Решение по дело №448/2020 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ

 

към Решение №   260008  от 01.02.2021г. на Районен съд –               Харманли, постановено по НАХД № 448 по описа за 2020 година.

 

    С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 23.10.2020г. на прокурор при Районна прокуратура – Харманли е внесено в съда предложение, подсъдимият С.М.К., роден на *** г. в гр. Димитровград, живущ ***, българин, български гражданин, грамотен с начално образование, женен, работи зидаро - мазач във фирма "Витастрой 2015", неосъждан , с ЕГН ********** за това, че в периода от 21.11.2018г. до 12.10.2019г. в гр.Симеоновград, обл. Хасково, в дома си на ул.****, като пълнолетно лице в съучастие с Д.Д.К. ***, извършител и като извършител е улеснил непълнолетно лице от мъжки пол - сина си Б.С.М., роден на ***г. и лице от женски пол - Ф.Б.К., родена на ***г., което не е навършило 16 - годишна възраст да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като ги е приел и предоставил помещение в дома си, престъпление по чл. 191 ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК.

С посоченото постановление е повдигнато обвинение на Д.Д.К., родена на ***г. в гр.Харманли, живуща ***, българка, български гражданин, неграмотна, омъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН **********, за това, че в периода от 21.11.2018г. до 12.10.2019г. в гр.Симеоновград, обл. Хасково, в дома си на ул."**** като пълнолетно лице в съучастие със С.М. ***, извършител и като извършител е улеснила непълнолетно лице от мъжки пол - сина си Б.С.М., роден на ***г. и лице от женски пол - Ф.Б.К., родена на ***г., което не е навършило 16 - годишна възраст да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като ги приела и предоставила помещение в дома си, престъпление по чл. 191 ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК.

По внесеното Постановление е образувано АНД № 448/2020 година по описа на Районен съд - Харманли..

В съдебното заседание, пред РС – Харманли се явява Прокурор  от РП- Хасково, ТО- Харманли,който поддържа обвиненията, така както са предявени с внесеното Постановленвие. Изразява становище,че същите са безспорно доказани от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективни и субективни, признаци на вменените престъпления по възведената правна квалификация, така също и тяхното извършване и авторството им в лицето на подсъдимите. Поради това, Прокурорът пледира за признаването им за виновни и освобождаването им от наказателна отговорност като на всеки от двамата подсъдимите бъде наложено предвиденото в чл. 78а от НК административно наказание "Глоба" в размер около минималния. Сочи за наличие на смекчаващи и отегчаващо вината обстоятелства.

Подсъдимият С.М. *** не се признава за виновен и моли съдът да го оправдае по повдигнатото обвинение, алтернативно ако го признае за виновен да му наложи наказание „ глоба“. Защитникът му адв. Г.С. *** излага съображения, че подзащитния и не е автор на инкриминираното деяние, повдигнато му с постановлението на прокурора, тъй като не е бил в страната през процесния период.

Подсъдимата Д.Д.К. *** не се признава за виновна оспорва фактическата обстановка, изложена от Прокуратурата и сочи, че нищо не иска от съда. В тази насока са и аргументите на защитникът и адв. Г. С. ***.

Защитникът на подсъдимите – адвокат Г.С. ***, сочи, че повдигнатото обвинение на подзащитните и не е доказано от обективна и субективна страна, тъй като не се доказала по безспорен начин фактическата обстановка изложена в постановлението на прокурара. Пледира за признаване на двамата подсъдими за невиновни.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложените актуални Справки за съдимост рег. № 584 от 08.07.2020г.  и рег. № 585 от 08.07.2020г двете на Бюро за съдимост при Районен съд – Харманли, подсъдимите С.М.К.  и Д.Д.К.  не са осъждани и не им е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.

От Характеристичните справки, изготвени от служител на РУ – Харманли  и приложени по ДП производство № 155/2020г., изпратено от РУ - гр.Харманли при ОД на МВР - Хасково, се установява, че нямат регистрации като извършители на престъпления, не се издирвани от органите на полицията и няма криминални регистрации.

В кориците на ДП са приложени Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, от които е видно, че подсъдимите са съпрузи, като семейството им се състои от тях двамата и непълнолетното им дете Б., подсъдимият С.М.К.  работи в строителството и получава трудово възнаграждение в размер на 700 лева месечно, а подс. Д.Д.К. е безработна и няма доходи, не притежават недвижими имоти  и движимо имущество, в т. ч. моторни превозно средства (МПС) с единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружества и парични средства по банкови сметки.

На 14.09.2020г. към наказателна отговорност са привлечени С.М.К. и Д.Д.К.,*** за извършено престъпление по чл. 191 ал.2, вр. чл. 20 ал.2 от НК и взета МН"Подписка".

Разследването е било приключено и изпратено в Районна прокуратура - гр.Харманли с мнение за предаване на съд на подсъдимите.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подс. С.М.К.  и подс. Д.Д.К.  са съпрузи и живеят в гр.Симеоновград ул**** видно от справката от Община - Симеоновград на л.48. С тях живеел и синът им - свид. Б.С.М., роден на ***г.,видно от удостоверение за раждане на л.42

През 2017г. в гр.Симеоновград непълнолетния свид. Б.С.М. се запознал с малолетната свид.Ф.Б.К., родена на ***г***, видно от удостоверение за раждане на л.40, двамата ученици в СОУСв.Климент Охридски" - Симеоновград. През 2018г. когато свид.Ф.К. станала непълнолетната двамата решили до се оженят по ромските обичаи.

На 21.11.2018г. непълнолетния свид. Б.С.М. и непълнолетната свид.Ф.Б.К. *** в дома на родителите на непълнолетния свид.Б.М. - подс. С.М.К.  и подс. Д.Д.К.. По-късно свид. Б.С.М. с непълнолетната свид.Ф.Б.К. направили сватба по ромските обичаи и заживели на ул."****, видно от справката на Община -Симеоновград. Подс. С.М.К.  и подс. Д.Д.К.  предоставили на сина си и на свид.Ф.К. помещение в дома си с което ги улеснили да живеят заедно без брак.

На 25.02.2020г. от съвместното съжителство на двамата непълнолетни се родило дете - Дияна Божидарова Сашева, видно от удостоверението за раждане на л.42

На 10.08.2020г. свид.Б.М. навършил пълнолетие и продължил да живее без да е сключил граждански брак със свид.Н Г., която на 13.10.2019г. е била навършила 16 години и да отглеждат заедно детето си.

Същевременно на 22.01.2020г. в отдел "Закрила на детето" при ДСП Димитровград, ИРМ - Симеоновград е започнало социално проучване на горепосочения адрес в гр.Симеоновград и се установили, че непълнолетните свид. Б.С.М. и непълнолетната свид.Ф.Б.К. съжителстват на семейни начала. Във връзка с това е изготвен социален доклад на л.31 до 34 от свид. Г.К.С. - социален работник(л.30).

При така изяснената фактическа обстановка от обективна и субективна страна Подс. С.М.К.  и подс. Д.Д.К.,*** са извършили виновно общественоопасно деяние обявено от закона за наказуемо съставляващо престъпление по чл.191 ал.2, вр. чл.20 ал.2 от Н

Относно разликата в периода от време „от 12.10.2020г. до 02.09.2020г." посочен в диспозитива на постановленията за привличане на подсъдимите лица на 14.09.2020г., на основание чл.243 ал.9 от НПК не следва да се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в настоящия случай на ново привличане срещу същите подсъдими лица за същото деяние.

Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията на подсъдимите и техните признания, депозирани в съдебно заседание, както и тези от ДП, дадени пред разследващия орган, така също и от останалите доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза – Докладна записка; Писмо от ДСП-Димитровград; Социални доклади; Справки от НБД "Население"; Характеристични справки; Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние; Справки за съдимост; така и от свидетелските показания от ДП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – Б.С.М. ***(син на подсъдимия), Ф.Б.К. и Г.К.С. ***, пл."**** ( ДСП-Димитровград, ИРМ-Симеоновград  социален работник, първите ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане. Не се констатираха и, недостатъци от външна, формална страна на писмените документи, които и не се оспориха относно тяхното съдържание и/или истинността им от страните, поради което Съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се налага и за гласните доказателства - свидетелски показания, както и обясненията на подсъдимите, дадени в съдебната фаза на производството, които са еднопосочни, логично систематизирани, последователни, изчерпателни и кореспондиращи едни на други, не фактологическа версия, съответстваща на свидетелските показания и подкрепена от тях.

При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав  достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си Подс. С.М.К.  е осъществила със тава на престъплението по чл. 191, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и подс. Д.Д.К.  е осъществил със тава на престъплението по чл. 191, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Направеното Предложение на Районна прокуратура – Хасково, ТО - Харманли е основателно.

Подс. С.М.К.  е роден на *** г. в гр. Димитровград, живущ ***, българин, български гражданин, грамотен с начално образование, женен, работи зидаро - мазач във фирма "Витастрой 2015" , неосъждан , с ЕГН **********

Подс. Д.Д.К.  родена на ***г. в гр.Харманли, живуща ***, българка, български гражданин, неграмотна, омъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН **********.

Престъплението по чл. 191, ал. 2 от НК е такова против младежта предвид систематично място на посочената разпоредба в НК, като се защитават подрастващите деца, тяхното физическо, интелектуално и морално развитие. Т. е. непосредствен обект на престъпно посегателство по чл. 191, ал. 2 от НК са обществените отношения, които възникват по повод на правилното физическо, психическо и нравствено развитие на подрастващите. Изпълнителното деяние "улесни" изисква от фактическа страна да се установят активни действия на обвиненото лице, насочени към създаване на благоприятни условия, субектите на засегнатото обществено отношение – непълнолетното лице от мъжки пол и това от женски пол, да заживеят съвместно с ангажимент за трайна обвързаност и създаване поколение, без да са сключили брак.

Обективно е вярно, тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен пол на свидетелите Б.С.М., роден на ***г. и Ф.Б.К., родена на ***г., което не е навършило 16 - годишна възраст, както и тяхната възраст. Последната е родена на ***г, от женски пол е, според данните от приложения официален документ – Справка от НБД "Население" и Социални доклади, които не се оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните. С оглед рождената й дата, несъмнено към инкриминирания период от време, с начало 21.11.2018г. тя е била непълнолетна, навършила 14 години, но не и 16 години. Свидетелят Б.С.М., роден на ***г. И, от мъжки пол е, според данните от приложения официален документ – Справка от НБД "Население" и становището на социалния работник, които също не се оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните. С оглед рождената му дата, несъмнено към инкриминирания период от време, с начало 21.11.2018 година той е бил непълнолетен. Посочените обстоятелства кореспондират с признаците на законовия състав по чл. 191, ал. 2 от НК. По делото се изясни, че двамата непълнолетни нямат сключен граждански брак.

 От обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо съжителство между свидетелите Б.С.М. и Ф.Б.К., във времето от 21.11.2018г. до 12.10.2019г. – крайният момент, визиран в Постановлението на Районна прокуратура, през който период двамата подсъдими в съучастие като извършители са ги улеснили за това съпружеско съжителство без брак като са им предоставили стая за живеене и финансови средства. Подсъдимите са били наясно с намеренията на свидетелите Б.С.М. и Ф.Б.К. да заживеят като семейство, осъзнавали са възрастта, на която двете лица се намират и това, че това е признак, който излага на риск способността им да създадат здраво, пълноценно и стабилно семейство, поради липсата на житейски и социален опит.

Сложилите се фактически взаимоотношения помежду свидетелите Б.С.М. и Ф.Б.К., така както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на действащото семейно право - СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. И доколкото е налице трайно състояние в отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид възрастта на двете лица, улесняването на това фактическо положение се явява престъпно и законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите обективни признаци. Касае се за продълженото престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК.

Престъпната дейност на двамата подсъдими е при условията на съизвършителство. Т. е. деянията правилно са квалифицирани като такива по чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като двамата подсъдими заедно са участвали в изпълнителното деяние на престъпленията, за които са им предявени обвинения - всеки един от подсъдимите непосредствено и пряко е участвал в действията по улесняване на фактическото съжителство между свидетелите Б.С.М. и Ф.Б.К., поради което всеки от тях е действал, като извършител по смисъл на чл. 20, ал. 2 от НК. Благодарение на техните задружни усилия са постигнали искания от тях престъпен резултат – създали са условия за двете непълнолетни лица да заживеят съпружески, като предоставили дом за постоянно живеене и финансови средства за съществуването им. Т. е. посочената норма като част от цифровата правната квалификация на деянията, следва иманентно от предявените фактически обвинения за съучастието им в тези престъпления, във форма на съизвършителство. Налице е формиран общ умисъл, обхващащ всички елементи на престъпните състави. И двамата подсъдими добре са знаели, че свидетелите Б.С.М. и Ф.Б.К., са твърде малки - и двамата са непълнолетни, но въпреки това са им помогнали да заживеят заедно съпружески, без да имат сключен брак, като са им осигурили всичко необходимо за тяхното съжителство.

Подсъдимите са пълнолетни лица, доколкото имат навършени 18 години, каквото специално качество за дееца изисква процесния престъпен състав.

От субективна страна деянията са извършени от подс. С.М.К.   и подс. Д.Д.К.  виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същите са имали ясна представа за биологичната възраст на свидетелите  Б.С.М. и Ф.Б.К., съзнавали са видът и характера на отношенията, които установяват двамата, желаели са и пряко са целели установяването на тези съпружески отношение, но без брак. Същевременно са знаели, че това уврежда интересите на двамата младежи, които са все още деца и са на възраст, при която се оформя тяхната психическа и социална зрялост, която е ключова за бъдещата им пълнолетна личност. Съзнаването на всичко това обаче не е формирало достатъчен контра-мотив, който да откаже подсъдимите да реализират престъпното решение. Били са наясно и с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не са знаели са били длъжни. Волевият момент на умисъла в конкретния случай се характеризира с желанието на всеки един от двамата подсъдими да улеснят съжителството на непълнолетните лица, въпреки законовата забрана. Следователно всеки от двамата подсъдими е разбирал противоправния и общественоопасния характер на деянието си и неговите последици. От тук и изводът, пряко да са целяли настъпването на общественоопасния резултат на извършените от тях престъпления, в което се обективира техния умисъл.

Предвид изложеното като пълнолетни вменяеми лица подс.  С.М.К.   и подс. Д.Д.К.  са годни субекти на престъпленията.

В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на двамата подсъдими от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от тях умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК се предвижда наказание "Лишаване от свобода" до 2 години или "Пробация"; подсъдимите не са осъждани за престъпление от общ характер; не са осъждани за престъпление от общ характер и към релевантния момент – периода на извършване на процесните престъпни деяния, те не са били освобождавани от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с брака и семейството, следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални отношения. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при кумулативното наличие на посочените предпоставки двамата подсъдими следва да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК, за което да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – "Глоба".

При индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на всеки от двамата подсъдими, настоящият състав  взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията им, допринесли за изясняване на обективната истина по делото, младата им възраст, чистото им съдебно минало, доброто им процесуално поведение както на фазата на ДП, така и в съдебната фаза, липсата на налагани административни наказания, мотивът, поради който са улеснили ненавършилия си пълнолетие син и свидетеля Ф.Б.К., ненавършила 16 години, да заживеят на семейни начала и добрите характеристични данни на подсъдимите (приложените по делото Характеристични справки разкриват положителна оценка за личността на всеки от двамата. Не се констатираха отегчаващи вината обстоятелства.

Обществената опасност на деянието и на дейците не е завишена в сравнение с други "подобни" случаи и предвид конкретните фактически данни по делото.

Като подбуди за извършване на престъплението настоящият състав отчете ниското правно съзнание на всеки от двамата подсъдими и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република България.

При определяне размера на наказанията на всеки от двамата подсъдими, настоящият състав  се съобрази с финансовото им състояние –

подс. С.М.К.   работи  като строителен работник и получава месечно  трудово възнаграждение в размер на 700,00 лева, а подс. Д.Д.К. не рабоит към настоящия момент.Двамата подсъдими нямат други доходи, освен декларираното трудово възнаграждение от подс. К., с имотното им положение – не притежават недвижими имоти и движими вещи, вкл. МПС. Отчете се също така и етническата принадлежност на двамата подсъдими и на свидетелите Б.С.М. и Ф.Б.К., изводима от писмените доказателства, към социална и етническа група с ноторно известни традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и преди пълнолетието, наред с това и непродължителното улесняване на съжителство между свидетелите  – Б.С.М. и Ф.Б.К. по-малко от година  според инкриминирания период от време. Взе се предвид и факта, че към настоящия момент свидетелката Ф.Б.К. вече е напуснала дома на двамата подсъдими и живее при родителите си.

С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дейците, настоящият състав постанови Решението си, с което призна всеки от двамата подсъдимите за виновни, освободи ги от наказателна отговорност и им наложи справедливи административни наказания при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 191, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК в минималния размер, а именно: "Глоба" в размер на по 1 000 лв. Така индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна степен върху личността на всеки от двамата нарушители като предизвикат положителни промени в съзнанието и ги мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с тези по-малки по обем принуди да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях всеки от двамата подсъдимите ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност всеки от тях да преосмисли напълно извършеното. От пределените при горепосочените съображения наказания на всеки от двамата подсъдимите,настоящият състав  намира за адекватни на извършеното престъпление санкции и необходими за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

За пълнота на настоящото изложение трябва да се посочи следното: не е налице малозначителност на случая дори и с оглед на обичаите на ромския етнос, чийто представители са подсъдимите, тъй като това не води до изключване на обществената опасност на деянието, като съображенията за това са следните: съгласно българското законодателство, както и изрично предвидено е в чл. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 година (, ратифицирана с Решение на Великото Народно събрание от 11.04.1991 година, ДВ, бр. 32/1991 година, в сила от 03.07.1991 година), че "дете" означава всяко човешко същество на възраст под 18 години, освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по - рано. В този смисъл, субектите на засегнатото обществено отношение от престъплението по чл. 191, ал. 2 от НК – непълнолетно лице от мъжки пол и ненавършило 16 години лице от женски пол – са деца и като такива се нуждаят от специални грижи и помощ. Тяхната физическа и умствена незрялост се презумира, че съществува до момента, в който станат дееспособни и могат да взимат самостоятелно решения и да отговарят лично за постъпките си – навършването на възраст от 18 години. Съгласно чл. 27 от Конвенцията, всяко дете има право на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, или иначе казано Държавата, а още повече родителите им, имат задължение да осигурят най-добър интерес на детето. Това означава, че съобразно неговата възраст следва да се осигурят такива условия за психофизичното му развитие, че то постепенно да навлиза в живота, като е обществено неприемливо преди да е настъпила изискуемата по закон физическа и психическа зрялост - с навършването на 18 години, дете да създава семейство. Следователно родителите са тези, които следва да осигурят правилния растеж на детето, като създаването на условия за противното, както са сторили двамата подсъдими, води до преждевременно съзряване, за което децата не са подготвени. Ето защо, поведението на подсъдимите не само е обществено укоримо, но законодателят го е обявил и за противоправно, и наказуемо. Наличието на особени обичаи на ромския етнос, при които е характерно деца да съжителстват съвместно, не може да обуслови липса на обществена опасност на деянието, защото в едно съвременно общество, приоритет е даден не на религията или обичая да регулират обществените отношения, а правните норми, спрямо които всички дължат изпълнение с оглед защитата на всяка отделна личност. Освен това, ако се изхожда от обстоятелството, че ромските традиции изключват отговорността на представителите му, то само за гражданите, които не са от този етнос, ще е допустимо наказателно преследване, което означава различно третиране при равни други условия на закона. Също така, всяко дете, независимо от етноса му, до навършването му на 18 години, има право на закрила, която да обезпечи неговото нормално интелектуално, духовно и социално развитие.

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови Решението си.

 

Съдия: