Мотиви към определение, постановено по НЧД № 5123 по описа
на
Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2019 г.
Производството е по
реда на чл. 453 – 462 НПК и
Конвенцията за трансфер на осъдени лица.
Образувано
е във връзка с депозирано в Софийския градски съд предложение от Главния
прокурор на Република България (изх. № 2446/2019 г. – 04/09.12.2019 г. по описа на Главния
прокурор на Р България, вх. № 152558/ 10.12.2019 г. по описа на СГС), за
решаване на въпросите, свързани с изпълнение на присъда от 12.07.2017 г. на
Основен Съд – Велес, Република Северна Македония, постановена по дело №
К.217/17, изменена с присъда на Апелативен съд – Скопие, Република Северна
Македония, постановена по дело № КЖ-851/17, влязла в законна сила на 19.06.2018
г., с която българският гражданин Е.К.Б. – роден на *** г. в гр.Монтана, ЕГН – **********,
е осъден, като му е наложено
окончателно наказание – 6 (шест) години и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“,
за незаконно производство и търговия с наркотични вещества и прекурсори –
престъпление по чл. 215, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република Северна
Македония.
В
предложението се сочи, че осъденият Е.К.Б. е изтърпявал това наказание в затвор
в КПД Идризово – Скопие, Република Северна Македония. Изпълнението на това
наказание е започнало на 12.04.2017 г. и следва да приключи на 12.10.2023 г.
На
19.11.2019 г., в съответствие с Конвенцията за трансфер на осъдени лица,
съставена в Страсбург през 1983 г. и на основание чл. 455 НПК, осъденият Б. е
приет, преведен в Република България и настанен в Затвора – град София.
С
предложението се иска СГС да постанови определение, с което по отношение на Е.К.Б.
да бъде приспособена присъда от 12.07.2017 г. на Основен Съд – Велес, Република
Северна Македония, постановена по дело № К.217/17, изменена с присъда на
Апелативен съд – Скопие, Република Северна Македония, постановена по дело №
КЖ-851/17, влязла в законна сила на 19.06.2018 г., с която му е наложено
окончателно наказание – 6 (шест) години и 6 (шест) месеца „Лишаване от
свобода“, към изискванията на нашето законодателство, да продължи нейното
изпълнение и да реши въпросите, свързани с него, а именно: на кои текстове от
Наказателния кодекс на Република България съответства извършеното престъпление
и какво наказание осъденият следва да изтърпи; каква част от наказанието е
изтърпяна на територията на друга държава и какъв остатък осъденият следва да
изтърпи; при какъв режим да се изтърпи остатъкът от наложеното наказание 6 (шест)
години и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“.
Към
предложението са приложени препис от присъда от 12.07.2017 г. на Основен Съд –
Велес, Република Северна Македония, постановена по дело № К.217/17; препис от
присъда на Апелативен съд – Скопие, Република Северна Македония, постановена по
дело № КЖ-851/17; извлечение от разпоредбите на Наказателния кодекс на Република
Северна Македония, въз основа на които е осъдено лицето; медицинско
свидетелство за Е.К.Б.; протокол за предаване на лицето на българските власти; данни
за изтърпяното наказание и срока на неговото приключване, и молба от Е.К.Б. за
изтърпяване на наложеното му наказание в Република България.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа изцяло предложението на
Главния прокурор на Република България
за приспособяване на присъда от 12.07.2017 г. на Основен Съд – Велес,
постановена по дело № К.217/17, изменена с присъда на Апелативен съд – Скопие,
постановена по дело № КЖ-851/17, с която по отношение на българския гражданин Е.К.Б.
е наложено окончателно наказание – 6 (шест) години и 6 (шест) месеца „Лишаване
от свобода“ за престъпление по чл. 215, ал. 1 от Наказателния кодекс на
Република Северна Македония. Намира, че извършеното от Б. деяние съответства на
престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 и 5 от НК – производство и
разпространение на високорискови наркотични вещества, за което е предвидено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем години и което обуславя
неприложимост на разпоредбата на чл. 457, ал. 4 от НПК и неизискуема редукция
на наложеното наказание. Релевира доводи, че така наложеното на осъдения
наказание следва да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим в местата за
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“. Предлага при изпълнение на
наказанието да бъде зачетено времето, през което Б. е изтърпявал наказанието в
Република Северна Македония, считано от 12.04.2017 г.
Защитата
на осъдения Е.К.Б. – адв. В. – от САК, пледира да бъде приспособена присъдата от
12.07.2017 г. на Основен Съд – Велес по дело № К.217/17, изменена с присъда на
Апелативен съд – Скопие по дело № КЖ-851/17, постановена по отношение на
подзащитния й. Противопоставя се на тезата на прокурора, че деянието, за което Б.
е осъден в Република Северна Македония, съответства на престъпление по чл.
354а, ал. 1, пр. 1 и пр. 5 от НК на Р България, като намира, че същото
съответства на престъпление по чл. 345а, ал. 3 от НК, по съображение, че не
става ясно откъде идва квалификацията „производство“ на наркотични вещества.
Моли да бъде определен първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на остатъка от
наказанието на осъдения, предвид невисоката степен на обществена опасност на
същия, изводима от чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни
и обстоятелството, че има непълнолетно дете. Моли, на основание чл. 457, ал. 5
от НПК, да бъде приспаднато предварителното задържане и изтърпяното наказание
от осъдения до момента на постановяване на решението.
Осъденият
Е.К.Б., при упражняване на правото си на лична защита, посочва, че в Република
Северна Македония са били направени много нарушения срещу него, като на втора
инстанция, без негово присъствие и без присъствието на негов адвокат,
наказанието му е било завишено, без да му е показана експертиза, че е превозвал
наркотични вещества. Посочва, че от 12.04.2017 г. е задържан в Централния
затвор на гр. Скопие при „Строг“ режим, и е предаден на българските власти на
19.11.2019 г. Посочва, че цял живот е работил като шофьор на камион и докато е
бил на работа е разбрал, че в камиона има неразрешена стока. Сочи, че е искал
да му бъде взета ДНК – проба и пръстови отпечатъци, но никой не е пожелал да
направи това.
При
упражняване на правото си на последна дума Б. посочва, че приема първата
присъда на Основен съд – Велес, но не може да приеме присъдата на втората
инстанция, защото няма основание за завишаване на наказанието. Моли съда да му
даде възможност да не бъде в тежест на семейството си.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани
по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Осъденият Е.К.Б.
е роден на *** г. в гр. Монтана, ЕГН – **********, българин, българско
гражданство, женен, осъждан, със средно образование, професия преди задържането
– международен шофьор, жител и живущ ***.
С
присъда от 12.07.2017 г., постановена от Основен Съд – Велес, Република Северна
Македония по дело № К.217/17, Б. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 215, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република Северна Македония –
„Неразрешено производство и покупко – продажба на наркотични вещества,
психотропни вещества и прекурсори“, като му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 (три) години и 8 (осем) месеца.
Присъдата
на Основен Съд – Велес от 12.07.2017 г. е изменена с присъда на Апелативен съд
– Скопие, постановена по дело № КЖ-851/17, с която наложеното на осъдения Б.
наказание „Лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 от
Наказателния кодекс на Република Северна Македония, е увеличено до размер от 6
(шест) години и 6 (шест) месеца.
Присъдата
на Основен Съд – Велес, Република Северна Македония, постановена по дело №
К.217/17, изменена с присъда на Апелативен съд – Скопие, Република Северна
Македония, постановена по дело № КЖ-851/17, е влязла в законна сила на
19.06.2018 г.
Осъденият Б. е бил задържан на 12.04.2017
г. Това е началната дата на изтърпяване на определеното му наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 (шест) години и 6 (шест) месеца.
На 19.11.2019 г., в съответствие с
Конвенцията за трансфер на осъдени лица и на основание чл. 455 НПК, осъденият Б.
е приет, преведен в Република България и настанен в Затвора – град София.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приложените по делото препис
от присъда от 12.07.2017 г. на Основен Съд – Велес, Република Северна
Македония, постановена по дело № К.217/17; препис от присъда на Апелативен съд
– Скопие, Република Северна Македония, постановена по дело № КЖ-851/17;
извлечение от разпоредбите на Наказателния кодекс на Република Северна Македония,
въз основа на които е осъдено лицето; медицинско свидетелство за Е.К.Б.; протокол
за предаване на лицето на българските власти; данни за изтърпяното наказание и
срока на неговото приключване; молба от Е.К.Б. за изтърпяване на наложеното му
наказание в Република България; справка за съдимост на осъдения Б.;
удостоверение за раждане на Д.Е.К.изх. № 528922, издадено от СО – община
„Подуяне“.
При
така установената фактическа обстановка, СГС в този си състав намери, че са
налице предпоставките по Конвенцията за трансфер на осъдени лица (приета на
21.03.1983 г. в гр. Страсбург, Р Франция, ратифицирана от Р България и обн.,
ДВ, бр. 8/1995 г.), за приемане за изпълнение
на присъда от 12.07.2017 г. на Основен Съд – Велес, Република Северна
Македония, постановена по дело № К.217/17, изменена с присъда на Апелативен съд
– Скопие, Република Северна Македония, постановена по дело № КЖ-851/17, влязла
в законна сила на 19.06.2018 г., с която българският гражданин Е.К.Б. – роден
на *** г. в гр.Монтана, ЕГН – **********, българин, българско гражданство,
женен, осъждан, със средно образование, професия преди задържането –
международен шофьор, жител и живущ *** – е признат
за виновен за извършено от него
престъпление по чл. 215, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република Северна
Македония.
За
да се произнесе в тази насока, Съдът съобрази следното.
От
събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност се
установява, че Е.К.Б. е осъден за престъпление по чл. 215, ал. 1 от
Наказателния кодекс на Република Северна Македония – „Неразрешено
производство и покупко – продажба на наркотични вещества, психотропни вещества
и прекурсори“. Съгласно посочения законов текст, „Който без надлежно
разрешително произведе, преработи, продава или предлага за продажба или заради
продажба купува, държи, пренася или посредничи при продажба или покупката или
по друг начин без надлежно разрешително организира, разпространява наркотични дроги,
психотропни вещества и прекурсори, се наказва с лишаване от свобода от три до
десет години“.
Извършеното
от осъденото лице Б. деяние съответства от обективна и субективна страна на
състава на престъплението по чл. 242, ал. 2 Наказателния кодекс на Република
България. И това е така по следните съображения.
Видно
от мотивната част на постановената присъда на Основен съд – Велес, Република
Северна Македония, Б. е осъден за това, че на 11.04.2017 г., около 23,50 ч., в
товарно моторно превозно средство марка „Сканиа“ с рег. № ******собственост на
„Я.П.“ ЕООД – гр. Благоевград, с полуремарке с рег. № ******, собственост на
„ТО – ДА“ ЕООД – гр. Петрич, неупълномощено, с цел продажба от Р Македония в Р
Гърция, е пренасял 146 275 гр. високорисково наркотично вещество –
марихуана, което било установено на граничния пункт между Северна Република
Македония и Р Гърция „Богородица“, при извършена митническа проверка на
товарното превозно средство. При това следва да се приеме, че с деянието си
осъденият Б. е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 242, ал. 2 от НК – „пренасяне през границата на страната“
на високорисково наркотично вещество – визираното в съдебния акт, без надлежно
разрешително за това. Съгласно константната съдебна практика, съотношението между
разпоредбата на чл. 354а, ал. 1 НК и разпоредбата относно квалифицирана
контрабанда на чл. 242, ал. 2 НК, е както между обща и специална
норма (вж. решение № 89/19.04.1995 г. по н. д.
№ 469/1994 г., I н. о.). При осъществяване на контрабанда на
високорискови наркотични вещества, установено на ГКПП, криминализиращият това
поведение текст на чл. 242, ал. 2 НК относно държането и внасянето им в
страната, се явява специален закон по отношение на разпоредбата на чл. 354а,
ал. 1, алт. 4 НК за „държане“ на високорискови наркотични вещества с цел
разпространение, т.е. в случая фактите сочат на осъществено едно престъпление по
чл. 242, ал. 2 НК, а не две – и по чл. 354а, ал. 1 НК (решение № 264/11.05.2012
г. по н. д. № 816/2012 г., І н. о.). При това и доколкото Б. е осъден
единствено за дейност, представляваща пренасяне през границата между Република
Северна Македония и Република Гърция на високорисково наркотично вещество, не и
за държане на същото във вътрешността на страната, деянието му е съставомерно
по чл. 242, ал. 2 от българския НК.
За извършеното престъпление на осъдения
Б. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години и 6
(шест) месеца, което съответства по своето съдържание на наказанието „Лишаване
от свобода“ по смисъла на чл. 39 НК на Р България. Размерът на наказанието,
наложено на осъдения Б., попада в пределите на наказанието, предвидено в
санкционната част на чл. 242, ал. 2 от НК.
Не
са налице предпоставки за редуциране размера на наложеното на осъдения Б.
наказание, тъй като съгласно Конвенцията за трансфер на осъдени лица,
определянето на вида и размера на наложеното на осъденото лице наказание, е в
правомощията на решаващия съд и съда на приемащата държава не е оправомощен да
ги пререшава, а само да реши въпросите, свързани с изпълнението на влязлата в
сила чужда присъда.
По
идентични съображения настоящата инстанция прецени, че не са налице основанията
да обсъжда евентуално освобождаване на осъдения Б. от изтърпяване на наложеното
му наказание, по реда на чл. 66, ал. 1 НК.
Предвид
изложеното настоящата инстанция прие за
изпълнение присъда от 12.07.2017 г.
на Основен Съд – Велес, Република Северна Македония, постановена по дело №
К.217/17, изменена с присъда на Апелативен съд – Скопие, Република Северна
Македония, постановена по дело № КЖ-851/17, влязла в законна сила на 19.06.2018
г., с която българският гражданин Е.К.Б. – роден на *** г. в гр.Монтана, ЕГН – **********,
българин, българско гражданство, женен, осъждан, със средно образование,
професия преди задържането – международен шофьор, жител и живущ *** – е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 215, ал. 1 от
Наказателния кодекс на Република Северна Македония, съответстващо на
престъпление по чл.242, ал.2 от НК на Р България, за което е осъден на наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 6 (шест) години и 6 (шест) месеца.
СГС
в този си състав, определи по отношение на осъдения Е.К.Б. наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 6 (шест) години и 6 (шест) месеца.
На
основание чл. 65, ал. 2, вр. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, така
определеното на осъдения Б. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест)
години и 6 (шест) месеца, следва да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“
режим.
Настоящата
инстанция намира за неоснователно възражението на защитника на осъдения Б. за
определяне на първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на остатъка от
наказанието на осъдения, предвид невисоката степен на обществена опасност на
същия, изводима от чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни
и обстоятелството, че има непълнолетно дете. И това е така по следните
съображения.
Разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС императивно сочи, че съдът определя
първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказанието на осъдените на „лишаване
от свобода“ за повече от пет години за умишлени престъпления. В конкретния по
делото случай, на Б. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок повече
от пет години, а именно – за 6 (шест) години и 6 (шест) месеца. Разпоредбата
визира целия размер на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, а не
остатъкът за доизтърпяване.
Действително,
съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът може да определи първоначален „общ“
режим и в случаите по ал. 1, т. 2, когато осъденият не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид безспорно установените по делото факти и
обстоятелства, обаче, а именно – голямото количество високорисково наркотично
вещество, пренасяно от осъдения Б. и начинът му на укриване в управляваното от
него превозно средство, следва да се приеме, че макар осъденият да е неосъждан,
обществената му опасност и тази на деянието са високи, което обуславя
неприложимостта на цитираната законова разпоредба.
На
основание чл. 457, ал. 5 НПК, от така определеното за изтърпяване от осъдения Б.
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 (шест) години и 6 (шест) месеца,
следва да се приспадне предварителното задържане и изтърпяната част от
наказанието на територията на Република Северна Македония, считано от
12.04.2017 г. до предаването му на българските власти на 19.11.2019 г., както и
изтърпяната част на наказанието „Лишаване от свобода“ на територията на Р
България, считано от 19.11.2019 г. до влизане на настоящото определение в сила.
Така мотивиран, Съдът постанови
определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.