№ 15478
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110176915 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 33425/31.01.2025 г.,
подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. А. Д., в качеството му на
наследник на Р. Г. Д. и П. А. Д., с която са предявени искове за заплащане на вземания
за потребена топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че В. А. Д. бил потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съответно – § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за него били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с решение на
ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени
редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който
започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите
били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество.
В. Д. ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж. к. „Х**“, бл. ***, абонатен № 62126, за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо” АД. През отоплителния
сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За процесния имот били
1
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. В. Д. носел отговорност за вземанията,
формирани за потребената в имота на наследодателите му топлинна енергия, но не
заплащал същите. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове за осъждане на ответната страна да заплати начислените от
дружеството задължения, както и направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. А. Д. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който исковите претенции са
признати за основателни. Отправено е искане за тяхното уважаване и за присъждане
на разноски в полза на ищеца за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Посочено, че между страните било сключено споразумение за разсрочено изплащане
на процесните суми, като препис от същото е приложен към отговора.
С молба с вх. № 243535/14.07.2025 г. (л. 64) ищецът е заявил, че към датата на
депозиране на молбата ответникът е извършил плащания в общ размер от 859,53 лева,
като с тази сума били погасени част от процесната главница в размер на 529,94 лева,
претендираната мораторна лихва в общ размер от 153,23 лева, съдебни разноски в
размер на 100,68 лева и законна лихва в размер на 75,68 лева. Непогасени останали
процесни задължения за главница за топлинна енергия и дялово разпределение в общ
размер от 752,09 лева, като дружеството претендира присъждане и на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
В проведеното на 15.07.2025 г. открито съдебно заседание ответникът не
оспорва твърденията на ищцовото дружество за наличие на неизплатена част от
процесните вземания.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника В. А. Д., в качеството му на наследник на Р. Г. Д. и П. А.
Д., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД вземания за потребена топлинна
енергия в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Х**“, бл. ***, абонатен №
62126, както следва: 1/ сумата от 1266,92 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2022 г. до м. април 2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
2/ сумата от 145,99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.12.2024 г.; 3/ сумата от
15,11 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.02.2023 г.
до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; 4/ сумата от 7,24 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 01.07.2023 г. до 11.12.2024 г., начислена върху таксата за дялово
разпределение.
2
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане. Претенциите за установяване дължимостта на начислени
върху претендираните главници лихви за забава са обусловени от наличието на
главното задължение, като ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в
забава спрямо същите.
С отговора на исковата молба ответникът е признал дължимостта на всички
процесни вземания, като е представил и доказателства за сключено между страните
споразумение за разсроченото им изплащане от 30.05.2025 г. С изрично становище
„Топлофикация София“ ЕАД е заявило, че е налице заплащане на част от
претендираните по делото вземания.
Като съобрази изложените факти, съдът намира, че към датата на приключване
на устните състезания по делото между страните липсва спор относно наличието на
основание за дължимост на процесните вземания. Направеното в хода на процеса
плащане на част от претендираните задължения, което не се оспорва от ищцовото
дружество, представлява признание за наличието на изискуемите материалноправни
предпоставки за уважаване на исковите претенции. Така направеното от ответната
страна признание на фактите по делото съдът цени съобразно разпоредбата на чл. 175
ГПК.
При съблюдаване на правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че с платената
от ответника сума от 859,53 лева са погасени вземанията за разноските по делото за
платена държавна такса в размер на 100,68 лева, за мораторната лихва, начислена
върху вземанията за главница за топлинна енергия и дялово разпределение, в общ
размер от 153,23 лева, за законната лихва за забава за периода от подаването на
исковата молба до сключването на споразумението между страните в общ размер от
75,68 лева, за главницата за дялово разпределение в размер на 15,11 лева, както и за
част от главницата за топлинна енергия в размер на 514,83 лева. Към датата на
приключване на устните състезания по делото незаплатена е останала само част от
претендираната главница за топлинна енергия в размер на 752,09 лева, като именно за
тази сума предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ следва да бъде уважен. В останалата си част исковите претенции следва
да бъдат отхвърлени, поради извършеното плащане в хода на процеса.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице
3
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В случая ответникът е признал иска и е заплатил претендираните
вземания, но след образуването на исковото производство и връчването на исковата
молба. Поради тази причина ответната страна следва да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД и разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. София, кв. „Х**“, ул. „У*** ап. 29, в
качеството му на наследник на Р. Г. Д. и П. А. Д., да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от
752,09 лева (седемстотин петдесет и два лева и девет стотинки), представляваща
неизплатена част от стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май
2022 г. до м. април 2024 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Х**“,
бл. ***, абонатен № 62126, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над присъдената
сума от 752,09 лева до пълния претендиран размер от 1266,92 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
поради извършено в хода на процеса плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу В. А. Д.,
ЕГН: **********, с адрес гр. София, кв. „Х**“, ул. „У*** ап. 29, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 145,99 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 11.12.2024 г., сумата от 15,11 лева, представляваща такса за дялово
разпределение за периода от 01.02.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата от 7,24
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2023 г. до 11.12.2024 г.,
начислена върху таксата за дялово разпределение, поради извършено в хода на
процеса плащане.
4
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. София, кв. „Х**“, ул. „У***
ап. 29, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 100,00 лева (сто лева), представляваща сторени от ищеца в
първоинстанционното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5