№ 482
гр. Разград, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101654 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 538 от ТЗ, респ. чл.26 от
ЗЗД за насрещния иск.
Депозирани са искови молби от „Креди йес“ООД, предявени срещу Д. Т. Н. и Н. Т. Н. за
установяване, че двамата като наследници на баща си Т. Н. Т. дължат на ищеца сумата 10
722,53 лв. по запис на заповед от 27.02.2017 г., издадена в полза на ищеца и авалирана от
наследодателя на ответниците. Твърди, че между ищеца и В. СТ. ХР. е сключен договор за
заем за сумата 5000 лв., по който длъжникът е следвало да върне сумата 8655,72 лв. до
17.04.2017 г. и неустойка в размер на 4 988,50 лв. неустойка, че за обезпечаване на заема е
сключен договор за поръчителство с наследодателя на ответниците, както и че същият е
подписал като авалист записа на заповед от 27.02.2017 г., издаден от В. СТ. ХР. за сумата
13 644,20 лв. Твърди, че В. СТ. ХР. е платила 9 от уговорените вноски, а десетата –
частично, че ищецът е обявил вземането си за предсрочно изискуемо с уведомление до
длъжника и двамата поръчители, което е било получено от другия поръчител със
задължение да го предаде на наследодателя на ответниците. Сочи, че претендираната сума е
сбор от сумите 4139,48 лв. непогасен остатък от главницата, 2 111,94 лв. договорна лихва, 3
643,21 лв. неустойка по чл.8 от договора и 827,90 лв. неустойка върху непогасения остатък
от главницата и че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1284/2018 г. по
описа на РС Разград, срещу която ответниците са депозирали възражение. Иска присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът Д. Т. Н. счита исковата претенция за недопустима, неоснователна е недоказана.
Оспорва сключеният от ищеца с В. СТ. ХР. договор за заем като сочи, че същият е
незаконосъобразен, противоречащ на морала, съдържащ неравнопоставени клаузи, вкл. и
1
прогласени за нищожни с решение по гр.д.№277/2018 г. на Окръжен съд – Хасково по
предявен колективен иск срещу ищеца. Твърди, че наследодателят не е бил запознат с
елементите, относими към каузалното правоотношение, че същият не е подписал този
договор, както и погасителния план към него, не бил запознат и с общите условия, че
задължението като авалист не е правилно и редовно отразено в записа на заповед. Счита, че
договорът за поръчителство е нищожен. Твърди, че записът на заповед не е предявен на
баща му, че уведомлението за предсрочна изискуемост не му е връчено. Сочи, че в исковата
молба не е посочена датата, от която ищецът твърди предсрочна изискуемост на кредита.
Твърди, че претенцията е и погасена по давност.
Ответницата Н. Т. Н. в писмения си отговор прави възражение за местна подсъдност. Счита,
че исковата молба е нередовна, тъй като в същата не са посочени седалището и адреса на
управление и качеството на посоченото за представител лице. Оспорва истинността –
автентичността на представения запис на заповед. Счита, че по отношение на поръчителя е
изтекъл срокът по чл.147 от ЗЗД, тъй като изискуемостта на кредита е настъпила с
неплащането на първата погасителна вноска. Прави и възражение за изтекла погасителна
давност. Твърди, че записът на заповед е нищожен като противоречащ на закона, както и че
същият го заобикаля, че бащата на ответниците не е бил уведомен за предсрочната
изискуемост, че записът на заповед е издаден в нарушение на потребителското
законодателство. Конкретно сочи, че чл.34 от ЗПК забранява да се изисква от потребителя
да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед.
Ответникът Д. Т. Н. е предявил и насрещен иск за прогласяване нищожността на чл.6, ал.1,
чл.7, ал.2 и ал.3, предл. първо и последно, ал.4 и чл.13 от Договор за паричен заем
№23095/27.02.2017 г. , както и чл.10, ал.1 и чл.19 от Общи условия по договор за заем,
които са в сила от 01.04.2016 г. като неравноправни на основание чл.143 от ЗЗП, както и да
приеме че тази нищожност води до нищожност и на записа на заповед и на договора за
поръчителство, поради сключването им без договорна клауза, т.е.е без основание по
смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Иска да бъде допуснато като трето лице – помагач на
ответника В. СТ. ХР..
В срока по чл.131 от ГПК конституираната като трето лице - помагач В. СТ. ХР. не е
депозирала становище.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1284/2018 г. на РС Разград по заявление на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение № 2933/05.07.2018 г. на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК срещу бащата на ответниците – Т. Н. Т. за сумата 10 722,53 лв.
по запис на заповед от 27.02.2017 г. ведно със законната лихва от 04.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата и 214,45 лв. разноски по делото и 852 лв. адвокатско
2
възнаграждение. Заявлението е постъпило в съда на 04.07.2018 г. Между кориците на .гр.д.
№ 1284/2018 г. е Запис на заповед от 27.02.2017 г. – в оригинал, подписан от В. СТ. ХР.
