№ 275
гр. Плевен, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430200688 по описа за 2022
година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно Постановление №22-0938-000305/25.03.2022 г. на Началник
Сектор Пътна полиция-гр.Плевен упълномощен с 8121з-1632/12.03.2021г. на
ИЛ. Д. Д. от гр.Плевен, ж.к“****“ №***, вхВ, ет9, ап.26, ЕГН ********** за
извършено от него нарушение на чл 150а ал1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 100 лв на осн.чл 177ал1т2от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, които
го обжалва в срок, като издадено в нарушение на закона и на съществени
процесуални правила.
Жалбоподателят се представлява от адв.Д.-АК-гр.Плевен, които твърди че
са налице неточно и непълно изписани законови разпоредби, както в АУАН,
така и в НП, които са му вменени в нарушение, което изключително
затруднява правото му на защита, изразяващо се да научи какво конкретно
нарушение е извършил, за да може да организира адекватно и пълно защита
си.
За ответника – ОД на МВР- гр.Плевен,сектор ПП не се явява и не ангажират
становище .
От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
В град Плевен улица Цар Самуил до Професионална гимназия по
електроника и химични технологии "Проф. Асен ЗЛАТАРОВ" с посока на
движение кьм улица Александър Стамболийски като водач на лек автомобил
1
Ауди А8 с регистрационен номер *****, извършва следното : 1. Управлява
горепосоченото МПС без да притежава валидно СУМПС ( след направена
справка с ОДЧ и служба за граничен контрол, се установи, водачът притежава
СУМПС образец Великобритания номер *****, но водачът не е напуснал
територията на Република България от 13.11.2021 г до момента на проверката
а именно - 13.02.2022г - в срок от три месеца ) е извършил: '
1. УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, БЕЗ ДА
ПРИТЕЖАВА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ, ВАЛИДНО ЗА
КАТЕГОРИЯТА, КЪМ КОЯТО СПАДА УПРАВЛЯВАНОТО ОТ НЕГО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО.,с което виновно е нарушил/а чл.150А ал. 1 от
ЗДвП.
Нарушителят е написал в АУАН,че няма възражение.Актът е съставен в
присъствие на нарушителят и му връчен срещу подпис. Въз основа на така
съставения акт е било издадено и атакуваното НП.
В съдебно заседание адв.Д. заявява че не отричат фактическата обстановка,
но че са допуснати съществени процесуално нарушения при издаването на
АУАН и НП,изразяващи се в нарушение на материалният закон.
Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
Сектор Пътна полиция-гр.Плевен упълномощен с 8121з-1632/12.03.2021г.
При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН,
настоящият състав констатира допуснато нарушение на процесуалните
правила.
АУАН и НП е издадено в противоречие на материалните и
процесуалните норми. В АУАН серия *****/ 13.02.2022 г. е отразено, че
виновно жалбоподателят е нарушил чл. 150а, ал.1 от ЗдВП - „За да управлява
моторно превозно средство водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство , да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено“.
В санкционната разпоредба, която АНО е приел, че следва да бъде
приложена, е за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗдВП - „Българските граждани
могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република
България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено
от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
2
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната“.
От издадените АУАН и НП се налагат следните изводи, а именно,
че: Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една, от
най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в
началния етап от започналото против него производство следва да знае каква
е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да
може да ангажира защитата си и да ангажира доказателства относно
констатираното административно нарушение.
Съответно посочения АУАН и НП са отразени различни обстоятелства
и съответно нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 57, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
наказуемото постановление, следва да съдържа фактическите и правни за
издаването си - описание на нарушението и нарушените с него разпоредби.
Същите са необходим реквизит на НП и липсата или неточното или
непълното им отразяване са обстоятелства, които го опорочават съществено и
следва да бъдат отразени в акта и постановлението, следва и да си
кореспондират взаимно, като описанието на нарушението и хипотезата на
посочената като нарушена правна норма се припокриват. В настоящия
процесен случай е очевидо, че такова съответствие е налице, както бе
отразено по-горе, поради което жалбоподателят е поставен пред
невъзможност или затруднение в защитата си, поради обстоятелството, че не
му е станало наясно в извършването на какво точно по вид административно
нарушение е обвинен.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина нарушителят и за
което е санкциониран да бъде описано точно прецизно и разбираемо, както и
да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като
нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да
съществува правно единство между описаното нарушение текстово и цифрово
в АУАН/ в конкретният случай в АУАН е изписано текстова нарушение по
чл162ал1от ЗДВП, а административно наказващият орган го е квалифицирал
по чл150а ал 1 от ЗДвП/ и в наказателното постановление е приповторено.
Констатираното несъответствие е съществено процесуално нарушение
което води до незаконосъобразност, а оттам и до отмяната на издаденото
НП.Причина за това е накърняване правото на защита жалбоподателят, тъй
като е лишен от правото да узнае за какво точно неизпълнение е
санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото на защита във всички
случаи е съществено процесуално нарушение, водещо до порочност на НП,
което следва да бъде отменено.
Съдът извършва контрол за законосъобразността на постановлението в
рамките на тези фактически и правни основания, посочени в НП, като
проверява дали посочените в него факти действително са се осъществили и
ако са се осъществили, следват ли от тях, по силата на съответстваща им
3
правната норма, разпоредените правни последици, в случая следва ли да бъде
направен извод за наличие на съставомерни деяния и основания за налагане
на санкция. Съдът намира,че посочените по-горе процесуални нарушения, не
са от нарушенията, които да могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН. Те са съществени и не биха могли да се санират в последващ стадии
на административно наказателното производство. Същите са довели до
невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване
правото ми на защита. Това нарушение е съществено, води до ограничаване
правото на защита и представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Поради изложеното настоящият състав приема, че НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено .
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В този
специален случай легитимиран да получи присъдената от съда сума е не
защитаваната страна, а самия адвокат. В този смисъл - Решение № 8011 от
23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на Върховния административен съд;
Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по адм. д. № 13722/2019 на Върховния
административен съд; Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. №
2563/2020 на Върховния административен съд; Решение № 5246 от
30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния административен съд и
др.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако размерът на дължимото възнаграждение
не е определен между страните с договора (както е в настоящия случай) този
размер се определя от съда, като следва да бъде справедлив и обоснован. За
определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази следните
обстоятелства:
- към момента на сключване на договора и към момента на провеждане
на откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатска защита и
съдействие - 05.05.2022 г. е в сила нова редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото
възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 100
лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство
в едно открито съдебно заседание. По делото са налице доказателства,че
жалбата не е изготвена от адвоката, доколкото видно от нейния текст тя е
подадена от наказаното лице .Освен това към нея е представено пълномощно.
4
. Констатира се, че процесният случай не поставя за обсъждане
непознати въпроси по приложението на материалния и процесуалния закон.
По делото са проведено едно открито съдебно заседание и са разпитани двама
свидетели. Изложени са обстойно доводи от адвоката за отмяна на
процесното наказателно постановление, като и представена подробна жалба
която подържа.
- материалният интерес. В случая наложената административна санкция
е глоба в размер на 100лева.
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, който следва да се присъди е 300 лева.
Този размер на възнаграждението е законосъобразно определен и
същевременно представлява достойно заплащане за доказано положения от
адвоката труд, без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за
сметка на държавен орган.
Водим от изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-0938-
000305/25.03.2022 г. на Началник Сектор Пътна полиция-гр.Плевен
упълномощен с 8121з-1632/12.03.2021г на И.Д. от гр.Плевен, ж.к“****“
№***, вхВ, ет.9, ап.26, ЕГН ********** за извършено от него нарушение на
чл 150а ал1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лв на осн. чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР –гр.Плевен,Сектор Пътна полиция-гр.Плевен
на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 38 от ЗАдв да ЗАПЛАТИ на И.Д. от
гр.Плевен, ж.к“****“ №***, вхВ, ет9, ап.26 ЕГН ********** сумата от 300
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и
съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5