Р
Е Ш Е Н И Е
№ ......
гр. Добрич, 10.10.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично
съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
при участието на секретаря Стоянка
Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 646 по описа на Добричкия
районен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.К.С.
ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление /НП/ № *, издадено на 28.04.2017
г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Добрич, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно и немотивирано. Излагат се
доводи, че след като паркирал колата си пред заведението и влязъл вътре, жалбоподателят е видял свой познат, който му поръчал 100 гр. водка, за да
го почерпи. С. изпил само 50-60 гр. от нея и се наложило да премести автомобила
си, защото пречел на негов съсед. В момента, когато местел колата и се движил
на заден ход, дошли полицаите и го проверили.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Прави се
искане за назначаване на Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни за
установяване на концентрацията алкохол в кръвта на водача.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо активна
процесуална легитимация. Независимо от основанията, посочени от въззивника,
съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен
в присъствие на нарушителя и му е надлежно връчен. АУАН съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на двама свидетели – свидетели-очевидци,
присъствали при установяване на нарушението и при съставяне на акта, поради
което съдът намира, че същият е редовно съставен. НП е издадено в рамките на
преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
С оглед изложеното съдът намира,
че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното
постановление във формално-правен аспект.
От фактическа страна се установи
следното:
На 28.03.2017 г. вечерта полицейски
патрул в състав св. З.К.З. и св. Н.З.П. – служители на Първо РУ при ОД на МВР –
Д*ч, изпълнявал служебните си задължения в района на паркинга зад Автогара
Добрич. Докато патрулирали св. З. и св. П. забелязали паркиран пред заведението
автомобил. По-късно, минавайки отново от там свидетелите видели, че въпросният
автомобил потегля и се движи на заден ход. Св. З. и св. П. се приближили с цел
да извършат проверка на водача и го спрели. При проверка самоличността на
водача било установено, че това е жалбоподателят Б*К.С.. На полицейските
служители им направило впечатление, че от водача се усеща силна миризма на
алкохол. Веднага за съдействие бил извикан служител на Сектор „ПП” при ОД на
МВР – Добрич – св. Я.К.П., който се отзовал на място и изпробвал водача за
наличие на алкохол с техническо средство, чийто цифров индикатор отчел 1,05%о в
издишания от водача въздух.
При така установената фактическа
обстановка св. П. в присъствието на жалбоподателя, на св. З. и на св. П. образувал
процесното административно-наказателно производство, като съставил АУАН № ***, с
който вменил на жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за това,
че на 28.03.2017 г. около 23.14 часа, в гр. Д* на паркинг зад Автогарата до
Кафе аператив по посока ул. „*** управлява лек автомобил „*” с рег. № *** след употреба на алкохол - 1.05 на хиляда, установено с техническо
средство “Дрегер 7510” с инв. № АRDN 0078. На жалбоподателя е бил
издаден талон за медицинско изследване № 0047157 /л. 6 от делото/, като същият
се е възползвал от правото си да не даде кръв за химическо изследване. При
връчване на АУАН жалбоподателят е посочил като възражение, че мръднал на два
метра, за да паркира.
Въз основа на съставения АУАН,
административно-наказващия орган издал процесното НП, в което описвайки
установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното деяния като
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наложил на С. административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, а на основание
Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10
контролни точки.
По делото са приложени Протокол
от извършена последваща проверка на техническото средство за измерване и
разпечатка от „Дрегер 7510” със сер. № ADN 0078 за 28.03.2017 г., което води до правния извод, че средството
за измерване е било технически изправно.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на разпитаните свидетели - св. Я.К.П., св. З.К.З. и
св. Н.П., както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени
доказателства - жалба рег. №
851002-50/04.05.2017 г.; наказателно постановление №17-0851-000587/28.04.2017
г.; талон за медицинско изследване; АУАН № 587/28.03.2017 г.; справка-картон на
водача; справка за съдимост рег. № 1223/31.05.2017 г.; справка с рег. №
10099/16.06.2017 г.
от Сектор Пътна полиция – Добрич ведно с Протокол от извършена
последваща проверка на техническото средство за измерване и разпечатка от
„Дрегер 7510” със сер. № ADN
0078 за 28.03.2017
г.
Гореописаната фактическа обстановка
навежда съда на следните правни изводи:
АУАН е редовно съставен и се
ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Направените в
него констатации не са опровергаха в хода на съдебното дирене. От събраните в
съдебното производство доказателства по безспорен начин се доказва вмененото на
жалбоподателя административно нарушение. С показанията си свидетелите П. и З.
по безспорен начин установяват, че именно жалбоподателят е управлявал
процесното МПС на 28.03.2017 г. в гр. Добрич, непосредствено преди да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, чийто показания били
отразени в процесния АУАН.
В хода на съдебното производство
бил проведен разпит на св. Р*С*А*– познат на жалбоподателя, които заявил, че
въпросната вечер и той бил в заведението и когато видял С. да влиза, пожелал да
го почерпи. За целта св. А* поръчал голяма водка /100 гр./ и си тръгнал, тъй
като имал друга работа. Това се случило към 21,00-22,00 ч. Съдът кредитира
показанията на този свидетел в частта, в която сочи, че жалбоподателят е
употребил алкохол същата вечер, а в останалата част ги отхвърля като
неподкрепени от останалите събрани в хода на производството доказателства.
