Решение по дело №20980/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262020
Дата: 21 юни 2021 г.
Съдия: Елена Иванова Николова
Дело: 20193110120980
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 21.06.2021 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на двадесети май през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20980 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от В.Х.С., ЕГН **********, П.Х.С., ЕГН **********, Х.Т.Х., ЕГН ********** и В.Т.Х., ЕГН ********** срещу М.Х.Д., ЕГН **********, в която е обективиран иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ищците са собственици недвижим имот с идентификатор 27125.501.239.1.4, представляващо жилище №4, находящо се в с. Е., община Б. област В., със застроена площ 53,99 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №4 с полезна площ от 14,81 кв.м., както и 14,6570% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху място от 60,04 кв.м. на ПИ с идентификатор 27125.501.239 по КК и КР на с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варненска.

В исковата молба се излага, че ищцата В.Х. и покойният ѝ съпруг Х.Т. С. живеели във ведомствено жилище /апартамент/ на ЛВК - Варна, филиал с.Езерово, находящо се в с.Е., общ.Б., обл. В., което жилище са закупили от Община гр. Белослав, Варненска област през 1991г., съгласно Договор №284/17.06.1991г за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти. Съгласно цитирания договор имотът съставлява жилище №7, вход 2, ет.2, блок 5, комплекс с.Езерово, състоящо се от: две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 53.29 кв.м, с принадлежащото му избено помещение №7 със полезна площ 14.81 кв.м., 14.6570% ид. части от общите части на сградата и право на строеж върху мястото от 60.04 кв.м. при съседи на жилището: трева площ, вх. 1, паркинг, стълбищна клетка и ап.8, на избеното помещение: трева площ, изба на ап.8, коридор и обща маза, тревна площ.

Ищцата още излага, че след влизане в сила на КК и КР на с. Езерово, при желание да се снабди със схема за апартамента си, се установява в СГКК -Варна, че апартаментът, който владее и в който живее, е с идентификатор 27125.501.239.1.4 /т.е. съответстващ на ап.4, вход 1/ и не отговаря на документа ѝ за собственост, както и в КК и КР не е отразен собственик на имота. При молбата ѝ за издаване на удостоверение за административен адрес от Община - Белослав и след направената справка се установява, че ищцата реално владее и живее в ап.4, вход 1, ет.2, а в документа ѝ за собственост е записано: ап. №7, вход 2, ет.2, отговарящ на ПИ с идентификатор 27125.501.239.1.7. В тази връзка сочи, че закупеният от нея имот, а именно ап. №7, вход 2, ет.2 се владее от М.Х.Д., а документът му за собственост е за ап.4, вход 1, ет.2, видно от Нотариален акт вх.рег.№13495 от 07.06.2005г., акт №95, том XLII, дело №10048/05г. на СВ при ВРС. Излага, че винаги е живяла в с.Е., съответно е заплащала данъци за това жилище. В.С. е подписала процесния договор за покупко-продажба със съзнанието, че придобива собствеността върху апартамента, в който е живеела към този момент, а именно ап.4, вх. 1, ет.2. Уточнено е, че към момента процесният имот е с административен адрес: с. Е., а в по-ранен период е било с адрес: с. Е.. След смъртта на покойния ѝ съпруг тя, заедно с останалите негови наследници са владели имота и така до днес.

Ответникът чрез особен представител, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В постъпилия отговор ответникът излага, че намира иска за недопустим, като излага на първо място, че ищцата е заявила и чужди права – тези на другите съсобственици. На второ място твърди, че искът е предявен срещу лице, което притежава голата собственост, но не и срещу носителите на други вещни права върху имота, а именно прехвърлителите Х.Д. П. и В. Н. А., които са си запазили правото си на ползване върху него. Също така не бил изследван въпросът към момента на придобиването през 2005 год., дали ответникът М.Х.Д. е имал сключен граждански брак и дали имотът не е придобит при условията на СИО.

С оглед изложеното, счита, че е задължително участието в процеса на посочените групи и лица/ н-ци на Х. С.; носители на вещно право на ползване върху проц. жилище; както и съпругата, ако се установи, че имотът е придобит в СИО/. Сочи, че съгласно TP № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно.

