Решение по дело №920/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 993
Дата: 28 юли 2022 г.
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20217040700920
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     993                                28.07.2022 година                                          гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и девети юни две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

                                       Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 920  по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и е образувано по повод жалбата на С.Ц.Д. с постоянен адрес:***, против Заповед № 1048/30.04.2015 г., издадена от Чанка Коралска- директор на дирекция „Строителство“ при Община Бургас. С оспорената заповед е наредено на В. Й. Д., съпруг на жалбоподателката, да премахне незаконен строеж, представляващ „Основен ремонт на част от покрив, разширяване на съществуващата капандура с приобщаването и́ към самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.5 по КККР на гр.Бургас“, находящ се в УПИ VІ-1451, кв. 85 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с административен адрес гр. Бургас, ул. „Силистра“ № 6.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В нея се сочи, че строежът, чието премахване е разпоредено със заповедта, е изпълнен като неотложно мероприятие през 2010 г. за опазване на собствеността, като ремонтните дейности са извършени в обема на собственото ѝ жилище без да се засягат носещи елементи от конструкцията на покрива. Твърди се, че не се изпълнени надзидове в покривното пространство. Наред с това се сочи, че сградата, в която се намира самостоятелният обект на жалбоподателката, са извършени множество незаконни преустройства и ремонти от останалите живущи в нея, в резултат на което е налице значително несъответствие с одобрения за същата проект от 1933 г. Отбелязано е, че липсата на актуални строителни книжа за сградата води до невъзможност да бъде изпълнена оспорената заповед. По същество се иска отмяна на заповедта.

Делото е висящо за втори път пред Административен съд Бургас, след като с Решение № 4905/16.04.2021 г. по адм. дело № 12683/2020 г. на Върховния административен съд е отменено постановеното по спора Решение № 1136/01.09.2020 г. по адм. дело № 2932/2019 г. на Административен съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта, като подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.

Съдът, с оглед указанията на Върховния административен съд, дадени с Определение № 3960/24.03.2020 г., постановено по адм.д. № 3289/2020 г., приема, че жалбата е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 107/2009 г., жалбоподателката С.Ц.Д. и нейният съпруг В. Й. Д. придобили в режим на съпружеска имуществена общност апартамент, находящ се в гр. Бургас, на ул. „Силистра“ № 6, ет. 4, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 070779.610.27.1.5 по кадастралната карта на гр. Бургас.

На 03.06.2014 г. служители на Община Бургас извършили оглед в жилищната сграда на ул. „Силистра“ № 6, при който констатирали, че в южната част на наклонената покривна конструкция, в частта над самостоятелен обект с идентификатор 070779.610.27.1.5 са изпълнени два отвора с размери 1.10м./1.60м. и е извършено частично възстановяване на покривната конструкция, състоящо се в подсилване на армировката, бетониране на разрушения участък и полагане на керемиди. Констатирали, че с извършените СМР е приобщена част от покрива, като по южната фасада към съществуващата капандура от двете ѝ страни в наклонената част на покрива е изпълнен надзид с височина около 0.80 м. и е монтирана PVC дограма за остъкляване на новообразуваните отвори, а над новообразуваното помещение е изпълнена нова покривна конструкция, приобщена към жилищната площ на самостоятелен обект с идентификатор 070779.610.27.1.5 и е променен наклонът на покривните линии. Проверяващите лица приели, че строежът е извършен през 2010 г. от В.Д., собственик на самостоятелния обект, без разрешение за строеж и без нотариално заверено съгласие на етажните собственици в сградата, т.е. в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Проверката на място била извършена в отсъствието на Д.. За направените констатации бил съставен констативен акт № П-31 от 03.06.2014 г. (л. 26 от адм.д. № 2932/2019 г.), връчен на последния на 09.07.2014 г. чрез съпругата му С.Д. (известие за доставяне PS 8000 015ZTK 7 на л. 29 от адм.д. № 2932/2019 г.). Констативният акт бил връчен и на управителя на етажната собственост- Г. К. на 03.07.2014 г., видно от известие за доставяне  PS 8000 015ZTJ 6 (на л. 29 от адм.д. № 2932/2019 г.).

Срещу съставения констативен акт № П-31/03.06.2014 г. постъпило възражение от Велин Дракалиев, с приложени становище по част архитектура за ремонт, конструктивни становища за ремонт на покрива и за остъкляване на съществуващ балкон към улица „Силистра“, архитектурен проект на къщата от 1933 г., инвестиционен проект на обект „заснемане на съществуващото положение на част от покрива и подпокривното пространство в обема на самостоятелен обект с идентификатор 070779.610.27.1.5 по КК на гр. Бургас, УПИ VІ-1451, кв. 85 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас“, част „Архитектура“, фаза: заснемане от 2014 г. С възражението същият заявил, че строежът е извършен през 2010 г. като неотложен ремонт на плочата на покрива, поради течове и наводнения, в съответствие с конструктивни становища на инж. Д. К.в и арх. А. С.. Оспорил констатациите за засягане на покривната конструкция. Заявил, че с оригиналния проект на сградата не са били предвидени капандури, но такива са изпълнени в скатовете на покрива на всички тавански помещения, за което липсвали екзекутивни документи.

Във връзка с постъпилото възражение, служители на Община Бургас извършили повторна проверка, при която установили, че съществуващата капандура от двете страни е разширена с размери 1.20м/1.10м от външната страна и е монтирана дограма с размери 1.20м/0.50м, като извършените СМР са засегнали конструкцията обща част на покрив в частта на капандурите. Констатирали, че светлата височина е от 1.98 м. до 2.60 м. За резултатите от проверката бил съставен протокол № П-160 от 05.09.2014 г. Въз основа на тези констатации и данните, съдържащи се в съставения констативен акт, директорът на дирекция „Строителство“ при Община Бургас издал оспорената заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ наредил премахване на строежа възстановяване конструкцията на съществуващия покрив по одобрен проект. Административният орган е счела, че не е налице хипотезата на чл. 151 от ЗУТ и строежът, извършен в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, представлява незаконен строеж на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Със заповедта органът определил срок за доброволно изпълнение и указал на адресата В. Д., че при неспазването му строежът ще бъде премахнат принудително. Заповедта била връчена лично на Д. на 11.05.2015 г. По жалба срещу заповедта било образувано адм.д. № 994/2015 г. на Административен съд Бургас, в което били конституирани като заинтересовани страни Д.Г., Р. Т., К. К. и Г. К., но не и жалбоподателката С.Д.. С влязло в сила решение по спора жалбата била отхвърлена.

След влизане в сила на заповедта, била изпратена до Д. покана по чл. 277, ал. 1 от АПК с изх. № 94-01-8781/14/02.06.2017 г. (на л. 41 от адм.д. № 2932/2019 г.), с която бил предоставен 14- дневен срок за доброволно изпълнение. С молба рег. № 94-01-8781/15/12.06.2017 г. същият направил искане с правно основание чл. 278, ал. 1 от АПК за отсрочване на изпълнението.

На 06.06.2018 г. била издадена Заповед № 1490 (на л. 48 от адм.д. № 2932/2019 г.) на зам.-кмет по СИРР на Община Бургас, с която Д. бил задължен да осигури в 9.00 часа на 28.06.2018 г. (четвъртък) свободен достъп на служители от отдел КСВЕ при Община Бургас до собствения му самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.5, за извършване на вътрешен оглед с цел предварително проучване на място, във връзка с изпълнение на принудителното премахване, срока за изпълнение и необходимите средства за премахване на незаконния строеж. На 12.06.2018 г. били съставени констативни протоколи (на л. 54 и л. 55 от адм.д. № 2932/2019 г.), в които служители при Община Бургас отразили, че в телефонен разговор Д. е уведомен за издадената Заповед № 1490/06.06.2018 г., но е заявил, че няма да осигури достъп до имота си, а при посещение на посочения от него адрес за връчване на заповедта не е бил намерен. На 28.06.2018 г., при посещение на адреса от служители от отдел КВСЕ при Община Бургас, Д. не бил установен, за което бил изготвен протокол (л. 57 от адм.д. № 2932/2019 г.). Съобщението за издаване на Заповед № 1490/06.06.2018 г. било публикувано в интернет страницата на Община Бургас на 02.10.2018 г. На 03.10.2018 г. зам.-кмет по СИРР на Община Бургас сезирал в качеството на орган по изпълнението Административен съд- Бургас с искане да бъде дадено разрешение по реда на чл. 272, ал. 2, във вр. с чл. 271, ал. 1 и ал. 4 от АПК за влизане и оставане в самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.5, за принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж. С Определение № 2670/06.11.2018 г. (л. 65 от адм.д. № 2932/2019 г.) по адм. дело № 2830/2018 г. на АСБ, оставено в сила с Определение № 2749/25.02.2019 г. по адм. дело № 14936/2018 г. Върховния административен съд, искането било уважено.

На 10.09.2019 г. била изпратена нова покана с изх. № 94-01-30695/10.09.2019 г. за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 от АПК (на л. 73 от адм.д. № 2932/2019 г.), връчена на 12.09.2019 г., с която Дракалиев бил поканен да премахне доброволно установения незаконен строеж. След изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение, служители от отдел КСВЕ при Община Бургас констатирали, че строежът не е премахнат, за което изготвили констативен протокол от 07.10.2019 г. (л. 75 от адм.д. № 2932/2019 г.).

Във връзка с принудителното изпълнение бил съгласуван по служебен път инвестиционен проект (л. 79-94 от адм.д. № 2932/2019 г.) за обект: премахване на част от покрив в обема на самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.5 по КК на гр. Бургас, УПИ VІ-1451, кв. 85 по плана на ЦГЧ, и било изготвено конструктивно становище. Съставени били и съответните протоколи № 1 и № 2 (приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 и № 2 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях на територията на Община Бургас- на л. 95 и 96 от адм.д. № 2932/2019 г.). Изпълнението било възложено на „Чистота“ ЕООД с договор от 12.11.2019 г.

С писмо изх. № 94-01-30695/3/15.11.2019 г. (на л. 103 от адм.д. № 2932/2019 г.) зам.-кметът по СИРР на Община Бургас уведомил управителя на „Чистота“ ЕООД, В. Д., С.Д.,***, началника на Първо РУ Бургас, Районния прокурор на Районна прокуратура гр. Бургас, директора на дирекция „УКОРС“ при Община Бургас и ръководителя КЕЦ Бургас- център при „ЕВН България ЕР“ ЕАД, че изпълнението следва да се извърши от 10.00 часа на 27.11.2019 г. до 17.00 часа на 29.11.2019 г.

Видно от приложените протокол № 3 за установяване състоянието на строежа и строителната площадка при започване на принудителното изпълнение и протокол № 4 за установяване състоянието на строежа и строителната площадка след приключване на принудителното изпълнение, строежът е бил премахнат за времето от 10.30 часа на 27.11.2019 г. до 15.00 часа на 02.12.2019 г.

В съдебното производство са представени от жалбоподателката конструктивно становище, изготвено от инж. Д.К. на 10.05.2010 г.; становище на арх. А.С.; техническо становище на инж. Т. К. П.; заснемане на съществуващо положение на част от покрив и подпокривно пространство в обема на самостоятелен обект с идент. 07079.610.27.1.5 по КК на гр. Бургас, УПИ VІ-1451, кв. 85 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, изготвен от арх. Кр.К.в през 2014 г.; архитектурен проект на сградата от 1933 г., както и снимки, изготвени при премахване на незаконното строителство. От представените становища и заснемане не се установява да са били предоставени в Община Бургас за съгласуване. В конструктивното становище на инж. Д.К. е посочено, че в имота част от съществуващата плоча е разбита в размери 2/1м вследствие на течове. Възстановена е с бетон, като извършените промени не засягат носещите елементи на конструкцията и не променят основните конструктивни елементи. В становището на арх. Стоев е отразено, че поради настъпили течове и наводнения, Д. е извършил неотложни ремонтни дейности на част от покривната плоча- ремонт в участък от около 3.2 кв.м., засягащ зоната на съществуващата капандура на тавана на стаята, разположена в югозападната част на таванския етаж, без да се променя котата корниз на сградата. В становището е посочено още, че по време на строителството на сградата, на различни етапи, са изградени капандури с прозорци в самите скатове на покрива, като прозорци са предвидени на всички тавански помещения. Извършените СМР представляват според арх. Стоев изпълнена топлоизолация и подмяна на част от стари керамични  керемиди с битум. В техническото становище на инж. Т. П. са разгледани извършените в цялата сграда промени във ВиК инсталацията.

От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в проекта на сградата от 1933 г. не е предвидено изграждане на архитектурен елемент капандура над самостоятелен обект с идент. 07079.610.27.1.5. При извършения оглед на място са установени от вещото лице отклонения от първоначалната проектна документация на сградата от 1933 г. като общият вертикален елемент в средата на фасадата, започващ по проект над партерния етаж и достигащ до 2.25м. над подовата плоча на таванския етаж и завършващ със скатен покрив при завършването на сградата, в действителност е изпълнен с около 1.25-1.50м. по- нисък, оформен в най-горната си част като „плътен” балконски парапет, зад който на 1.00м. е изграден зид, завършващ като правоъгълен фронтон (корниз). Към настоящия момент над балконския парапет е монтирано остъкление с РVС профили и покритие над остъклението от битумна хидроизолация. На тавана на жилището на Д. не е изпълнена предвидената по проект стоманобетонна плоча с дебелина 15 см. Вещото лице сочи, че по проект от двете страни на средния вертикален елемент по фасада юг на ІІ-вия и ІІ-рия жил. етажи не са предвидени съществуващите на място балкони. На таванския етаж по южната фасадната стена са предвидени по един прозорец с правоъгълна форма и приблизителни размери шир.х вис.: 1.30м х 0.40м., като не са предвидени на покривния скат над тях „наддадени” обеми, а при извършването на строежа вместо тези два правоъгълни прозореца в надзида на таванския етаж за осветяване, са изпълнени капандури с двускатни покривчета. Към настоящия момент покривът над обект с идент. 07079.610.27.1.5 е с подменени финишни материали- изпълнено е  покритие от битумни керемиди, вместо първоначалното покритие от керамични керемиди, както е в северната част на покрива. Западната страна на сградата е с увеличен контур съобразно предвидената площ на етажите по проекта от 1933 г. по всички надземни етажи, но тъй като засегнатите обекти не са собственост на жалбоподателя, вещото лице не може да даде заключение какви са размерите на констатираните разширения и техният характер, както и кога са били реализирани. Вещото лице сочи, че не са му предоставени одобрен проект, съгласуван от всички съсобственици в сградата, актове за откриване на строителната площадка, за достигане на проектните нива и за въвеждане строежите в експлоатация относно констатираните несъответствия с проекта от 1933 г. Не са представени и строителни книжа, в това число акт за въвеждане в експлоатация и удостоверение за търпимост и по отношение на цялата сграда.

По данни от съдържащите се в преписката по изпълнение на процесната заповед документи експертизата дава заключение относно извършените строително-монтажни работи (СМР): демонтаж на част от съществуващата дървена покривна обшивка и покритие от керамични керемиди; оформяне на допълнителни отвори в покривната конструкция от двете страни на съществуващия първоначален покривен прозорец и монтаж на РVС дограма- прозорци в оформените два допълнителни отвора отстрани на съществуващия покривен прозорец; направа на стоманобетонна покривна конструкция- два участъка с приблизителни размери в план 1м./2м., изпълнени между съществуващите /първоначални/ стоманобетонни греди; топлоизолационна система над стоманобетонна плоча; дъсчена обшивка и покритие от битумни керемиди.

 Разпитан в съдебното производство в качеството на свидетел, Д. заявява, че при придобиване на процесния имот през 2009 г. бетонната плоча в зоната на съществуващата капандура с дебелина 5 см. е била с разрушена хидроизолация, неподдържана от съсобствениците и е останала само армировката. Заявява, че течове от покрива е имало още преди закупуване на самостоятелния обект, като те не са били отстранени от предходните собственици, поради несъгласие на останалите етажни собственици в сградата. Твърди, че е извършил единствено текущ ремонт със запълване на отворите, полагане на нова хидроизолация и подмяна на PVC дограма, с цел опазване на собствеността след наводнение, като не е изграждал нови зидове и не е приобщавал допълнителна площ към жилището. Твърди още, че в проекта на сградата от 1933 г. изобщо няма капандури, а за сградата и настоящият ѝ вид няма никакви строителни книжа освен този проект.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- директор на дирекция „Строителство“ на Община Бургас, оправомощен със Заповед № 2997/04.11.2014 г. на кмета на Община Бургас. Последният е овластен с нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от категорията на процесния.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактическите и правните основания за издаването и́. В нея са изложени обстоятелствата, установени при извършената проверка на строежа, така, както са отразени в констативния акт, съставен от длъжностни лица в администрацията на органа, осъществяващ контрол по строителството.

При извършената проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Действително, жалбоподателката не е уведомена за започналото производство по чл. 225а от ЗУТ. Участник в административното производство е нейният съпруг В. Д., вписан като купувач в представения на проверяващите служители нотариален акт № 107 от 28.09.2009 г. Едва с жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство, е заявено от Д., че имотът и изградените в него постройки са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, като са представени доказателства за установяване на този факт. Издадената заповед за премахване на незаконния строеж несъмнено засяга правата и интересите на същата, като собственик на засегнатия обект, но правото ѝ на защита е обезпечено в настоящото съдебно производство, поради което съдът приема, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила.

Материалноправните предпоставки за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са установени в нормата на 225 от ЗУТ, приложима за строежи от категорията на процесния с оглед препращащата норма на чл. 225а, ал. 1 от същия закон. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Според дефиницията, дадена с нормата на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. С оглед характеристиките на процесния обект, съдът приема, че в случая се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и на основание чл. 148, ал. 1 от ЗУТ за извършването му е необходимо надлежно разрешение. Доколкото с извършените СМР е изменена покривната конструкция, а тя представлява обща част на етажната собственост, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗУТ е необходимо съгласието на останалите съсобственици в сградата. В случая за извършеното строителство не е издадено разрешение за строеж и липсва съгласие на всички собственици в сградата, поради което съдът приема, че строежът е извършен в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, т.е. същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Ирелевантно за законността на строежа е соченото в жалбата обстоятелство, че в сградата са извършени и други СМР, несъответстващи на проекта от 1933 г., без екзекутиви или допълнително издадени разрешения.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката, че извършеното строителство представлява текущ ремонт с авариен характер. Текущ ремонт съгласно т. 43, б. „а“ на §5 от ДР на ЗУТ е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата (б. „а“); не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата (б. „б“) и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях (б „в“). В случая не би могло да се приеме, че е изпълнен текущ ремонт, доколкото не е изпълнено изискването на б. „б“ на цитираната норма, а са оформени допълнителни отвори в покривната конструкция от двете страни на съществуващия първоначален покривен прозорец и е направена стоманобетонна покривна конструкция- два участъка с приблизителни размери 1м./2м., изпълнени между съществуващите /първоначални/ стоманобетонни греди. Касае се за основен ремонт по смисъла на §5, т. 42- частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.

С нормата на чл. 195, ал. 3 от ЗУТ е предвидено задължение за собственика, в случай на авария или друго обстоятелство, застрашаващо обекта с увреждане или разрушаване, да предприеме незабавни действия за предотвратяване им или за отстраняване на причинените увреждания и да уведоми Общината. Изпълнените в случая СМР- изградени допълнителни прозорци чрез изменение на покривната конструкция, обаче, не са насочени към отстраняване на увреждане или предотвратяване на такова, а и според показанията на свид. Д. теч от покрива е констатиран още при придобиване на обекта през 2009 г., около година преди извършване на ремонтните дейности. Няма данни и за изпълнение на изискването за уведомяване на Община Бургас за необходимостта от извършване на авариен ремонт. Представените по делото конструктивно становище от инж. К. и становище на арх. Стоев също не могат да обосноват извод за неотложен характер на извършения ремонт. Двете становища касаят вече извършени СМР и не съдържат сведения за правнорелевантни факти. Третото становище- на инж. Пенчева е неотносимо към предмета на спора, доколкото извършените промени във ВиК части на сградата не са предмет на процесната заповед.

С оглед изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се присъдят на ответника разноски по делото в размер на 300 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, от които 200 лева за процесуално представителство в настоящото производство и 100 лева за производството пред касационната инстанция.

Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ц.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Заповед № 1048/30.04.2015 г., издадена от Чанка Коралска- директор на дирекция „Строителство“ при Община Бургас, с която е наредено на Велин Йорданов Дракалиев да премахне незаконен строеж, представляващ „Основен ремонт на част от покрив, разширяване на съществуващата капандура с приобщаването и́ към самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.5 по КККР на гр.Бургас“, находящ се в УПИ VІ-1451, кв. 85 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с административен адрес гр. Бургас, ул. „Силистра“ № 6.

ОСЪЖДА С.Ц.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Община Бургас сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

СЪДИЯ: