Присъда по дело №119/2020 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 1
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Мариета Спасова
Дело: 20204220200119
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Дряново , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на петнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Наказателно дело частен
характер № 20204220200119 по описа за 2020 година
, въз основа на данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата И. М. Д., родена на 11.02.1969 г., гражданин
на ***, с местожителство с. ***, общ. Дряново, *** ***, неосъждана, за
НЕВИНОВНА в това, че на 30.03.2020 г. в с. ***, общ. Дряново, при
условията на пряк умисъл повредила имущество, собственост на тъжителя А.
В. Д., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Габрово, ул. ***, като счупила
предното панорамно стъкло на лекия му автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ *** като щетата възлизала на 135 лв. и случаят е маловажен, поради което
и на основание чл. 304 от НПК я оправдава по повдигнатото обвинение по чл.
216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимата И. М. Д., родена на 11.02.1969 г., гражданин
на ***, с местожителство с. ***, общ. Дряново, *** ***, неосъждана, за
НЕВИНОВНА в това, че на 30.03.2020 г. в с. ***, общ. Дряново, публично
нарекла тъжителя А. В. Д., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Габрово, ул.
***, в негово присъствие с думите “***”, с което е унизила честта и
достойнството му, поради което и на основание чл. 304 от НПК я
1
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т.
1 от НК, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от частния тъжител А. В. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Габрово, ул. ***, против подсъдимата
И. М. Д., родена на 11.02.1969 г., гражданин на ***, местожителство с. ***,
общ. Дряново, *** *** за сумата от 150 /сто и петдесет/ лв. – обезщетение за
причинените имуществени вреди от деянието по чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1 от
НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.03.2020г. до
окончателното ѝ изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от частния тъжител А. В. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Габрово, ул. ***, против подсъдимата
И. М. Д., родена на 11.02.1969 г., гражданин на ***, местожителство с. ***,
общ. Дряново, *** ***, за сумата от 2 000 /две хиляди/ лв. – обезщетение за
причинените неимуществени вреди от деянието по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 148,
ал. 1, т. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в
петнадесетдневен срок от обявяването ѝ на страните на 15.03.2021 г.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Постъпила е тъжба от А. В. Д. против подсъдимата И. М. Д. за извършени
престъпления по чл. 216, ал. 4 от НК и по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
В тъжбата се твърди, че тъжителят и подсъдимата живеят в с. ***, общ.
Дряново, като имотите им са съседни. Отношенията им били конфликтни от около 4
години.
На 30.03.2020 г., около 12,48 ч. тъжителят пристигнал в селото и спрял
автомобила си зад автомобила на подсъдимата джип ***, паркиран по средата на пътя,
като твърди, че възпрепятствал преминаването по улицата. Подсъдимата излязла от
дома си, като започнала да го обижда и го нарекла „***“, като след словесните нападки
и квалификации, с които засегнала честта и достойнството му, хвърлила камък по
предното панорамно стъкло на автомобила му *** с рег. № *** с което нанесла
повреди по същото.
Също така в тъжбата се твърди, че подсъдимата се опитала да му нанесе
удари с ръце по главата и тялото, като при опит да се предпази получил охлузвания по
китката на лявата ръка. Извадила туба за бензин от багажника и заявила, че е за него.
Това възприел като реална заплаха за личността си и за унищожаване и повреждане на
имущество, тъй като имало два опита за палеж на имота му.
За случая от 30.03.2020г. тъжителят сигнализирал компетентните органи,
като на място била извършена проверка от служители на РУ Дряново.
На 21.09.2020г. тъжителят извършил подмяна на стъклото, като съгласно
приложените документи разходът възлизал на 135 лв.
С постановление по преписка № 859/ 2020г. от 11.05.2020г. прокурор от
РП Габрово отказал образуването на наказателно производство и прекратил
преписката.
Моли съда да осъди подсъдимата с предвидените в НК наказания за
извършените спрямо него престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК за нанесена
вреда на личното му имущество, конкретно счупване на предното панорамно стъкло на
собствения му лек автомобил „*** рег. № *** с което от обективна и субективна
страна извършила деяние, при условията на пряк умисъл, като повредила негова
движима вещ. Щетата възлизала на 135 лв. И по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 от
НК за казаните обидни и унизителни думи публично и в негово присъствие, засягащи
честта и достойнството му. Деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
С тъжбата тъжителят е предявил граждански искове против подсъдимата
за сумата 150 лв., имуществени вреди, причинени с деянието по чл. 216, ал. 4, вр. с ал.
1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2020 г. до пълното изплащане на
обезщетението, както и за сумата 2 000 лв. - неимуществени вреди, пряка последица от
деянието по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, описано в тъжбата, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.03.2020 г. до пълното изплащане.
Претендира направените разноски по делото.
Съдът, след като счете, че гражданските искове са своевременно
предявени и разглеждането им не би затруднило наказателното производство, ги прие
за съвместно разглеждане и конституира като граждански ищец тъжителя Д..
1
В съдебните заседания тъжителят се явява лично и с повереник адв. В.С.
от АК – Габрово, назначена на основание чл. 26, ал. 2 от ЗПП, която поддържа
обвинението. Моли съда да признае подсъдимата за виновна и да уважи предявените
граждански искове.
В съдебно заседание подсъдимата Д., редовно пР.ана, не се явява.
Производството по делото е проведено в отсъствие на подсъдимата на основание чл.
269, ал. 3, т. 3 от НПК. На подсъдимата на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК е
назначен служебен защитник адв. Х. от АК – Габрово, който моли същата да бъде
оправдана по повдигнатите обвинения с тъжбата.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Д. е родена на ***г., гражданка на ***, със статут на
постоянно пребиваващ в страната с местоживеене в с. ***, общ. Дряново, *** ***,
неосъждана.
Двамата с тъжителя Д. са съседи и живеят в с. ***, общ. Дряново. Видно
от тъжбата и от показанията на разпитаните по делото свидетели от 2016г.
отношенията им са влошени и между тях често възниквали конфликти.
Във връзка с подаден сигнал на 30.03.2020г. от тъжителя до РУ Дряново
била образувана прокурорска преписка № 859/ 2020г. по описа на Районна прокуратура
Габрово. Същата приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 11.05.2020г. поради липса на достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер. С постановлението прокурорът указал на тъжителя, че
за престъплението по чл. 216, ал. 4 от НК наказателното преследване се преследва по
тъжба на пострадалия по реда на чл. 218в, ал. 1 от НК. Постановлението било
обжалвано от тъжителя и потвърдено с постановление от 16.07.2020г. по преписка №
750/ 2020г. по описа на Окръжна прокуратура Габрово. За изясняване на обективната
истина по делото са изискани и приложени гореописаните прокурорски преписки.
Тъжителят е представил по делото сервизна заявка № 683860 от
21.09.2020г. за монтаж на стъкло за 135 лв. общо, на която е отбелязано (неплатено).
По делото е разпитан в качеството на свидетел И.Р. – служител на РУ
Дряново, който заяви, че страните са в конфликтни отношения, като през годините
межда тях имало много инциденти. На 30.03.2020г. посител с. ***, общ. Дряново по
сигнал на тъжителя до РУ Дряново. По данни на А.Д. подсъдимата го нападнала,
ударила с камък предното панорамно стъкло, през отворения прозорец му нанесла лека
телесна повреда, като го одрала по ръката, като искал служебна бележка, за да се
придвижи до гр. Габрово, където да му сменят стъклото. Лично не е чул подсъдимата
да го обижда и напада. Освен обясненията на тъжителя, други доказателства, че Д. е
извършител, не били събрани.
По искане на повереника на тъжителя са разпитани св. Т.М. и Г.М. –
служители на РУ Дряново. Св. М. посочи, че във връзка с подадени сигнали от
тъжителя в с. *** е ходил много пъти. На 30.03.2020г. установил, че автомобилът бил
със счупено стъкло и го заснел. На място подсъдимата не присъствала. Св. М. посочи,
че тъжителя показал снимки на подсъдимата, която била около автомобила му. Д. не
била там, а в дома си, но отказала да даде каквито и да било обяснения по случая.
2
Действително по автомобила имало материални щети.
По искане на служебния защитник на подсъдимата са разпитани
свидетелите И.К. и Ю. Н. – съседи на страните. Същите заявиха, че имало
провокиращи действия от страна на тъжителя към подсъдимата и към тях. На
30.03.2020г. имало полиция, извикана от А.Д.. Св. К. заяви, че не знае за счупено
стъкло на неговата кола. Подсъдимата викала, но не бил видял да е направила нещо на
колата. Мисли, че е възможно тъжителят да си е супил стъклото сам. Св. Н. посочи, че
чула страните да се разправят и двамата викали. Излязла да направи забележка на
тъжителя, защото щял да удари дувара на нейната къща. Не е чула обиди, закани и
заплахи.
Други доказателства по делото не са представени.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи :
По силата на чл. 103, ал. 1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по
дела, образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху частния тъжител.
Следователно, ако в резултат на своята процесуална активност, частният тъжител не
съумее да докаже, че подсъдимият е виновен, съдът следва да постанови оправдателна
присъда. В настоящото производство твърденията на тъжителя не са подкрепени с
никакви доказателства, които да водят на категоричния извод, че подсъдимата е
извършила описаните в тъжбата престъпления.
Не се доказа в процеса подсъдимата на 30.03.2020г. да е нарекла тъжителя
с думите „***“. Тъжителят не представи никакви преки доказателства относно
престъплението по чл. 146, ал. 1. Посочените от страна на повереника адв. С.
свидетели – полицейските служители Р. и М. преповтарят казаното от А.Д. при
посещението им в с. *** на 30.03.20202г. Предвид на това съдът призна подсъдимата за
невинна за това престъпление и я оправда по повдигнатото обвинение в тази част.
Следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на престъплението
обида се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. За да бъде квалифицирана обидата като
публична, каквото обвинение е направено в тъжбата, е достатъчно обидните думи или
изрази да са казани пред повече от две лица. Без значение се явява обстоятелството, че
самото място може да не е публично по своя характер. В тъжбата дори не се твърди и
по делото не са събрани никакви доказателства, че горепосочените обидни думи са
станали известни освен на подсъдимия и на други лица.
На следващо място по второто повдигнато обвинение с тъжбата по делото
не се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочената от тъжителя дата на
30.03.2020г. подсъдимата Д. чрез удар с твърд предмет – камък умишлено да е
причинила повреди по собствения му лек автомобил „*** рег. № *** а именно
счупване на предното панорамно стъкло. Относно механизмът на извършване на това
деяние и авторството на подсъдимата са налице само твърденията на тъжителя и
направените от него снимки, които са без дата и не може да се установи кога точно са
направени. От друга страна същите показват подсъдимата в близост до автомобила, но
не и вземането на камък и нанасянето на удар, както твърди тъжителя и което същият
не е заснел. Служителите на РУ Дряново – св. Р., М. и М., чиито показания съдът
3
кредитира, като логични, последователни и обосновани, действително са видели, че
предното стъкло на автомобила на тъжителя е повредено, но те не са били очевидци на
нанасянето на удар от страна на подсъдимата. С показанията си св. И.К. и св. Ю. Н.
безпротиворечиво заявиха, че тъжителят многократно е предизвиквал конфликти с
подсъдимата, както и с тях, а св. К. дори допусна, че поради тази причина е възможно
той сам да е нанесъл щети по автомобила си. Предвид на липсата на годни
доказателства относно твърдяното престъпление съдът призна подсъдимата за невинна
и я оправда по повдигнатото обвинение в тази част.
По делото не е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза на
твърдяните повреди по автомобила на тъжителя. От една страна такова искане не е
направено нито от частното обвинение, нито от страна на защитата. С оглед принципа
на служебното начало и дирене на обективната истина, съдът не счете, че за
установяване на истината по делото, като способ за доказване, назначаването на такава
експертиза би спомогнала да се установи извършителя на деянието. Вещото лице може
единствено да допринесе за изясняване на характера и евентуалния механизъм на
причините щета, но не и да установи лицето, което я е причинило.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът прие, че
подсъдимата не е извършила престъпленията, за които е повдигнато обвинение с
тъжбата, защото същите са недоказани. Не са установени никакви доказателства и
доказателствени средства чрез установените способи за доказване, които да доведат на
извода за извършено престъпление, неговия автор и вина. Съгласно нормата на чл. 303
от НПК осъдителната присъда не може да почива на предположения и подсъдимият се
признава за виновен от съда, когато обвинението бъде доказано по несъмнен и
категоричен начин. В настоящия случай липсват доказателства, подкрепящи
твърденията на тъжителя по частното обвинение и постановяването на осъдителна
присъда би се основавала единствено на предположения, което законът не допуска.
Относно предявените граждански искове. При този изход на делото съдът
приема, че за подсъдимата не би могло да възникне задължението за обезщетяване на
причинените на тъжителя вреди съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Не са налице
елементите от фактическия състав, доколкото не се установи твърдяното в тъжбата
противоправно поведение на подсъдимата. Не се събраха доказателства за причинно-
следствена връзка между поведението на подсъдимата и настъпилия за тъжителя
вредоносен резултат – в случая –преживяно унижение на честта и достойнството и
нанесени щети по личния му автомобил. Ето защо съдът отхвърли предявените
граждански искове изцяло, като неоснователни.
При този изход на делото на тъжителя не следва да се присъждат
разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :

4
Съобщи за изтекли лични данни