№ 11
гр. Добрич, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230201099 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „СИГМА ПРОВАДИЯ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, общ.
Провадия, обл. Варна, ул. „Георги Димитров” № 35, представлявано от
управителя ХР. ХР. ХР., чрез пълномощника си адвокат И.Х. Х. от
Адвокатска колегия - Шумен, със служебен адрес: гр. Провадия, обл. Варна,
ул. „Дунав“ № 70, срещу наказателно постановление № 581042-
F610194/07.06.2021 г., издадено от Филипина Валентинова Тодорова –
началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление
на Национална агенция за приходите, с което на „СИГМА ПРОВАДИЯ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия,
общ. Провадия, обл. Варна, ул. „Георги Димитров” № 35, представлявано от
ХР. ХР. ХР., ЕГН ********** и М.Б.Х., ЕГН **********, за нарушение по чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентното
длъжностно лице, съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, съставен е в
присъствие на представляващия санкционираното юридическо лице,
документирано с подписа му и в присъствието на един свидетел, връчен е на
представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставяне на акта представляващият юридическото лице не се е възползвал от
правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е
било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от
наказващия орган и оставено без уважение като неоснователно.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо
актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля ПЛ. С. Д.,
но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по
местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган
и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е
2
допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че
въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения
при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка
чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен.
Наказателното постановление е издадено в рамките на давностния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това административнонаказващ
орган, съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57
от ЗАНН и е надлежно връчено на представляващия санкционираното
юридическо лице.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени, поради което
съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговаряли
на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Посочена
е и съответната законна разпоредба, за която се твърди, че е нарушена - чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като разминаване на
фактическо и правно положение не съществува. Правилно и законосъобразно
нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, фискалната касова
3
бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити:
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да
позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случая
че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във
фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.
За нарушение на тази императивна разпоредба, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи се налага глоба за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. /Чл.
185, ал. 2, изречение последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС/.
С обжалваното наказателно постановление, на „СИГМА ПРОВАДИЯ”
ООД е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнило
задължението си да отбележи в монтираното в обекта фискално устройство,
конкретно във фискален бон № **** г., наименованието на стоката, което да
позволява идентифицирането на вида на закупената стока, с което е нарушило
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
За това нарушение, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева.
От събраните доказателства се установява следното:
При извършена проверка на 23.04.2021 г., обективирана в протокол за
извършена проверка сер. АА, № 0434945/23.04.2021 г. на търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – Ветеринарна аптека, находяща се в гр.
Добрич, ул. „Гоце Делчев” № 3, стопанисвана от „СИГМА ПРОВАДИЯ“
ООД, органът по приходите е констатирал следната фактическа обстановка:
На 23.04.2021 г., в 16:47 часа, преди извършване на проверката,
свидетелят Д. Б. Б. - ст. инспектор по приходите в ЦУ на НАП, Дирекция
„Фискален контрол“ - Варна, в присъствието на свидетеля ПЛ. С. Д. - гл.
инспектор по приходите в ЦУ на НАП, Дирекция „Фискален контрол“ -
Варна, извършил контролна покупка на 1 бр. препарат против външни и
4
вътрешни паразити за куче ***** 15-30 kg на цена от 29,80 лева, заплатена в
брой от Д.Б., за което е бил издаден фискален бон № № **** г. от наличното
в обекта фискално устройство модел ******, регистрирано в НАП с №
4126935, с ИН на ФУ ****** и ИН на ФП ******.
На издадения фискален бон вместо наименованието на закупената стока
било посочено лекарство, като към момента на проверката на ФУ липсвал
департамент „Противопаразитен препарат“, „Препарат против паразити“ или
друго наименование, което да позволява идентифицирането на вида закупена
стока.
При така установената фактическа обстановка, наказващият орган
приел, че „СИГМА ПРОВАДИЯ” ООД не е изпълнило задължението си да
отбележи в монтираното в обекта фискално устройство, конкретно във
фискален бон № **** г., наименованието на стоката, което да позволява
идентифицирането на вида на закупената стока, с което е нарушило
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Д. Б. Б. и ПЛ. С. Д., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто
показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва
индиция за тяхната заинтересованост. Няма основание да не се дава вяра на
свидетелите Д. Б. Б. и ПЛ. С. Д., нито да се счита, че техните показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, още повече че
същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: протокол
за извършена проверка сер. АА, № 0434945/23.04.2021 г., опис на паричните
средства в касата, декларации от лиза, работещи по трудово/гражданско
правоотношение – 2 бр., справка актуално състояние на всички действащи
трудови договори, дневен финансов отчет и фискален бон № **** г.
От друга страна констатациите от проверката, извършена в присъствие
на И.Т.М. са били отразени в протокол за извършена проверка. Същият е бил
подписан от И.М./намираща се в трудово правоотношение с търговеца/, като
5
описаните констатации в протокола за извършената проверката не са били
оспорени от жалбоподателя преди да започне процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
Д. Б. Б. и ПЛ. С. Д., както и от приложените и приети по делото писмени
доказателства – протокол за извършена проверка сер. АА, №
0434945/23.04.2021 г., опис на паричните средства в касата, декларации от
лиза, работещи по трудово/гражданско правоотношение – 2 бр., справка
актуално състояние на всички действащи трудови договори, дневен финансов
отчет и фискален бон № **** г.
Така установената фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя. Както с жалбата, така и в съдебно заседание се навеждат
доводи, че в Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. нямало задължително изискване в
издаваните фискални бонове като реквизит „наименование на
стоката/услугата“ да бъде посочвана продаваната стока до степен на точното
и пълно описание на конкретния артикул, като се навеждат доводи, че
разнообразието на артикулите от един вид стока, предлагана в обекта, е в
широк диапазон.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, тъй като чл. 26, ал. 1, т. 7
от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа изискване за посочване на
наименование, количество и стойност по видове стоки. В случая, в издадения
фискален бон вместо наименованието на закупената стока /1 бр. препарат
против външни и вътрешни паразити за куче ***** 15-30 kg/ е било посочено
лекарство, като към момента на проверката на ФУ липсвал департамент
„Противопаразитен препарат“, „Препарат против паразити“ или друго
наименование, което да позволява идентифицирането на вида закупена стока,
което води до извода, че търговецът извършва дейността си в нарушение на
сочената норма.
С оглед изложеното, съдът намира описаното нарушение в АУАН и в
НП за доказано, поради което законосъобразно, административнонаказващият
орган е санкционирал жалбоподателя. Извършеното от жалбоподателя деяние
е съставомерно, т.е. съставлява фактическия състав на визираните в
наказателното постановление законови норми и е основание за реализирането
на административнонаказателната отговорност, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от
6
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. В тази насока е константната съдебна
практика.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената
отговорност на търговеца.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена
санкция по чл. 185, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е в
размер от 500 до 2 000 лв. Наложената от административнонаказващия орган
имуществена санкция е в минимален размер, а именно – 500 /петстотин/ лв. и
не подлежи на преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. В
конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално
нарушение”, поради което не е необходимо да има или да няма вредни
последици. Липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други
нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред, поради
което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки
от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска
степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН.
При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от
7
ЗДДС, респ., всяко първо нарушение при формално осъществяване на
деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен
случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този
вид деяния. В действителност, нарушението не е довело до неотразяване на
приходи, но това обстоятелство е отчетено от законодателя при определяне
размера на глобата, респективно имуществената санкция в размери, по-ниски
от предвидените наказания за нарушения от този вид, но довели до
неотразяване на приходи. В този смисъл становището на
административнонаказващия орган, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 28 от ЗАНН е законосъобразно.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – ЦУ на НАП - София, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание,
не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели - двама, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 80 лева.
Така мотивиран съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 581042-
F610194/07.06.2021 г., издадено от Филипина Валентинова Тодорова
началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление
на Национална агенция за приходите, с което на „СИГМА ПРОВАДИЯ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия,
общ. Провадия, обл. Варна, ул. „Георги Димитров” № 35, представлявано от
ХР. ХР. ХР., ЕГН ********** и М.Б.Х., ЕГН **********, за нарушение по чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание
8
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „СИГМА ПРОВАДИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Провадия, общ. Провадия, обл. Варна, ул. „Георги
Димитров” № 35 да заплати на ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – СОФИЯ сума в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в
14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9