РЕШЕНИЕ

№ ...140

гр. Самоков, 14.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през две хиляди и двадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1027 по описа на същия съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Д.А.К. *** е предявила срещу Г.Г.В. *** за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на сключения между тях брак, настъпило по вина на ответника. Отправила е и искания след развода да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете, а ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер 250 лв. месечно, считано от предявяване на иска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира разноските по делото.

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили брак на 26.01.2008 г. и от брака си имат едно дете – малолетната Габриела Г. Георгиева. Сочи се, че в периода от м. октомври 2008 г. до м. юли 2018 г. грижите за издръжката на семейството били поети изцяло от ищцата, а в този период ответникът по своя воля не работел. Това негово поведение разочаровало ищцата от липсата на взаимност в грижите за прехраната на семейството. Ответникът се държал зле с нея и неоснователно инициирал скандали, включително и пред детето, при които безпричинно я обиждал. Опитите на ищцата да подобри отношенията си с ответника били неуспешни и двамата разбрали, че не могат да продължат да живеят заедно. Затова през м. юли 2018 г. ищцата и детето напуснали семейното жилище и заживяли в друго жилище в гр. Самоков под наем. Няколко месеца преди предявяване на иска ответникът отново започнал да вдига скандали на ищцата в телефонни разговори, провеждани по негова инициатива под предлог, че се интересува от детето. В отговор на предложение на ответника майка му да поеме част от грижите за детето срещу заплащане, ищцата ангажирала домашна помощница срещу заплащане на същата сума по граждански договор. Като разбрал това, ответникът се афектирал и започнал да ходи до настоящото жилище на ищцата, да вдига скандали и да заплашва, че ще извика полиция, ако не му бъде предадено детето. При тези обстоятелства ищцата достигнала до извод, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е заявил, че не оспорва искането за прекратяване на брака чрез развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, но счита, че вината за това е на ищцата и е поискал съдът да се произнесе в този смисъл. Отправил е и искане да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, като ищцата бъде осъдена да заплаща на детето издръжка в минималния размер, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от предявяване на иска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

Твърди се в отговора на исковата молба, че съпрузите съвместно взели решение ищцата да работи, а ответникът – да полага грижи за домакинството и за детето. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че не допринасял за благосъстоянието на семейството. Сочи, че сериозните проблеми в отношенията му с ищцата започнали през м. август-септември 2017 г., когато тя започнала неоснователно да го обвинява, че има извънбрачна връзка, а детето се разстройвало, защото тези обвинения били изричани и пред него. На свой ред и ответникът имал подозрения за извънбрачна връзка на съпругата си, които впоследствие се задълбочили. Ответникът не оспорва твърденията на ищцата за фактическата им раздяла и нейния период, но отрича да е вдигал скандали и да е притеснявал ищцата многократно по телефона. Сочи, че единствените упреци, които директно е отправял към ищцата в този период, били за нежеланието й да води детето на тренировки по баскетбол. Твърди, че в този период голяма част от грижите за детето е полагал той съвместно с майка си, но оспорва да е предлагал на ищцата участието на майка си в тези грижи срещу заплащане.

Пред съда ищцата се явява лично и с пълномощника си адв. Елена Милушева, която заявява, че поддържа иска и оспорва исканията в отговора на исковата молба относно вината за развода и упражняването на родителските права по отношение на детето.

Ответникът се явява лично и с пълномощника си адв. Весела Илиева, която заявява, че изцяло поддържа становището по иска, изложено в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е допустим иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Ищцата и ответникът са сключили брак на 26.01.2008 г. в гр. Самоков, за което е съставен акт за граждански брак № 7 от 26.01.2008 г. на Община Самоков. При сключване на брака всеки от съпрузите е запазил предбрачното си фамилно име – В., съответно К.. От брака си страните съпрузите имат едно дете – малолетната Габриела Г. Георгиева, родена на *** г.

Относно прекратяването на брака:

Еднопосочни са становищата на страните, че понастоящем бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Поради това същият е лишен от присъщото му съдържание на физическа, духовна и емоционална общност. Така продължаването на неговото съществуване е само формално и не е оправдано с оглед интересите на съпрузите и на обществото. Ето защо бракът между ищцата и ответника следва да бъде прекратен чрез развод.

