РЕШЕНИЕ
№ 6685
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110119291 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ЮЛ против Р. Й. А. с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 2831,37 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.12.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, представляваща незаплатена цена за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот –
апартамент ***, находящ се в адрес, абонатен № ***, сумата в размер на 475,29 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 14.12.2021 г., сумата в размер на 48,18 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 10,42 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
31.12.2018 г. до 14.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 21.01.2022 г. по ч. гр. д. № 73483/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу
която длъжникът е подал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от
облигационно правоотношение по силата на Договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя на
услуги без да е необходимо изричното им приемане. Процесуалният представител на ищеца
поддържа, че дружеството е изпълнило задължението си по съглашението и е доставило
топлинна енергия за процесния имот и период на стойност посочена в исковата молба,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на
дяловото разпределение, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да
заплати цената на потребените услуги. В исковата молба са изложени твърдения, че
съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е
1
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковите претенции като недопустими,
поради липса на правен интерес, доколкото ищецът не е представил по делото договор за
продажба на топлинна енергия и дялово разпределение. В допълнение е отбелязано, че
потребител на услугата е цялата етажна собственост, а не отделния собственик на
топлоснабден имот. По съществото оспорва основанието, от което произтича вземането на
ищцовото дружество, като посочва, че ищецът е дерогирал Регламент 2006/2004, според
който потребител е физическо лице, което по своя воля купува дадена стока, а когато
сделката е сключена с търговец на централно отопление, договорът за продажба на
топлинна енергия задължително е писмен. Посочва, че ищецът неправилно се е позовава на
разпоредбата на чл. 150 ЗЕ, която се отнася за доставка на топлинна енергия от ЮЛ като
топреносно предприятие в абонатната станция на съответен клиент, който може да бъде
етажна собственост, но по отношение на ответници – физически лица относим е чл. 149, ал.
1, т. 6 и чл. 38а от ЗЕ, които предполагат сключването на писмени договори. Оспорва
Общите условия на ищеца, като посочва, че одобряването им от КЕВР не е достатъчно да
обвърже ответната страна, като на отделно основание голяма част от текстовете им,
представляват неравноправни клаузи, поради което ищцовото дружество не разполагало с
годни ОУ. Допълва, че е задължително полагането на подпис в знак на съгласие с общите
условия. Оспорва начисляването на мораторна лихва, което било извършвано върху
авансови плащания - Решение №5973/10.05.2010 г. на петчленен състав на ВАС, които
авансови плащания били забранени без изрично съгласие на потребителя, съгл. чл. 53 ЗЗП
(отм.). Излага твърдения, че през процесния период липсва сключен договор между
собствениците в сградата и ФДР, като след отоплителен сезон 2006/2007 г. Наредба 16-334
не позволява тяхното сключване. Допълва, че съгласно Решение № 99 от 15.07.2015 г. на
ВКС, клаузата за възражение в 30-дневен срок е неравноправна. Посочва, че никъде в ЗЕ
няма задължение клиента да заплаща такса за дялово разпределение, като услугата не е
предмет на регулиране от КЕВР. В допълнение поддържа, че при отсъствие на писмен
договор, физическото лице не е задължено да заплаща непоръчана услуга – становище на
КЕВР в Решение ОУ-02 от 02.03.2014 г. Оспорва обстоятелството, че топлофикационното
дружество издава ежемесечно фактури. Посочва, че дефинициите за потребител и клиент в
ЗЕ, влизат в колизия с разпоредбите на ЗЗП. Прави възражение за начина на определяне на
енергията за сградната инсталация, както и изпълнение на задължението за достатъчно често
реално отчитане чрез измервателни уреди на топлинната енергия, което е задължително при
промяна на единичната цена. Оспорва представените от ищеца доказателства – съобщения
към фактури, извлечение от сметка, както и протокол от общо събрание на СЕС, като излага
твърдения, че посочени от ищеца в т. 15, т. 16 и т. 17 към исковата молба приложени
писмени доказателства липсват. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
2
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. Съответно според нормата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от нотариален акт за собственост на недвижим имот в сграда,
построена върху държавна земя от ***, том XXXXVI, нот. дело № ***/1991 г., с който
лицето П.М.Й. е признат за собственик на процесния недвижим имот. По искане на ищеца
съдът е изискал удостоверение за наследници на приобретателя, видно от което след
смъртта си П.М.Й. е оставил за законен наследник А.П.М. ( син), който починал на
30.08.2011 г., като след смъртта си оставил за законен наследник ответника Р. Й. А.. Като
писмено доказателство по делото е приет и препис от нот. акт № ***, том III, нот. дело №
402/2015 г. по описа на нотариус С.Ф., съгласно който ЮЛ отпуснала в заем на ответника
сумата в размер на 126000 лева, като за обезпечаване на задължението кредитополучателят
учредил в полза на банката договорна ипотека върху процесния недвижим имот. Соченият
нотариален акт съдържа изрично признание на ответника за неизгоден от гледна точка на
настоящия процес факт, а именно, че притежава право на собственост върху процесния
недвижим имот. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител
на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то
ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да
установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път. От приетото заключение се установява,
че за процесния период в имота на ответника е имало пет радиатори с монтирани ИРРО (
четири стаи и кухня), а в коридора на жилището има щранг-лира без техническа
възможност за монтаж на ИРРО. Вещото лице разяснява, че показанията на измервателните
уреди се снемат дистанционно, като не се нанасят на хартиен носител. Експертът допълва,
че топлинната енергия отдадена от шранг-лирата в жилището е изчислена на база
инсталирана мощност. От приетото заключение се установява, че в процесния имот е
монтиран един водомер за топла вода, чиито показания се снемат дистанционно. Вещото
3
лице разяснява, че количеството потребената топлинна енергия за отопление на имота, БВГ
и такава отдадена от сградната инсталация е изчислена при съобразяване на правилата
разписани в действащите за процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. От приетото заключение се установява, че цената на потребената
топлинна енергия за процесния период при съобразяване на изготвените от третото лице-
помагач изравнителни сметки възлиза на сумата в размер на 2798,02 лева. От приетото по
делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния период няма извършени
плащания в погашение на процесните вземания.
При доказаност на предявения иск за главница по основание и размер, следва да бъде
разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението
по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът на основание чл. 422, ал. 1
ГПК е прекъснат с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
22.12.2021 г., поради което вземанията на ищеца станали изискуеми преди 22.12.2018 г. са
погасени по давност.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза се
установява при съобразяване на изготвените изравнителни сметки, че размерът на
непогасената главница за топлинна енергия за периода от 22.12.2018 г. до 30.04.2020 г.
възлиза на сумата в размер на 2475,59 лева, за която сума предявеният иск се явява
основателен, като за разликата до 2831,37 лева следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между ЮЛ и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. От
представените от третото лице-помагач документи и от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза се установява, че за процесния период и имот е предоставяна услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, чиято стойност се дължи от ответника. Размерът
на задължението се установява от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, а
именно 48,18 лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на
възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на
извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. №
10211/2021 г. по описа на СГС. Давността за тези задължения започва да тече от датата на
4
възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.11.2018 г. е
започнала да тече от 01.12.2018 г., като възражението на ответника за изтекла погасителна
давност се явява неоснователно, тъй като срокът на погасителната давност е бил спрян за
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно ЗМДВИП. Предвид изложеното предявеният
иск за незаплатена цена на услуга дялово разпределение се явява основателен.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на ЮЛ. Съобразно диспозитивното начало
съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в забава,
съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна енергия
следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът не е
ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от
дружеството разноски възлизат на сумата общо в размер на 117,31 лева, от които сумата в
размер на 67,31 лева внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По съразмерност ответникът следва да заплати сумата в
размер на 87,98 лева.
5
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 667,31 лева, от които сумата в размер на 67,31 лева довнесена
държавна такса за разглеждане на спора, 500 лева депозит по допуснатите експертизи и 100
лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената част от предявените
искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на
500,48 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в адрес срещу Р. Й. А., ЕГН **********, с адрес в адрес, обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер
на 2475,59 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.12.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, представляваща незаплатена цена за потребена топлинна енергия за периода от
22.12.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот – апартамент ***, находящ се в адрес,
абонатен № *** и сумата в размер на 48,18 лева, представляваща незаплатена цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва за период от 21.12.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.01.2022 г. по ч. гр. д. №
73483/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница
за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 2831,37
лева и за периода от 01.05.2018 г. до 22.12.2018 г. и предявените искове с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 475,29 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г.
до 14.12.2021 г. и за сумата в размер на 10,42 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
31.12.2018 г. до 14.12.2021 г.
ОСЪЖДА Р. Й. А., ЕГН **********, с адрес в адрес, да заплати на ЮЛ, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в адрес, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на 87,98 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Р. Й. А., ЕГН **********, с адрес в адрес, да заплати на ЮЛ, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в адрес, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на 500,48 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в адрес в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца ЮЛ, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в адрес.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 73483/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6