№ 7402
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И
при участието на секретаря К.Н
като разгледа докладваното от А.И Гражданско дело № 20211110127601 по
описа за 2021 година
„ЗАД „....“ АД е предявило срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно
основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 780,77 лева,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция по
застраховка „Автокаско“ с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, за вреди
на МПС „....“, peг. № СВ0989КН, застрахован при ищеца от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 15.11.2019 г. около 17:30 часа в гр. София, кв. „...“, ...., по вина на водач на
МПС „.....“, peг. № СА7191МК, със сключена при ответника застраховка „....“, ведно със
законната лихва от 18.05.2021 г. до окончателното заплащане, който при извършване на
маневра „ляв завой“ удря спрелия, за да изчака извършването на маневрата, зад паркирани в
лентата му за движение автомобили, лек автомобил ....“.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била
образувана щета № 0300/19/727/509205. Твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение
в размер на 755,77 лева. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на
увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Излага,
че е предявил преписката на ответника за плащане, но последният отказва да заплати
сумата.
В подаден отговор на исковата молба ответникът оспорва водачът на МПС „.....“ да е
извършил виновно и противоправно действие и да е нарушил правилата за движение по
пътищата, като намира, че другият участник е предизвикал инцидента, а в условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Намира размерът на обезщетението за
1
завишен и несъответен на действителната стойност на вредите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен двустранен констативен протокол от 15.11.2019 г., в който са
отразени настъпилите щети по МПС вследствие на настъпило ПТП с участие на лек
автомобил „....“, peг. № СВ0989КН и лек автомобил „.....“, peг. № СА7191МК, при което са
причинени щети на автомобилите. В протокола са отразени увреждания по задна лява броня
и заден ляв калник на лек автомобил „....“, peг. № СВ0989КН.
За вредите на лек автомобил „....“ до ищеца, като застраховател по застраховка
„Автокаско“, е подадено уведомление за щети по МПС, в което е описано, че ПТП е
реализирано на 15.11.2019 г. в гр. София, ...., като водачът на л. а. „....“ спира зад паркирани
автомобили, за да изчака друго МПС, което прави ляв завой и предизвиква ПТП.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че МПС
„.....“, peг. № СА7191МК, е със сключена при ответника застраховка „....“, както и че ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 755,77 лева.
По делото е прието заключение на САТЕ, според което на 15.11.2019 г. около 17:34
часа, лек автомобил „..... И 30”, с рег. № СА7191МК, се движи в ж. к. „...“, където водачът
предприема маневра за завой на ляво, при която реализира ПТП със спрелия до колоната
паркирани автомобили, за да го изчака, лек автомобил „Шкода Фабия”, с рег. № СВ0989КН.
От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства може да се направи
извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „..... И 30”, с рег.№ СА7191МК, който при извършване на маневрата за завой на
ляво не е оставил достатъчно странично разстояние и е реализирал ПТП със спрелия лек
автомобил „Шкода Фабия”, с рег. № СВ0989КН. Всички увреждания по лек автомобил
„Шкода Фабия”, с рег. № СВ0989КН, отразени в описа на застрахователя, се намират в
пряка и причинно - следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Шкода Фабия”, с рег. № СВ0989КН,
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 755,77 лв. Стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Шкода Фабия”, с рег. № СВ0989КН, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, е 491,47 лв.
В о. с. з., проведено на 15.02.2022 г., вещото лице пояснява, че от техническа гледна
точка причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на движещото се
превозно средство, който не е осигурил безопасна дистанция от страна на движещото се
средство. Ако автомобил „.....“ не се е намирал в платното за насрещно движение и не е
извършвал ляв завой, нямаше да настъпи удар. Няма как едно спряло превозно средство да
стане причина за произшествието от техническа гледна точка. Обикновено когато има
навлизане в лентата за насрещно движение и някой се намира в тази лента, е отбелязано със
знак „Х“ при навлизане в лента за насрещно движение, но тук нямаме данни. Самият
2
участък е доста тесен. Има навлизане на лекия автомобил „Шкода Фабия“ в лентата за
насрещно движение непосредствено преди удара. Това също е причина за настъпване на
произшествието. Следва да се допълни заключението в тази част, т.е. и действията на водача
на лекият автомобил „Шкода Фабия“ от техническа гледна точка са станали причина за
настъпване на произшествието.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит свидетеля С. СП. АНД.,
управлявала л. а. „.....“, която сочи, че в кв. „...“ от северната страна на бл. 177 има улица,
която е за еднопосочно движение. Излизайки от комплекса свидетелката направила десен
завой в посока черен път. В нейната част на платното движението било свободно, но в
лявата част на платното имало спрели автомобили. Автомобилът срещу нея бил в
насрещното платно, в частта, в която започва черен път. Другият водач отнел
предимството, навлязъл в нейната лента и при разминаване го ожулила с десния заден
калник. Асфалтираната улица, по която се движили, в дясно било със свободно движение, в
ляво били спрели коли, а автомобилът, който се движел срещу нея, навлязъл в нейното
платно, което я принудило да спре, за да се предотврати челен удар. Другият шофьор също
спрял, свидетелката направила заобикаляне и навлязла в черния път. Всичко се случило на
прав участък. Не е предприемала маневра за завиване. Участъкът е прав, но асфалтовият път
продължавал в черен път, от който идвал другият автомобил и в неговата лента имало
спрели автомобили, поради което той преминал в нейното платно, в което няма място за две
коли. След като забелязала, че има малко място в черния път, навлязла в негои продължила
направо. Преди предприемане на тази маневра, другият водач бил на около 1,5 - 2 м напред.
