№ 40
гр. Балчик, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно
наказателно дело № 20243210200177 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на **** с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление ****, представлявано от управителя Р. Б. Д., срещу Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата №**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с
който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата на дружеството - жалбоподател е наложена
Имуществена санкция в размер на 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
С процесния ЕФ е наложено заплащане на такса по чл.10б, ал.5 от ЗП,
съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 119,00 лева.
Посочено е, че на осн.чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок може да бъде
заплатена компенсаторна такса в размер на 750,00 лева, в който случай ЕФ
може да бъде анулиран.
Електронният фиш се обжалва като издаден при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Оспорва се приетата в електронния фиш фактическа обстановка.
Излагат се твърдения, че дружеството - жалбоподател не е осъществило
нарушението, за което е санкционирано.
В съдебно заседание дружеството, редовно уведомено, не се явява и не
се представлява.
С жалбата е направено искане за присъждане на разноски, вкл. за
адвокатско възнаграждение.
1
Учреждението, издало процесния ЕФ - Агенция "Пътна
инфраструктура", редовно призована, се представлява от юрк. П., която
оспорва жалбата, моли за потвърждаване на ЕФ. Пледира за възлагане на
разноски за юрк. възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН и при
спазване на срока по чл. 189ж ал. 5 ЗДвП - от приложеното в материалите по
делото известие за доставяне е видно, че обжалваният електронен фиш е
връчен на управителя на дружеството на ****, видно от приложеното в
кориците на делото известие за доставяне.
Като допустима, въззивната жалба следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 17.02.2022г. в 13,59 часа в община Балчик при движение по път 1-
9,км.61+000, в посока нарастващ километър, вкл.в обхвата на платена пътна
мрежа е установено нарушение №****, с ППС специален автомобил влекач-
марка **** с технически максимално допустима маса 19500, брой оси 5, еко
категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с 5 оси, с общо технически допустима
маса на състава 44000, за което нямало заплатена валидно маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването в пътен участък, включен в
обхвата на платената пътна мрежа - тол сегмент №**********, от устройство
с № 10431, елемент от електронната система за събиране на пътни такси.
Контролното устройство № 10431 представлява автоматично устройство
за записване на пътния трафик, разположено на метална конструкция,
неподвижно, монтирана над път I-9, км. 61+000, посока Нарастващ километър,
намиращо се на територията на общ.Балчик/землището на гр. Балчик в имот с
ЕКАТТЕ ****
При тази хронология от Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от Закон за пътищата №**********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3
вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството, собственик на ППС, била наложена
имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства: доклад от
електронната система за събиране на такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, справка
за собственост на ППС, клипове-снимки от електронната система,известие за
доставяне-връчване на ЕФ, протокол № 28765/21 от заседание на
Управителния съвет на АПИ, Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г., ведно с
приложения, на и. д. Председател на УС на АПИ, Одобрен образец на ЕФ,
становище, разрешение за строеж №РС-29/15.04.2019г. на МРРБ, справка с
номерата на СКТ, местоположението й и оборудването, извлечение от
електронната система за събиране на такси, Становище от отдел УИСИ при
НТУ, извлечение от маршрутните карти на ППС, към дата 17.02 .2022г.
2
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, които
прецени като еднопосочни, последователни и обективни, кореспондиращи на
приложените статични изображения - снимки. Приложените фото
изображения съдът също кредитира с доверие.
Съгласно чл. 167а ал. 3 ЗДвП "Електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - ал. 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
системата."
Ето защо съдът намери, че от статичните изображения се установяват
регистрационния номер на заснетото ППС, датата, часа, мястото на движение
по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и
разположението на техническото средство.
От приобщените по делото писмените доказателства, се установява
точното разположение на контролното устройство и неговата пригодност.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е основателна и атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен, макар да не се споделят всички наведени възражения.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата такса за изминато
разстояние представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3
/такива с обща техническа допустима максимална маса над 3, 5 тона/, като
заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
От своя страна разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, посочена като
нарушена в обжалвания електронен фиш, предвижда, че
собственикът/вписаният ползвател е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
3
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Съгласно чл. 167а ЗДвП контролът по заплащането на таксата по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата се осъществява от Агенция "Пътна
инфраструктура" чрез електронна система за събиране на пътни такси.
Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС
да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира, съгласно
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната система за събиране на
пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е ал. 8 ЗДвП контролните органи могат
да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
В случая от събраните доказателства се установи, че дружеството
жалбоподател е собственик на ППС, специален автомобил влекач-марка ****
с технически максимално допустима маса 19500, брой оси 5, еко категория
ЕВРО 6, в състав с ремарке с 5 оси, с общо технически допустима маса на
състава 44000, поради което и е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
Дружеството е избрало да заплаща пътни такси, като декларира данни за
движението на пътното превозно средство чрез закупуването на маршрутни
карти и съответно избрани участъци от пътищата/сегментите/за преминаване.
От събраните по делото писмени доказателства се установява,че за
преминаване по път 61+000, нарастващ километър, през сегмента на рамката,
където е отчетено нарушението, няма валидна маршрутна карта или валидна
тол декларации.
Независимо от това от приобщения като писмено доказателство доклад
по чл. 167а ал. 3 ЗДвП се установява, че таксата, дължима за тол- сегмент
10431, по път 1-9, гр.Балчик, км 61+000, посока Нарастващ километър, през
който на ****, в 13,59часа е преминало процесното ППС не е била изчислена и
изцяло заплатена.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като Агенция
"Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка
със събирането на пътните такси, както и по управлението на смесената
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси.
Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения образец от
Управителния съвет на АПИ на основание чл. 189ж ал. 1 изр. последно ЗДвП.
От приетите като писмени доказателства Протокол № 28765/2021 г. от
4
заседание на Управителния съвет на АПИ, проведено на 09.09.2021 г., Заповед
№ РД - 11-983/13.09.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ,
издадена в изпълнение на решение на Управителния съвет на АПИ, отразено в
горепосочения протокол, и Приложение № 2 към същата, се установява, че
обжалваният електронен фиш съответства точно на утвърдения образец на
електронен фиш - Приложение № 2 към заповедта за случаите, в които се
ангажира административно наказателната отговорност на вписан ползвател на
ППС с техническа допустима максимална маса над 3, 5 тона.
Съдът намира обаче, че са неоснователни оплакванията на
жалбоподателя, че в електронния фиш не са посочени всички елементи от
състава на нарушението и обстоятелствата по извършването му, като не е
посочено ясно и конкретно мястото на извършване на нарушението, с което е
ограничено правото на защита на жалбоподателя.
Както вече беше посочено, отговорността на дружеството-жалбоподател
е ангажирана затова, че като собственик на посоченото ППС е допуснал
движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за
ППС няма валидна маршрутна карта или тол декларация.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП посочва, че за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние /тол-такса/ за
ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП /з а ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3, 5 тона /, даваща право на едно ППС да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол-
сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол-сегменти
такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
В случая в обжалвания електронен фиш е посочено
мястото,устройството което е регистрирало нарушението-гр. Балчик,
км.61+000, посока нарастващ километър, от устройство с №10431 и същото
съответства със Списъкът на републиканските пътища, за които се събира
такса за изминато разстояние тол такса, към датата на процесното нарушение
се съдържа в Приложение № 1 към т. 1 на Решение № 680 на МС от 21.09.2022
г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса
за изминато разстояние тол такса, и за отмяна на Решение № 101 на
Министерския съвет от 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
Независимо от това съдът следва да посочи,че издаденият ЕФ следва да
бъде отменен на следните самостоятелни основания за отмяната му:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО: "Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно
5
таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство".
Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на
чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното
законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с
чл. 2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя
на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или
непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се
предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от
уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува
административно наказателно производство.
Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел
транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на
тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да
кореспондира на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г.
Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш
разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били част
от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко
действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени и поради
противоречие на процедурата по реализиране административно наказателната
отговорност на въззивника с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Собственикът или ползвателят на ППС, при установено ползване на
платената пътна мрежа от пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за
което има закупена маршрутна карта за календарния ден с неправилно
декларирани данни, има право да заяви писмено пред Агенция "Пътна
инфраструктура" действителните данни за ползването на платената пътна
мрежа за съответния период. Въз основа на това заявление Агенция "Пътна
инфраструктура" извършва проверка за верността на тези данни, като в случай
на потвърждение на собственика или ползвателя се предоставя възможност
при необходимост да заплати таксата за ползване на незаплатените тол
сегменти в срок до 14 дни от потвърждението на данните.
Едва след уведомяване и бездействие на жалбоподателя да заплати
дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към ангажиране на
административно наказателната му отговорност.
В случая АПИ, е уведомила управителя на дружеството, че ако в 14-
дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса в размер на
750,00 лева, може да бъде дружеството освободено от АНО, т.е. възможността
дружеството да заплати таксата за ползване на платената пътна мрежа е
предоставена, след като е издаден вече ЕФ, който от своя страна може да бъде
обжалван пред съда, т.е. горната процедура, преди той да бъде издаден не е
била осъществена.
6
Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на
пропорционалност. Легалното понятие за "тол такса" е дадено в чл. 2, б) от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури /"Директива 1999/62/ЕО"/ - "такса
за ползване" означава заплащане на определена сума за превозно средство,
което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и е
упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на
пропътуваното разстояние и на типа превозно средство." От понятието се
извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера,
свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система
за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с
изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от посочената
Директива "Държавите членки установяват съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи".
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена
санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева.
Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които
ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират
своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка
е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на
Съюза, както и на неговите общи принципи.
В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална
правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма
следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната. От
тези условности следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една
страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и
от друга страна, при опреД.ето на наказанието и на размера на имуществената
санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.
Сравнявайки размера на незаплатената пътна такса с абсолютно
определения размер на имуществената санкция, предвиден за налагане спрямо
нарушителите, отявлено личи несъразмерността между двете стойности. Не
на последно място, предвидената санкция превишава многократно размера на
дължимата "тол такса".
Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от
законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато
разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество,
дори прозира и в обстоятелство, че независимо от налагането на
административното наказание, санкционираният правен субект дължи и
7
заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата.
Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно
средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между
две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по
протежението й.
В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в размер на
119, 00 лева, а наложената на дружеството имуществена санкция надвишава
многократно този размер. По делото не са налични данни за какво време и
разстояние е използван републиканският път от превозното средство, а за да
бъде освободен от административно наказателна отговорност на
жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 750,
00 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според
техническите характеристики на превозното средство.
Налагането на глоби и имуществени санкции с фиксиран размер за всяко
нарушение, без възможност да бъде преценявана тежестта на самото
нарушение е в разрез с принципа на пропорционалност. Съгласно член 9а от
Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство национална правна уредба, която
предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат. Националната юрисдикция
бива задължена да приложи съответстващо на правото на Съюза тълкуване.
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства
такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава
санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в
абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да остане
неприложена, а електронният фиш да бъде отменен.
Съдът следва да посочи, също така, че ЕФ е съставен и издаден в
рамките на процесуалните срокове, регламентирани в ЗАНН. Възражението на
жалбоподателя в тази насока е неоснователно. Връчването на ЕФ и неговото
съставяне и издаване са различни правни инструменти и всяко едно от тях
има своите правни последици, така ако ЕФ не е съставен в регламентираните в
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува АН производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушение, в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
съгл.ал. 3, АН производство се прекратява ако не е издадено НП, към което се
приравнява и издаването на ЕФ в 6-месечен срок от съставяне на акта.
В случая, системата на АПИ генерира автоматично нарушение и издава
8
ЕФ и съгласно действащото законодателства не изисква посочване на датата и
часа на съставяне и издаване на ЕФ, единственото което законът е вменил за
законосъобразността му е да бъде посочено времето и мястото на
констатиране на нарушението, каквото в случая е посочено.
На следващо място следва да бъде посочено от страна на съда, че от
момента на констатиране на нарушението, започва да тече давността за
наказателно преследване. Към днешна дата този срок не е изтекъл, от датата
на нарушението, към датата на постановяване на съдебното решение е
изминал срок от три години и почти четири месеца. Давността с която се
погасява наказателното преследване е четири години и шест месеца. Както
съдът посочи, по-горе, този срок към момента не е изтекъл.
При този ход на делото, право на разноски има жалбоподателя. Същият,
чрез проц.си представител претендира заплащане на разноски, за адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Доколкото възнаграждението на един адвокат е въпрос на договореност
между него и клиента му, в сл.дружеството жалбоподател и адв.Д., както и
предвид на това, че от договора за правна защита и съдействие се установява,
че е изплатено в брой сумата от 200,00 лева, а и съдът приема, че същата не
се явява прекомерна по смисъла на НМРАВ, то съдът следва да осъди АПИ да
заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 200,00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №********** , издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179,
ал. 3б от Закона за движението по пътищата на **** с ЕИК****,със седалище
и адрес на управление ****, представлявано от управителя Р. Б. Д. е наложена
Имуществена санкция в размер на 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева ,за
нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура“, ДА ЗАПЛАТИ НА **** с
ЕИК****,със седалище и адрес на управление ****, представлявано от
управителя Р. Б. Д., разноски по делото, за изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава XXII от АПК,
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
9