№ 248
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Ванина Младенова
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221100503068 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20210200/ 10.11.2021г., постановено по гр.д. № 20212/ 2020г. по описа на
СРС, 164 състав, е признато за установено по отношение на И. Д. Т. съществуването на
вземането на Етажна собственост “К.К.”, с адрес гр. Банско, ул. “******* за сумата 5822,92
лева, от която сумата 5306,58 лева, представляваща вноски към етажната собственост за
фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.10.2016г. до 31.10.2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-
27.11.2019г., до окончателното плащане на задължението, сумата 516,34 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на 5 306,58 лева в размер
на 10 % върху дължимата годишна вноска за фонд “Ремонт и обновяване”, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68107/ 2019г. по описа на
Софийския районен съд.
Със същото решение са отхвърлени предявените искове за установяване на вземането
на Етажна собственост “К.К.” за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ над сумата 5306,58
лева до сумата 5677,81 лева, за обезщетение за забава върху главница за вноски за фонд
“Ремонт и обновяване” над сумата 516, 34 лева до сумата 552,42 лева и за сумата 6 771,08
лева, представляваща дължима такса за управление и поддръжка на общите части на
сградата в режим на етажна собственост, за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2019г. и са
отхвърлени, като неоснователни.
1
Срещу така постановеното решение, в частта, в която са уважени предявените искове за
установяване на вземането на етажната собственост за вноски за фонд “Ремонт и
обновяване” и обезщетение за забава върху него, е постъпила въззивна жалба от И. Д. Т., в
която се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
решение. В жалбата се развиват съображения, касаещи законосъобразността на решенията
на ОС на ЕС от 02.10.2016г. и 22.02.2018г. Искането е за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Етажна собственост
“К.К.”, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове за установяване
на вземането на етажната собственост за вноски във фонд “Ремонт и обновяване”,
обезщетение за забава върху него и такса за управление и поддръжка на общите части, е
постъпила въззивна жалба от Етажна собственост “К.К.”. В същата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, тъй като с доклада по
делото първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест по
отношение на обстоятелството дали първоначалният ответник е живял в процесния обект
повече от 30 дни. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд неправилно е определил
размера на общите части, принадлежащи към процесния имот, като е променил таблицата за
площообразуването. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната
му част, и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Етажна собственост
“К.К.”, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Етажна собственост “К.К.”, с
адрес гр. Банско, ул. “*******, с която са предявени установителни искове за установяване
на вземането на първоначалния ищец за такса за управление и поддръжка на общите части и
вноски във фонд “Ремонт и обновяване”.
От представения пред първоинстанционния съд н.а. № 82/ 07.03.2011г., т. I, рег. № 508,
дело № 74/ 2011г. се установява, че ответникът в първоинстанционното производство е
собственик на самостоятелен обект в сградата, намираща се в режим на етажна собственост
/апартамент № 30/, ведно с 10,50 % от общите части на сграда № 1.
По силата на взето на общо събрание на етажните собственици от етажната
собственост, находяща се на посочения адрес, проведено на 12.11.2012г., решение е
определен нов размер на месечната вноска към етажната собственост за покрИ.е на разходи
2
в размер на 15 евро (с начислен ДДС) на апартамент на месец.
С решение на общото събрание на етажните собственици от етажната собственост,
проведено на 02.10.2016г., е определено вноската във фонд “Ремонт и обновяване” да е в
размер на 106,90 евро за 1% от притежаваните общи части месечно, платима на четири
равни вноски, с падежи 15.03, 15.06,15.09 и 15.12.
Видно от съдържанието на протокол за проведено на 21.02.2021г. общо събрание на
етажната собственост, е взето решение размерът на вноската във фонд “Ремонт и
обновяване” да е същия, като определения с решението от 02.10.2016г.
Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно- икономическа експертиза,
съгласно заключението на която, при вариант, при който размерът на месечната вноска за
управление и поддръжка на общите части е 15 евро месечно, годишният размер на същата е
865,50 евро, а за периода 01.10.2015г.- 01.10.2019г.- 3462 евро (с левова равностойност
6771,08 лева). По отношение на вноската във фонд “Ремонт и обновяване”, вещото лице е
посочило, че преди да даде отговор на този въпрос, е преизчислило размерът на общите
части, принадлежащи към притежавания от първоначалния ответник обект, като е посочено,
че е направило изчисления при общи части в размер на 0,686 % (вместо 0,734%). В съдебно
заседание експертът уточнява, че е установило, че сборът от площта на общите части,
принадлежащи към индивидуалните обекти е различен от посочения в таблицата за
площообразуването, което е наложило преизчисление на принадлежащите към
индивидуалните обекти общи части.
За установяване на обстоятелството живял ли е ответникът в процесния имот повече от
30 дена в процесния обект в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства- показанията на св. Т.а и
От показанията на св. Т.а, съпруга на ответника в първоинстанционното производство,
се установява, че ответникът посещавал процесния имот изключително рядко- три- четири
дни годишно. според свидетелката, понякога при тези посещения имало следи, че имотът е
ползван от друг човек. Свидетелката твърди, че от. м. април до м. октомври тя и съпругът
управлявали семейния им хотел, намиращ се на морето, а през зимния сезон, съпругът
предпочита да ползва имотът им в КК Пампорово.
От показанията на св. Г. се установява, че същият е в близки приятелски отношения с
ответника в първоинстанционното производство. Свидетелят твърди, че двамата се срещали
три- четири пъти седмично- през летния сезон играли заедно тенис, а през зимния- карали
ски. Според свидетеля, първоначалният ответник посещавал имота изключително рядко-
един- два дни през зимния сезон и евентуално по време на световно първенство по ски.
Съдът счита, че следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетелите. Същите са
последователни, ясни, отнасящи се до основни факти от предмета на доказване. Отчитайки
евентуалната заинтересованост от изхода на спора на св. Т.а и преценявайки нейните
показания с оглед всички останали доказателства, настоящият състав счита, че същите
следва да бъдат кредитирани. Същата дава безпротиворечиви и логични сведения, като
3
показанията ѝ кореспондират с тези на св. Г., на които съдът дава вяра.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По въззивната жалба на етажна собственост “К.К.”, въззивният съд приема следното:
Относно иска за установяване на вземането на етажната собственост за такса за
поддръжка и управление, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 51 ЗУЕС:
Конкретиката на случая сочи, че по силата на взето на общо събрание на етажните
собственици от етажната собственост, находяща се на посочения адрес, проведено на
12.11.2012г., решение е определен нов размер на месечната вноска към етажната
собственост за покрИ.е на разходи в размер на 15 евро (с начислен ДДС) на апартамент на
месец.
Основният спор между страните, касаещ дължимостта на таксите за поддръжка и
възстановяване, за разрешаването на който спорът е пренесен пред въззивната инстанция, е
пребивавал ли е ответникът е първоинстанционното производство в процесния обект повече
от 30 дни в рамките на една календарна година.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Изключенията за лицата (собственици, ползватели и обитатели), във връзка със
задълженията им за разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната
собственост, са предвидени в хипотезите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС, т.е. разходите не се
заплащат за деца, ненавършили 6- годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (ал. 2), а по
решение на общото събрание, разходите се заплащат частично- 50 на сто от разходите за
управление и поддържане, когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30
дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие (ал. 3). Разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗУЕС регламентира освобождаването от задължение за плащане на разходите по
ал.1 за собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече
от 30 дни в рамките на една календарна година. Посочената разпоредба касае случаите, в
които обектът, който се ползва от това лице, е необитаем за период повече от 30 дни в
рамките на годината, като в този случай предвид характера на разходите за поддържане и
управление на общите части в сградата законът намира за необосновано заплащането им от
този собственик, обитател или ползвател, който на практика не ползва общите части в
сградата, респ. няма принос за увеличаване на тези разходи. Тълкуването на нормите на чл.
4
51, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС е еднозначно- решенията по управлението и поддържането на общите
части по правило се вземат от общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен
да участва всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените
от закона изключения. Общото събрание определя размера на паричните вноски за
управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата,
които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са
ограничени от повелителния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, според която
собствениците, ползвателите и обитателите са освободени от задължение за внасянето на
парични вноски за управление и поддържане на общите части, ако пребивават в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, т.е. пребиваващите в
етажната собственост лица в хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени изцяло от
всички разходи (разноски и такси), във връзка с дейности по управлението и поддържането
на общите части на етажната собственост, без да е необходимо вземане на решение от
общото събрание, освен при особен режим на управление на общите части (арг. от чл. 2, ал.
2 ЗУЕС). Предвид изложените съображения, независимо дали е било взето решение на общо
събрание на етажните собственици, лицата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, са освободени от
задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на
етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер.
Въззивният съд намира, че за доказване основателността на заявената искова претенция
и с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, при съобразяване на правилата за разпределяне
на доказателствената тежест, следва да бъде установено при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът ползвал (пребивавал в) процесната сграда- етажна собственост
повече от 30 дни в рамките на една календарна година, тъй като това е положителен факт, от
който черпи благоприятни за себе си последици. Доказателства в тази насока не са
представени. Същевременно първоначалният ответник е представил доказателства, от които
се установява, че същият е живял в процесния обект за период, по- кратък от 30 дни рамките
на една календарна година. От показанията на разпитаните свидетели Т.а и Г., които съдът
кредитира изцяло, се установява, че в рамките на процесния период, първоначалният
ответник е посещавал имота за период от три- четири дни годишно. С оглед на това по
делото не е доказано, че ответникът в първоинстанционното производство е пребивавал
повече от 30 дни в процесния имот, за да се изключи приложението на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, а
напротив, от събраните доказателства се установява, че същият е живял в апартамента три-
четири дни годишно.
Дори и да се приеме, че доказателствената тежест, при направено по делото възражение
по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, че лице, което е собственик на обект в етажна собственост, не е
пребивавало в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година, е за
страната, която е направила възражението (в случая ответникът в първоинстанционното
производство), то това не променя изложените по- горе доводи. От посочените от
първоначалния ответник гласни доказателствени средства се установява по категоричен
начин, че същият е пребивавал в имота по- малко от 30 дни за една календарна година.
5
Отговор на въпроса обусловено ли е прилагането на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС от
подаването на декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и вписването на тези
обстоятелства в книгата на етажната собственост е даден в решение № 93 от 6.10.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 395/2022 г., I г. о., ГК, в което е прието, че нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е
императивна правна норма (в какъвто смисъл е решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. №
86 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о.), поради което етажният собственик не дължи заплащането
на разходи за управление и поддържане на общите части, ако по делото е установено
условието на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (пребиваването на етажният собственик в собствения му
имот за период само от 30 дни или по- малко от 30 дни през една календарна година), дори и
да не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и да не е вписал тази
негова декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не било
постановено решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези
разходи. Неподаването на декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и
невписването в книгата на етажната собственост на тези обстоятелства не обвързва съдът
автоматично да приеме, че няма основание за освобождаване на етажния собственик от
плащане на разходите за управлението и поддържането на етажната собственост.
Действително, невписването на това обстоятелство в книгата на етажната собственост
представлява неизпълнение на задължение на етажния собственик по чл. 7, ал. 3 във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, но законът не предвижда като последица от неизпълнението на това
задължение изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
В обобщение, в конкретния случай е установено, че ответникът в първоинстанционното
производство е пребивавал в имота по- малко от 30 дни за една календарна година, което
обуславя извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и неоснователността
на иска за установяване на вземането на етажната собственост за такса за управление и
поддръжка на етажната собственост.
Относно иска за установяване на вземането на етажната собственост за такса за
поддръжка и управление, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 50 ЗУЕС:
Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат
разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване
на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване".
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е собственик на самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост, находяща се на посочения адрес.
Ищецът основава претенцията си на взетите решения на проведени на 02.10.2016г. и
21.02.2021г. събрания на общото събрание на етажните собственици от етажната
собственост, на които е взето решение вноската във фонд “Ремонт и обновяване” да е в
размер на 106,90 евро за 1% от притежаваните общи части месечно, платима на четири
равни вноски, с падежи 15.03, 15.06,15.09 и 15.12.
6
За основателността на иска в доказателствена тежест на ищеца по реда на чл. 154 ГПК е
да установи, пълно и главно, че ответникът в първоинстанционното производство е
собственик на процесния обект в сграда в режим на етажната собственост и че е взето
решение на ЕС за конкретен размер на вноските за фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС, в
процесния период, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
В тежест на ответника, при установяване на горепосочените факти, е да докаже плащане
на дължимите суми.
В конкретния случай от събраните доказателства се установява, че ответникът в
първоинстанционното производство е собственик на процесния обект в сграда в режим на
етажната собственост и, че с взетите решения на проведени на 02.10.2016г. и 21.02.2021г.
събрания на общото събрание на етажните собственици от етажната собственост, е взето
решение вноската във фонд “Ремонт и обновяване” да е в размер на 106,90 евро за 1% от
притежаваните общи части месечно, платима на четири равни вноски, с падежи 15.03,
15.06,15.09 и 15.12.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС, когато в документите за
собственост на самостоятелните обекти не са посочени съответните идеални части от
общите части на сградата, идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като
съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения,
придадени към него, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и
придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в процент.
По реда на ал. 4 се определят идеалните части от общите части, когато: 1. сборът от
процентите на идеалните части на собствениците в общите части на сградата не е равен на
100; 2. управлението се осъществява във всеки отделен вход, а сборът от процентите на
идеалните части на собствениците от общите части във входа не е равен на 100- ал. 5.
Съгласно ал. 6 с.р., определените идеални части по реда на ал. 4 и 5 се одобряват с решение
на общото събрание с мнозинство не по-малко от две трети от самостоятелните обекти в
сградата или входа. Общото събрание може да откаже да одобри определените идеални
части само ако е допусната грешка в пресмятането.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че в хипотеза, при която в нотариалния
акт не е посочен размерът на идеалните части от общите части на сградата, определянето на
техния размер е в компетентността на общото събрание на етажната собственост, при
участието на всички етажни собственици, чието решение подлежи на съдебен контрол по
реда на чл. 40 ЗУЕС. Недопустимо е този въпрос да се разрешава инцидентно в
производство, с предмет дължимостта на вноските във фонд “Ремонт и обновяване”. Следва
да се посочи, че ответникът не е навел доводи, касаещи правилността на размера на
идеалните части от общите части, въз основа на който е извършено изчислението на
дължимите вноски.
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване на вземането на етажната
собственост за вноски във фонд “Ремонт и обновяване” е основателен до пълния предявен
7
размер.
Изцяло основателен се явява и иска за обезщетение за забава върху главницата за вноски във
фонд “Ремонт и обновяване”
Относно жалбата на И. Д. Т.:
Във връзка с възраженията на ответника в първоинстанционното производство за
нищожност и незаконосъобразност на взетите решения, въз основа на които от ответника се
претендират процесните суми, следва да се отбележи, че от представените по делото
протоколи се установява вземането на решения от общото събрание на етажните
собственици със съдържанието, посочено и по-напред в настоящото решение.
Възраженията за нищожност и незаконосъобразност на взетите решения на общите
събрания на ЕС не могат да се разглеждат в настоящото производство по реда на
инцидентния съдебен контрол. Същите следва да се релевират по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС-
с иск за отмяна на решението на общото събрание. Производството по отмяна на решението
на общото събрание има конститутивен характер, като за да не се приложи едно решение, е
нужно същото да бъде отменено в хода на нарочно производство и е недопустимо неговата
законосъобразност да се проверява косвено в други производства. До отмяната на
решението на общото събрание то следва да се прилага и същото обвързва етажните
собственици. За разлика от нищожността на сделките, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен и ограничен с преклузивен срок за
предявяване на иска, който срок тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието- чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Определянето на срок за предявяване на
иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг
лица и отношения, включително и трети лица, което изисква сигурност и бързина при
изпълнение на решенията. Затова извън регламентирания в закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че само в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС и
то по този ред (чрез предявяване на конститутивен иск) може да се иска отмяна на
решенията на общо събрание на етажна собственост независимо от това дали се твърди
нищожност, или незаконосъобразност, като в тази насока е и константната съдебна
практика. След влизане в сила на решенията на общото събрание същите са задължителни за
всички собственици, независимо как и дали са гласували и дали са присъствали на
събранието (в този смисъл решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I ГО,
Определение № 108 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о., ГК и др.)
Предвид горното и доколкото от страна на първоначалния ответник не се сочи и не се
ангажират доказателства тези решения на общото събрание да са били атакувани в
предвидения за това едномесечен срок, то доводите във въззивната жалба са неоснователни.
Първоинстанционният съд е достигнал до друг правен извод по отношение на иска за
установяване на вземането на етажната собственост за вноски във фонд “Ремонт и
обновяване”, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
8
предявените иск за установяване на вземането на етажната собственост за вноски във фонд
“Ремонт и обновяване” за периода от 01.10.2016г. до 31.10.2019г. над сумата 5306,58 лева до
сумата 5677,81 лева и за обезщетение за забава върху главницата за вноски във фонд
“Ремонт и обновяване” в частта над сумата 516,34 лева до сумата са отхвърлени следва да се
отмени и да се постанови друго, с което да се признае за установено съществуването на
вземането на етажната собственост за сумата 371,23 лева (формирана като разлика между
сумата 5677,81 лева и 5306,58 лева), представляваща вноски във фонд “Ремонт и
обновяване” за периода от 01.10.2016г. до 31.10.2019г. и сумата 36,08 лева (формирана като
разлика между сумата 552,42 лева и сумата 516,34 лева), представляваща обезщетение за
забава върху главница за вноски за фонд “Ремонт и обновяване”.
Предвид изхода на делото, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, в
която на въззивника И. Т. са присъдени разноски в първоинстанционното производство над
сумата 520,80 лева до сумата 552,09 лева.