Черният път нямал обособени платна, тъй като води към ливада. През целия участък свид. се
движила в своята лента и нямало никакво насрещно движение. Колите в лявото платно били
спрели, а тя се движила в дясното и стигайки до предпоследната кола, която е спряла (на
около 6 м.), видяла другия автомобил в нейното платно. Свидетелката не правила десен
завой, а го заобиколила, след като намерила пролука за минаване в черния път и
продължила напред. Другият автомобил вече също бил спрял. След това се чуло
съприкосновението между двата автомобила. За да се излезе на този черен път се кара само
направо. Свидетелката разяснява, че в Протокола за ПТП стрелката е направо, тъй като няма
къде да се обозначи на скицата. Посоката е направо към черния път.
Свидетелят Г. М. Г., управлявал л. а. „Шкода Фабия“, рег. № СВ8909КН, сочи, че бил
спрял и изчаквал, тъй като колите от неговата страна били паркирали и насрещният
автомобил бил с предимство и за да се разминат следвало да го изчака, но той, минавайки
ожулил цялата му задна страна. Когато минал покрай него, той бил спрял и го изчаквал, той
не могъл да се размине с него. Пътната настилка на мястото на разминаване била асфалт, но
непосредствено зад него имало черен път. Сочи, че бил спрял на място, когато другата кола
го ожулила. На тази улица имало тротоар от лявата страна, изкопано дере и от другата
страна имало комплекс с блокове и тротоари от страната на другия водач. Той бил спрял зад
паркиралите автомобили в неговата дясна част и не можело да се разминат, тъй като пътят
бил широк колкото за една кола и тротоар от другата страна. Излага, че ако протоколът се
3
разглежда на обратно, негова е колата, която изчаква, а другият автомобил завива и го удря.
Отстрани са блоковете и тротоара, от дясно са автомобилите, зад които е той и се показва
леко, за да има видимост. Свидетелят излизал от черния път и тръгвал да влиза на
асфалтовия, забелязал, че от другата страна има кола и спрял, изчакал я, за да се разминат.
Между двете коли имало нещо като завой, огромно пространство, като самото разминаване
било на права линия. Пътят е двулентов, но имало паркирани автомобили от страната на
свидетеля, но без маркировка за две платна, улица, широка колкото за два автомобила,
движението по нея е двупосочно. Според свидетеля имало разстояние да се разминат, тъй
като се намирали точно в средата на кръстовището и другият водач имал много
пространство от негово дясно, защото имало завой, но другият водач не го видял, било
тъмно и го ожулил. Свидетелят не бил навлязъл в другата лента, изчаквал, тъй като ако е
бил в другата лента нямало да могат да се разминат. Предната част на автомобила на
свидетеля била леко издадена напред, за да има видимост, а задната, където било
ожулването при разминаването, била отзад. Излага, че по никакъв начин не е бил в другата
лента, тъй като идвал от черния път, където няма ленти, а другият автомобил тръгвал натам.
Стотина метра напред свидетелят видял, че има кола, и изчаквал да мине. Движел се в
неговата лента зад колите, които били спрели в тази лента. Спрял, другият автомобил минал
и го ожулил в задната част, защото бил последна кола в колоната. Пред другия автомобил
нямало нищо друго. Другият водач не успял да се размине с него, защото асфалтираният път
леко завивал и срещу него имало кофи за боклук, които налагали да се направи завой и да се
мине по черния път. Кръстовището имало следното разположение: свидетелят влиза в него
от черния път, след като вече е на асфалта, застанал зад автомобилите и изчаквал, след което
имало извивка, която може да се оприличи на завой, кофите са на черния път.
Асфалтираният път е завой и съответно половината кръстовище е асфалтирано и е завой, а
всичко друго преминавало в черен път. Свидетелят идвал от черния път, стъпил на асфалта
в дясната лента и спрял, в негово ляво се падал завоя покрай блока, другият водач
приближавал и като свършил асфалтирания път (насреща му имало кофи) той трябвало да
завие, колата на свидетеля била последна на асфалта, другата кола минала и го ожулила,
опитвайки се да се размине с кофите, защото било тъмно. Свидетелят се намирал в неговото
платно.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „....” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е
4
предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало
регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно
събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен
договор за застраховка “....” между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя „ЗАД
„....“ АД и собственика на увредения автомобил „Шкода Фабия” има сключен договор за
застраховка „Автокаско”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна
преписка по щета № 0300/19/727/509205 във връзка с настъпило на 15.11.2019 г. ПТП, като е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 755,77 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “....”. Основателността на предявения иск на застрахователя с
правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на
застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено
увреждане.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 15.11.2019 г. лек
автомобил „.....“ е причинил вреди на застрахования при ищеца автомобил „Шкода Фабия”.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. От свидетелските показания се установява, че при разминаване л.
а. „Шкода Фабия” се е намирал в своето платно за движение, независимо, че предната част
на автомобила се е подавала напред. Съдът намира, че от това не може да се заключи, че
водачът на л. а. „Шкода Фабия” е допринесъл за настъпване на ПТП, доколкото се
установява, че щетите по автомобила са в задната част, а не по частта, която е била леко
издадена. Вещото лице е посочило, че няма как спрял автомобил да е причина за ПТП от
техническа гледна точка. Установява се при съвкупната преценка на гласните доказателства
и изводите на вещото лице, че причина за ПТП е поведението на водача на л. а. „.....“, който
не е преценил в достатъчна степен пътната обстановка и не е успял да извърши безопасна
маневра при заобикаляне на спрелия и изчакващ зад колона автомобили в неговата лента л.
а. „Шкода Фабия”, в следствие на което е станал причина за нанасянето на вредите на л. а.
„Шкода Фабия”.
Следователно установяват се по делото наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „....” на прекия причинител за възстановяване на
застрахователното обезщетение по застраховка „Автокаско”, изплатено от ищеца на сервиза,
отремонтирал щетите по увредения автомобил „Шкода Фабия”.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
5
по застраховка „....” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ, който постановява, че
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано
лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за
определянето му.
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са
настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и
обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
категоричен отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „.... на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя
по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл.
499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената
вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира
приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да
плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а
представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение
на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този
смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 109 от
14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II т. о./. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай,
размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за
отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования
собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент
за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на
обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
6
действителната стойност на увреденото имущество.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на увредения автомобил - участник в ПТП, остана недоказано, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установи поведението на водача да е допринесло
по някакъв начин за процесното ПТП. От свидетелските показания се изясни, че автомобил
„Шкода Фабия” е бил в спряло състояние, като водачът не е бил навлязъл в лентата за
насрещно движение и по този начин да е нарушил правилата за движение по пътищата.
Според вещото лице стойността за възстановяване на щетите по увредения лек
автомобил по средни пазарни цени е в размер на 755,77 лева, към която сума следва да бъдат
добавени ликвидационни разноски в размер на 25 лева. Поради изложеното съдът намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на спора право на разноски има на ищецът, който е направил
следните разноски: 50 лева – държавна такса, 350 лева – депозит за експертиза, 30 лева –
депозит за свидетел, 360 лева – адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат
присъдени.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „....“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „ЗАД „....“, ЕИК *********, на
основание чл. 411 КЗ сумата от 780,77 лева, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по регресна претенция по застраховка „Автокаско“ с включени ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, за вреди на МПС „....“, peг. № СВ0989КН, застрахован при
ищеца от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 15.11.2019 г. около 17:30 часа в гр.
София, кв. „...“, ...., по вина на водач на МПС „.....“, peг. № СА7191МК, със сключена при
ответника застраховка „....“, ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. до окончателното
заплащане, който при извършване на маневра „ляв завой“ удря спрелия, за да изчака
извършването на маневрата, зад паркирани в лентата му за движение автомобили, лек
автомобил ....“.
ОСЪЖДА ....“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „ЗАД „....“, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 790 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7