Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
12.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 13108 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 85984 от 05.04.2019г. по гр.д. № 11962/2017г. Софийски районен съд, 26 състав признал за установено по предявените
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал 1 ЗЗД, че Т.Ц. Ж., ЕГН **********, дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, сумата 2 780.85 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2014г. до м. 04.2016г.,
доставена в имот с абонатен № 144953, находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2016г. до
изплащане на вземането, както и сумата 150.26 лв. - лихва за забава върху главното
вземане за периода 15.09.2015г. - 20.09.2016г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 702.61 лв.- разноски за исковото
производство, и сумата 108.62 лв. - разноски по гр.д. № 60964/2016г. на СРС, 26
състав. Решението е постановено при участието на „ТА-ЕС Н.и.“ ООД, като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Т.Ц.Ж., ЕГН **********,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Решението било постановено в противоречие с приетото по делото
заключение на СТЕ, съгласно което разпределението на ТЕ от сградна инсталация
за отоплителен сезон 2014/2015г. не било извършено в съответствие с
нормативните разпоредби – изчисляването било на база проектна, а не на база
инсталирана мощност на отоплителната инсталация. Така била начислена стойност
на ТЕ, която реално не била отдавана и за половината от исковия период липсвала
яснота за правилността на изчисленията. Поради това моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 03.11.2020г. чрез процесуален представител
моли съда да отхвърли въззивната жалба и претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на евентуално претендирано от
въззивника адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „ТА-ЕС Н.И.“ ООД, не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 780.85 лв. – главница, представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода м. 05.2014г. - м. 04.2016г. в имот
с абонатен № 144953, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 150.26
лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода 15.09.2015г.
- 20.09.2016г.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 27.10.2016г., до изплащане на вземането. За сумите е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
60964/2016г. на СРС, 26 състав.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Възражението на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните
искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и исковете са
допустими. Настоящият въззивен състав намира, че при постановяване на решението
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата следва да бъде потвърдено по следните съображения:
По делото не е било спорно и от приетия нотариален акт се
установява, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот и като
такъв – клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ.
Съгласно
ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение –
чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на
ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна
– на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ,
ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната
дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички
собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части
от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
В случая от приетото в първоинстанционното производство
заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно се
установява: Общите топломери (за
горен и долен кръг) в АС на процесната сграда – етажна собственост са
преминавали през изискваните от ЗИ метрологични проверки със заключение
„съответства”. Същите се отчитат по
електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Отчитането не е визуално, а
чрез електронно устройство, като отчетът се документира. Така извършваното
отчитане е в съответствие с разпоредбите на чл. 53 – 57 от Наредба
№ 16-334 (сега отменена, но действаща в процесния период). Вещото
лице е посочило отчетените ежемесечно данни в табличен вид в приложение към заключението.
От отчетеното количество ищецът е приспадал технологичните разходи, последните
правилно изчислени по формулата в методиката към Наредба № 16-334 (отм.) и
съобразно техническите характеристики на абонатната станция, като вещото лице е
извършило проверка при която е установило, че същите са правилно отчислявани.
В процесния период в имота на ответника е имало 4 бр. отоплителни
тела с монтирани ИРРО. От ФДР е извършван реален отчет на уредите, видно и от
приетите и неоспорени документи за отчет, подписани за „клиент“. Данните са правилно
възпроизведени в изравнителните сметки за двата отоплителни сезона, също приети
по делото. Сумите за ТЕ за БГВ са начислявани по реален отчет на показанията на
2 бр. водомери за топла вода в имота. Сумите за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация са начислявани въз основа на отопляемия обем на имота по проект от
141 куб. м. Вещото лице е посочило, че разпределението е извършвано в
съответствие с нормативните изисквания, с изключение на ТЕ от сградна
инсталация за отоплителен сезон 2014/2015г., която е изчислена на база проектна
мощност вместо на инсталирана мощност на инсталацията. При така направеното
разпределение вещото лице е посочило, че общо дължимата главница за процесния
период възлиза на 3 031.86 лв., като за сезон 2014/2015г. изравнителният
резултат е сума за връщане – 93.17 лв.
Въпреки така установеното от СТЕ, доводът на въззивника
за неправилно начисляване на дължимата за отоплителен сезон 2014/2015г. сума за
ТЕ е неоснователен. Видно от приетото и неоспорено заключение на ССЕ, за същия
отоплителен сезон ищецът е отразил сума за връщане от -413.36 лв., като
дължимата главница за периода ведно със сумите за дялово разпределение възлиза
на 2 780.91 лв. Следователно не е налице твърдяното от въззивника
начисляване на топлинна енергия в завишен размер. Следва да се посочи и че тъй
като искът е доказан по основание, съдът не може да го отхвърли поради
недоказване на размера му, а следва да го определи по реда на чл. 162 ГПК. В
случая това е направено от районния съд въз основа на заключението на ССЕ, като
в съответствие с диспозитивното начало искът за главницата е уважен до
претендирания от ищеца размер. Ето защо в частта по главния иск решението
следва да бъде потвърдено.
Жалбата в частта й срещу решението по акцесорния иск е
бланкетна – в нея не са наведени никакви конкретни оплаквания за неправилност,
поради което и съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощието да
провери правилността на решението в посочената част, а следва да го потвърди.
Съдът констатира, че в атакуваното решение е допусната очевидна
фактическа грешка относно единния граждански номер и фамилното име на ответника
– посочено е Т.Ц. Ж., ЕГН **********, вместо правилното Т.Ц.Ж., ЕГН **********.
Действително, това са имената и ЕГН, посочени в исковата молба от ищеца.
Доколкото обаче в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК ответник по
исковете може да бъде само лицето, срещу което е издадена заповед за изпълнение
(респ. неговите правоприемници), а в случая заповедта по чл. 410 ГПК е издадена
срещу Т.Ц.Ж., ЕГН **********, като волята на първоинстанционния съд в
атакуваното решение е била да признае за дължими вземанията по заповедта,
издадена по гр.д. № 60964/2016г. на СРС, 26 състав, е налице очевидна
фактическа грешка в решението. Поради това същото следва да бъде потвърдено с
посочване на тази грешка от въззивния съд, а след връщане на делото на СРС
следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Освен подаването на молбата, с която е
претендирал юрисконсултско възнаграждение, упълномощеният от въззиваемия
юрисконсулт не е извършил никакви процесуални действия в настоящата инстанция -
не е подал отговор на въззивната жалба, не се е явил в проведеното открито
съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение не се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 85984 от 05.04.2019г., постановено по гр.д. № 11962/2017г. на Софийски районен съд, 26 състав, с което е признато за установено
по предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал 1 ЗЗД, че Т.Ц.Ж., ЕГН **********
(при допусната очевидна фактическа грешка относно ЕГН и фамилното име на
ответника – вместо правилното Т.Ц.Ж., ЕГН **********, е посочено Т.Ц. Ж.,
ЕГН **********), дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата 2 780.85 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.
05.2014г. до м. 04.2016г., доставена в имот с абонатен № 144953, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата 150.26 лв. - лихва за
забава върху главното вземане за периода 15.09.2015г. - 20.09.2016г., вкл. в
частта за разноските.
ВРЪЩА делото на СРС за отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка
по реда на чл. 247 ГПК.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ТА-ЕС Н.И.“ ООД,
като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.