В частта, в която е признато за установено съществуването на вземането на етажната
собственост за сумата 5306,58 лева, представляваща главница за неплатени вноски към
етажната собственост за фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за периода от 01.10.2016г.
до 31.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2019г., до окончателното
плащане на задължението, сумата 516,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата в размер на 5 306,58 лева, в размер на 10 % върху дължимата годишна вноска за
фонд “Ремонт и обновяване”, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 68107/ 2019г. по описа на Софийския районен съд и в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск за установяване на вземането на етажната собственост за сумата
6 771,08 лева, представляваща дължима такса за управление и поддръжка на общите части
на сградата в режим на етажна собственост, за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2019г.,
обжалваното решение следва да се потвърди.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на въззивника етажна собственост следва да се присъдят още
сумата 28,94 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 180,83
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
По разноските във въззивната инстанция:
Съобразно изхода на делото, на въззивника И. Т. следва да се присъдят разноски,
съобразно отхвърлената част на жалбата на въззивника етажна собственост, в размер на
1053,14 лева. С оглед неоснователността на жалбата му, на същия не следва да се присъждат
разноски в тази част.
С оглед изхода на спора, на въззивника етажна собственост следва да се присъдят
разноски в размер на 1166,07 лева (от които сумата 76,23 лева, съобразно уважената част от
насрещната въззивна жалба и сумата 1089,84 лева, съобразно отхвърлената част от жалбата
на въззивника И. Т.).
Мотивиран от изложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20210200/ 10.11.2021г., постановено по гр.д. № 20212/ 2020г. по
описа на Софийския районен съд, 164 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
Етажна собственост “К.К.” с адрес гр. Банско, ул. “*******, против И. Д. Т., с ЕГН
**********, за установяване съществуването на вземането за вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ над сумата 5306,58 лева до сумата 5677,81 лева, за обезщетение за забава върху
главница за вноски за фонд “Ремонт и обновяване” над сумата 516, 34 лева до сумата 552,42
лева и в частта, в която Етажна собственост “К.К.” с адрес гр. Банско, ул. “*******, е
осъдена да плати на И. Д. Т., с ЕГН ********** разноски производството по гр. дело 20212/
2020г. по описа на Софийския районен съд, 164 състав, над сумата 520,80 лева до сумата
552,09 лева, като вместо това постановява
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Д. Т., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на Етажна собственост “К.К.” с адрес гр. Банско, ул. “*******
за сумата 371,23 лева (формирана като разлика между сумата 5677,81 лева и 5306,58 лева),
представляваща вноски във фонд “Ремонт и обновяване” за периода от 01.10.2016г. до
31.10.2019г. и сумата 36,08 лева (формирана като разлика между сумата 552,42 лева и
сумата 516,34 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на 10 % върху главница
за вноски за фонд “Ремонт и обновяване”, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68107/ 2019г. по описа на Софийския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20210200/ 10.11.2021г., постановено по гр.д. № 20212/
2020г. по описа на Софийския районен съд, 164 състав, в частта, в която е признато за
установено по отношение на И. Д. Т., с ЕГН ********** съществуването на вземането на
Етажна собственост “К.К.”, с адрес гр. Банско, ул. “******* за сумата 5306,58 лева,
представляваща вноски към етажната собственост за фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода от 01.10.2016г. до 31.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение- 27.11.2019г., до окончателното
плащане на задължението, сумата 516,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата в размер на 5 306,58 лева в размер на 10 % върху дължимата годишна вноска за
фонд “Ремонт и обновяване”, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 68107/ 2019г. по описа на Софийския районен съд и в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск за установяване на вземането на Етажна собственост “К.К.”, с
адрес гр. Банско, ул. “******* за сумата 6 771,08 лева, представляваща дължима такса за
управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост, за
периода от 01.10.2015г. до 01.10.2019г., като неоснователни.
Етажна собственост “К.К.” с адрес гр. Банско, ул. “*******, против И. Д. Т.
10
ОСЪЖДА И. Д. Т., с ЕГН ********** да плати на “К.К.” с адрес гр. Банско, ул.
“******* още сумата 28,94 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
68107/ 2019г. по описа на Софийския районен съд и сумата 180,83 лева, представляваща
направени разноски в производството по гр.д. № 20212/ 2020г. по описа на Софийския
районен съд, 164 състав.
ОСЪЖДА И. Д. Т., с ЕГН ********** да плати на “К.К.” с адрес гр. Банско, ул.
“******* сумата 1166,07 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА “К.К.” с адрес гр. Банско, ул. “******* да плати на И. Д. Т., с ЕГН
********** сумата 1053,14 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11