Относно вината за развода:

С оглед исканията на страните съдът дължи произнасяне по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Твърденията на ищцата в исковата молба са за противобрачно поведение на ответника, изразяващо се в това, че в периода от м. октомври 2008 г. до м. юли 2018 г. той не работел, поради което не осигурявал доходи за семейството и това породило конфликти между страните, в които ответникът бил активната страна, както и в това, че след фактическата раздяла между тях през м. юли 2018 г. ответникът ставал агресивен по повод неосъществени негови искания да вижда и взема роденото от брака му с ищцата дете Габриела Георгиева.

На първо място, със сключването на брак правото на труд не се превръща в своеобразна „семейна повинност”, т. е. в задължение, чието неизпълнение да поражда неблагоприятни правни последици, включително и на плоскостта на брачната вина в семейното право. От житейска, а и от правна гледна точка – с оглед разпоредбата на чл. 17 от СК – съществено за хармонията в брачните отношения е взаимното разбирателство и общите усилия за осигуряване благополучието на семейството, а не полагането на труд като един от източниците на материалния аспект на това благополучие. С други думи, съпрузите могат свободно и неформално да разпределят функциите си в семейството по начин, съгласно който преимуществено един от съпрузите работи, а другият полага грижи за домакинството и децата.

В конкретния случай страните са постъпили именно така в началото на брачното си съжителство. Извод в тази насока се обосновава от изричното твърдение в исковата молба, че непосредствено след сключване на брака ищцата приела ответникът да не работи, а само тя да осигурява доходите на семейството от работата си в Агенция „Митници” в гр. София.

Далеч по-съществено е обаче, че след раждането на детето на съпрузите през 2011 г. и особено след завръщането на ищцата на работа през м. март 2013 г. след ползване на отпуск за отглеждане на детето, до фактическата раздяла между съпрузите през м. юли 2018 г. това фактическо положение е преутвърдено в отношенията им, и то по време, в което детето е имало нужда от постоянни грижи, независимо дали е посещавало детска градина или не, тъй като ищцата е пътувала ежедневно за работа от гр. Самоков до гр. София и обратно. За този период ищцата е лаконична до степен на мълчание в исковата молба полагал ли е ответникът грижи за детето докато тя е работела, а че той е полагал такива, е видно дори от иначе наситените с емоционалност и декларативност показания на свидетелката Петя К. (сестра на ищцата), която сочи, че по време, когато поради заболявания на детето се е налагало ищцата да взема болнични за повече от 10 дни, детето си е оставало вкъщи и майката на ответника се грижела за него. Такива фактически ситуации изключват от чисто житейска гледна точка пасивност на самия ответник в грижите за детето, щом като майка му е идвала в семейното жилище, докато то е било болно и той самият е бил там. Впрочем за тези обстоятелства показанията на св. К. кореспондират с тези на свидетелите Зоя Вукова (майка на ответника) и Е.Т., който възпроизвежда личните си възприятия за редица обичайни занимания на детето, осъществявани с активното участие на бащата. В редица други техни части показанията на св. К. за липса на полагани от ответника грижи за детето са или тенденциозни – в Самоков няма зоологическа градина и от поне 20 години няма работещ киносалон (затова посещението на такива в София е свързано с по-големи разходи, съществени и за по-заможни семейства); или представляват декларации, обосновани с твърдения, които не ги подкрепят, а дори са от естество да ги опровергаят – ироничната забележка, че на касата в магазина ответникът само пълнел торбите с продукти, а ищцата плащала, е по-близо до извод, че страните са пазарували заедно за домакинството, а твърдението, че по финансови съображения ответникът редуцирал самоволно закупуването на предписани лекарства на детето косвено подкрепя показанията на св. Зоя Вукова, че при заболявания на детето често тя и ответникът са го водили на лекар, доколкото ако такива случаи не е имало, няма защо ответникът да се е занимавал с купуването на лекарства.

И съвсем не на последно място, дори ако в значителни техни части показанията на най-близките до страните свидетели (св. Петя К. и св. Зоя Вукова) бъдат дискредитирани поради емоционалната им натовареност в полза на ищцата, съответно ответника, налице са други безспорни обстоятелства, подкрепени с писмени и гласни доказателства, които обосновават извод, че до фактическата раздяла между съпрузите ответникът е полагал грижи за домакинството и за детето. Това е така, защото, очевидно е, че напускайки семейното жилище и заживявайки сама с детето на друг адрес ищцата се е оказала лишена от подкрепа именно за тези грижи, щом е сключила представения граждански договор с Надежда Хандешина.

