Определение по дело №2691/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 488
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20207050702691
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

         №……………………         2021 година      гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2691 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            

 

    

Производството е по реда на чл.128а от АПК.

Образувано е по искова молба от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, за обявяване нищожността на определение № 2608/03.12.2020г. по адм.д.№ 2572/2020г. на АС – Варна, ІІІ с-в, с което е спряно разпореждане за допускане на предварително изпълнение на ПАМ, наложена със Заповед № 345-ФК/10.11.2020г.

В съдебно заседание на 10.02.2021г. с протоколно определение, съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна, дал е ход по същество и го е обявил за решаване. В срока за     произнасяне съставът на съда констатира, че определението е постановено при пропускане на следните обстоятелства, касаещи допустимостта на подадената искова молба, поради следното:

Съгласно чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, на касационно обжалване пред касационната инстнация подлежи съдебното решение, а според чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс - и определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството или в случаите, изрично предвидени в закона. Както в хода на касационното обжалване, така и в производството по частните жалби, валидността на съответния съдебен акт, подложен на касационен контрол - решение или определение, представлява първото основание за касирането му. За него, както и за допустимостта и съответствие на акта с материалния закон съдът следи служебно – чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. С оглед на тази разпоредба се налага извод, че предмет на иска по чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс може да бъде само въпросът за валидността на съдебния акт, който не е преминал през проверката за валидност в касационно производство или в производството по частната жалба. В случаите, когато определение или съдебно решение са били подложени на касационен контрол, в рамките на които служебно е извършена проверка за валидност на този, искът по чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс не би бил допустим. Това сочи, че искът има субсидиарен характер, допустимостта му е обусловена от липса на надлежно проведено касационно производство, завършило с произнасяне по съществото на правния спор.

В настоящия случай искът по чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс има за предмет валидността на Определение № 2608/03.12.2020г., постановено по адм.д. № 2572/2020г. по описа на Административен съд – Варна, което подлежи на обжалване пред ВАС. Същото е постановено по реда на чл.166 от АПК и съгласно ал.3 на същата норма подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от съобщаването му. Определението на съда е постановено на 03.12.2020г., а исковата молба е подадена в съда на 08.12.2020г. т.е. в срока за неговото обжалване, с което се явява преждевременно подадена.

На второ място искът по чл.128а от АПК е такъв за обявяване нищожност на съдебен акт, т. е. основание за неговата допустимост е твърдението, че същият е нищожен, и конкретизирането му, чрез посочване на основания за това. Целта е да се определи предмета на иска и да се очертае предмета на доказване. Необходимо е исковата молба да съдържа точни, ясни и логически свързани твърдения, индивидуализиращи основанието и предмета на спора, а петитумът да е логически извод от тях и да следва от същата правна норма, под която се подвеждат фактите. В случая такава логическа свързаност не е налице. От една страна ищецът търси защита срещу нищожен съдебен акт на административния съд, а от друга страна твърди неправилност на същия акт. В исковата молба се сочи за липсата на разпореждане в заповедта за предварителното й изпълнение, а така също и че, определението е постановено в противоречие с целите на закона т.е. от една страна ищецът търси защита срещу нищожен съдебен акт на административен съд, а от друга страна твърди неправилност на същия акт.

Поради това исковата молба, с която е сезиран съда като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството образувано по нея да бъде прекратено.

Предвид това, съдът намира, че определението, с което е даден ход по същество и делото е обявено за решаване следва да се отмени, на основание чл.253 от ГПК, във връзка с чл.236 от АПК.

     Водим от горното, съдът

 

 

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

     ОТМЕНЯ определение от съдебно заседание на 10.02.2021г. за даване ход по същество на адм.д. № 2691/2020г. по описа на Административен съд - Варна, на основание чл.253 от ГПК, във връзка с чл.236 от АПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, за обявяване нищожността на определение № 2608/03.12.2020г. по адм.д.№ 2572/2020г. на АС – Варна, ІІІ с-в, с което е спряно разпореждане за допускане на предварително изпълнение на ПАМ, наложена със Заповед № 345-ФК/10.11.2020г.

     ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 2691/2020г. по описа на Административен съд Варна.

 

 

     Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщението на страните.

 

 

 

                         Административен съдия: