Решение по дело №4862/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2336
Дата: 20 ноември 2023 г. (в сила от 20 ноември 2023 г.)
Съдия: Ивелина Диянова Чавдарова
Дело: 20232120104862
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2336
гр. Бургас, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело
№ 20232120104862 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от П. А. В., ЕГН **********, срещу
„РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****, представлявано от управителя В. Г. К., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ за:
признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед
№ 00000147/31.07.2023г. на управителя М. Л. за прекратяване на
трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради
„намаляване обема на работа“ и съответно отмяна на същата;
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди прекратяване на
трудовото правоотношение длъжност „Техник, технолог на месо и
местни продукти“, с код на длъжността по НКПД 31193019 и с код по
КИД 1020 „Преработка и консервиране на риба и други водни животни
без готови ястия“ при ответника;
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода 01.08.2023г. –
09.11.2023г. в размер на 8819,22 лева /уточнено преди първото по делото
о.с.з. с нарочна молба вх. № 41956/09.11.2023г./, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2023г. до
окончателното изплащане на вземането.
1
Претендират се и сторените по делото разноски.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответника на осн.
чл. 50, ал. 2 ГПК на 13.09.2023г., който в законоустановения едномесечен
срок не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.11.2023г.
редовно призованият ответник (призовката се счита за редовно връчена на
ответното дружество на 25.10.2023г., на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК, видно от
същата, приложена на л. 26 от делото) не е изпратил представител. Същият не
е направил и искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответната
страна. Ищецът, от своя страна, своевременно е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, обективирано в
депозираната от него, чрез процесуалния му представител адв. П., молба вх.
№ 41956/09.11.2023г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответното дружество
двукратно (с Разпореждане № 8658/18.08.2023г. и Разпореждане №
10654/19.10.2023г., преписи от които се считат за редовно връчени на
страната) са били указани последиците от неспазване на срока за отговор на
исковата молба и от неявяването на негов представител в открито съдебно
заседание. Същото е уведомено изрично за възможността за постановяване на
неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на
които процесуалният закон предвижда това.
Ищецът е основал исковите си претенции на следните фактически
твърдения:
По силата на сключен между страните Трудов договор № 00000219 от
14.05.2021г. ищецът е заемал длъжността „Техник, технолог на месо и местни
продукти“, с код на длъжността по НКПД 31193019, и с код по КИД 1020
„Преработка и консервиране на риба и други водни животни без готови
ястия“ при ответното дружество. С предизвестие, връчено на ищеца на
30.06.2023г., трудовият договор бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3
от КТ, поради намаляване обема на работа. За прекратения трудов договор
била издадена процесната Заповед № 00000147/31.07.2023г., връчена на
ищеца на 01.08.2023г., с която е разпоредено на последния да се изплатят
също така обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и обезщетение по чл. 224, ал. 1
от КТ. Ищецът счита така извършеното уволнение за незаконно. Сочи, че в
нарушение на чл. 329 КТ работодателят не е извършил подбор, а дори и да
беше извършен такъв, то ищецът е притежавал по-висока квалификация и по-
голям трудов и професионален опит от работниците, чието трудовото
правоотношение не е прекратено и които са останали да работят в
предприятието на ответника. Застъпва също така, че в случая не е налице
действително намаляване на обема на работа, което да е засегнало и
заеманата от него длъжност, т.е. да е намалял обемът на работа по отношение
трудовите функции, изпълнявали от ищеца. В тази връзка счита, че реалната
причина за прекратяване на трудовото му правоотношение е тази, че му е
предстояло придобиване право на пенсия, което от своя страна е щяло да
доведе до възникване на задължение за работодателя за заплащане на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
2
месеца, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ. Сочи също така, че уволнението е
извършено при нарушение на закрилата по чл. 333 от КТ, доколкото за него
липсва предварително разрешение от Инспекцията по труда, а ищецът има
онкологично заболяване и наред с това към датата на връчване на
предизвестието е бил в платен годишен отпуск.
Ответникът, при проявената пасивност, а именно – липса на
ангажиран отговор и становище по основателността на исковите
претенции в първото по делото открито съдебно заседание, не е оспорил
тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическите състави на
предявените искове, ищецът е представил писмени доказателства, които
преценени в тяхната съвкупност, обосновават извод за вероятна
основателност на предявения главен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
обусловените от него акцесорни такива.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките,
обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенциите на
ищеца следва да бъдат уважени с постановяване на неприсъствено решение
по делото срещу ответника.
Независимо от обстоятелството, че решението по реда на чл. 239 ГПК
не подлежи на обжалване, предвид изричната императивна разпоредба на чл.
242, ал. 1, предл. последно ГПК следва да бъде постановено допускане на
предварително изпълнение на решението в частта, относно присъденото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, своевременно
направеното искане за присъждането им и представените доказателства за
тяхното извършване (Договор за правна защита и съдействие от 07.08.2023г.,
в който е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
5100 лева е заплатено на процесуалния представител на ищеца изцяло в брой),
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 5100 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Бургас, държавна такса в общ размер на 452,77 лева
(по 50 лева за всеки от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, определена на
осн. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК и 193,94 лева по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 1 от Тарифата).

Водим от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на П. А. В.,
ЕГН **********, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради
3
„намаляване обема на работа“ със Заповед № 00000147/31.07.2023г., издадена
от управителя на „РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. ****, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. А. В., ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „Техник, технолог на месо и местни продукти“, с код
на длъжността по НКПД 31193019 и с код по КИД 1020 „Преработка и
консервиране на риба и други водни животни без готови ястия“ при „РИБЕКС
ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на П. А. В., ЕГН **********,
сумата от 8819,22 лева (осем хиляди осемстотин и деветнадесет лева и
двадесет и две стотинки), представляваща обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно
за периода 01.08.2023г. – 09.11.2023г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.08.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта, относно присъденото обезщетение за оставане без работа, на
основание чл. 242, ал. 1, предл. последно ГПК.
ОСЪЖДА „РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на П. А. В., ЕГН **********,
сумата от 5100 лева (пет хиляди и сто лева), представляваща сторени по
делото разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Бургас, сумата от 452,77 лева
(четиристотин петдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща държавни такси по уважените искове, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4