№ 769
гр. Русе, 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20224520100246 по описа за 2022 година
Ищецът М. АНДР. АНДР. твърди, че бил страна по Договор за
потребителски кредит № 40002269607, подписан с ответното дружество
„Профи Кредит България“ ЕООД, съгласно който трябвало да върне сумата
по кредита в размер на 2253,80 лв. включваща получен кредит от 1000 лв.,
лихва от 353,80 лв., сума за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 300 лв. и
сума за допълнителна услуга „Флекси" в размер на 600 лв. Договор за
потребителски кредит № 40002269607 бил със срок на изпълнение от 18
месеца, ГПР от 49,02 % и ГЛП от 41,00 %. Счита, че клаузите, съдържащи се
в параграф VІ „Параметри“ от Договора за потребителски кредит №
40002269607, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст" в размер на 300 лв. и заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 600
лв. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и поради това,
че тези клаузи са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл.
19, ал. 4 от ЗКП във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗКП.
Заявява, че тези клаузи на първо място са нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави. На следващо място,
възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора била регламентирана в
1
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗКП. Допълнителните услуги представлявали
по своята същност такси за усвояване и управление на кредита, счита, че
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК имаща за цел или за резултат за заобикаляне за
изискванията на закона за нищожна. Освен това тези разпоредби
противоречали и на чл. 19, ал. 4 от ЗКП, тъй като ГПР по кредита надвишавал
определения. Същите противоречали и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй
като били неравноправни, освен ако не били уговорени индивидуално, а в
конкретния случай те не били такива.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено, че клаузите съдържащи се в параграф VІ „Параметри“ от
договора за потребителски кредит № 40002269607 от 02.12.2020 г.,
предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“ в размер на 300 лв., както и клаузите съдържащи се в параграф
VІ „Параметри“ от договора за потребителски кредит № 40002269607 от
02.12.2020 г., предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 600 лв. за нищожни на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 и
по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
В отговора на исковата молба ответникът „Профи Кредит България“
ЕООД счита предявените искове за неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит № 40002269607 от 13.07.2020 г.
бил предоставен от ищеца на ответника кредит в размер на 1000 лв.
Предоставеният кредит следвало да се изплати на 18 месечни вноски с размер
от по 75.21 лв., годишен процент на разходите бил 44.47%, годишен лихвен
процент- 41 %, а лихвен процент на ден 0,11 %, като общото задължение по
кредита било в размер на 1353.80 лв. Същият закупил и пакет от
допълнителни услуги като дължал възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст" в размер на 300 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Флекси" в размер на 600 лв. или общо - 900 лв., като месечната
вноска за него била в размер на 50 лв., т.е. общото задължение било в размер
на 2253,80 лв., като общия размер на вноската бил 125.21 лв. Съгласно чл.6.1
2
от Общи условията на Профи Кредит България ЕООД към договор за
потребителски кредит, клиентът трябвало да върне на кредитора така
предоставените средства , заедно с договорното възнаграждение и дължимото
възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Изхождайки от предмета на процесния Договор за потребителски
кредит № 40002269607 от 13.07.2020 и страните по него – физическо лице,
което при сключване на контракта действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът
приема, че процесния договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът
счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от
ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е
предоставен потребителски кредит.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки
визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези
на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
3
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9
от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.
Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от
дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при
какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са
уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока
доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен
при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца -
кредитор клаузи на договора/.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на
държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24
от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите
за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен
да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се
явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на
4
договора за потребителски кредит между страните е сключено и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които,
според посоченото в споразумението, се изразяват в приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж
и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“
представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които
кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън
сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от
ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и
управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за
получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да се
изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без
съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит, което гласи: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви
такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на
пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на
потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от
общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно
усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на
сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства) и управлението (по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно
споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит
писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да
претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено
заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
5
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено
от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че
текстовете относно закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 300 лв.
и закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 600 лв. са
недействителни.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че размерът на ГПР
при включване на посочените в процесния договор пакет допълнителни
услуги ще бъде многократно над 50 %. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България,
като според ал.5 на същия текст клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, се считат за нищожни.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил
сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за
договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год. по описа на
РОС).
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД и нищожността на посочените клаузи касаещи ГПР по договора обуславя
недействителността на целия договор, но тъй като се иска само признава за
нищожни само на конкретни разпоредби от процесния договор съдът следва
6
да се произнесе само относно тях.
С оглед изложеното предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
Поради уважаването на главния иск, съдът не следва да се произнася
по предявения евентуален такъв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи по сметка на РРС
сумата от 100 лв.- държавна такса.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на процесуалният
представител на ищеца сумата от 300 лв. на основание чл.38, ал.1 от ЗА.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на параграф VІ „Параметри“ от
Договора за потребителски кредит 40002269607 от 13.07.2020, предвиждащи
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в
размер на 300 лв. и за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на
600 лв. сключен между М. АНДР. АНДР., ЕГН ********** от ******** и
„Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********,
седалище: и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В да заплати на сметка на РРС сумата от 100 лв.- държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В да заплати на адв. Д.В. М. от АК-Пловдив сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7
8