Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 236
17.01.2019
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16423 по
описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба на Ч.Р.Х. за отмяна на решения на ОС на Земеделска кооперация
„Ръжево“, ЕИК *********, проведено на ******. за **** на В.К. Ш. за ***** *****,
за избор на Д. Н. В., Н. Д. Н. и А. С. А. за ***** и за избор на Л. Й. Л., Г. М.
К. и Е. А. Ш. за *******.
Твърди, се че
взетите решения са незаконосъобразни тъй като предишните лица, заемащи
длъжностите не били освободени. Възразява, че ОС не било проведено на
посоченото в поканата място и не било свикано по предвидения в ЗК и устава ред.
На поканите не било отразено получаването им от ****, което водело до
неспазване на срока по чл. 16, ал. 1 ЗК. Поканата не била подписана от **** или
****, а изборът на ***** не бил документиран. Изтъква още, че списъкът на
поканените лица, не съответствал на списъка на избраните ****, а решенията не
били взети с необходимото мнозинство. В работата на ОС взела участие Р. П. като
***** на избран от **** ***** в противоречие на чл. 24, ал. 4 ЗК. Решенията
били взети в явно, а не с тайно гласуване. Иска се отмяна на взетите решения.
Не се претендират разноски.
Ответната страна, в срока по чл. 131 ГПК,
подава отговор на исковата молба с който признава исковете. Счита, че не е
станала повод за завеждане на делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения на
листове от 29 до 41 списък се установява, че ищецът е ******* и
като такъв е легитимиран да иска отмяна на решенията на ОС.
С доклада на
делото, обективиран в определение от 15.11.2018г., като безспорни и ненуждаещи
се от доказване бяха отделени обстоятелствата, че на *****. е било проведено ОС
на кооперацията, на което са били взети решения за избор на В. К. Ш.за *****,
за избор на Д. Н. В., Н. Д. Н.и А. С. А. за **** и за
избор на Л. Й. Л., Г. М. К. и Е. А. Ш. за ****.
С молба от ****.
ищецът конкретизира искането си като сочи, че за **** е бил избран и А. Н.,
но това обстоятелство му е станало известно след запознаването с протокола
представен по делото представен от ответника. Конкретизацията няма пречка да
бъде взета предвид, тъй като искането на ищеца в самата искова молба е да се
отменят всички взети решения- за избор на *****, *****, а не по отношения на
конкретни лица. Едва след указания на съда посочва имената, като заявява, че
към момента все още не е запознат с текста на самия протокол.
Приемането на
посочените в исковата молба решения се установява от представения от ответника
протокол от ОС на пълномощниците от *****.- лист 61-65 от делото.
С оглед
признанието на иска и становището на страните в тази връзка, по делото не са
събирани допълнителни доказателства извън посочените, като с оглед изявлението
на ищеца е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Признанието
е направено от *****, вписан в ТР и следва да бъде зачетено предвид спирането
на изпълнението на решенията предмет на настоящото дело. При спряно изпълнение
на решение на ОС до влизане в сила на решението по спора, в който е постановено
спирането, определението по чл. 61 ЗК следва да бъде съобразено. Действието на
предвидената в чл. 61 ЗК мярка „спиране изпълнение на решение на ОС” означава
продължаване на предишното правно положение в кооперативния живот до изхода на
спора по иска за отмяна на това решение. В този смисъл Решение № 105 от
24.06.2013 год. по т.д. № 942 по описа за 2012 год. на ВКС.
Направеното
признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което
същия се отказват от защита срещу иска, защото го считат за основателен и
заявяват, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение,
което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не
попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в
закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда,
като изявлението за това изхожда от председателя на кооперацията. Признатото
право не противоречи на закона и добрите нрави, предявения иск не е брачен,
нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради
което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това
основание.
С оглед горното, следва да се
постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
80 лева разноски по делото. Възражението на ответника е неоснователно, защото
кооперацията е дала повод за предявяването на иска с вземането на решенията.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
предявения от Ч.Р.Х., ЕГН ********** иск решения на ОС на пълномощниците на Земеделска кооперация „Ръжево“, ЕИК *********, взети на 06.10.2018г.,
за избор на В. К. Ш.за ******, за избор на Д. Н. В., Н. Д. Н., А. С.
А. и А. Н. за ***** на кооперацията и за
избор на Л. Й. Л., Г. М. К. и Е. А. Ш. за *****.
ОСЪЖДА Земеделска кооперация
„Ръжево“, ЕИК *********, да заплати на Ч.Р.Х., ЕГН **********, сумата от 80 лева /осемдесет лева/
разноски в настоящото производство за държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
Р.М.