като издател и Стоян Петров Стоянов и Т. Н. Т. – като поръчители. Менителничният ефект
бил издаден за сума в размер на 13 644,20 лева, като бил предявен за плащане на 28.02.2017
г. Менителничният ефект е съставен с печатно изписан текст относно съдържанието му и
последващото предявяване, като има положени два подписа от издателя /"декларатор"/ - за
задължаване и за предявяване. Издателят В. СТ. ХР. освен, че се е подписала, е изписала и
ръкописно трите си имена. След печатно изписания текст отново печатно е изписан като
поръчител втория длъжник, както и той е положил подпис като поръчител и без отбелязване
дали е предявен на поръчителя записа на заповед. Същото е отбелязването, респ.
изписването и подписването и от втория поръчител – бащата на ответниците Т. Н. Т..В
записа на заповед няма отбелязвания за плащане.
Срещу издадената заповед за изпълнение са депозирани възражения от наследниците на Т.
Н. Т. – Д. Т. Н. и Н. Т. Н. – ответници по настоящото дело /удостоверение на л.14/.
Ответницата Н. Т. Н. е оспорила автентичността на записа на заповедта в частта на общия
наследодател.
С Договор за паричен заем № 23095/27.02.2017 г./л.24/ ищецът и В. СТ. ХР., конституирана
като трето лице по делото, са постигнали договореност за размер на заема – 5000 лева,
погасителна вноска –240,43 лева на месец, срок на договора – 36 месеца, месечен лихвен
процент 3,ЗЗ%, дата на последно плащане 27.02.2020 г. при обща сума за плащане 8 655,72
лева. Предаването на заемната сума съгласно чл. 4, ал.1 от договора е удостоверено с
подписа на кредитополучателя. В договора е посочено още, че на заемателя са му
предоставени СЕФ /Стандартен европейски формуляр/ и Общи условия /ОУ/. Страните се
споразумели, че договорът следва да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения –
запис на заповед; банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условия в ОУ – чл. 9, ал.2;
че се дължи лихва за забава при просрочие; предсрочно прекратяване на договора и
обявяване на цялото вземане за предсрочно изискуемо при неизпълнение. В чл. 7, ал.4
уговорили задълженията да станат автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава
без да е необходимо уведомяване. В чл. 8 уговорили, че при непредставяне на обезпечение
или ако същото не отговаря на условията от чл. 9 ОУ, то се заплаща неустойка от 4988,50
лева на разсрочено плащане. Изрично уговорили и че заемателят се ползва от правата по
чл.29 от ЗПКредит. Към договора е приложен погасителен план. В същия в размера на
погасителната вноска и записан и размера на неустойката, за която е уговорено разсрочено
плащане по чл.8 от договора. Погасителният план е подписан от представител на ищеца и от
заемателя.
В представените ОУ – чл. 9, ал.2, т.1, е предвидено, че поръчителите следва да отговарят на
редица кумулативно предвидени условия. В чл. 19 от ОУ заемодателят е предвидил при
упражняване от него на правото да обяви предсрочна изискуемост на договора за заем
3
заемателят да дължи неустойка от 20% от непогасената главница. В същия член е уговорена
неустойка /индивидуализирана в договора/ ако е сключен договор за поръчителство, но
поръчителят не отговаря на условията в ОУ и в срок от 3 дни не се представи друг
поръчител, отговарящ на същите тези условия. Съгласно чл. 22 всички покани, писма и др.
ще се считат за получени и узнати, ако са били изпратени на официалните адреси, по факс
или имейл адрес. ОУ са подписани от заемодателя на 19.05.2016 г.
По делото са представени Стандартен европейски формуляр /бл.16 и сл./ за предоставяне на
информация за потребителски кредити, подписан на 27.02.2017 г. от заемателя – общ размер
на кредита 3000 лева за 24 месеца, месечна вноска 183,50 лева, лихва 1404 лева, обща сума
за изплащане – 4404 лева; фиксиран годишен лихвен процент 39,96%, ГПР 49%.
С договор за поръчителство /л.32/– без дата, към посочения договор за заем Стоян Петров
Стоянов и Т. Н. Т. – баща на ответниците, се задължили да заплащат задължението по заема,
както и авалират издадения в полза на заемодателя от заемателя запис на заповед. В
договора за поръчителство има положени два подписа. В него е посочено общо задължение
от 13 644,20 лв. за срок от 36 месеца, без да се уточнява по какъв начин е формирана
дължимата сума.
На 21.06.2018 г. до заемателя В. СТ. ХР. е изпратено уведомително писмо – уведомление за
предсрочна изискуемост /л.33/, с което същата е уведомена за неизпълнението по договора и
за обявяването на същия за предсрочно изискуем, като е посочено, че общият размер на
задължението е 10 722,53 лв. Такива уведомления са адресирани и до двамата поръчители
до различни адреси, но и двете са получени от първия поръчител Стоян Петров Стоянов.
Ищецът е представил заповед и удостоверение за вписване в Регистъра на финансовите
институции по чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции.
Според представената справка от ЧСИ Г.Стоянов по образуваното изпълнително дело
задължението към 01.09.2021 г. е в размер на 12 592,11 лв., от които 10 722,53 лв. главници,
666,16 лв. лихви към главници и 1203,42 лв. такси.
При така установената фактическа обстановка по делото съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като е подаден в срока по чл.415 от ГПК
след депозирано възражение от наследниците на единия от длъжниците в срока по чл.414 от
ГПК.
Процесното вземане, за което ищцовата страна твърди, че е произтичащо от записа на
заповед, т.е. от абстрактна сделка, е обвързано с установяване и доказване на каузалните
отношения между страните. Предмет на настоящото исково производство е съществуването
на самото изпълняемо право. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, всяка от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
4
искания или възражения. Във всеки случай кредиторът, независимо дали е ищец или
ответник, трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът –
възраженията, по отношение на съществуването на вземането. В случая длъжникът прави
конкретни възражения срещу вземането, а не общо оспорване, поради което поемателят по
записа на заповед – ищецът, трябва да докаже фактите, от които произтича вземането. Не се
спори между страни, че процесният запис на заповед е подписан като обезпечение по
сключен договор за поръчителство по договор за заем, по отношение на който се прилагат
правилата на Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 10 от ЗПКредит договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, като разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.27 от ЗПКредит изрично посочва, че страните по
договора полагат подписи в него. Същата форма следва да бъде изискуема и по отношение
на сключването на договор за поръчителство, като обезпечение на договора за кредит / в
настоящия случай т.нар. договор за заем/.
Представеният по делото договор за поръчителство е нищожен поради липса на предмет, а
такова възражение е наведено от ответниците в писмените им отговори на исковата молба.
Липсата на предмет произтича от неинформираността на поръчителя относно основните
параметри на договора за кредит, тъй като такава информация липсва в договора за
поръчителство. Този договор има акцесорен характер и обезпечава изпълнението на
главното задължение, поради което е необходимо валидно главно задължение, което
определя предмета и обема на отговорността на поръчителя. От съдържанието на договора
за поръчителство не може да се установи кога е сключен същия, както и това дали на
поръчителя е известен договора за заем и неговите параметри – главница, лихви, ГПР,
лихвен процент, срок за плащане, размер на погасителната вноска. Същите липсват в
договора за поръчителство, а договорът за заем не е приподписан от наследодателя на
ответниците. Освен това има разминаване между посочената обща сума от 13 644,20 лв. в
договора за поръчителство и посочената в договора за заем 5000 лв. Ето защо Съдът намира,
че по делото не е доказано, че при подписването на договора за поръчителство вече е
имало валидно главно задължение, както и че поръчителите са били уведомени за същото
по надлежния ред. Ето защо отговорността на наследодателя на ответниците не би могла да
бъде ангажирана за изпълнение на задължението на заемателката - трето лице по делото.
Не бе доказано по делото твърдението на ответницата Н. Т. Н. за неавтентичност на
процесната запис на заповед, тъй като не бяха представени доказателства за това, че същата
не е подписана от бащата на ответниците.
Ето защо така предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан, а ищецът следва да заплати на основание чл.78 от ГПК на ответниците
направените от тях разноски по делото в размер на 800 лв. за ответника Д. Т. Н. /адв.
Пълномощно на л.60/.
5
По отношение на предявения от ответника Д. Т. Н. насрещен иск, Съдът намира, че
производството по него следва да бъде прекратено, тъй като предвид извода за нищожност
на договора за поръчителство, липсва правен интерес у ответника да иска оспорване на
клаузите на договора за заем и на общите условия към него.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от «КРЕДИ ЙЕС»ООД ,ЕИК *********, със седалище гр.Хасково
искове срещу Д. Т. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р.****** и Н. Т. Н., ЕГН
********** с постоянен адрес грР. ***** за установяване по отношение на ответниците, че
като наследници на своя баща Т. Н. Т. дължат сумата от 10 722,53 лв. вземане по запис на
заповед от 27.02.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 04.07.2018 г.
до окончателно изплащане, за което по ч.гр.д. № 1284/2018 г. на Районен съд – Разград е
издадена Заповед за изпълнение № 2933/05.07.2018 г., като недоказан и неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИСКА, предявен от Д. Т. Н., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.Р.****** срещу «КРЕДИ ЙЕС»ООД ,ЕИК *********, със седалище
гр.Хасково за установяване на нищожността на чл.6, ал.1, чл.7, ал.2 и ал.3, предл. първо и
последно, ал.4 и чл.13 от Договор за паричен заем №23095/27.02.2017 г. , както и чл.10, ал.1
и чл.19 от Общи условия по договор за заем.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Т. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес грР.
***** за установяване неавтентичност на запис на заповед от 27.02.2017 г. досежно
подписа на Т. Н. Т..
ОСЪЖДА «КРЕДИ ЙЕС»ООД ,ЕИК *********, със седалище гр.Хасково ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Т. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р.****** направените по делото разноски в
размер на 800 лв. /осемстотин лева/
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.№
1284/2018 г. по описа на Районен съд - Разград.
6
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7