РЕШЕНИЕ
№ 20382
гр. С.., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20231110159822 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „.
срещу Б. И. П. /Г.а/ искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми: сумата от 1507.00 лева, представляваща дължима цена на
топлинна енергия доставена до имот в гр... за периода от 01.12.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно
със законната лихва от 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата 346.01 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
15.02.2020 г. до 05.01.2023 г., сумата 19.60 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва
от 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 5.17 лева, представляваща
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. –
05.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № .. на СРС, 153 състав. Претендират се и направените в производството разноски..
В исковата молба ищецът твърди да е налице облигационно отношение с ответницата
в качеството и на наемател на топлоснабден имот и клиент на топлинна енергия, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно посочените общи условия е доставил за процесния период на
ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г. купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Предвид това посочва, че ответницата е изпаднала в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал. 1 ЗЗД върху главниците.
Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на
ответницата П., чрез назначения от съда особен представител. В него се оспорва
допустимостта и основателността на исковите претенции, като се твърди, че не е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение между ответникът и ищеца във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Като аргумент в тази насока се изтъква сочи, че
ответницата не е ползвател на имота, нито негов собственик и се подчертава, че следва да се
прави разграничение между облигационно ползване и вещно право на ползване.
Релериварно е и възражение за изтекла давност. Моли се предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответницата Б. П., по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие.
По делото не се спори и че апартамент ., находящ се в гр. .. „..“ бл.57, вх.1, ет.17, се
намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения
по делото договор, сключен между етажните собственици и „. за въвеждане на топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода /л.31-34 от делото/.
По отношение на наличието на облигационна връзка между страните, с оглед
изричното оспорване в тази насока от страна на ответницата, Софийски районен съд приема
следното:
От представения и неоспорен по делото договор за наем от 16.10.2019г, сключен
между ответницата Б. И. П. и А.Р.Н., се установява, че считано от 16.10.2019г. за Б. И. П. е
възникнало валидно наемно правоотношение за апартамент ., находящ се в гр. .. „..“.., по
силата на което ответницата е придобила качеството наемател на топлоснабденото илище.
2
Съгласно посоченото в чл.2.1 от договора за наем същият е сключен за срок от една година,
но видно от приложеното към исковата молба споразумение от 31.07.2020г за прекратяване
на договор за наем именно на апартамент ., находящ се в гр. .. „..“.., считано от 01.08.2020г.
страните са прекратили действието на договора за наем. Следователно може да се достигне
до непротиворечивия извод, че ответницата П. е притежавала качеството „наемател“ на
топлоснабдения имот в периода от 16.10.2019г до 31.07.2020г., в който период попада и
исковия период от 01.12.219г до 31.07.2020г. Съгласно чл.3 от споразумението за
прекратяване на договора за наем, носещ подписа на ответницата и неоспорен по делото,
ответницата в качеството си на наемател се е задължила да заплати цената на потребената,
но незаплатена топлинна енергия доставена до процесния имот в периода от 16.10.2019г. до
21.07.2020г. Така подписаното споразумение в действителност касае отношенията
единствено между наемателя и наемодателя, като не може да обвърже по някакъв начин
ответницата в отношенията и с ищцовото дружество. Въпреки това следва да се отбележи,
че подобно изявление има характер на извънсъдебно признание на неизгоден факт, че
сумите са били непогасени, доколкото не се спори, че същото изхожда именно от
ответницата, което признание следва да се цени по реда на чл. 175 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 5 от Наредбата №1 за ползване на топлинна енергия (отм.),
действаща преди ответницата да сключи договор за наем за топлоснабденото жилище,
потребители на топлинна енергия са собственици или наематели на жилища, които
използват топлина енергия за отопление, вентилация и битови нужди. След изменението на
нормативната уредба обаче и приемането на Закона за енергетиката и енергийната
ефективност (отм.) – чл. 106а, ал. 4 от ЗЕЕЕ (отм.) и Закона за енергетиката - § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ (редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год., отм., бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год.) и чл. 153 от ЗЕ, съгласно които „потребител на топлинна енергия за битови
нужди“ е това физическо лице - собственик или ползвател на имот, наемателите са били
изключени от кръга на лица, които по силата на закона придобиват качеството потребител
на топлинна енергия.
В настоящия случай от ищцовото дружество е представено доказателство, че на името
на ответника Б. П. в качеството и на наемател е била открита партида за топлоснабдения
имот и то по нейно желание, видно от представеното по делото заявление-декларация с вх.
№ ../.г., подадена лично от Б. И. П. до „. за откриване на партида на нейно име за процесния
апартамент № ., находящ се в гр. .. „..“ .., неоспорена от ответника. Изявлението направено в
заявлението-декларация настоящият състав цени по реда на чл. 175 от ГПК като признание
на неизгоден факт, а именно, че на името на ответника П. в качеството и на наемател има
открита за предоставеното на нея за ползване жилище партида, т.е че същата е направила
изрично изявление за сключване на договор за доставка на топлинна енергия с ищеца.
Следва да се отбележи, че в действителност ответницата П. не е нито собственик,
нито вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, но съгласно разясненията дадени
в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
3
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабден имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената и на топлопреносното предприятие, като договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на имота.
С оглед така дадените задължителни за настоящия състав разяснения, и установените
факти по делото, следва да се приеме, че от ищцовото дружество е доказано при условията
на пълно и главно доказване, че ответницата П. в качеството си на наемател се е намирала в
облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия с „. считано от
13.12.20219г, доколкото същата е ползвала със съгласието на собственика по силата на
наемно правоотношение жилището, и по нейно искане в качеството и на наемател е открита
партида на нейно име за ползвания от нея имот. Същевременно между страните по делото не
се спори, че наемодателят .. е била собственик на процесния топлоснабден имот, което
обстоятелство се установява и от приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ., том ., дело № ./.г, както и че същата е дала съгласие в качеството си на собственик
и наемодател да се открие партида на името на ответницата П. във връзка с ползването на
топлинна енергия с процесното жилище, видно от приетата по делото декларация от .г. за
съгласие за откриване на партида на името на наемателя Б. П. /л.26 от делото/. Следва да се
отбележи, че за възникването на договорно правоотношение между страните по делото не е
необходимо сключване на писмен договор, тъй като съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от . (с предходно наименование Д.). Следователно
писмена форма на договор не е необходима, като е достатъчно общите условия да са влезли
в сила, което обстоятелство не се оспорва от ответниците. Същевременно по делото не е
установено и ответницата да е упражнила правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
срещу Общите условия, действали към процесния период. Същевременно заверен препис от
Общите условия е приложен към исковата молба, от които е видно, че същите са били
публикуване съгласно законоустановените изисквания във в-к М., приложение Ф.т.
При съобразяване на всичко изложено до тук следва да се приема за доказано при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че именно ответницата П. е
материално легитимирана да отговаря за заплащане на процесните суми за доставена
топлинна енергия за периода от .г /когато е подала заявление за откриване на партида/ до
31.07.2020г, доколкото същата макар и в да не е собственик или вещен ползвател на
топлоснабдения имот, изрично в качеството си на наемател със съгласието на собственика
4
на жилището е пожелала с подаване на заявление да откриване на партида да встъпи в
правоотношения с „.. Искът следва да бъде отхвърлен за периода от 01.12.2019г. до
12.12.2019г., доколкото облигационното правоотношение между страните е възникнало от
датата на подаване на заявлението за откриване на партида, а не от датата на сключване на
договора за наем, тъй като именно от тази дата – .г. са се осъществили всички необходими
предпоставки за възникване на облигационното правоотношение за доставка на топлинна
енергия.
Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
нейното количество от страна на ответницата П. не са излагани аргументи, като не е
направено изрично оспорване за липса на реална доставка. Въпреки това съд следва да
разгледа и въпроса дали по делото е доказано осъществяването на реална доставка. Във
връзка с това настоящият състав приема следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №. год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящият състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените по
делото документи, се установява, че в топлоснабдения имот за исковия период е начислявана
сума за сградна инсталация, отопление на имота и .. От вещото лице изрично е посочено, че
в имота през исковия период е имало 5 броя отоплителни тела и 2 броя водомери, като на
отоплителните тела са поставени ., показателите на които са били отчетени реално.
Експертът е констатирал, че за отчета на . и водомерите в жилището за исковия период са
съставени съответните изискуеми от закона документи – протокол за главен отчет, носещи
подписите на потребител. По отношение на начислените суми за сградна инсталация в
заключението също е посочено, че начисленията са осъществени въз основа на спазване на
нормативните изисквания.
Предвид това, ответницата П. дължи заплащането на доставанета до имота, който е
ползвала като наемател, топлинната енергия за отоплителните тела в жилището, за . и за
сградна инсталация изчислена на база пълен отопляем обем съобразно формулата, посочена
в съдебно-техническата експертиза.
По отношение на размера на дължимите от ответницата суми, настоящият състав
приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
5
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира, че потребената от топлинна енергия за период от 01.12.2019г до
31.07.2020г е на стойност 1367 лева. С оглед обстоятелството, че по делото се установи, че
ответницата е потребител на топлинна енергия считано от .г, а не от 01.12.2019г, то съдът
намира, че стойността на доставената за периода от .г. до 31.07.2020г. топлинна енергия се
равнява на 1261.40 лева - размер определен по реда на чл.162 ГПК при съобразяване на
данните в експертиза относно начислените суми.
Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза в така посочена сума не са
включени стари задължения и корекции за предходни периоди, както и стойност на фактури
за извършена услуга дялово разпределение.
Същевременно по делото не се твърди да са извършвани плащания от страна на
ответницата, съответно и не са ангажирани доказателства в тази насока.
Следва да бъде разгледано обаче своевременно направеното в отговора на исковата
молба възражение за изтекла давност от ответника. Във връзка с това съдът приема
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
6
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.12.2019г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.02.2020г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият
би изтекъл на 15.02.2023г., но е бил прекъснат с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 30.01.2023г. Следва да се съобрази и че за времето от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./ Ето защо Софийски районен съд намира, че релевираното от името на
ответницата възражение за изтекла давност се явява неоснователно.
Ето защо Софийски районен съд намира, че по делото е установена дължимостта на
сума в размер на 1261.40 лева, представляваща цена за доставената, но незаплатена
топлинна енергия до имота с абонатен номер . за периода от 13.12.2019г. до 31.07.2020г., до
който размер искът се явява основателен, а за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 1507 лева и за периода от 01.12.2019г. до 12.12.2019г искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата
дялово разпределение. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото
топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната
собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „.” ЕАД се
дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение
на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с
потребителите лице. В настоящия случай видно от ангажираните доказателства по делото се
установява, че именно „.” ЕАД е извършило и услугата дялово разпределение за сградата, в
която се намира топлоснабдения имот.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена. С оглед изложеното, към установената като дължимата сума следва да се
прибави и размерът на дължимата такса за дялово разпределение, която за процесния период
7
съгласно данните от представените извлечения от сметки /л.44 от делото/ е в размер на 19.76
лева за исковия период. Неоснователно се явява релевираното възражение за изтекла
погасителна давност и по отношение на това вземане, при съобразяване на това, че за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./. С обстоятелството, че облигационното отношение с ответницата е
възникнало на .г., то искът следва да бъде уважен само за размер от 18.23 лева /размер
определение по реда на 162 ГПК/ за период от .г. до 31.07.2020г.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав намира следното:
В настоящия случай следва да намерят приложение Общите условия от 2016г.,
съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45 дневен срок,
след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено, че клиентът
дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура, за която
също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се
отнася. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно приложимите в
отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия.
Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в забава ответникът,
е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура срок. В
конкретния случай от видно от представената общата фактура за отоплителен сезон 2019-
2020г. е издадена на 31.07.2020г., поради което съдът приема, че срокът за плащането и е
изтекъл на 15.09.2020г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за периода от 15.09.2020г. до
05.01.2023г. върху стойността на потребената през отоплителен сезон м.12.2019г.-м.04.2020г
топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва. Аналогично по отношение на
стойността за топлинна енергия по издадена обща фактура на 31.07.2021г. за сумите касаещи
периода от м.05.2020г до м.07.2020г се дължи обезщетение за забава за периода от
15.09.2021г. до 05.01.2023г. Размерът на дължимата мораторна лихва следва да бъде
определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК на 320.38 лева. Предвид това предявените
искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответницата П. следва да бъде уважен за
сумата от 320.38 лева и за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г, като за разликата над
346.01 лева до пълния предявен размер от 346.01 лева и за периода от 15.02.2020г до
14.09.2020г следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответницата
8
да е била поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответницата би изпаднала в забава за заплащане на цената
на услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответниците не са ангажирани. Ето защо искът
за сумата в общ размер на 5.17 лева –мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно дадените в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението
на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. С оглед изхода на спора в полза на „. следва да бъдат присъдени разноски за
заповедното производство в размер на 87.56 лева, съразмерно с уважената част от исковете,
които да бъдат възложени в тежест на ответницата. В полза на ищеца следва да се присъдят
за заповедното разноски в размер на 74.60 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част и в исковото производство. По делото са представени доказателства за
сторени разноски в размер 37.56 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за
вещи лица. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият
състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото
лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава
максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че юрисконсулското
възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата минимум. С оглед на
това и съобразявайки, че по делото от страна на „. извършените процесуални действия се
изразяват в подаване на искова молба и процесуално представителство само в едно съдебно
заседание, а делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, съдът
счита, че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде 100 лева. Следователно
общият размер на сторените разноски е 437.56 лева. Предвид това в тежест на ответницата
П. следва да бъдат възложени разноски за исковото производство в размер на 372.83 лева,
съразмерно с уважената част на иска.
Ответницата също имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но от
същата е била представлявана от особен представител и не е сторила такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С.., ул. „.” ., срещу Б. И. П., ЕГН **********,
с адрес в гр... „.., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, че Б. И. П., ЕГН **********, дължи на „., ЕИК ., сума в размер на 1261.40 лева,
представляваща дължима цена на топлинна енергия доставена до имот в гр... за периода от
13.12.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане, сума в размер на
320.38 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020г.
до 05.01.2023г. върху за стойност на неплатена топлинна енергия, сума в размер на 18.23
лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 13.12.2019 г. до
31.07.2020 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
- 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № ../2023г., по описа на СРС,
153ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за
стойността на доставената топлинна енергия за разликата над 1261.40 лева до пълния
предявен размер от 1507 лева и за периода от 01.12.2019г. до 12.12.2019г., предявения иска
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за цената на услугата дялово разпределение за разликата над 18.23 лева
до пълния предявен размер от 19.60 лева и за периода от 01.12.2019г. до 12.12.2019г., иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторната лихва върху цената на топлинната енергия за разликата над
320.38 лева до пълния предявен размер от 346.01 лева и за периода от 15.02.2020г до
14.09.2020г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторната лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за сумата от 5.17 лева за периода от 31.01.2020г. до 01.05.2023г.
ОСЪЖДА Б. И. П., ЕГН **********, с адрес в гр... „.., да заплати на „., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр.С.., ул. „.” ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
372.83 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен съд и
сумата от 74.60 лева – разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10