№ 612
гр. Сливен, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20252230101174 по описа за 2025 година
Предмет на разглеждане е установителен иск за обявяване на
нищожност на сключен Договор за потребителски кредит № ********** и
клиентски № *********/24.02.2023г.
Ищецът твърди, че на 24.02.2023г. сключил договор за потребителски
кредит № ********* с ответното дружество с размер на главницата 15 000 лв.;
общ размер на застрахователна премия от 4379.96 лв. за застраховка BANK
защита на кредита, с фиксиран лихвен процент 22.01 %, ГПР 22.93% за целия
срок на договора. Сочи, че в договора не било посочено как се изчислява
размерът на кредита, което водело до невъзможност да вземе информирано
решение дали е било икономически изгодно да сключи този договор.
Твърди, че извършвал плащания на вноските по кредита, съгласно
предоставен погасителен план, но въпреки това счита договора за
недействителен. В тази връзка сочи, че в ГПР не били включени разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаването на кредита. Тази премия
представлявала разход по кредита, независимо дали се изплаща пряко от
потребителя на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да
1
бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от
кредитора за сметка на потребителя, като и в двата случая, плащането на
премията било за сметка на потребителя и оскъпявал размера на кредита.
Сочи, че съгл.чл. 7.2.3. и чл. 19 от договора, застраховката била
определена като незадължителна допълнителна услуга, която не била условие
за сключване на договора. Въпреки това, сключването на договор за
застраховка представлявало условие за отпускане на процесния кредит,
защото размерът на застрахователната премия бил предварително определен в
договора за кредит, към датата на сключването му и бил включен в размера на
главницата по погасителния план. Освен това сочи, че към момента на
възникване на договорното правоотношение било извършено предварително
обозначаване на полетата, които следвало ищецът да зачертае, за да му бъде
отпуснат кредит. Счита, че на практика се целяло заобикаляне на закона. По
този начин, кредиторът включвал застрахователните премии в рамките на
общия размер по кредита и при включването на застраховката, кредиторът
посочвал друг размер на главницата, а именно – 19 379.96 лв. Така ответникът
не третирал застрахователната премия като елемент от размера на кредита, а
я добавил в самия договор.
Нарушение в процесния договор има и относно споменатият по-горе
ГПР.
Кредиторът посочил в чл. 10 от договора, ГПР 22.93%, както и обща
сума, която дължал ищеца, която реално се оказвала в размер на 27 302.36 лв.
Кредиторът не посочил какви допускания били взети предвид. Сочи
договорът за нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал. , т.10 ЗПК, тъй като
не се прилагал реално посочения в договора ГПР и в него не били включени
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит -
застрахователна премия. Тя била разход по кредита, който следвало да се
включи в ГПР.
Твърди още, че погасителния план следвало да съдържа разбивка на
погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява
главница и каква възнаградителна лихва. Било посочено в случая единствено
датите на падеж на вноските и техния общ размер от 700.06 лв. месечно, като
посочената вноска включвала главница и лихва, но никъде не била посочена
вноската по застрахователната премия.
2
С обозначаването на застраховката като доброволна, а не като
задължителна, кредиторът увеличил посоченият общ размер на кредита и така
чрез него намалил ГПР, тъй като съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК, ГПР се формирал
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е.,
повишаването на посочения размер на кредита, намалявало ГПР на разходите
по него. Освен това, ако застраховките били посочени като задължителни,
каквито в действителност били, то тогава следвало да бъдат представени като
допълнителни разходи по кредита.
Иска се от съда да бъде прогласена нищожност на договора за
потребителски кредит с клиентски № *** поради противоречието му със
закона - основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.10, ал.1,2 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и
т.11 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва
претенциите.
Твърди, че погасителния план отговарял на изискванията на ЗПК, като
били посочени брой вноски, падеж, размер.
Неоснователни били доводите за нищожност по 11, ал.1, т.10 ЗПК,
изискващ точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от
потребителя сума към момента на сключването му, като бъдат взети предвид и
допусканията, което изискване било спазено: ГПР - 22.93 % и обща дължима
сума 27 302.36 лв. ГПР бил изчислен при отчитане на следните допускания:
за начална дата за изчисляване на ГПР се смятала датата на подписване на
договора; договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок,
като страните изпълнявали точно задълженията си по него; приемало се че
годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които с 30 дни, независимо дали
годината е високосна; приемало се че лихвения процент и другите разходи по
кредита (такси и комисиони, ако има такива) били неизменни спрямо техния
първоначален размер. Освен това в случаите, в които ГПР надвишавал
установеният в закона максимум, приложение намирала разпоредбата на чл.
19, ал. 5 ЗПК и това не водело до недействителност на целия договор.
Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че таксата за
застрахователна премия се явявала нищожна, както и че следвало да бъде
включена при изчислението на ГПР. Сочи, че съгласието на потребителя за
сключване на застраховка било обективирано чрез Сертификат №
3
1**********2023, подписан и при изрично позоваване на преддоговорната
информация, която била предоставена при избора на тази допълнителна
услуга, включително относно размера на премията. Потребителят не бил
длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и усмотрение можел да
сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, които предлагал кредиторът в качеството му на
застрахователен агент, като това не било задължително условие за
сключването на договора. Сочи, че преди сключване на ДПК ищецът изрично
заявил желание, чрез “Заявление - декларация за установяване на договорни
отношения”, подадена в процеса по кандидатстване за получаване на
потребителски кредит, да бъде сключена застраховка. Ищецът подписал
декларация за определяне на изискванията и потребностите и за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита
на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски
кредити, предоставени от “Ти Би Ай Банк” ЕАД и Допълнителна медицинска
услуга „Второ медицинско мнение“, в която заявил, че се интересува от
застрахователна защита срещу непредвидени неблагоприятни събития,
свързани с неговия живот, здраве и работоспособност, в резултат на които
може да претърпи загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно
върху възможността му да обслужва надлежно погасителните вноски по
кредита, както и от допълнителна защита при загуба на обичайния му доход,
влияеща неблагоприятно върху възможността да посреща текущите
разходи/сметки на семейството си, поради което приел, че застрахователни
програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “Ти Би Ай
Банк” ЕАД, съответстват на изискванията и потребностите му.
В случая сключването на застраховката не било условие за сключване на
договора за потребителски кредит и застрахователните премии не били разход
по кредита и не следвало да се включват в ГПР.
Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца с
искане за редуцирането му до минимален размер.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
4
установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2023г. ищецът депозирал заявление декларация за установяване
на договорни отношения с ответното дружество. В тази декларация
съществуват различни опции, за които заявителят кандидат за кредит би могъл
да посочи дали е съгласен или не. Така в т.13 в декларацията било
отбелязано, че заявителя избира да сключи застраховка, предлагана от
кредитодателя, като застрахователен агент.
На 24.02.2023г. между страните бил подписан договор за потребителски
кредит № **********, по силата на който ответникът отпуснал кредит на
ищеца в размер на 15 000 лв. при лихвен процент 22,01%, ГПР 22,93%, с
платими месечни вноски 39 бр. с дата на последната вноска 25.06.2026г. В чл.7
от договора за кредит е посочен общ размер на кредита и условията за
усвояването му, като едно от тях е заплащане на застрахователна премия в
размер на 4 379,96 лв. Така общия размер на кредита станал 19 379,96 лв., а
общата дължима сума от кредитополучателя в размер на 27 302,36 лв.
На същата дата 24.02.2023г. ищецът сключил и застраховка „защита на
кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от
ответника по сертификат № 1**********2023 с размер на застрахователната
премия 4 379,96 лв.
В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно техническа
компютърна експертиза, от която се установява, че Шрифта на договора и
общите условия към него е 12 pt, като шрифта от подписания договор
съвпадал с този от договора образец. Процесният договор и общите условия
към него били написани на шрифт „Arial“ и размер 12 pt.
В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че по
сметката на ищеца била преведена на 24.02.2023г. сумата от 19 379,96 лв., като
сума от 4 379,96 лв., представляваща застрахователната премия била удържана
от сметката, т.е ищецът получил на каса в банката чисто сума в размер на 15
000 лв. и не е имал възможност да се разпорежда със сума от 4 379,96 лв., тъй
като тя била удържана автоматично от банката кредитодател и платена по-
късно на застрахователните дружества. По кредита били направени плащания
в размер на 5 639,32 лв., с които били погасени 2 938,57 лв. главница, 2 660,59
лв. договорна лихва и 40,16 лв. наказателна лихва. Застрахователните премии
5
не били включени при изчисляването на ГПР по договора при главница 15 000
лв. и при тяхното включване ГПР би станал 45,87 %, като не би надвишил пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута
/57,10%/.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключенията на изготвените съдебно
техническа и счетоводна експертизи, като неоспорени от страните и тъй като
няма съмнение в знанията и уменията на вещите лица.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният установителен иск за обявяване на нищожност на сключен
Договор за потребителски кредит № ********** и клиентски № *** като
противоречащ на закона – чл.22, вр.11, т.10 ЗПК е допустим, а разгледан по
същество и основателен.
В случая в договора за кредит е посочен ГПР 22,93 % при главница
15 000 лв. без обаче да е включена застрахователната премия. От
изслушването на вещото лице се установи, че дължимата премия по
застраховката всъщност е включена в главницата по договора и така е
определен ГПР в законовите стойности. Уговорената в процесния договор
застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен
при изчисляването на ГПР, но отделно от главницата – като допълнителен
разход – чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, т.е. ГПР включва лихвеният процент
по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени
към момента на сключване на договора или в бъдеще.
Съобразно §1 ДР ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, вкл.лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
кредитини посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
6
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие
за получаване на кредита.
В случая се установи, че ищеца посочил в заявлението -декларация за
установяване на договорни отношения желание за застраховка и плащането на
премията е включена в чл.7 от договора, като условие за отпускането и
усвояването му. Следователно тази премия представлява разход, който е бил
известен на кредитора и е следвало да се включи в ГПР, а липсата на този
разход в ГПР по договора е в противоречие с императивната разпоредба на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание
чл.22 ЗПК / в този см. Определение № 50685/30.09.2022г. по гр.д. №
578/2022г. III г.о. ВКС/.
По изложените съображения са неоснователни възраженията на
ответното дружество, че застраховката не била задължителна за сключване,
първо защото застрахователната премия е включена като условие за усвояване
на кредита и второ, защото представлява част от месечната погасителна
вноска по кредита, т.е. разход по същия. В случая тя е включена към
главницата по договора, а потребителят няма как да се откаже от част от
главницата, ако реши да се откаже от застраховката.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на
член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на
договора в неговата цялост.
Общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в погасителния
план от договора за кредит, сборни плащания, в които се включват и
задължението за плащане на застрахователна премия. Плащането на
застрахователна премия обаче не е отразено като разход при формирането на
7
оповестения ГПР, въпреки, че е включена в общия дълг към главницата и
месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. При отчитането на застрахователната премия
като несъмнен разход, не към главницата, действителният ГПР би бил
значително завишен – 45,87% и макар да не е в противоречие с разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК, то налице е оповестяване на ГПР, който не е реално
прилагания по договора. Така ответното дружество не може да се ползва от
уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и следва да
прогласи нищожността.
С оглед изхода на спора, ответното дружество дължи разноски на ищеца.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, тъй като то е определено под минималния размер
по Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в
размер на 790 лв., платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда
държавна такса в размер на 600 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.22, вр.11, т.10 ЗПК
Договор за потребителски кредит № ********** и клиентски № *** сключен
между И. И. И., ЕГН: ********** от *** и „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление ***
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на И. И. И.,
ЕГН: ********** от ***, сума в размер на 790 лв. /седемстотин и деветдесет
лева/, деловодни разноски.
8
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
СлРС в полза на бюджета на съдебната власт, сума в размер на 600 лв.
/шестстотин лева/, държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9