Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2019
гр. Пловдив, 26.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 01.11.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3932/ 2018г., по описа на ПРС, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С.С.С., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 16- 1030- 006070 от 03.10.2016г., издадено от началник сектор
към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на С.С.С., ЕГН **********,
за нарушаване състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от двадесет и четири месеца, за нарушаване състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 10 лв., за нарушаване състава на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 10
лв. и за нарушаване състава на чл. 145, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 180, ал.
2, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че отразеното в АУАН и НП не
съответства на действителното фактическо положение. Изтъква се, че на
процесната дата ( 08.09.2016г.), жалбоподателят изобщо не е управлявал МПС,
поради което и отказът му да бъде тестван за употреба на алкохол не е
противоправен. Акцентира се върху обстоятелството, че след като нарушителят, на
процесната дата, не е имал качеството водач на МПС, то не е следвало и
служителите към ОД на МВР, с-р „Пътна полиция“ изобщо да изискват от него да се
подложи на проверка с техническо средство. По отношение на останалите, описани
в НП нарушения, то не се оспорва тяхното извършване, но се излагат съображения
в насока тяхната маловажност. Моли се атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощен процесуален
представител. Поддържа се депозираната жалба. Излага се становище по съществото
на спора.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 748/ 24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.
По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа
реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
По фактите:
Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: на дата 08.09.2016г. около 22.50ч.
св. П. и св. И. извършвали рутинна патрулна дейност на територията на гр.
Пловдив, като се придвижвали със зачисления им служебен автомобил. Движейки се
по ул. „Вратцата“, в близост до „Комплекса на слепите“, непосредствено пред тях,
те забелязали лек автомобил марка и модел „Фолксваген Поло“, рег. № ******,
който се придвижвал съвсем бавно по пътното платно. Св. П. и св. И. решили да
последват лекия автомобил, който по това време свил към входа на „Комплекса на
слепите“, намиращ се до ул. „Вратцата“ № 5. Именно и там служителите към ОД на
МВР спрели за проверка водача на лекия автомобил. Било установено, че водачът
на лекия автомобил е с имена С.С.С.. Длъжностните лица към ОД на МВР подканили С.
да представи своите и документите на автомобила, като в същото време им
направило впечатление, че от С. се носи силен мирис на алкохол и той е във
видимо нетрезво състояние. С. не носил у себе си нито свидетелство за
управление на МПС, нито свидетелство за регистрация на управляваното от него
МПС. Представил единствено Договор за покупко- продажба, с нотариална заверка
на подписите № 247/17.03.2013г. на Нотариус П., вписан с рег. на Нотариалната
камара под № 443, с район на действие- РС Казанлък, легитимиращ го като
собственик на МПС с рег. № ******. Установено било от длъжностните лица, че С. е с постоянен
адрес ***7, като към дата 08.09.2016г. все още не е представено в службата за
регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост върху
МПС- то, с данните на праводателя. Длъжностните
лица отвели С. в VI- то РУ при ОД на МВР-
гр. Пловдив, където го приканили да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство- дрегер „Алкотест“ № ARDM- 0249. С. категорично отказал, като възразил, че не е управлявал МПС. Този му
отказ бил саморъчно изписан и в съставения срещу С. АУАН с бл. № 090894. Бил
издаден и талон за медицинско изследване № 0357336 от 09.09.2016г., като е направен
опит същият да се връчи на С.. Последният отказал да получи талона за
медицинско изследване, което обстоятелство било удостоверено с подписа на един
свидетел- К.С..
Така описаната фактическа обстановка ( която същевременно
правилно е възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се
установява въз основа на показанията на св. П. ( актосъставител), който в
проведения разпит изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН.
Допълнително, описаното се потвърждава и от показанията на св. И. ( л. 35- гръб
). Св. П. и св. И. освен преки, са и първични информационни източници досежно
събитията на процесната дата. Изложената от тях информация е обективна, логически
последователна и безпротиворечива, предвид което съдът кредитира в цялост
изложеното от тях. В подкрепа на описаната по- горе фактическа обстановка са и
приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства- АУАН с бл. №
090894 от 08.09.2016г., Талон за медицинско изследване № 0357336/ 09.09.2016г.,
Протокол за извършена периодична метрологична проверка на „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARDM-
0249 (л. 19), Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване (л. 20).
Изложената по- горе фактическа обстановка не се разколебава
от показанията на св. Т. ( л. 23) и св. Н. (л. 23). Всъщност, св. Н.въобще не е
свидетел на развилата се на 08.09.2016г. ситуация и сам заявява, че не знае
жалбоподателят да е бил проверяван от служители на ОД на МВР. Единствено, св. Т.
лаконично посочва, че знае за инцидент между жалбоподателя и служители на
„Пътна полиция“, без обаче да може да изложи в какво се състои т. нар. от него
„инцидент“. Съдът не кредитира изложеното от св. Т.досежно обстоятелството, че
на процесната дата, жалбоподателят не е управлявал процесното МПС с рег. № ******,
тъй като същото не е било изправно. Казаното от св. Т. е в колизия с изложеното
от св. П. и св. И., като съдът цени изложеното от последните, които са
категорични, че към момента, в който жалбоподателят е спрян за проверка, то той
е управлявал именно посоченото по- горе МПС. Следва да се изложи и принципното
съображение, че дадена техническата неизправност на едно МПС не винаги води до
невъзможност същото да се придвижва на собствен ход. Св. Т. и тук е твърде
лаконичен що се касае до причините, поради които заключва, че управляваното от С.
моторно превозно средство не е изправно (…„Тя беше нещо развалена“).
Съдът не цени като информационен източник св. К. (л. 35-
гръб), доколкото същият заявява, че не си спомня нищо във връзка с процесния
случай.
По правните
аспекти на нарушението по смисъла на чл.174, ал. 3 ЗДвП:
При
така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.
174, ал. 3 ЗДвП. Нарушителят е отказал да се подложи на първично установяване
концентрацията на алкохол в кръвта посредством техническо средство, а
впоследствие, макар и да му е издаден талон за медицинско изследване, е отказал
да получи същия.
Съдът
счита за нужно да посочи, че процедурата по установяване концентрацията на
алкохол в кръвта на жалбоподателя също е спазена. Следва да се направи
принципното разяснение, че доколкото описаното в АУАН и НП нарушение е
констатирано на 08.09.2016г., то приложимият ред за измерване ще бъде този,
разписан в Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (
отм.). Направен е опит да се измери концентрацията на алкохол в кръвта на
водача, първо чрез техническо средство- дрегер „Алкотест 7510“, № ARDM- 0249. От приложените по
делото писмени доказателства се изяснява, че техническото средство е одобрен
тип средство за измерване и е минало периодична метрологична проверка. След
като нарушителят С. е отказал да се подложи на проверка с техническо средство (
което обстоятелство е изрично отразено в АУАН), съобразно разпоредбата на чл.
2, ал. 2 от Наредбата, му е издаден талон за изследване по одобрен образец,
който жалбоподателят също отказва да получи. Издаденият талон за медицинско
изследване отговаря изцяло на изискванията, залегнали в разпоредбата на чл. 3,
ал. 3 от Наредбата- вписано е лечебното заведение, в което следва да се яви
водачът, както и времевият отрязък, в който следва да го стори. Покрити са и
специфичните изисквания на чл. 6 от Наредбата- отказът на жалбоподателя да
получи талона за медицинско изследване е установен с подписа на един свидетел-
К. С.. След като жалбоподателят сам е отказал да получи талона за медицинско
изследване, то няма как и да се очаква да се яви в съответното медицинско
заведение и да му бъде взета кръвна проба за лабораторно изследване.
Правилно е определена и
приложимата санкционна норма, отново залегнала в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП-
за нарушаване правилото за поведение, предписано в него се предвижда
административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лв. и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от две години. Следва да се акцентира върху
обстоятелството, че текстът на чл. 174, ал. 3 ЗДвП едновременно съдържа в себе
си правило за поведение и санкция, която да се приложи при неспазване
диспозицията на същата норма ( Р-е № 2046/ 27.09.2013г. по касационно
административно дело № 1892/ 2013г. на АС- Пловдив ). Налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и правната
норма, под която е субсумирано поведението на нарушителя.
По правните аспекти на нарушението по
смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП.
Правилно
административно-наказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна,
жалбоподателят е осъществил и всички съставомерни признаци на административни
нарушения по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Съобразно цитираните текстове,
водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория- в конкретния
случай категория “B”, както и свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Нарушението е формално такова,
като за консумирането на състава е достатъчно да се установи, че в качеството
си на водач на МПС, нарушителят не носи в себе си СУМПС, както и свидетелство
за регистрация на МПС. В случая, липсата на тези документи у водача С. се
установява с категоричност. При извършването на проверката, С. е имал
качеството на водач, но не е носил у себе си СУМПС, както и свидетелство за
регистрация на управляваното от него МПС. Обстоятелството, че е представил
договора, с който е придобил собствеността върху МПС-то не го освобождава от
задължение да държи в себе си и свидетелство за регистрация на МПС при
положение, че притежава качеството на водач. Всъщност, дори и самият
жалбоподател в АУАН, в графата, обособена за обяснения и възражения заявява, че
поисканите му документи не се намират у него.
Правилно
е приложена и санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗДвП.
За липсата на всеки от визираните в нормата документи, следва на нарушителя да
му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер от 10 лв. Размерът на
глобата е фиксиран съобразно санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП и
предвид това не подлежи на по- нататъшното обсъждане.
По правните аспекти на нарушението по
смисъла на чл. 145, ал. 2 ЗДвП.
Съобразно
нормата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП (Редакция към ДВ, бр. 43 от 26.04.2002 г.,
действаща към момента на извършване на нарушението), приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави
на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост
с данните на праводателя. В рамките на извършената на С. проверка е установено,
че той се легитимира като собственик на МПС с рег. № ******, представяйки
Договор за покупко- продажба, с нотариална заверка на подписите №
247/17.03.2013г. на Нотариус П., вписан с рег. на Нотариалната камара под №
443, с район на действие- РС Казанлък. От сключването на горепосочения договор
(17.03.2013г.), до датата на извършената проверка ( 08.09.2016г.) е изминало
време многократно надхвърлящо законоустановения период от две седмици, считано
от придобиването на собствеността, в който приобретателят, в лицето на
жалбоподателя С., е следвало да представи копие от договора за покупко-
продажба в службата за регистрация по своето местоживеене. Установено е, че
нарушителят е с адресна регистрация в гр. Пловдив, където именно е следвало и
да представи копие от договора, в съответното звено на ОД на МВР.
Коректно
е приложена и санкционната норма на чл. 180, ал. 2, т. 1, пр. 2 ЗДвП ( Редакция
към ДВ, бр. 47 от 22.06.2012 г., действаща към датата на извършване на
нарушението- 08.09.2016г.), която предвижда административно наказание глоба от
20лв. до 150лв., за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство,
който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация
за придобитата собственост. В случая, правилно административнонаказващият орган
е отчел, че на жалбоподателя следва да се наложи наказание в размер, надвишаващ
минимума и ориентиран към горната граница на установеното в санкционната
разпоредба, а именно глоба в размер от 100 лв. Изяснява се, че жалбоподателят е
придобил МПС още на 17.03.2013г. Дори и към приключване на съдебното следствие
в настоящата съдебна инстанция обаче, не се установи С. да е сторил какъвто и
да било опит да отстрани констатираното нарушение. Тоест и към момента, той не
е представил в съответната служба по регистрация копие от Договора, с който е
придобита собствеността върху процесното МПС. Това свидетелства за една трайно
поддържана от него линия на негативно поведение, що се касае до спазване на
нормите, регулиращи придобиването и отчетността на моторни превозни средства и
безопасното придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване. В
потвърждение на този извод е и приложената по делото Справка за нарушител/
водач, издадена от централизираната система на ОД на МВР. От същата се
установява, че жалбоподателят е многократно санкциониран за нарушения по
смисъла на ЗДвП, като почти всички издадени му наказателни постановления са
останали незаплатени. Предвид гореизложеното, то правилно в рамките на
делегираната му оперативна самостоятелност, наказващият орган е преценил, че
следва на нарушителя да бъде наложена глоба в размер от 100 лв. за нарушаване
състава на чл. 145, ал. 2 ЗДвП (Редакция към ДВ, бр. 47 от 22.06.2012 г.).
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са обстоятелства,
типични за нарушения от този вид. В хипотезата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
нарушителят е преценил, че ще се отклони от измерване концентрацията на алкохол
в кръвта, както посредством техническо
средство, така и чрез предоставяне на кръвна проба. Същевременно не се изясни
да са били налице извънредни и/или изключителни обстоятелства, които да са
наложили тази линия на поведение. Не представляват маловажен случай и
останалите, описани в атакуваното наказателно постановление нарушения. Както бе
посочено и по- горе, жалбоподателят е с трайно изградени навици, насочени към
погазване на правилата, установени за безопасност на движението. От справката
за нарушител/ водач се изяснява и че жалбоподателят вече два пъти е бил
санкциониран за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП- с издадени фиш № 119226/
23.12.2015г. и фиш № 119954/ 23.02.2016г.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16- 1030- 006070 от
03.10.2016г., издадено от началник сектор към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна
полиция“, с което на С.С.С., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири
месеца, за нарушаване състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв., за
нарушаване състава на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 10 лв. и за нарушаване състава
на чл. 145, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 180, ал. 2, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
Т.К.