Решение по дело №1776/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№2015

 

 

гр. Пловдив, 11.11.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесет и втората година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

 

при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1776 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, вр. ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от „Айва 81“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр.Раковски, против Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Пловдив. С исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищцовото дружество обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от забавено плащане, дължимо на ищеца по акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 06.01.2022 г. от Директора на ОДБХ Пловдив. Исковата претенция е в размер на 1223,13 лева, равняващ се на размера на законната лихва върху дължимата по посочения акт от 06.01.2022 г. сума, считано от 24.02.2022 г. – датата, следваща законовият срок за плащане по акта, до 27.04.2022 г. – датата, предхождаща датата на реално осъщественото плащане на дължимата по акта за  обезщетение сума. Претендират се и законна лихва върху обезщетението за вреди, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ищецът се представлява в съдебно заседание от пълномощника му адв. П., който моли за уважаване на основната и акцесорната искова претенция като доказани по основание е размер, като претендира и разноски по делото по представен списък за платената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът по иска, ОДБХ - Пловдив, е депозирал писмен отговор по исковата молба, чрез главен юрисконсулт Ц., с която се оспорват исковите претенции по основание и размер, като е налице позоваване на разпоредбата на чл.519, ал.2 от ГПК  относно реда за заплащане от държавния бюджет. Сочи се, че ОДБХ е извършила нареждане за плащане в полза на ищеца своевременно, а не със забава, като предвид това, че е третостепенен разпоредител с бюджетни средства, като част от териториалните структури на БАБХ, всички плащания се зареждат в системата СЕБРА и следва да се одобрят от ЦУ на БАБХ, поради което и не е налице бездействие на ответната страна. Моли се присъждане на юрисконултско възнаграждение. В съдебно заседание посоченото в отговора на ответника се поддържа изцяло от страна на процесуалния му представител.

Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за основателност на иска и моли за уважаването на претенцията.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразно бездействие на държавен орган при изпълнение на административна дейност, състоящо се в забавено плащане на дължимо по влязъл в сила административен акт парично обезщетение. Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая ответникът е Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, а тези дирекции, съгласно чл.7, вр. с чл.4, ал.1, т.2 от ЗБАБХ са юридически лица поради това и доколкото се твърди незаконосъобразно бездействие на Директора на ОДБХ Пловдив, която е юридическо лице, правилно искът е насочен срещу посочения ответник.  

По същество исковата претенция за обезщетение се явява основателна.

От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа страна, че на 06.01.2022 г. Директорът на ОДБХ – Пловдив, след като е спазил задължителни указания на съда по повод предходно обжалвана и отменена заповед за отказ от изплащане на обезщетение, е издал Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, с който било постановено в полза на „Айва 81“ ЕООД, като собственик на животновъден обект, да се изплати обезщетение в размер на 69 887,40 лева на основание чл.148 от ЗВМД. Актът бил връчен на управителя на дружеството на 10.01.2022 г., не бил обжалван и влязъл в сила на 25.01.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл.148, т.1 от ЗВМД, Директорът на ОДБХ Пловдив следвало да изплати обезщетението в срок до 30 дни от датата на влизането в сила на изготвения от него акт със средства от бюджета на БАБХ или с целево предоставени средства от държавния бюджет. Още на 25.01.2022 г. бил създаден документ за бюджетен превод – бюджетно платежно нареждане за сумата за обезщетението по акта от 69887,40 лева с посочено основание акт за обезщетение/06.01.2022 г., наредител ОДБХ Пловдив и получател „Айва 81“ ЕООД по платежна система БИСЕРА. Реално обаче извършеното плащане на сумата станало едва на 28.04.2022 г., когато с документ „авизо преводно нареждане“ за плащане от бюджета сумата по акта за обезщетение била наредена по сметката на ищцовото дружество.

 Така установеното от фактическа страна съдът намира въз основа на събраните по делото писмени доказателства, като спор по фактите и не е бил формиран от страните.

При тези фактически установявания, от правна страна съдът намери следното: За да възникне правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай, както се посочи, се установява, че от страна на Директора на ОДБХ – Пловдив, който е следвало да изплати обезщетението на ищцовото дружество по издадения от него акт от 06.01.2022 г. в рамките на тридесетдневен срок от датата на влизане в сила на акта, сиреч от 25.01.2022 г. до 23.02.2022 г., включително, не е било изпълнено това му задължение, посочено изрично в  разпоредбата на чл.148, т.1 от ЗВМД, като извършеното реално плащане на обезщетението е станало значително време след изтичане на законоустановения срок.

В случая се претендират вреди от забавено плащане на дължимо обезщетение, което по своята същност очертава фактическо бездействие на администрацията в срок, в който е установено задължение за извършване на плащането. Съгласно теорията и съдебната практика на ВАС, действието, респективно бездействието на администрацията по чл.203, ал.1 от АПК следва да съставлява фактическо такова, като конкретно незаконосъобразното бездействие представлява неизпълнение на задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретно действие, свързано с прогласено от нормативния акт защитимо субективно право. В тази насока и в случая категорично се установява, че е налице проявено бездействие от задължения субект Директор на ОДБХ Пловдив, което с оглед на вмененото задължение за осъществяване на конкретно действие по силата на закона /чл.148, т.1 от ЗВМД/ се явява незаконосъобразно.

Изложените от страна на ответника възражения относно това, че липсва проявено бездействие, предвид осъщественото още на датата на влизане в сила на акта за обезщетение издаване на бюджетно платежно нареждане не прави претенцията на ищеца неоснователна, защото, както се посочи, дължимото действие е именно изплащане на обезщетението при това в конкретно определен от закона срок, което фактическо действие, в крайна сметка, не е било осъществено така, както предписва законът. В тази насока и извършването на всякакви подготвителни действия по повод на изпълнение на това законово задължение на Директора на ОДБХ Пловдив, при условие, че то не е било изпълнено така, както указва законът, не променят извода за наличие на противозаконно бездействие в срока, установен нормативно за осъществяване на фактическото действие от административния орган.

 Доколкото отговорността на държавата е обективна, съгласно вложеният в разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗОДОВ смисъл, то без значение се явяват причините, поради които плащането не е било реално осъществено в законоустановения срок, а именно дали това се дължи на виновно поведение на конкретно длъжностно лице, действия или бездействия на висшестоящата спрямо ответника администрация, или липсата на бюджетни средства или одобрение от горестоящ орган в посочената администрация. Възражението, основано на разпоредбата на чл.519, ал.2 от ГПК, също не може да бъде счетено за основателно, доколкото в случая претенцията не касае предявено вземане от страна на ищеца по изпълнителен лист срещу държавно учреждение, а произтича от неизпълнение на специално уредено законово задължение за извършване на реално плащане от страна на администрацията в полза на ищеца по влязъл в сила индивидуален административен акт.

С оглед на изложеното и искът се явява основателен, доколкото е налице изпълнен фактически състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ, като предвид факта, че се касае до забавено плащане на дължима сума, то действително е налице настъпила вреда за ищеца, която е последица от незаконосъобразното бездействие. Същата е оразмерена със стойността на законната лихва върху незаплатената в срок дължима на ищеца сума по влезлия в сила административен акт за времето от момента на изтичане на срока за плащането ѝ до момента на реално осъщественото такова, сиреч за периода на осъщественото бездействие, което именно осъществява забавата на административния орган да извърши плащането. Този размер се установява от приложената разпечатка от електронен калкулатор на НАП за изчисляване на законна лихва, което доказателство не е оспорено от ответната страна. Така е видно, че размерът на законната лихва върху забавено платената главница от 69887,40 лева за периода от 24.02.2022 г. – датата, следваща изтичането на 30-дневния срок за плащане по чл.148 от ЗВМД до 27.04.2022 г. – датата, предхождаща датата на реално осъщественото плащане на сумата, възлиза на 1223,13 лева, какъвто е именно и  размерът на претендираното от ищеца обезщетение с исковата му молба. Поради това и искът ще следва да се уважи до пълния му предявен размер, както като основателен, така и като доказан.     

 Не се установява от доказателствата по делото нито една от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които са основание за отхвърляне на иска, или намаляване размера на присъденото обезщетение.

От изложеното следва, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в посочения размер от 1223,13 лева, произтекли от незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице при ответника при изпълнение на административната му дейност.

Настоящият състав намира за основателно и направеното акцесорно искане, което следва съдбата на основното, за присъждане на законна лихва върху обезщетението, което ще се присъди, като с оглед заключението по т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на администрацията, началният момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизането в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните – моментът на издаването им, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. В случая законна лихва се иска от момента на депозиране на исковата молба в съда, поради което и следва това искане да се уважи така, както е поискано, като от 05.07.2022 г. се присъди законната лихва върху сумата на обезщетението от 1223,13 лева. В случая не се касае до присъждане на лихва върху лихва, доколкото се присъжда такава върху размер на обезщетение, който единствено е съизмерѐн с дължимата при забавено плащане законна лихва. 

          С оглед изхода на делото, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски за държавна такса от 25 лева, внесена за образуване на настоящото дело, както и разноски за един адвокат. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение за адвокат от 360 лева, както и доказателства сумата реално да е заплатена от дружеството-ищец по посочената в договора банкова сметка, ***а също да бъде осъден ответника да заплати на ищеца.  

        

По изложените мотиви Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 86, да заплати на „Айва 81“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.Раковски, ул. „Пеньо Пенев“ ****, сумата от 1223,13 лв. /хиляда двеста двадесет и три лева и тринадесет стотинки/, съставляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Директор на ОДБХ – Пловдив, съставляващо забавено изплащане на обезщетение за умрели/убити животни по влязъл в сила акт от 06.01.2022 г. на Директор на ОДБХ - Пловдив по чл.148 от ЗВМД, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от 05.07.2022 г. до окончателното му изплащане.     

 ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 86, да заплати на „Айва 81“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.Раковски, ул. „Пеньо Пенев“ ****, сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, разноски за държавна такса и сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направените от дружеството-ищец разноски за адвокатско възнаграждение по делото за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: