напрежение и комплекс за
малоценност.
В открито съдебно заседание и в
представена писмена защита ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове, като излага подробни съображения в полза на тяхното
уважаване. Претендира сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено
становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорват се
твърденията за осъществени от ответника актове на дискриминация спрямо ищеца по
признаци „лично положение“ и „увреждане“. Твърди се, че формирането на работната заплата на служителите в
ответното дружество е въз основа на Вътрешни правила за организацията на
работната заплата в същото, на утвърдени от Управителния съвет на предприятието
длъжностни щатни разписания и съответните приложими нормативни актове.
Сочи се, че съгласно посочените вътрешни правила е възприет принципът на лично
договаряне на основните месечни заплати между работодателя и всеки служител,
като през процесния период ищецът е бил с основна заплата над минимума,
определен за неговата длъжност, както и е получавал допълнително възнаграждение
/ДМС/. Ответникът заявява, че през процесния период задачите
и функциите, съответно отговорностите на ищеца и служителя, заемащ еднаква с
него длъжност, са били различни, поради което е не е било налице различно
третиране на същите.
В открито съдебно заседание и в
представената писмена защита процесуалният представител на ответника оспорва
предявените искове, като излага съображения за неоснователност и недоказаност
на същите. Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните в производството, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е че
същите са сключили Трудов договор №***г., съгласно който ищецът е
заемал длъжността „заместник - директор“ в ответното дружество; че на
24.01.2020 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено със
Заповед № *** от същата дата. В тази връзка, по делото са
представени и посочените трудов договор и заповед.
Приети като доказателства по делото са Допълнителни споразумения, с които е
променян размерът на основното месечно и на допълнителните трудови
възнаграждения, получавани от ищеца и от лицето***за заеманата длъжност при
ответното дружество, както и Длъжностна характеристика на длъжността „Заместник
директор“ в******.
Приобщени по делото са Вътрешни правила за работна заплата в ответното
дружество, в сила от 19.12.2012 г.; Длъжностни разписания, одобрени с протокол
на УС на същото, с посочени минимална и максимална основна заплата; заповеди за
начисляване на изравнителни доплащания и трудови възнаграждения на ищеца за
процесния период, съгласно Наредба № *** г. за условията и реда за определяне
на средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл. 163 от Закона
за горите и в техните териториални поделения;
Като писмени доказателства са приети Заповед № ***г. за командироване на
ищеца, заемащ длъжността Заместник-директор, и на лицето инж.***– на длъжност
Експерт при ЦУ на ответното дружество, както и отчети от ищеца по повод на
посочената командировка; Заповед № *** г. за определяне на ищеца като лице,
осъществяващо цялостен контрол върху изпълнението на актовете, издавани във
връзка с болестта „Африканска чума по свинете“; писмо от Директора на ответното
дружество до Директорите на териториални поделения за изискване на информация
относно изпълнение от ищеца на заповед за командироване, ведно с доклади по
същото; писмо от Директора на ответника до ищеца за изискване на писмени
обяснения по повод налагане на дисциплинарно наказание.
Представено по делото е влязло в сила Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по
описа на Районен съд – Варна, *** състав, с което е отменена заповед на
Директора на ответното дружество за налагане на ищеца на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, както и влязло в сила Решение от ***
г. по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Варна, *** състав, с което е
признато за незаконно и отменено наложеното на ищеца със заповед на Директора
на ответното дружество дисциплинарно наказание „забележка“.
По делото са ангажирани специални знания, чрез допусната Съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е изчислило размерите на начисленото основно
възнаграждение и клас на ищеца за процесния период, допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, ДМС, разликите между
основните възнаграждения и процент прослужено време на ищеца и на заемащия
равна на него длъжност, разликата в обезщетенията за неспазено предизвестие и
за неползван платен годишен отпуск, както и обезщетението за забава върху
същите суми.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели,
преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се
установяват следните обстоятелства:
Свидетелят ***твърди, че познава ищеца от дълги години, като по повод на
работата на последния във връзка с изсичането на Александрийската гора, дървата
за местното население и „Африканска чума по свинете“
същият получил дисциплинарни наказания. Сочи, че последното се отразило на
здравословното му състояние, като същото се влошило в периода от 2017 г. и до
настоящия момент.
Свидетелят***твърди, че познава ищеца, като сам е бил Директор в ответното
дружество и двамата са се виждали на провежданите Директорски съвети. Сочи, че
по повод на „Африканската чума по свинете“
ищецът бил изпратен да отговаря за трите *** – ***, като командироващият
съобщил на свидетеля, че последният няма ангажимент по осигуряване на служебен
автомобил и място за настаняване за ищеца. Заявява, че по време на
командировката Г.Г. ползвал личния си автомобил, с който трябвало да обхожда
голям периметър и ежедневно да представя доклади за извършената работа в
стопанството.
Свидетелят***твърди, че
от 2011 г. заема длъжността Ръководител „***“ в ответното дружество. Сочи, че
договарянето на индивидуалната заплата в последното става между Директора и
всеки служител, като през годините е имало пет длъжности за Началник отдели,
част от които са били с по-ниски индивуални възнагаждения от останалите.
Заявява, че заплатата на служителите в****** включва основно трудово
възнаграждение и клас прослужено време, на всяко тримесечие социални разходи за
храна, които се разпределят поравно между всички служители, както и в
зависимост от изпълнение на показателите и при добър финансов резултат –
изравнителни доплащания към основните трудови възнаграждения, определени
конкретно за всеки служител. По отношение на последното плащане твърди, че
освен ищеца и други служители не са получавали изравнително доплащане в
определени моменти. Сочи, че в ответното дружество има извършени два одита от
Министерство на земеделието и горите, в рамките на които не са констатирани
пропуски при определяне и заплащане на възнагражденията на служителите.
Заявява, че в кратък период от време в края на 2014 г. в****** се правели оперативки с всички
ръководни кадри, след което Директорът на последното провеждал индивидуални
срещи със***ите и Началник отделите по конкретни въпроси. Свидетелят твърди, че
ищецът присъствал почти на всички Стопански съвети, както и че разполагал с
предоставен служебен автомобил и шофьор.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Законодателството не съдържа легална дефиниция на понятието
"дискриминация", но от законовите разпоредби следва изводът, че законодателят разглежда като такава несправедливото и
по-неблагоприятното отношение към един или повече членове на определена група
хора в сравнение с други хора по определени критерии.
Съгласно чл. 4, ал. 1
от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на
лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго
лице при сравними сходни обстоятелства. Пряката дискриминация представлява обективно състояние, независещо от
намеренията на субекта, тоест не се обуславя от наличието
на вина.
Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на
признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в
сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно
оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими.
Поставянето в неблагоприятно положение се изразява в еднакво третиране, но при несъобразяване с различия,
произтичащи от естеството на забранения признак. Забраната при този вид неравностойно третиране
е относителна и допуска злепоставянето да бъде оправдано при наличието на
определени предпоставки. Различното по-неблагоприятно третиране или положение към дадено лице или група лица трябва да е обусловено от признак
по чл. 4 от
закона. Ето защо, не е
достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице в
конкретен случай, а е необходимо да се докаже, че то е извършено заради някой
от обсъжданите признаци, като следва да е налице и пряка причинно-следствена
връзка между неблагоприятното отношение и причината за него. Тоест, за да е налице нарушение по Закона за защито от дискриминация, следва да се установи не какво да е по-неблагоприятно третиране на лице
или група от лица, а по-неблагоприятно третиране въз основа на критерий, изрично
формулиран в закона, в друг закон или международен договор, по който държавата е
страна.
Съгласно чл. 9 от Закона за защита от дискриминация,
доказателствената тежест в процеса е възложена на ищеца, като същата се обръща едва тогава, когато страната, която твърди, че е
жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е
налице дискриминация. Следователно, трябва да има съмнение за дискриминация,
за да се прехвърли тежестта на доказване върху ответната страна.
В този смисъл, ищецът следва да проведе доказване на фактите, въз основа на които може
основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на
ответника да установи обратното, а именно - че правото на равно третиране на ищеца не е нарушено /в този
смисъл Решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г. по описа на ВКС, III ГО/.
В случая, съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже,
че
работодателят е проявил твърдяното дискриминационно отношение спрямо него; че в
резултат от това отношение е претърпял сочените имуществени и неимуществени
вреди; размер на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди; изпадане в забава на ответника и размер на претендираното обезщетение за
забава.
Твърденията на ищеца в производството са, че същият е дискриминиран на основата на признаците „лично положение“ и „увреждане“.
За разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1
от Закона за защита от дискриминация - пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. Ищецът следва да посочи онази характеристика на личността му, поради която се твърди, че е неблагоприятно третиран, както и пряка причинна връзка между действията и защитения признак.С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лева.
4. с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 1 478,42 лева, представляваща обезщетение за забава,
както следва: в размер на 46,92 лева за периода от 10.11.2017 г. до 09.12.2020
г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика в основното трудово
възнаграждение за месец октомври 2017 г.; в размер на 45,67 лева за периода от
10.12.2017 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика
в основното трудово възнаграждение за месец ноември 2017 г.; в размер на 44,38
лева за периода от 10.01.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева,
представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец декември
2017 г.; в размер на 11,91 лева за периода от 10.11.2017 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 30 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение
за прослужено време за месец октомври 2017 г.; в размер на 9,13 лева за периода
от 10.12.2017 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 30 лева, представляваща
разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец ноември
2017 г.; в размер на 8,87 лева за периода от 10.01.2018 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 30 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение
за прослужено време за месец декември 2017 г.; в размер на 43,09 лева за
периода от 10.02.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева,
представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец януари 2018
г.; в размер на 41,92 лева за периода от 10.03.2018 г. до 09.12.2020 г. върху
сумата от 150 лева, представляваща разлика в основното трудово възнаграждение
за месец февруари 2018 г.; в размер на 40,63 лева за периода от 10.04.2018 г.
до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика в основното
трудово възнаграждение за месец март 2018 г.; в размер на 39,38 лева за периода
от 10.05.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща
разлика в основното трудово възнаграждение за месец април 2018 г.; в размер на
38,09 лева за периода от 10.06.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150
лева, представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец май
2018 г.; в размер на 36,83 лева за периода от 10.07.2018 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 150 лева, представляваща разлика в основното трудово възнаграждение
за месец юни 2018 г.; в размер на 35,54 лева за периода от 10.08.2018 г. до
09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика в основното
трудово възнаграждение за месец юли 2018 г.; в размер на 8,62 лева за периода
от 10.02.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 30 лева, представляваща
разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец януари
2018 г.; в размер на 8,38 лева за периода от 10.03.2018 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 30 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение
за прослужено време за месец февруари 2018 г.; в размер на 8,12 лева за периода
от 10.04.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 30 лева, представляваща
разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец март 2018
г.; в размер на 7,87 лева за периода от 10.05.2018 г. до 09.12.2020 г. върху
сумата от 30 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време за месец април 2018 г.; в размер на 7,62 лева за периода от
10.06.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 30 лева, представляваща разлика
в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец май 2018 г.; в
размер на 7,37 лева за периода от 10.07.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата
от 30 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време за месец юни 2018 г.; в размер на 7,11 лева за периода от
10.08.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 30 лева, представляваща разлика
в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец юли 2018 г.; в
размер на 34,25 лева за периода от 10.09.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата
от 150 лева, представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец
август 2018 г.; в размер на 33 лева за периода от 10.10.2018 г. до 09.12.2020
г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика в основното трудово
възнаграждение за месец септември 2018 г.; в размер на 31,71 лева за периода от
10.11.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика
в основното трудово възнаграждение за месец октомври 2018 г.; в размер на 30,46
лева за периода от 10.12.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева,
представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец ноември 2018
г.; в размер на 29,17 лева за периода от 10.01.2019 г. до 09.12.2020 г. върху
сумата от 150 лева, представляваща разлика в основното трудово възнаграждение
за месец декември 2018 г.; в размер на 7,19 лева за периода от 10.09.2018 г. до
09.12.2020 г. върху сумата от 31,50 лева, представляваща разлика в
допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец август 2018 г.; в
размер на 6,93 лева за периода от 10.10.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата
от 31,50 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време за месец септември 2018 г.; в размер на 6,66 лева за периода
от 10.11.2018 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 31,50 лева, представляваща
разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец октомври
2018 г.; в размер на 6,39 лева за периода от 10.12.2018 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 31,50 лева, представляваща разлика в допълнителното
възнаграждение за прослужено време за месец ноември 2018 г.; в размер на 6,13
лева за периода от 10.01.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 31,50 лева,
представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за
месец декември 2018 г.; в размер на 65,04 лева за периода от 10.02.2019 г. до
09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева, представляваща разлика в основното
трудово възнаграждение за месец януари 2019 г.; в размер на 62,32 лева за
периода от 10.03.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева,
представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец февруари
2019 г.; в размер на 59,31 лева за периода от 10.04.2019 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 350 лева, представляваща разлика в основното трудово
възнаграждение за месец март 2019 г.; в размер на 56,39 лева за периода от
10.05.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева, представляваща разлика
в основното трудово възнаграждение за месец април 2019 г.; в размер на 53,38
лева за периода от 10.06.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева,
представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец май 2019 г.;
в размер на 50,46 лева за периода от 10.07.2019 г. до 09.12.2020 г. върху
сумата от 350 лева, представляваща разлика в основното трудово възнаграждение
за месец юни 2019 г.; в размер на 47,44 лева за периода от 10.08.2019 г. до
09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева, представляваща разлика в основното
трудово възнаграждение за месец юли 2019 г.; в размер на 13,66 лева за периода
от 10.02.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 73,50 лева, представляваща
разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец януари
2019 г.; в размер на 13,09 лева за периода от 10.03.2019 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 73,50 лева, представляваща разлика в допълнителното
възнаграждение за прослужено време за месец февруари 2019 г.; в размер на 12,45
лева за периода от 10.04.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 73,50 лева,
представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за
месец март 2019 г.; в размер на 11,84 лева за периода от 10.05.2019 г. до
09.12.2020 г. върху сумата от 73,50 лева, представляваща разлика в
допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец април 2019 г.; в
размер на 11,21 лева за периода от 10.06.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата
от 73,50 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време за месец май 2019 г.; в размер на 10,60 лева за периода от
10.07.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 73,50 лева, представляваща
разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец юни 2019
г.; в размер на 9,96 лева за периода от 10.08.2019 г. до 09.12.2020 г. върху
сумата от 73,50 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време за месец юли 2019 г.; в размер на 44,43 лева за периода от
10.09.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева, представляваща разлика
в основното трудово възнаграждение за месец август 2019 г.; в размер на 41,51
лева за периода от 10.10.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева,
представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец септември
2019 г.; в размер на 38,50 лева за периода от 10.11.2019 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 350 лева, представляваща разлика в основното трудово
възнаграждение за месец октомври 2019 г.; в размер на 35,58 лева за периода от
10.12.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева, представляваща разлика
в основното трудово възнаграждение за месец ноември 2019 г.; в размер на 32,57
лева за периода от 10.01.2020 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 350 лева,
представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец декември
2019 г.; в размер на 9,77 лева за периода от 10.09.2019 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 77 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение
за прослужено време за месец август 2019 г.; в размер на 9,13 лева за периода
от 10.10.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 77 лева, представляваща
разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец септември
2019 г.; в размер на 8,47 лева за периода от 10.11.2019 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 77 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение
за прослужено време за месец октомври 2019 г.; в размер на 7,83 лева за периода
от 10.12.2019 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 77 лева, представляваща
разлика в допълнителното възнаграждение за прослужено време за месец ноември
2019 г.; в размер на 7,17 лева за периода от 10.01.2020 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 77 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение
за прослужено време за месец декември 2019 г.; в размер на 22,84 лева за
периода от 10.02.2020 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 270,46 лева,
представляваща разлика в основното трудово възнаграждение за месец януари 2020
г.; в размер на 5,11 лева за периода от 10.02.2020 г. до 09.12.2020 г. върху
сумата от 60,54 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време за месец януари 2020 г.; в размер на 11,88 лева за периода от
28.02.2020 г. до 09.12.2020 г. върху сумата от 150 лева, представляваща разлика
във възнаграждението за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г.; в
размер на 3,33 лева за периода от 28.02.2020 г. до 09.12.2020 г. върху сумата
от 42 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение за
прослужено време съобразно неизползвания платен годишен отпуск за 2019 г. и
2020 г.; в размер на 27,71 лева за периода от 28.02.2020 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 350 лева, представляваща разлика във възнаграждението за
неспазено едномесечно предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца; в размер на 6,10 лева за периода от 28.02.2020 г. до 09.12.2020 г.
върху сумата от 77 лева, представляваща разлика в допълнителното възнаграждение
за прослужено време за неспазено едномесечно предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца.
ОСЪЖДА Г.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на******, ЕИК ***, с адрес: град***, сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.