Отделно излага, че за ищцата липсва правен интерес от установяване на изложения в петитума факт. Самата тя твърди, че е придобила с договор от 1991 г. жилището, което ползва и се касаело за грешка в документа ѝ, за коригирането на която ответникът отказал да съдейства. Липсва намерението за владение и придобиване на чужд имот в периода след 1991 г, което е една от предпоставките за владение визирани в чл. 68 и сл. от ЗС. При това за начало на владението не може да се приеме 1991 г, а моментът, когато ищцата научила от АГКК, че ползва „чужд“ имот.

Оспорва иска и по същество, като счита същия за неоснователен.

Сочи, че според изложените в исковата молба твърдения и представените документи: „Ищцата и съпругът ѝ Х. С., поч. 2009 год., закупили с договор № 284/17.06.1991 г. жилище № 7 вх.2 ет.2 бл.5  в комплекс с. Е. общ. Б.. Излага, че вероятно имотът е придобит в СИО, но няма твърдения и д-ва в тази насока към датата на придобиване, но в уточняваща молба е посочено, че Х. С. е декларирал за данъчно облагане имот в с. Е., община Б., който не съвпада с описания в документа му са собственост /№7/, нито с този по нотариалния акт на ответника /№ 4/. Декларираното жилище ап. 2 се намира на първия, а не на втория етаж на сградата, а страните притежават жилища /ап.7 и ап.4/ на втория етаж - съседни, но в различни входове. В нот. акт на ответника е посочен адм. адрес бл. № 5, но според твърденията в уточняващата молба, в КР адресът на жилището е бл.6. Сочи още, че в същата уточняваща молба се твърди, че през 2001 г., „в регистъра на населението“ била извършена промяна на административния адрес на процесния имот, без да е посочено каква и защо: във входа на закупеното жилище /от вх.2 на вх.А/; в номера на апартамента/от №7 на № 2/; както и в нивото на жилище №2 /преместило се от 1-ви на 2-ри етаж !?/.

В тази връзка сочи, че вписването в регистъра на населението на ПА и НА, както и промяната им, се извършва по реда на гл. IV, p. 1 от ЗгрР, въз основа на заявление от лицето, като грешно подадени данни за административния адрес на обекта от заявителя или грешно въведени данни в регистрите, както и промени след момента на придобиването на собствеността, са ирелевантни за идентификацията на обекта на собственост и следва да се коригират по надлежния ред.

Излага още, че посоченият в удостоверението за данъчна оценка, издадено на 19.06.2019 г., адрес: ул. „Победа“ № 8 ап.2 ет. 2. /по декл./, по никакъв начин не кореспондира с вписания идентификатор на имот 27125.501.239.1.4, по КК одобр. със Заповед № РД-18-15/ 25.02.2015 г. на ИД на АГКК. Въобще не е ясно за кой имот се отнася оценката - този по документа за собственост на ищеца - ап.7 вх.2, по данъчната му декларация - ап.2 ет.2, или този с вписан в удостоверението идентификатор - ап.№ 4, собственост на ответника. Твърди, че няма основание да се приеме, че трите имота - притежавания, декларирания и още по-малко претендирания от ищеца, са идентични и оценката е за всеки един от тях.

Излага, че според представените удостоверения от община Белослав, издадени на 23.07.2020 г. Жилище №7 по договор № 284/91г, представлява СОС 27125.501.239.1.4, по КККР одобр. със Заповед № РД-18-15/5.02.2015 на ИД на АГКК,с адм.адрес: с. Е., а  Жилище №4 по н.а. №50/2005 г., представлява СОС 27125.501.239.1.7, по КККР одобр. със Заповед № РД-18-15/25.02.2015 на ИД на АГКК адм. адрес с. Е..

Твърди, че това удостоверяване е невярно, поради което оспорва представените удостоверения от община Белослав, от 23.07.2020 г. Описаният в нотариалния акт на ответника имот №4 съответства съвсем точно на имот с ид. 27125.501.239.1.4, съобразно описанието му в КР, съседните обекти /според уточняващата молба/.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Представена е по делото изисканата от Община Белослав преписка по закупуване на процесните имоти, от която е видно, че с молба вх. №АБ94/Х/4/26.02.1991 г. Х.Д. П. е заявил, че в качеството си на наемател на жилище, находящо с в бл.5, вх.2, ет.2, ап.4 желае да закупи същото. (л. 109). Видно от този документ дори и в копие е, че номерът на апартамента е добавен с друг почерк и химикал. Приложена е скица на ап. 7 от извършен оглед на място, от която е видно, че същият се намира във вх.2, на бл.5, ет.2 от с. Е. и граничи от едната страна с ап.8, а от другата с вх.1 (л.109). Оценителният протокол към тази преписка се отнася за ап. 4 (л.110). Със заповед №357/06-05.1991 г. на осн. чл. 13 от Закона за собствеността и чл. 120 от Наредба за държавните имоти е заповядано ап. №4, находящ се в бл. 5, вх.1, ет.2 да се продаде на Х.Д. П. и В. Н. П.. С декларация съгласие М.Х.Д. е дал съгласието си жилището, в което са настанени, находящо се в бл.5, ЛВК, вх.2, ет.2, ап.4 да бъде закупено от родителите му Х.Д. П. и В. Н. П.. По преписката е представена и Заповед №21 от 21.01.1991 г., с която Х.Д. П. е настанен в бл. 5, етаж 2, вх. 2 без да е посочен номер на жилището. С договор №280 от 06.06.1991 г. Х.Д. П. и В. Н. П. закупуват жилище №4, вход 1, ет.2, блок 5 в комплекс с. Е. (л.168).

С нотариален акт №50, том ІІІ, рег. №3189, дело №368 от 06.06.2005 г. на нотариус с район на действие района на ВРС – Александър Александров Х.Д. П. и В. Н. А. продават на М.Х.Д. следния си собствен недвижим имот: ЖИЛИЩЕ №4, вход 1, етаж 2, блок 5, находящо се в с. Е., община Б., област В., попадащо в кв. 20, УПИ ІV „Жилищно строителство“ по плана на селото с площ от 53,29 кв.м, при съседи: ап.3, стълбищна клетка, паркинг, вход 2, ведно с прилежащото му избено помещение № 4 с площ от 14,81 кв.м,  както и 14,6570% от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 60,04 кв.м, като продавачите си запазват пожизнено и безвъзмездно право на ползване над имота.

От извършената справка в НБД е видно, че ответникът М.Х.Д. към датата на закупуване на процесния имот е бил разведен с Решение 2246/05.04.2005 г.

Представена е и приписката по изкупуване от държавата на имота на ищците, от която се установява, че със Заповед №20/25.01.1991 г. Х.Т. С. е настанен в бл.5, ет.2. С молба вх.№ АБ94/Х/6/01.03.1991 г. Х.Т. С. и В.Х.С.,*** са заявили да закупят жилище, находящо се комплекс с. Е., бл. 5- ЛВК, вх. А – задраскано и добавено Б, ет.2, ап.7 в гр. Б.. Видно е че и тук в последствие с друг почерк и химикал е добавен номерът на апартамента, както и е извършена поправката в номера на входа (л.123). На л. 165 е приобщена скица на ап.4, от която е видно, че същият се намира във вх.1 на бл.5 и граничи с ап. 3 и вх.2, тревна площ и паркинг. Представен е оценителен протокол за ап. 7, вх.2, ет.2, на блок 5, комплекс с. Е., гр. Б. (л.124). Съгласно Заповед №361 от 06.05.1991 г. жилище, находящо се в гр. Б., комплекс с. Е., блок5, вх. 2, ет.2, ап.7 е следвало да бъде продадено на Х.Т. С. и В. Н. С.. С договор №284/17.06.1991 г. за продажба на недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти Х.Т. С. и В.Х.С. купуват жилище №7, вх. 2, ет.2, блок 5, комплекс с. Е., състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 53,29 кв.м, с принадлежащото му избено помещение № 7, със полезна площ 14.81 кв. м, 14.6570% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото от 60.04 кв. м при съседи на жилището: тр. площ, вх.1, паркинг, ст. клетка и ап.8, на избеното помещение: тр. площ, изба на ап.8, коридор и обща маза, тр. площ държавна собственост, ведомствено на ИВК – Варна, филиал Е..

Представено е удостоверение за наследници на Х.Т. С., ЕГН **********, поч. на 12.08.2009 г., от което се установява, че негови наследници са В.Х.С., ЕГН **********, П.Х.С., ЕГН **********, Х.Т.Х., ЕГН ********** и В.Т.Х., ЕГН **********.

От представената Схема №15-247846-12.03.2020 г. на имот с идентификатор 27125.501.239.1.4 се установява, че в кадастъра този имот е записан на административен адрес: с. Е., а от представената схема №15-247847-12.03.2020 г. на имот с идентификатор 27125.501.239.1.7 се установява, че в кадастъра този имот е записан на административен адрес: с. Е.. Видно от схемата двата обекта се намират на втория етаж в бл. 5, но в два различни входа, като имат обща стена. На същия етаж ап.7 граничи с ап.8, а ап.4 граници с ап.3.

Представени са удостоверение изх.№ИУИАА-ИЗ-(1) от 23.07.2020 г., издадено от Община Белослав, в което е удостоверено, че жилище №7, описано в договор за продажба на държавен имот по реда на Наредба за държавните имоти №284/17.06.1991 г. представлява СОС 27125.501.239.1.4, като същият е с административен адрес: с. Е. и Удостоверение изх.№ИУИАА-44-(1) от 23.07.2020 г., издадено от Община Белослав, в което е удостоверено, че жилище №4, описано в Нотариален акт за покупко-продажба №50, том ІІІ, рег. №3189, дело№368 от 06.06.2005 г. представлява СОС 27125.501.239.1.7, като същият е с административен адрес: с. Е.. Същите са оспорени от процесуалния представител на ответника по отношение на така посоченото удостоверяване.

От представено удостоверение за постоянен адрес на Х.Т. С. се установява, че като негов постоянен адрес ***.

Като постоянен адрес на ответника М.Х.Д. ***, без посочване на повече информация.

С преписката за процесния блок от Община Белослав е представено и Удостоверение изх.№ИУИАА-45-(1) от 18.06.2019 г. издадено на Х. И. Х. в уверение на това, че недвижим имот, описан в НА №158, т.2, рег. №3995, дело 0316/13.09.2006 г. е идентичен с имот с административен адрес: с. Е., а по одобрена със заповед РД-18--15/25.02.2015 г. на ИД на АГКК, представлява имот с идентификатор 27125.501.239.1.6 и имотът попада в УПИ ІV „Комплексно и жилищно строителство и детска площадка“ в кв. 20 по регулационния план на с. Е.. (л.134). Съгласно сочения в удостоверението нотариален акт, представен на л.136 от делото с него е прехвърлен имот с адрес: с. Е..

Представена е извадка от преброяване на населението, извършено на 1 март 2001 г. от НСИ, от който е видно, че в бл. 8 са записани, както следва: ап.1 Ш. С. М., ап. 2 – И. Ж. Г., ап.3 – Р. Х. И., ап.4 – Х.Т. С., ап.5 – С. Н. Я., ап. 6 Х. М. Х., ап.7 – Х.Д. П..

От представената скица на ап. 6, находящ в с. Е. е видно, че той граници на същия етаж с ап. 5, а над него е ап. 8.

Представен е и договор №655 за продажба на недвижим имот по реда на наредба за държавните имоти от 09.1.1996 г., по силата на който е продаден на Х. М. Х. и Ш. А. Х. жилище №6, вход 2, ет.1, блок 5, ул. „Победа“ №8, с. Е., при съседи на жилището: двор, ап.5, стълбище, двор, тревна площ.

Представено е и Удостоверение изх.№ИУИАА-78-(1) от 23.10.2019 г. издадено в уверение на това, че недвижим имот, описан в НА №87, т.V, рег. №6533, дело №769/21.10.2005 г. е с административен адрес: с. Е., а по одобрена със заповед РД-18--15/25.02.2015 г. на ИД на АГКК, представлява имот с идентификатор 27125.501.239.1.8 и имотът попада в УПИ ІV „Комплексно и жилищно строителство и детска площадка“ в кв. 20 по регулационния план на с. Е.. Описания в удостоверението НА №87 от 21.10.2005 г., намиращ се на л. 152 от делото касае за посочения обект в т.3 от нотариалният акт с посочен адрес: с. Е., при граници ап.7, ап.6, стълбище, тревни площи.

От писмо постъпило от Община Белослав се установя, че в община Белослав не са открити планове за построяване на процесната сграда и разпределение на обектите в нея с първоначалната им номерация. В община Белослав не са открити актове за приемане на сградата, представляваща блок 5 в комплекс с.Е., община Б.. За периода 2000-01.2021г. има издадени 5 броя удостоверения за административен адрес. В община Белослав не са открити данни за удостоверения за административен адрес, издадени преди 2000г. Блок №5 се намира в УПИ IV-“3a комплексно жилищно строителство“, кв.20 по Регулационния план на с.Езерово, община Белослав, одобрен със Заповед №157/23.04.1990г. на Кмета на община Белослав. УПИ IV-“3a комплексно жилищно строителство“, кв.20 по Регулационния план на с.Езерово, община Белослав, одобрен със Заповед №157/23.04.1990г. на Кмета на община Белослав, е идентичен с поземлен имот с идентификатор ПИ 27125.501.239 по КККР на с.Езерово, община Белослав, одобрен със Заповед №РД-18-15/25.02.2015г. на И.Д. на АГКК. Блок №5 е с административен адрес ул.“Победа“ №8, с. Е., община Б.. Блок №5, находящ се в поземлен имот с идентификатор ПИ 27125.501.239 по КККР на с.Е., община Б., одобрен със Заповед №РД-18-15/25.02.2015г. на И.Д. на АГКК, е с идентификатор ПИ 27125.501.239.1 по КККР на с.Езерово, община Белослав.

По делото са разпитани свидетелите С. О. И. и Ш. С. М., водени от ищците, без дела и родство със страните. От показанията на свидетелката С. И. се установява, че същата е съседка и живее в с. Е., на улица „Победа”, на втория етаж, апартамент 3, за който има документ за собственост. До тях на етажа живеел Х. с жена си В., дъщеря им П.. Входната им врата е срещу нейната. Живеят там от 1986 година. Свидетелят Ш. М. заявява, че живее на адрес: с. Е.. Над него живее предишната свидетелка С. И.. Над него живеел наследодателят Х. със съпругата си и децата. От 30 години свидетелят и страните живеят там. Ищцата П.С. ***. Сега имотът се дава под наем от ищците. Познава М. и той живее в съседния вход от 30 години.  Бащата на М. се казвал Х., викали  му „Партизана”.

По делото е приобщена и изготвената от вещото лице инж. Р.П. съдебно-техническа експертиза, от която се установява следното:

Процесното жилище с идентификатор 27125.501.239.1.4 се намира в двуетажен жилищен блок в с. Е.. Липсват означения за улица, номер на блок, вход, етаж и апартамент. Непосредственият съсед на процесното жилище: С. О. И. е с адресна регистрация по лична карта: с. Е.. Съседът от същия вход, етаж 1 Ш. С. М., притежава договор за покупко-продажба на жилище от 28.12.1995г., с адрес: улица „Победа“ № 8, вх. „1“, ет. 1, апартамент 1, бл. 5. Процесният апартамент с идентификатор 27125.501.239.1.4, се намира в същия блок, във същия вход 1, на втория етаж, срещу жилището на С. О. И. и се владее от ищците, като същите са го отдали към настоящия момент под наем. Процесният апартамент, съгласно действащата кадастрална карта на с. Е., представлява СО с идентификатор 27125.501.239.1.4, с административен адрес: с. Е..

Описаното жилище в нотариален акт №95, том XLII, дело №10048/05 г. на СВ при ВРС, а именно: Жилище №4, вход 1, етаж 2, блок 5, отговаря на жилището, което ищците владеят на място, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 27125.501.239.1.4.

От момента на изграждане на жилищния блок и закупуване на отделните жилища в него, не се установява промяна в административните адреси.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Видно от събрания по делото доказателствен материал ищцата В.С. и съпругът ѝ Х. С. са настанени в жилище, като е посочен адрес: бл. 5, етаж ІІ, като същите от дата на настаняването - 25.01.1991 г. са заели жилището. Съгласно подадената молба от Х. С. и В.С. за закупуване на обитаването от тях жилище същите са посочили за свой адрес: с. Е., бл.5 – ЛВК, вх.А, ет. ІІ, като в заявлението им също е бил посочен вход А, но в последствие е поправен на вх. Б и е добавен ап.7. При преброяването, извършено през 2001 г. на адрес: с. Е. 8, в ап.4 е установен Х.Т. С., а в ап. 7 Х.Д. П.. Х.Д. П. пък е бил настанен в жилище, находящо се в бл.5, ет.2, вх.2. Или още при настаняването си Х. С. и В.С. са били настанени в жилище на втория етаж във вход 1, а праводателите на ответника Х. П. и В. П. (сега А.) са били настанени в жилище, находящо с в бл.5, ет.2, вх.2. Същото се потвърждава и от живущите във вход 1 (сега вход А) свидетели по делото С. О. И. и Ш. С. М., които категорично заявяват, че семейството на ищците живее в ап. 4, находящ се във вход 1 от 30 години. Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри ап. 4, находящ се на адрес: с. Е. е с идентификатор 27125.501.239.1.4. Отдава се от ищците под наем към момента. При закупуването на имота в документа за собственост бил посочен като вход и номер на апартамента вх.2, ап.2 вероятно по погрешка в следствие на объркване на длъжностно лице, което е приемало документите, която е възпроизведена впоследствие в документите за собственост на страните по делото.

Съгласно чл. 117, ал.1 от Наредба за държавните имоти (отм.) Жилища, заемани от наематели, членове на едно семейство, могат да бъдат продавани на съпруга и съпругата или само на един от съпрузите-наематели. Доколкото Х. С. и съпругата му В.С. са живели в ап. 4, няма правна логика да им бъде продаден ап.7 и то в нарушение на цитираната разпоредба. Закупувайки жилище 7 Х. С. и съпругата му В.С. са били със съзнанието, че закупуват апартамента, в който са били настанени под наем, като след покупката му продължават да го владеят със съзнанието, че са собственици на същия по силата на цитирания договор. След смъртта на Х. С. на 12.08.2009 г. владението на неговата част от имота се продължава от съпругата му и децата му П.С., Т. Х. С., ЕГН **********, съобразно с квотите им в тази съсобственост. А след смъртта на Т. С. на 02.06.2018 г. владението на неговата част от жилището се продължава от неговите наследници – Х.Т.Х. и В.Т.Х., което владение продължава и до ден днешен спокойно, явно и необезпокоявано. През цялото това време ответника М. Х.Д. владее апартамента, в който е било настанено семейството му, а именно ап.7, находящ се на адрес: с. Е. е с идентификатор 27125.501.239.1.7. Доколкото жилищата се намират в различни входове, то и са владени мази в съответния вход, а не на имота, посочен в документа за собственост в съседния вход.

На основание изложеното по-горе съдът счита, че ищците следва на основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС да бъдат признати за собственици на процесния имот по отношение на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.Х.Д., ЕГН **********, че ищците  В.Х.С., ЕГН **********, П.Х.С., ЕГН **********, Х.Т.Х., ЕГН ********** и В.Т.Х., ЕГН ********** СА СОБСТВЕНИЦИ на недвижим имот с идентификатор 27125.501.239.1.4, представляващо жилище №4, находящо се в с. Е., община Б. област В., със застроена площ 53,99 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №4 с полезна площ от 14,81 кв.м., както и 14,6570% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху място от 60,04 кв.м. на ПИ с идентификатор 27125.501.239 по КК и КР на с. Е., общ. Б., обл. В., при граници: на същия етаж: .3 и 27125.501.239.1.7, под обекта: 27125.501.239.1.2, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, на осн. чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: