Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….09.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и
седми юли две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието
на секретаря Гергана
Найденова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8451 по описа
за 2020 година на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова
молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу П.И.И. с искане да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата от общо 580,46 лв., представляваща сбор от
сумата от 351,12 лв. – незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер *** за периода от 25.10.2018г. до
24.01.2019г., както и сумата от 229,34
лв. – неустойка за предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги
от 25.09.2018г. и от 08.11.2018г.
Твърди се в исковата молба
следното: По повод договор за мобилни
услуги от 25.09.2018г., сключен между страните, ответникът получил номер ***по
програма „Тотал 24,99 лв.“ с неограничени национални минути и роуминг в зона
ЕС. Абонатният номер на ответника бил ***. Срокът на договора бил 24 месеца -
до 25.09.2020г. При възползване на преференциалните условия на Оператора
абонатът - ответник взел втори мобилен номер ***въз основа на Договор за
мобилни услуги от 08.11.2018г. с план „Тотал 12,99 лв.“ за срок от една година.
За потребените от абоната услуги за периода от 25.10.2018г. до 24.01.2019г.
били издадени фактури от 25.11.2018г. в размер на 283,71 лв., от 25.12.2018г. в
размер на 40,97 лв. и от 26.01.2019г. в размер на 40,97 лв. Ответникът е
потребил и не е заплатил мобилните услуги на обща стойност от 365,65 лв. След извършена корекция на
дълга, след сторниране от 25.02.2019г., дължимата сума е намалена до 351,12 лв. Поради неплащането в срок
ищецът е прекратил едностранно договорните отношения с ответника, като е
начислил общо дължима сума в размер на 580,46 лв. Начислена е неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 229,34 лв.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Излага се, че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорва се, че ищецът е изпълнявал договора и е доставял мобилни услуги.
Оспорва се, че е налице основанието за начисляване на неустойка. Сочи се, че
клаузата за неустойка е нищожна и противоречи на морала и добрите нрави.
Приложените фактури не били подписани от абоната и не били достигнали до
неговото знание.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По така предявените искове
ищецът следваше да установи в условията на пълно и главно доказване, че
страните са се намирали в облигационна обвързаност по силата на сключен помежду
им Договор за мобилни услуги, точното си изпълнение по този договор и размера
на дължимите от ответника суми. В тежест на ответника бе да установи точното
изпълнение на договорните си задължения, както и направените възражения.
Видно от приложения по
делото на л. 12 Договор за мобилни услуги между страните П.И.И. и „Т.Б.“ ЕАД е съществувала
облигационна обвързаност. Установява се, че избраният абонаментен план от
ответника бил „Тотал 24,99 лв.“ за предпочитан номер ++359*********. Договорът
бил сключен за 2 години, за периода от 25.09.2018г. до 25.09.2020г. Положеният
подпис от потребител не е оспорен в производството. Установява се още, че
потребителят е взел на лизинг и устройство, а именно „***“. Посочено е, че
стандартната цена на устройството е в размер на 259,90 лв., а отстъпката от
стандартната цена е на стойност 199,91 лв.
На л.
19 от делото е приложен Договор за мобилни услуги, също сключен между страните
в производството, видно от който избраният абонаментен план бил „Тотал 12,99“
за предпочитан номер +***. Положеният подпис от потребител не е оспорен в
производството.
Установява се от фактура с номер ********** от 25.11.2018г., че за периода
от 25.10.2018г. до 24.11.2018г. дължимата от ответника сума е в размер на
283,71 лв. Сумата не е била заплатена, тъй като отново фигурира в следващата
издадена фактура от 25.12.2018г., като към нея вече е добавена и сума от 40,97
лв., т.е. задължението по тази фактура е общо 324,68 лв. В следващата фактура
от 25.01.2019г. отново е посочено, че сумата от 324,68 лв. не е заплатена, като
към нея е добавена сума от 40,97 лв., т.е. дължимата сума е в размер на 365,65 лв. На 25.02.2019г. е издадена
нова фактура, в която е посочено, че след приспадане на заплатена сума,
дължимата сума от ответника е в размер на 351,12 лв. Това е сумата, дължима за
потребени телекомуникационни услуги от ответника.
Установява се от фактура с номер ********** от 25.03.2019г., че ищецът е
начислил като задължение на потребителя сумата от 229,34 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за услуги.
Ноторно
известен факт е, че между „Т.Б.“ ЕАД и КЗП е сключена спогодба, според която
максималният размер на дължимата неустойка от потребител, при прекратяване на
договор, не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, като се дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора.
По
делото бе допуснато извършването на СТЕ, като от заключението на вещото лице се
установява следното: Реализираното потребление на абоната П.И. извън
абонаментните планове за ползваните мобилни номера ***и ***за отчетния период
от 25.10.2018г. до 24.01.2019г. е на стойност 241,90 лв. с ДДС. Т.е. установява
се категорично, че потребителят е ползвал телекомуникационни услуги, като същите
са му били предоставяни от ищеца „Теленор“.
С оглед
на изложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът установи напълно
изложеното в исковата молба, а именно, че с ответника са се намирали в
облигационни правоотношения по силата на сключени два договора за мобилни
услуги за номера +***и +***. Освен това ответникът е взел на лизинг и апарат, а
именно „***“. От заключението на вещото лице се установи, че потребителят е
потребявал мобилни услуги, т.е. възражението на особения представител на
ответника в тази връзка, че ищецът не бил предоставял услуги, е неоснователно. Неоснователно
е и възражението за нищожност на неустоечната клауза. Както бе посочено, между
телекомуникационните компании и КЗП в България бе сключена спогодба, която
ограничава размера на максималната неустойка, която може да се търси от
потребител при прекратяване на договор. Настоящата претенция не противоречи на
тази спогодба. Ответникът не представи каквито и да било доказателства, че е
заплатил търсените от ищеца суми, поради което и правилно и законосъобразно
договорите са били едностранно предсрочно прекратени от ищеца. Дължимата сума
за неустойка включва по три абонаментни такси от всеки план и разликата между
свободната цена на взетото устройство и заплатената цена от ответника.
С оглед
на изложеното исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид
изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените разноски
в настоящото исково производство и предхождащото го заповедно производство по
ч.гр.д. с номер 1146/20г. по описа на ВРС в общ размер на 650,00 лв.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че П.И.И., ЕГН **********, дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от общо 580,46
лв., представляваща сбор от сумата от 351,12
лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен/клиентски номер ***
за периода от 25.10.2018г. до 24.01.2019г., както и сумата от 229,34 лв. – неустойка за предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 25.09.2018г. и Договор за мобилни услуги от 08.11.2018г., и двата договора, сключени между страните, за които сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 1146/2020г. по
описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН **********, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата
от общо 650,00 лв., включващи в себе си държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение
за настоящото производство и предхождащото
го заповедно производство по ч.гр.д.
с номер 1146/2020г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Варна.
Районен
съдия: