№ 9393
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110164358 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В исковата молба и уточняващи молби към нея ищецът ... твърди, че е заплатил на
ответника без основание сума в размер на 1,46 лева с включен ДДС, като претендира
връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни съобщителни услуги, съгласно Договор №
... с ... от ..., при ответника ... за мобилни услуги № ... и № ... с тарифен план ..., за които
страните са уговорили заплащането на месечна абонаментна такса в общ размер на 10,51
лева без ДДС – за всяка от услугите. Поддържа, че посочената сума включва месечна
абонаментна такса в размер на 6,51 лева без ДДС за мобилна услуга, с включена отстъпка, и
месечна абонаментна такса в размер на 4,00 лева без ДДС за допълнителен пакет мобилен
интернет от 5 GB на максимална скорост, с включена отстъпка. Излага твърдение, че
ответникът е издал на ... г. фактура № ..., за периода ... – ... г., в която е начислил общ размер
на месечните абонаментни такси за периода ... – ... от 11,49 лева без ДДС за всяка от
услугите, т.е. повече от уговореното с приложението от ... Поддържа, че е платил пълния
размер на фактурираната сума с включено ДДС. В настоящия процес претендира връщане на
надплатената недължима разлика до размера от 1,46 лева с ДДС. За посочената разлика
твърди, че ответникът е издал кредитно известие № ... към процесната фактура № ... от ... г.,
като счита, че с това си действие ответникът е признал, че я е събрал неоснователно,
следователно дължи връщането й. Моли за уважаване на иска, както и да му се присъдят
разноските по делото.
Ответникът не оспорва облигационната връзка между страните и изменението на
договора по силата на ... от ..., поддържайки, че абонаментните такси са начислени по
предоговорените условия правилно. Твърди, че до подписването на приложението от ...,
между страните са действали уговорките, съдържащи се в ... „...“ от ... г., ... „...“ от ... г. и ... от
... г., съгласно които са начислявани абонаменти такси за ползваните мобилни услуги № ... и
№ .... Сочи, че претендираната сума от 1,46 лева с ДДС е начислени по фактура № ... и е
заплатена с основание за предоставяните мобилни услуги, като част от сумата за
1
уговорените и дължими такси по договора, но от друго лице, ползвател на услугата, а не от
ищеца. Поради което и ако се признае, че ответникът дължи връщането й, не следва да се
приема, че ищецът е материалноправно легитимираното лице да я получи обратно. В
открито съдебно заседание признава, че за претендираната от ищеца сума в размер на 1,46
лева с ДДС е издадено кредитно известие № ..., извадка от което представя по делото с
молба от 28.03.2025 г. Моли за отхвърляне на иска и претендира сторените разноски по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно
правно основание за получаването й, съответно задържане на полученото.
С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, по арг. на противното от предвиденото в чл. 153
ГПК, че ищецът е абонат на електронни съобщителни услуги, съгласно Договор № ... с ... от
..., сключен с ответника ..., доставчик на мобилни услуги № ... и № ... с тарифен план ..., по
силата на който страните са уговорили заплащането на месечна абонаментна такса за всяка
от услугите в общ размер на 10,51 лева без ДДС, от която 6,51 лева без ДДС по тарифния
план за мобилната услуга, с включена отстъпка, и 4,00 лева без ДДС за допълнителен пакет
мобилен интернет от 5 GB на максимална скорост, с включена отстъпка, както и че сумата
от 27,58 лева с ДДС, част от която е сумата от 1,46 лева с ДДС, начислена по фактура № ... от
... г., е заплатена на доставчика – ответник по делото.
Безспорно по делото е, че ответникът е издал кредитно известие № ... от ... г. към
процесната фактура № ... от ... г. за сумата от 1,46 лева с ДДС с получател ищцовото
дружество.
Основание за издаване на кредитно известие възниква, за да се поправи грешка във
вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-висока
стойност за договорената доставка. Абсолютно необходимо условие за неговото издаване е
наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се намалява чрез
съответното кредитно известие. Съдът приеме, че с издаването на този първичен счетоводен
документ, ответникът е признал, че е начислил неоснователно, в повече, за доставената
услуга такси в размер на 1,46 лева с ДДС, поради което и надплатената разлика по
фактурата, за която е издал кредитното известие, подлежи на възстановяване на ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че
плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника
фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в
договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за
спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на ... към ответника.
Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора,
освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто не е
настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и то може да се
направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и да изпълнява като
негов представил. Възможно е да изпълнява и от свое име. Ирелавантни за правния спор са
отношенията между ищеца и това трето лице, може да са свързани с дарение, заем и др., т.е.
след изпълнението може дори да не възникне право на регрес.
Не се представени доказателства, че ответникът е върнал сумата, която е признал, че
дължи, т.е. че е погасил задължението си, произтичащо от неоснователно обогатяване, чрез
валиден правен способ.
2
С оглед на всичко изложено, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът.
Ищецът е сторил следните разноски: 50 лева – държавна такса и 150,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство пред Софийски районен съд разноски в общ размер на 200,00
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., на правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД сумата 1,46 лева с ДДС, представляваща платени без основание такси, за които е
издадено кредитно известие № ... от ... г. към фактура № ... от ... г., с период на фактуриране
... - ... г., по договор № ... с ... от ... към него, както и на правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 200,00 лева, представляваща разноски, сторени в производството пред Софийски
районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3