Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр. Велико Търново, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието
на секретаря М.Н. и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева разгледа докладваното
от съдия Калчев касационно НАХД № 10124/2021
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на *** Б.К., като
пълномощник на И.Е.Г. от гр. София, срещу Решение № 61 от 23.03.2021 г. по НАХД № 84/2021 г. на Районен съд-гр. Горна
Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 3874044 на ОДМВР
Велико Търново. Според касатора решението е неправилно, постановено при нарушение
на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК. Касаторът развива подробни доводи, че била неясна и
неточна дадената с ЕФ правна квалификация на деянието. Твърди, че не са налице доказателства,
от които да се направи категоричен извод, че действително е въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 и че мястото на нарушението при км.
153+343 попада в зоната на действие на този пътен знак. По тези изложени в
жалбата възражения се иска отмяната на решението на районния съд и
постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде
отменен електронният фиш. Претендира направените разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Велико
Търново не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико
Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както
и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във
въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави
допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на
глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за
неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 61 от 23.03.2021 г. по НАХД № 84/2021 г. на Районен съд-гр. Горна
Оряховица е потвърден Електронен фиш серия К, № 3874044 на ОДМВР Велико Търново,
с който на И.Е.Г. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
За да постанови съдебния си акт, от фактическа
страна Горнооряховският районен съд е приел за установено от съвкупния анализ
на събраните по делото писмени доказателства /разпечатка от техническото
средство и приложения снимков материал, изготвени на основание чл.165,
ал.2, т.6 от ЗДвП и представляващи веществени доказателствени средства по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон/, че на 31.07.2020 г. в 08:24 часа, на
територията на общ. Лясковец, на ПП І-4, км. 153+343, в посока към гр. Варна, с
автоматизирано техническо средство MultiRadar SD 580 №
00209D33F1A0, е била
засечена скорост на движение на МПС –
"Мерцедес МЛ 320 ЦДИ", с рег. № ***, собственост на И.Е.Г., от
93 км/ч след отчетен толеранс от -3 км/ч, в нарушение на ограничение на
скоростта извън населено място от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Въз основа на така заснетото, след установяване на
собствеността на автомобила чрез съответна справка в системата на КАТ, е
издаден Електронен фиш серия К 3874044. Въззивният съд е намерил, че при
издаване на ЕФ не са допуснати процесуални нарушения и същият е законосъобразен
и по същество. Приел, че мястото на нарушението е посочено надлежно с израза
"(на) ПП I-4 (София – Варна), км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр.
Варна", като така използваният израз позволява да се определи еднозначно
мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта
и заснемане на нарушението. Изпълнено е изискването за описание на нарушението
чрез посочване на марка, модел и рег. номер на заснетия автомобил, максимално
разрешената скорост в посочения участък, пътният знак, с който е въведено
ограничението на скоростта, скоростта на движение на заснетия автомобил и
допуснатото превишение от водача на максимално разрешената скорост. На следващо
място съдът е констатирал, че от приетото като писмено доказателство
удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология се
установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му.
Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за
измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на
процесното нарушение. Съгласно протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г.,
използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала
последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с
изискванията за това средство за измерване.
За неоснователно е прието възражението на
жалбоподателя, че като нарушени разпоредби били посочени и двете алинеи на чл.
21 от ЗДвП, което затруднявало лицето да разбере за кое от двете нарушения е
наказано.
Според съда от анализа
на текста на двете алинеи следва, че в ал. 1 е регламентирано самостоятелно
правило относно максимално разрешената скорост в различни хипотези, докато
текстът на ал. 2 не изразява самостоятелно правило, а чрез препращане към ал. 1
урежда специално правило за максимално разрешената скорост, въведена чрез пътен
знак. Следователно когато водачът превиши въведена с пътен знак максимално
разрешена скорост (какъвто бил и процесният случай), той нарушава не
самостоятелно правило, регламентирано в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, а правило,
формулирано чрез техника на препращане в чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. Ето защо в обжалвания фиш е приложен правилно материалния закон и не е
нарушено правото на защита на наказания, като е квалифицирано управлението на
заснетия автомобил със скорост над ограничението на скоростта, въведено с пътен
знак, като нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От приетите писмени доказателства по делото съдът е
установил извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, като собственикът
на МПС не е представил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Формиран е
извод за правилност на дадената от
административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразност на дейността му по индивидуализиране на наказанието,
определено от закона в абсолютен размер. Тези мотиви са обосновали крайния
извод за законосъобразност на оспорения електронен фиш.
При така установеното от правна и фактическа
страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на
оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен
анализ на събраните по делото доказателства Горнооряховският районен съд е
достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия
касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни на основание
чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Оплакването на касатора за неясна
квалификация на нарушението вече е било изложено пред въззивния съд, който го е
обсъдил подробно и правилно е приел за неоснователно. Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
установява допустимата максимална скорост за различните категории МПС за
различните видове пътища. Ал. 2 сочи, че всякакви други ограничения се въвеждат
с пътен знак В 26. В случая движението е по ПП І-4 и при липса на други знаци е
разрешено движението с до 90 км/ч. На място обаче е поставен знак за по-ниска
разрешена скорост – 60 км/ч и за това правилно това ограничение е определено
като такова от типа на тези, предвидени в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Същевременно,
това ограничение е наложено именно в отклонение от общото правило в ал. 1, и за
това правилно са посочени и двете норми, които е ясно, че следва да се тълкуват
систематично, като в този смисъл е и константната практика на АСВТ. Неоснователно
е и възражението за липсата на доказателства, от които да се направи
категоричен извод, че действително е въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В-26 и че мястото на нарушението при км. 153+343 попада в зоната на
действие на този пътен знак. От приетата като писмено доказателство от
въззивния съд схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на
път І-4 към 31.07.2020 г. е видно наличието на пътен знак В-26, поставен на км.
153+300 в посока гр. Варна, който действа до кръстовището на км. 153+600, а на
км. 153+337 е поставена стационарната камера за видеонаблюдение, което
опровергава твърденията на касатора.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 61 от 23.03.2021 г. по НАХД № 84/2021 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.