Всичко изложено дотук очертава една житейска ситуация, в която установеното към един момент между съпрузите разпределение помежду им на функциите им в семейството, се е оказало несъответно на променените им индивидуални възгледи за семейния живот и за потребностите на семейството и не е могло да бъде изменено с разбирателство и общи усилия между съпрузите. В този смисъл съдът кредитира макар и производните показания на св. К., че на ищцата започнало да й тежи, че ответникът не работи – в тях свидетелката възпроизвежда преките си възприятия от споделеното от сестра й. Както обаче вече се посочи, дори бракът не е в състояние да превърне полагането на труд в задължение. Касае се за проявна форма на обективно възникнало несходство във вижданията на съпрузите за съществени аспекти на семейния живот, която не може да се вмени във вина на ответника, дори след кулминацията на това несходство във фактическа раздяла между съпрузите.

Що се касае до твърденията в исковата молба за грубо отношение на ответника към ищцата до фактическата им раздяла през м. юли 2018 г. и за агресивно поведение на ответника след това по повод неудовлетворени искания на ответника за контакти с детето, на първо място следва да се посочи, че те не са категорично установени от събраните по делото доказателства. Показанията на св. К. в частта им, в която тя сочи, че ищцата и братовчедка й били набити, когато ищцата искала да вземе детето от дома на ответника, са достатъчно неопределени, дори поради употребените граматически форми, относно авторството на такова деяние. От друга страна беглото споменаване в социалния доклад на образувано срещу ответника производство по Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН) пред РС – Самоков не може да го свърже именно с такъв инцидент. И не на последно място, крайно време е да се разбере, че производството по ЗЗДН има редица специфични особености най-вече в процеса на доказване, в неговия предмет и в целите на оказаната защита, за да се преодолее натрупаната инерция към използване на това производство като инструмент за доказателствено обезпечаване на тезата на някоя от страните в брачния процес. Отново следва да се подчертае, че в настоящото производство са събрани единствено доказателства за неразбирателства между страните в периода от фактическата им раздяла до предявяване на иска във връзка с нерешения до настоящия момент по съдебен ред въпрос относно упражняването на родителските права по отношение на детето, а тези неразбирателства не могат да се вменят в брачна вина на когото и да било от тях.

По тези съображения искането на ищцата съдът да се произнесе, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ответника, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Твърденията на ответника в отговора на исковата молба са за противобрачно поведение на ищцата изразяващо се в установяване и поддържане от нея на извънбрачна връзка. Тези твърдения са недоказани. Свидетелката К. сочи, че тя и ищцата пътували за работа между гр. Самоков и гр. София с различни хора с един автомобил при условията на така нареченото „споделено пътуване”. В тази връзка посоченото от свидетелката Вукова, че ищцата идвала пред дома й, за да вземе детето с автомобил, управляван от мъж, не може да бъде доказателство за наличие на такава връзка.  От друга страна показанията на св. Вукова, че в началото на 2019 г. внучка й Габриела й споделила, че някой посещава апартамента, в който детето живее с майка си и затваря вратата отвън, освен че са изцяло производни, пресъздават едни недотам ясни и логични изявления на дете на 7 години за обстоятелства, които не могат да бъдат доказателствена основа за извод за интимна връзка на ищцата. Освен това, само въз основа на този разказ на детето, св. Вукова заявява, че „този човек” (когото обаче самата тя не е виждала да посещава апартамента на ищцата) идвал с кола заедно с ищцата пред дома й, а това само по себе си илюстрира тенденциозност на показанията на Вукова за наличие на извънбрачна връзка на ищцата.

Ето защо и искането на ответника съдът да обяви, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ищцата, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения:

Събраните по делото доказателства, включително и социалния доклад относно положението на детето Габриела Г. Георгиева, въпреки неговата наситеност с пресъздаване на твърдения на страните, обосновават извод за относителен паритет за страните в обстоятелствата, релевантни съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1974 г., при решаване на въпроса относно предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето. И двамата съпрузи имат добри възпитателски качества, морален облик и социално обкръжение, притежават умения да организират помощ и от трети лица за отглеждането на детето, способни са да осигурят необходимите жилищно-битови и материални условия в тази насока, активни са в полагането на грижи за детето и имат желание да го отглеждат и възпитават, а детето има емоционална привързаност и към двамата. При това положение с оглед пола на детето и неговата възраст, близка до предпубертетната, упражняването на родителските права по отношение на него следва да се предостави на ищцата и съдът да определи местоживеенето на детето при нея. Искането на ответника упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на него и свързаните с това искания за определяне на режим на лични отношения на майката с детето и за осъждането й да му заплаща издръжка, не са самостоятелни искове, предявени като насрещни с отговора на исковата молба, поради което и не подлежат на отхвърляне с диспозитива на решението. Това е така, тъй като в настоящото производство съдът дължи еднозначно и дори служебно произнасяне по въпросите относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършили пълнолетие деца, режима на лични отношения с другия родител и издръжката на децата съобразно техните интереси, а не с оглед упражнено право на иск по тези въпроси.

Личните изявления на страните в хода на делото, както и останалите събрани гласни и писмени доказателства сочат, че кулминацията в конфликта между тях може да се счита за относително преодоляна, а и детето, което е с добро физическо и интелектуално развитие за своята възраст, има интерес от пълноценни контакти и с двамата си родители. Затова съдът следва да определи по-свободен режим на лични отношения на бащата с детето от общопрактикувания, при отчитане обаче и на обстоятелството, че детето е ученичка и следва да има дневен режим, който не следва да бъде сериозно застрашаван от чести и драстични промени в неговия ежедневен стереотип. Затова на ответника следва да се определи следния режим на лични отношения с детето – същият ще има право да вижда и взема детето със себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя с преспиване; на следните официални празници и лични празници на детето и бащата, а именно: във всяка година, завършваща на нечетно число – от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 1 януари (Нова година); от 10,00 ч. на 07 юни (рожден ден на детето) до 10,00 ч. на 08 юни с преспиване и от 10,00 ч. на 24 декември (Бъдни вечер) до 18,00 ч. на 25 декември (Рождество Христово) с преспиване, а във всяка година, завършваща на четно число – от 10,00 ч. на Велики петък до 18,00 ч. на Великден – неделя, определени в съответната година за празнуването им – с преспиване и от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 24 септември (рожден ден на бащата), а така също и всяка година по 30 дни с преспиване, от които 10 дни в периода от 01 януари до 30 юни и 20 дни в периода от 01 юли до 31 декември, които да не съвпадат с ползването от майката на платен годишен отпуск.

Относно издръжката на детето:

С оглед обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Габриела Г. Георгиева се предоставя на неговата майка, то бащата следва да бъде осъден да му заплаща издръжка.

Предвид разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и 2 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършило пълнолетие свое дете, се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, но не може да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна заплата, т. е от 152,50 лв. при действието на чл. единствен, ал. 1 от ПМС № 350/19.12.2019 г. /обн. ДВ, бр. 101/27.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г./. При определяне на общата сума, необходима за месечна издръжка на всяко ненавършило пълнолетие дете, която да осигурява условия на живот, необходими за правилното му развитие, на основание чл. 143, ал. 1 от СК съдът изхожда не само от нуждите на детето, но и от възможностите на двамата му родители.

В конкретния случай нуждите на детето обективно следват от възрастта му – то е понастоящем на 9 навършени години. В тази възраст детето непрекъснато израства и укрепва физически. То посещава училище, което обуславя извършване и на разходи за закупуване на учебни пособия, както и за осигуряване участието на детето в извънкласни дейности. От доказателствата по делото не се установяват конкретни обстоятелства, обосноваващи нужди на детето, които да надхвърлят обичайните нужди на дете на тази възраст.

От друга страна, последният установен размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата (около 1565 лв. за м. август 2019 г., вж. л. 13 от делото) е малко над средния за страната по данни на НСИ за второто тримесечие на 2020 г., което означава, че възможностите на ищцата сама с доходите си да удовлетворява нуждите на детето от издръжка не са особено големи. Наред с това, доходите на ответника, включително и към датата на приключване на устните състезания, остават неустановени. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплаща на детето Габриела издръжка в размер 210 лв. месечно, платима до 10-то число на месеца, за който се отнася, считано от предявяване на иска за развод до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума. С оглед възрастта на ответника /на 41 години/ и липсата на данни за негова нетрудоспособност и задължения да издържа други свои ненавършили пълнолетие деца, съдът намира, че за него не би следвало да съставлява особено затруднение да отделя по 210 лв. месечно /или по 7 лв. на ден/ за издръжката на детето си. За разликата над посочения размер на издръжката на детето до пълния й предявен размер от 250 лв. месечно, искането на ищцата следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на детето.

Относно ползването на семейното жилище:

Ищцата е изрично е заявила, че не желае да й бъде предоставено ползването на семейното жилище след прекратяването на брака; такова искане не е отправено и от ответника. Поради това съдът не дължи служебно произнасяне по този въпрос по реда на чл. 56, ал. 1, изр. второ от СК.

Относно фамилното име след развода:

При сключване на брака никой от съпрузите не е променил фамилното си име. Ето защо произнасяне по реда на чл. 53 от СК е безпредметно.

Относно изменението на постановените по делото привременни мерки:

С протоколно определение, постановено в открито с. з. на 10.02.2020 г. по реда на чл. 323 от ГПК, съдът е определил привременни мерки относно грижите за детето Габриела Георгиева и неговата издръжка, считано от определянето им до приключване на делото с окончателен съдебен акт.

С молба от 21.07.2020 г. ответникът е поискал изменение на привременните мерки по начин, който да му позволи да има лични контакти с детето по време на лятната му училищна ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.

В отговор на молбата, постъпил на 11.08.2020 г., ищцата не се е противопоставила на искането и е заявила, че фактически е осигурила исканата от ответника възможност, считано от 10.08.2020 г.

По молбата не се налага събиране на нови доказателства освен тези, събрани до приключване на устните състезания по делото, поради което произнасянето по нея с характер на определение може да се инкорпорира в настоящото решение, без да се налага провеждане на ново открито съдебно заседание.

Съдът намира, че на основание чл. 323, ал. 3 от ГПК следва да измени определените привременни мерки, като ги допълни в частта относно личните отношения между бащата и детето и ги отмени в частта относно издръжката на детето.

Както вече се посочи, интересите на детето изискват то да контактува пълноценно и с двамата си родители, в какъвто аспект е и определения с настоящото решение режим на лични отношения между него и бащата. Този режим може да прояви своята ефективност в детайли след влизане на решението в сила. Дотогава на ответника като баща на детето следва да се осигури възможност, освен да взима при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя, също така и да го взима със себе си на своя рожден ден през 2020 г. (24 септември) – от 10,00 ч. до 18,00 ч. и на 01.01.2021 г. от 10,00 ч. до 18,00 ч., а така също и 20 дни с преспиване в периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г. (при приспадане на евентуалното време от този период, в което детето фактически е пребивавало при бащата до постановяване на настоящото решение) и 10 дни с преспиване в периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., които да не съвпадат с ползването от майката на платен годишен отпуск.

Определената с протоколното определение от 10.02.2020 г. като привременна мярка издръжка на детето в размер 155 лв. месечно, платима от ответника на детето чрез ищцата, следва да бъде отменена, считано от постановяване на настоящото решение, тъй като то подлежи на предварително изпълнение от датата на постановяването му относно присъдената с него издръжка.

По разноските:

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя 25 лв. държавна такса при решаване на делото. С оглед извода на съда, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака не може да се вмени във вина на никоя от страните, те дължат таксите по чл. 6 от Тарифата по равно. При положение обаче, че ищцата е внесла държавна такса в размер 25 лв. по чл. 6, т. 1 от Тарифата при завеждане на исковата молба, държавната такса в същия размер, определена при неговото решаване следва да бъде внесена от ответника.

С оглед този изход на делото относно вината за развода и съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК разноските за адвокатски възнаграждения следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили, без съдът да дължи изричен диспозитив в тази насока.

Ответникът обаче е осъден да заплаща издръжка на детето си, поради което на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и без оглед изводите на съда относно вината за развода, той дължи да заплати в полза на РС – Самоков и сумата 302,40 лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка, определена съгласно чл. 1 от посочената Тарифа в размер, изчислен върху сбора от тригодишните платежи на издръжката на Габриела Г. Георгиева. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Самоков държавни такси в общ размер 327,40 лв. 

 Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА ЧРЕЗ РАЗВОД, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, БРАКА, сключен на 26.01.2008 година с акт за граждански брак № 7/26.01.2008 г. на Община Самоков между Г.Г.В., ЕГН ********** и Д.А.К., ЕГН **********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.А.К. за произнасяне, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на Г.Г.В., както и искането на Г.Г.В. за произнасяне, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на Д.А.К..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото през време на брака малолетно дете Габриела Г. Георгиева, ЕГН **********, на неговата майка Д.А.К., ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето при майката.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г.Г.В., ЕГН **********, с детето му Габриела Г. Георгиева, ЕГН **********, като бащата ще има право да вижда и взема детето със себе си, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя с преспиване; на следните официални празници и лични празници на детето и бащата, а именно: във всяка година, завършваща на нечетно число – от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 1 януари (Нова година); от 10,00 ч. на 07 юни (рожден ден на детето) до 10,00 ч. на 08 юни с преспиване и от 10,00 ч. на 24 декември (Бъдни вечер) до 18,00 ч. на 25 декември (Рождество Христово) с преспиване, а във всяка година, завършваща на четно число – от 10,00 ч. на Велики петък до 18,00 ч. на Великден – неделя, определени в съответната година за празнуването им – с преспиване и от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 24 септември (рожден ден на бащата), а така също и всяка година по 30 дни с преспиване, от които 10 дни в периода от 01 януари до 30 юни и 20 дни в периода от 01 юли до 31 декември, които да не съвпадат с ползването от майката на платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Г.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето си Габриела Г. Георгиева, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.А.К., ЕГН **********, издръжка в размер 210,00 лв. (двеста и десет лева) месечно, платима до 10-то число на месеца, за който се отнася, считано от предявяване на иска на 23.10.2019 г. до настъпване на основание за прекратяване или изменяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането на Д.А.К. за осъждане на Г.Г.В. да заплаща издръжка на детето Габриела Г. Георгиева В ЧАСТТА МУ за разликата над 210 лв. до 250 лв. месечно от предявяване на искането до настъпване на основание за прекратяване или изменяване на издръжката.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 323, ал. 3 от ГПК, протоколното определение от 10.02.2020 г., с което са определени привременни мерки относно грижите за малолетното дете Габриела Г. Георгиева, ЕГН ********** и относно неговата издръжка, както следва:

1. ИЗМЕНЯ привременните мерки относно режима на лични отношения на Г.Г.В. с Габриела Г. Георгиева в следния смисъл: Считано от датата на постановяване на настоящото решение до приключване на делото с окончателен съдебен акт бащата Г.Г.В., ЕГН ********** ще има право да вижда и взема при себе си малолетната си дъщеря Габриела Г. Георгиева, ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя с преспиване, както и на своя рожден ден през 2020 г. (24 септември) – от 10,00 ч. до 18,00 ч. и на 01.01.2021 г. от 10,00 ч. до 18,00 ч., а така също и 20 дни с преспиване в периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г. (при приспадане на евентуалното време от този период, в което детето фактически е пребивавало при бащата до постановяване на настоящото решение) и 10 дни с преспиване в периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., които да не съвпадат с ползването от майката на платен годишен отпуск.

2. ОТМЕНЯ, считано от датата на постановяване на настоящото решение, привременната мярка относно издръжката на Габриела Г. Георгиева, съгласно която Г.Г.В. следва да й заплаща чрез нейната майка и законен представител Д.А.К. издръжка в размер 155,00 лв. месечно, считано от постановяване на определението на 10.02.2020 г. до приключване на делото с окончателен съдебен акт.

В останалите му части протоколното определение от 10.02.2020 г., с което са определени привременни мерки относно грижите за малолетната Габриела Г. Георгиева и относно нейната издръжка, остава непроменено.

ОСЪЖДА Г.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд – Самоков сумата 327,40 лв., от която 25 лв. са дължимата държавна такса за производството, определена при решаване на делото на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а 302,40 лв. са дължимата държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка на малолетното дете Габриела Г. Георгиева, както и сумата 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че присъдената по-горе сума не бъде внесена доброволно.

За присъдената в полза на Самоковския районен съд сума да се издаде служебно изпълнителен лист след влизане на решението в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис, с изключение на частта му с характер на определение за изменение на определените привременни мерки, в която то не подлежи на обжалване.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: