№ 11843
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110142133 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано е по искова молба на Г. Г. Г., подадена чрез адвокат М. В. П.,
срещу Столична община, с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответника да
заплати на ищцата сумата от 7 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания, ведно със законната лихва от деня
на увреждането.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила Решение № 3064 / 22.05.2024 г. по гр.
д. № 20231100508991 по описа на СГС, III-Б състав бил уважен изцяло в размер от 5 000 лв.
предявеният като частичен иск на Г. Г. Г. за осъждането на Столична община да заплати на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на падане
поради неравна настилка на стълби в парк „****************“ в гр. ***** и непочистване
на същите от паднали листа, ведно със законната лихва от 18.08.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането. В мотивите на решението било посочено, че справедливият размер
на обезщетението за претърпените вреди бил в размер на 12 000 лв., но с оглед
дизпозитивното начало искът е уважен до предявения размер. Изложено е, че с оглед
влязлото в сила решение по частичния иск фактите по делото не подлежат на последващо
доказване. Сочи, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от нея болки и
страдания действително било в размер на 12 000 лв., поради което и претендира разликата
от 7 000 лв. Твърди, че на 01.04.2022 г. се спънала в неподдържани и покрити с листа стълби,
намиращи се в „****************“, в участъка до езерото с лилиите. Впоследствие на
спъването, паднала и се наранила като счупила пета поредна ходилна кост на лявото
стъпало, претърпяла контузия и оток на лявото стъпало и се наложило да й поставят ортеза
1
за срок от 35 дни. Преживяла стрес и безпокойствие не само заради болката, която
изпитвала, а и защото инцидентът настъпил в момент, в който детето й било само на три
месеца и тя била възпрепятствана да се грижи за пълноценно за него. Моли за уважаване на
предявения иск. претендира разноски.
В срока по чл. 131 във вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба, подаден от ответника чрез юрисконсулт М/. В отговора не се оспорва, че дейностите
по стопанисване на парк „****************“ се осъществяват от общинското предприятие
„Паркове и градини“ към Столична община. Твърди се, че изпълнението, подбора и
кратностите на всички дейности по поддържане и възобновяване на парковата територия се
предвиждат съгласно определена нормативна специфика и специалния статус, който
притежава парковата територия. Ответникът сочи, че при определяне размера на
справедливото обезщетение следва да бъде взети предвид икономическите условия и
стандартът на живот в страната, така че да не бъде източник на неоснователно обогатяване.
Моли се отхвърляне на предявения иск
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила Решение № 3064 / 22.05.2024 г. по гр. д. № 20231100508991 по описа
на СГС, възз. III-Б състав Столична община е осъдена да заплати на Г. Г. Г. сумата от 1 500
лв. допълнително представляваща разликата над уважения размер от 3 500 лв. до пълния
размер от 5 000 лв., представляваща частичен иск от иск в пълен размер от 15 000 лв.,
представляваща обезщетениеза причинени неимуществени вреди, болки и страдания,
вследствие на падане поради неравна настилка на стълби в парк „****************“ в гр.
***** и непочистване на същите от паднали листа, ведно със законната лихва от 18.08.2022
г. до изплащане на вземането.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Д. С. –
съпруг на ищцата. Съдът, прецени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК и
намира същите за обективни. Макар свидетелят да е заинтересуван от изхода на делото
същият лично и непосредствено е възприел фактите и обстоятелствата, свързани с
конкретния инцидент от значение за определяне на справедливото обезщетение. Съпругът на
ищцата е лице от най-близкия й кръг, с когото тя е споделяла своите болки и терзания, освен
това той е родител на новороденото им дете. Ето защо съдът намира, че макар и
заинтересован свидетелят има най-непосредствени впечатления относно физическото и
психическо състояние на ищцата, поради което кредитира с доверие дадените от него
сведения. Освен това същият е бил пряк свидетел на падането на ищцата, а показанията му
напълно се подкрепят от писмените документи по делото.
От показанията на свидетеля се установяват факти и обстоятелства свързани с
настъпването на инцидента, които не са предмет на настоящото дело. Установява се още, че
възстановяването от счупването на петата на ищцата продължило много месеци. Това било
така понеже към онзи момент наскоро се било родило детето им, не е имало възможност за
2
ищцата да почива и да се наспи добре. Освен това тя не е могла да приема много от
предписаните лекарства, включително и болкоуспокояващи и лекарства против съсирване на
кръвта, тъй като е кърмила. Въпреки че е била в майчинство, тя не е могла пълноценно да се
грижи за детето си. Съпругът е помагал и поел голяма част от грижата за детето, наели
детегледачка. Свидетелят се е грижил и за ищцата, включително й е бил инжекции против
съсирването на кръвта. Имали са нужда от помощ от семейството поради неспособността на
Г. да се движи и да гледа детето и са идвали и роднини от други градове, защото родители
им не живеят в гр. *****. Г. се чувствала особено стресирана от невъзможността да се грижи
за детето си, била под хроничен стрес покрай тези събития. Самото възстановяване имало
няколко етапа: първият бил около месец и половина, докато носила „ортеза“ на крака си без
да може да стъпва, след това около 2-3 месеца – самото раздвижване и вече лекарите казали,
че самото заздравяване напълно на такова счупване отнема от 6 до 12 месеца, като до 12
месеца има голям риск от счупване, така че до дванадесетия месец е внимавала и
ограничавала, за да не повтори счупване и да не преживеем това нещо наново. Спомня си,
че съпругата му ходила на рехабилитация. Към настоящия момент ищцата се е възстановила
напълно. Имало период, в който кракът й се изморява по-лесно, но вече всичко било
приключило. Единственото, което е останало да напомня за травмата е, че където беше
счупването на костта, сега тя има лека деформация, но не се отразява това на ходенето.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 49 ЗЗД.
Уважаването на осъдителния иск е обусловено от установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца, че ответникът отговаря за конкретното
противоправно бездеиствие на негови служители по осигуряване на безопасна пътна
настилка, включително и в парковете в гр. *****, че вследствие на падане поради
неподдържани в стълбища в обществен парк на ищцата са причинени неимуществени вреди
и какви точно, причинно-следствената връзка между поведението на ответника и
причинените неимуществени вреди, както и размерът на справедливото обезщетение за
установените неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен фактически състав,
елементите на който са: деяние /действие или бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане
на имуществената сфера на увредения или негови неоценими блага/, противоправност на
деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение/, причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е
въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2
ЗЗД/. Частен случай на отговорността за непозволено увреждане е отговорността по чл. 49
ЗЗД, която включва и още един елемент – виновното лице да е причинило вредите при или
по повод изпълнение на възложената работа.
3
Съгласно дадените задължителни указания по тълкуване на закона, съдържащи се в т.
2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. по тълк.д. № 3/2016 на ОСГТК на ВКС решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Следователно предмет на настоящото делото е единствено
спорът относно справедливото обезщетение за претърпените от Г. Г. вреди.
Настоящият състав намира, че искът е доказан по основание и по размер и следва да
бъде уважен изцяло за сумата от 7 000 лв., като при това положение общо определеното по
реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение ще бъде в размер на 12 000 лв.
За да достигне до този извод, съдът съобрази както характера на претърпените
физически болки и страдания от ищцата, процесът и продължителността на възстановяване,
а и доказаните психически увреди, включващи – стрес, безпокойство, терзания. Следва да
бъде акцентирано, че неимуществените вреди, каквито се претендират от ищцата,
представляват негативни последици, засягащи нематериални блага на увредения, които не
подлежат на имуществена оценка. Когато ищецът претендира обезщетение за обичайните
неимуществени вреди от деликт, при доказани увреждащи действия, искът е установен в
своето основание и съдът на основание чл. 162 ГПК е длъжен да определи неговия размер / в
този смисъл - Решение № 270 от 16.02.2018г. по гр. д. № 284/2017г. на ВКС, IV г.о., Решение
№ 18 от 20.02.2014г. по гр. д. № 2721/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение № 427 от 16.06.2010г.
по гр. д. № 273/2009г. на ВКС, III г.о., Решение № 457 от 25.06.2010г. по гр. д. № 1506/2009г.
на ВКС, IV г.о., които макар и поставени по друг вид деликти съдържат относими правни
разрешения спроед настоящия състав/. Когато се претендират обаче вреди над обичайните,
които се основат на конкретни специфични обстоятелства, то на общо основание същите
следва да бъдат доказани /в този смисъл Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1144/2017 г., III г. о/. В случая от съществено и определящо значение е моментът, в който
ищцата е претърпяла процесното увреждане, а именно 3 месеца след раждането на детето й.
Ноторно известно е, че майките са особено уязвими в първите месеци след раждането на
децата си. Това е така не само поради физиологическите и хормонални изменения
вследствие на биологичния процес, а и на чисто емоционално ниво, когато майката разбира,
че новороденото й дете е изцяло зависимо от нея, както по отношение на храненето в случай
на кърмене, така и по отношение на необходимата майчина ласка. В случая се доказва, че Г.
Г. е била силно разстроена от невъзможността да се грижи за детето си така, както е считала
за необходимо и както по принцип пълноценно майката отглежда новородено дете. Налагало
се е родителите да молят за помощ и да разчитат на други хора за помощта в отглеждането
на детето им. След възстановяването на ищцата месеци наред тя е живяла със страха /до 1
година от инцидента/ да не й се случи подобна травма. Това, както и всички негативни
изживявания, според съда са оставили много по-траен белег в съзнанието и душевния мир
на ищцата, отколкото претърпяната физическа болка, която към настоящия момент дори е
преодоляна, макар травмата – счупване на пета само по себе си също да е сериозна.
4
Раждането на дете е уникален момент в живота на всяка жена, този период е белязан както
от трудности със свикването с новороденото дете, така и от изключителни и неповторими
щастливи моменти, свързани с отглеждането му. В живота на Г. Г. обаче тази първа година от
живота на детето й и нейното битие като майка е белязан безвъзвратно и завинаги от
претърпяната травма и възстановяването й. Ето защо съдът намира, че искът следва да бъде
уважен в пълен размер.
Върху размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД да присъди и мораторна лихва от датата на деликта – 01.04.2022
г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца. Претендират се разноски за
държавна такса в размер на 280 лв. и за адвокатско вътанграждение по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 3 ЗАдв, което съдът определя в размер на 400 лв. с оглед правната и фактическа сложност
на делото и извършените процесуални действия.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. “Московска“ № 33,
представлявана от кмета В. Т. да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в
************************************* сумата от 7000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, физически и психически страдания, вследствие от падане поради неравна настилка на
стълби в парк „****************“ в град ***** и непочистване от паднали листа на
01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. “Московска“ № 33,
представлявана от кмета В. Т. да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в
************************************* сумата от 280 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. “Московска“ № 33,
представлявана от кмета В. Т. да заплати на адв. М. В. П. сумата от 400 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно адвокатско представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6