Разпитан в качеството на свидетел
е и лицето Н*Я*С*, който посочил, че същата вечер установил, че пред вратата на
гаража му имало паркиран автомобил и като поразпитал, разбрал, че колата е на
жалбоподателя, който бил вътре в заведението. Св. С* влязъл вътре и помолил Б* С.
да премести колата си и той се съгласил. Това се случило към 22,00 ч. Доколкото
този свидетел не е пряк очевидец на употребата на алкохол, на управлението на автомобила
след това от жалбоподателя и/или на извършената му проверка от полицейските
служители, то съдът намира неговите показания за неотносими към предмета на
делото, поради което не следва да бъдат обсъждани и приобщавани към
доказателствената съвкупност.
В хода на проведеното съдебно
производство с оглед твърденията на жалбоподателя, че е пил само 50-60 грама
водка, съдът е допуснал назначаването на Съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни със задача да се установи каква е била концентрацията на алкохол
в кръвта на нарушителя към момента на извършване на нарушението.
Видно от заключението на вещото
лице, „ако се приеме според обясненията на жалбоподателя, че на 23.03.2017 г. е
употребил само 50-60 мл. водка, а теглото му е 79 кг., то се получава, че
концентрацията на етилов алкохол в кръвта на С. бил трябвало да е около
0,36-0,40 %о. При такава концентрация може да се установи мирис на алкохол, но
липсват нистагъм или смущения в координацията.” В съдебно
заседание вещото лице поддържа даденото заключение като потвърждава, че е изготвил заключението си само въз основа на
твърденията на жалбоподателя.
След анализ на заключението през
призмата на останалите приобщени по делото доказателства, съдът не кредитира
така изготвеното заключение по СМЕ, изготвена по делото, доколкото същата се
базира единствено на дадените обяснения от жалбоподателя и изводите на вещото
лице не кореспондират с останалите доказателства, събрани по делото.
Илеревантно в настоящия случай е количеството алкохол, което е поел
жалбоподателя в заведението. Доколкото данните от техническото средство не бяха
опровергани в съдебното производство и предвид константната съдебна практика
относно способите за установяване на алкохолна концентрация, вкл. чрез
техническо средство, то съдът намира същите за достоверни и релевантни в
настоящия спор.
В подкрепа на този правен извод
се явява и легалният прочит на текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, по който текст е привлечена и
административнонаказателната отговорност на водача. Видно е, че законодателят допуска установяване на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда /включително/ както с
медицинско изследване, така също и с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. При
това, в закона не се дава приоритентно значение на един от двата метода за измерване на алкохол в кръвта на
водача. И това е така, тъй като с техническото средство се установява също
съдържанието на алкохол в кръвта на водача, но в този случай за алкохолното
съдържание съдим от показанията на уреда, които се базират на издишания въздух
от употребилия алкохол деец.
Ето защо, съдът не споделя изразената
защитна позиция и претенциите в тази насока.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че събраните доказателства потвърждават изцяло описаната фактическа
обстановка в АУАН и в НП, поради което намира, че описаното нарушение е
доказано по безспорен и категоричен начин.
Относно наложеното наказание:
Извършеното нарушение правилно е
подведено под нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и законосъобразно на
основание съответно чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача са наложени
административните наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 2.
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба
1000 лв.”
Доколкото установената с
техническото средство концентрация на алкохол е в размер на 1,05 промила, то
наказващият орган правилно и законосъобразно е определил санкционната норма по
т. 2 на цитирания член. В същото време органът е наложил законово определените
наказания по вид и размер, поради което същите не подлежат на преценка от
страна на съда. Законодателят сам е преценил, че така определените
административни наказания изпълняват целите, определени в чл. 12 от ЗАНН и
отговарят адекватно на обществената опасност на съответния вид административни
нарушения.
Конкретното нарушение не би могло
да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения. Нарушението, извършено
от жалбоподателя се отличава с висока степен на обществена опасност на
деянието. Фразата “висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде
слаба, когато става въпрос за честотата на извършените нарушения от този вид.
Особено укорими са нарушенията, при които деецът съзнателно поема управлението
на моторно превозно средство, след като е употребил алкохол, пренебрегвайки
неблагоприятните последици от алкохолното опиване при осъществяване на една
дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали
участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При това положение и дума
не може да става за маловажен случай.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията при
извършването на които, от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение,
издадена от министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в
сила от 4.02.2013 г./.
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни
точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка,
следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство
за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като
самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да
се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер,
което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно –
статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки,
съответният административнонаказващ орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
административно наказание за извършеното нарушение, т. е. има ли доказано
нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни
точки.
Законосъобразно на основание чл.
6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за нарушението по чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП /управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително/ са отнети
10 контролни точки.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал.
3 от НПК, Б.К.С. следва да заплати по сметка на РС - Добрич разноските по
делото в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв., представляващи възнаграждение
на вещо лице по изготвената Съдебно-медицинска експертиза в съдебно заседание.
По изложените съображения и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № ***, издадено на 28.04.2017
г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Д*, с което на Б.К.С.
ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Б.К.С. ЕГН ********** ***
да заплати по сметка на Районен съд гр. Добрич сторените по делото разноски в
размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Галя
Митева/