Решение по дело №758/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 361
Дата: 20 юли 2018 г. (в сила от 16 октомври 2018 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20181510100758
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

20.07.2018
 

 
 

Дупница
 
 


Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение
 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

17.07.
 

2018
 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров
 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 
 
      1.

 
 

Сашка Вукадинова
 
       2.

 
 
Секретар:

Председателя на състава
 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско
 

758
 

2018
 
 


                                дело №                          по описа за                    г.

 

М.Т.Й., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Н.Д.Т., ЕГН **********, и Н.Д.Т., ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетното си дете Д.Т.Й., ЕГН **********, тримата с адрес: ***, са предявили срещу Т.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл.150 от СК: за изменение размера на определената по гр. д. № 1213/2013 г. по описа на ДРС месечна издръжка за М.Т.Й. от 100 на 220 лева месечно, а за Д.Т.Й. – от 90 на 180 лева лв. месечно, считано от датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от падежа до окончателното плащане. Претендират се и направените разноски.

В исковата молба се твърди, че с решение по гр. д. № 1213/2013 г. по описа на ДРС ответникът е осъден да заплаща за детето си М.Т.Й. месечна издръжка в размер на 100 лева, а за детето си Д.Т.Й. - месечна издръжка в размер на 90 лева. Твърди се, че през изтеклия период от време значително са се увеличили средствата, необходими за издръжката на децата, освен за храна и облекло, също и за закупуване на учебни пособия и извънкласни занимания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който твърди, че не може да заплаща издръжка в претендирания размер; заявява готовност да заплаща издръжка в размер 130 лв. за всяко от децата.  

Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Дупница е представила социален доклад, в който се сочи, че при беседата с майката на децата тя е изтъкнала необходимостта от повече средства предвид нарасналите потребности на децата; направен е опит за разговор с Т.М.Й., но по данни на майка му се намирал извън страната.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

От представените удостоверения за раждане се установява, че Н.Д.Т. и Т.М.Й. са родители на М.Т.Й. и Д.Т.Й., съответно на 15 и на 9 години. С представеното решение по гр. дело № 1213/2013 г. по описа на ДнРС бракът между Н.Д.Т. и Т.М.Й. е прекратен и е одобрено постигнатото споразумението, съгласно което родителските права върху родените от брака деца са предоставени за упражняване на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти и издръжка: за детето М.Т.Й. – 100 лв. месечно и за детето Д.Т.Й. – 90 лв. месечно. Представено е удостоверение за доходите на Н.Д.Т., възлизащи на около 500 лв. средномесечно.

Ответникът е представил с писмения отговор служебна бележка относно обстоятелството, че работи като шофьор международни превози и в периода от 01.11.2017 г. – 30.04.2018 г. е бил командирован от 01.11.2017 г. до 15.12.2017 г. и от 22.02.2018 г. до 30.04.2018 г.; представил е и погасителен план за получен банков кредит в размер на 10 000 лв. във връзка с твърдението, че няма финансова възможност да заплаща издръжка в по-голям размер.

От изисканото от съда удостоверение от работодателя на ответника „Джи ел сторе” ЕООД се установява, че трудовото му възнаграждение е в размера на минималната работна заплата – 510 лв. понастоящем. За периода м. април 2017 г. – м. април 2018 г. на ответника са изплащани средства за командировки по реда на Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина, възлизащи на 2283 лв. средномесечно.   

Свидетелката Сашка Т. – майка на Н.Т., сочи, че М. пътува с училищен автобус от с. Самораново до училището в Дупница;   М. посещава уроци по английски език и математика, за които са необходими 70-80 лв. месечно; Д. посещава курс по народни танци с месечна такса 30 лв. Доходите на майката са недостатъчни, за да покрие всички разходи за отглеждането на децата.

В обяснения по реда на чл.177, ал.2 ГПК Н.Т. сочи, че получаваните  от нея детски добавки са в общ размер 80 лв. месечно. От нейни колежки, чиито съпрузи работят като международни шофьори, знае, че заплащането при тази професия възлиза на около 3000 – 3600 лв. месечно.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца по начин, позволяващ да бъдат задоволени потребностите на децата с оглед тяхното нормално физическо, психическо и здравословно състояние. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението, е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение.

Съгласно разпоредбата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменението на обстоятелствата може да се отнася до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други. За да се уважи иск за изменение на издръжката, се изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

Съдът счита, че в конкретния случай е налице трайна промяна в нуждата на търсещите издръжка. От определянето на първоначалната издръжка са изминали пет години. През този период безспорно потребностите на децата  са нараснали с оглед израстването им и нуждата от повече парични средства за облекло, храна, за разходите, свързани с обучението им – за транспорт до училище, за такси за посещаваните извънучилищни занимания.

По отношение на имотното състояние на дължащия издръжка родител на първо място следва да се отбележи, че изплащан банков кредит не обуславя невъзможност за заплащане на адекватна издръжка. Сумата по кредита е приход, увеличил разполагаемите средства на кредитополучателя.

На следващо място, към доходите на ответника не спада само получаваното от него трудово възнаграждение. В качеството на шофьор международни превози той изпълнява служебните си задължения с постоянни продължителни пребивавания в чужбина. По време на тези служебни пътувания съобразно представените писмени доказателства той получава  средства за командировки по реда на приложение № 3, т.1 към Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина в размер 21 евро при двойна езда /изчислено въз основа на представената с писмения отговор служебна бележка, от която е видно, че през целия м. ноември 2017 г. ответникът е бил командирован, като в цитираното по-горе удостоверение е посочен и размерът на командировъчните пари за м. ноември 2017 г. – 2464 лв./, респ. - 27 евро при единична езда.

Изрично в приложение № 3, т.1 към Наредбата се сочи, че в средствата за езда се включват и квартирни пари. По отношение на квартирните пари чл.37, ал.2 от Наредбата предвижда изискване за представяне на документ от хотел, като при по-ниска цена на ползваната нощувка се дължи възстановяване на остатъка от квартирните пари.

В описаното удостоверение от работодателя на ответника липсва разграничение на сумата, изплатена за квартирни пари, респ. – посочване на конкретни ползвани от ответника нощувки в хотел и тяхната стойност; голословно се твърди, че командировъчните средства са разходи, извършени от командирования, без привеждане на данни за тези разходи. По отношение на квартирните пари това твърдение противоречи на изискванията на чл.37, ал.2 от НСКСЧ.

Неспазването от работодателя на ответника на изискванията на НСКСЧ за отчетност и контрол мотивира съда да приеме, че за получаваните от ответника квартирни пари от него не е изисквано последващо доказване на ползвани нощувки в хотел. Поради това сумите за квартирни пари представляват приход за ответника, извън получаваното трудово възнаграждение. Изхождайки от съотношението между дневни и квартирни пари по приложение № 2 към НСКСЧ, съобразно чл.162 ГПК съдът приема, че 75 % от средствата за командироване на ответника представляват квартирни пари. Поради това реализираният от него приход от квартирни пари възлиза на 1712 лв. средномесечно.

Този извод се подкрепя и от соченото по реда на чл.176 ГПК от Н.Т. за споделеното от нейни близки относно реално получаваните доходи от лицата, работещи като международни шофьори.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че този начин на заплащане от работодателя на по-високо възнаграждение, без внасяне на дължимите осигурителни вноски, представлява нарушение на чл.12, т.1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., съгласно който при случаи на командироване като процесния е приложим чл.6а от Кодекса за социално осигуряване: осигурителните вноски на ответника следва да бъдат изчислени върху суми, не по-малки от минималните ставки на заплащане на труда в приемащите държави /за времето на осъществяване на езда в съответната държава/.

Майката на ненавършилите пълнолетие деца получава ниско трудово възнаграждение – минималната работна заплата.

Двамата родители не представят доказателства за наличие на задължение за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца.

При така изяснените обстоятелства и с оглед принципа за определяне на нужния и възможен за изплащане от родителите размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, съдът приема, че за отглеждането и възпитанието на детето М.Т.Й. е нужна и едновременно с това постижима за родителите му обща месечна издръжка в размер на 280 лв., която следва да се разпредели между двамата родители – за бащата 200 лв. месечно, а останалата сума в размер на 80 лв., ведно с грижите по отглеждането и възпитанието, следва да се поеме от майката. Поради това предявеният иск за увеличение на издръжката на М.Т.Й. е частично основателен, като следва да бъде отхвърлен за разликата между уважения размер от 200 лв. до претендирания от 220 лв.

Съдът приема, че за отглеждането и възпитанието на детето Д.Т.Й. е нужна и едновременно с това постижима за родителите му обща месечна издръжка в размер на 220 лв., която следва да се разпредели между двамата родители – за бащата 150 лв. месечно, а останалата сума в размер на 70 лв., ведно с грижите по отглеждането и възпитанието, следва да се поеме от майката.

Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и ще го уважи до посочения размер, като ще увеличи месечната издръжка за Д.Т.Й. от 90 лева на 150 лева, считано от датата на завеждане на исковата претенция до настъпване на законови основания за изменение или прекратяване на издръжката. Искът за разликата над 150 лв. до 180 лв. - претендирана издръжка за Д.Т.Й., следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл.78, ал.6 ГПК вр. с чл.83, ал.1, т.2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 230, 40 лв., съразмерно с увеличената част на издръжката за двете деца.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете на стойност 266 лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете на стойност 72 лв.

Воден от горните съображения, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

         

ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА на определената по гр. д. № 1213/2013 г. по описа на ДнРС месечна издръжка, която Т.М.Й., ЕГН **********, е осъден да заплаща на детето си М.Т.Й., ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от 100 лева на 200 лева месечно и ОСЪЖДА Т.М.Й., ЕГН **********, да заплаща за детето си М.Т.Й., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 25.04.2018 г., до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 200 лв. до 220 лв. - претендирана издръжка за М.Т.Й., ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА на определената по гр. д. № 1213/2013 г. по описа на ДнРС месечна издръжка, която Т.М.Й., ЕГН **********, е осъден да заплаща на детето си Д.Т.Й., ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от 90 лева на 150 лева месечно и ОСЪЖДА Т.М.Й., ЕГН **********, да заплаща за детето си Д.Т.Й., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Д.Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 25.04.2018 г., до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 150 лв. до 180 лв. - претендирана издръжка за Д.Т.Й., ЕГН **********, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

Допуска на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Т.М.Й., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на 230, 40 лв., съразмерно с увеличената част на издръжките.

ОСЪЖДА Т.М.Й., ЕГН **********, да заплати на М.Т.Й. и Д.Т.Й. разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на 266 лв. /двеста шестдесет и шест лева/.

ОСЪЖДА М.Т.Й. и Д.Т.Й. да заплатят на Т.М.Й., разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 72 лв. /седемдесет и два лева/.

На основание чл.315, ал.2 ГПК решението може да се обжалва в двуседмичен срок от 20.07.2018 г. /датата, на която съдът е обявил в открито съдебно заседание, че ще се произнесе с решение/ с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.

 

 

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: