Решение по дело №2462/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1969
Дата: 11 октомври 2018 г. (в сила от 9 ноември 2018 г.)
Съдия: Сияна Стойчева Димитрова
Дело: 20182120102462
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1969                                                  11.10.2018 г.                                      град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА

 

Секретар – Мирослава Енчева

като разгледа докладваното от съдията Сияна Димитрова

гражданско дело № 2462 по описа за 2018 година, за да се произнесе,

взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № *****/****.2018 г. на С.Х.Б., родена на *** г., гражданин на *********, представлявана от адвокатско дружество “******”, чрез адв. М** от САК срещу „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявано заедно от изпълнителните директори Х* Т*Т* и Я*В* Г* и прокуриста Б*Ц* М*, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 евро представляваща обезщетение за полет, изпълнен със закъснение от повече от 3 часа от разписанието, по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 261/2014, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че е направена резервация за пътуване на 23.07.2016 г. с полет № ******** на „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД от Летище Бургас до Летище П*, ********, но полетът е бил изпълнен със закъснение от повече от три часа спрямо първоначалния предвиден час за пристигане, поради което въздушният превозвач му дължи процесното парично обезщетение. Излагат се доводи, че съгласно решение С- 402/07 и С-432/07 на Съда на ЕС разпоредбите на регламента са приложими в настоящата хипотеза, както и че разстоянието между двете летища е 1944,61 км. изчислено съобразно Регламента и затова следва обезщетението да бъде в размер на 400 евро. Твърди също така, че се е свързал с „Аероиск“ ООД, което дружество е предявило от негово име претенция към авиопревозвача за заплащане на дължимото обезщетение, но от „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД обезщетение не е изплатено, поради което е предявен настоящия иск. Ангажирани са писмени доказателства. Заявява се евентуално възражение за прекомерност на претендирано от ищцовата страна заплатено адвокатско възнаграждение.

В предоставения срок за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва изцяло като неоснователна. Твърди се, че пътникът се е явил по-късно от определения час за излитане от 45 минути преди полета, поради което не подлежи на обезщетяване по регламента. Отделно от това се сочи, че закъснението се дължи на наличието на извънредни обстоятелства - удар на птица в корпуса на самолета. Затова се сочи, че закъснението е извинимо и авиопревозвачът не носи отговорност за претърпените от ищеца вреди. Не се спори относно разстоянието между дестинациите. Ангажирани са писмени доказателства.

В проведено по делото открито съдебно заседание, страните не се представляват.

С молба вх. № ****/*****.2018 г., ищцата, чрез адвокат М* Х*, моли делото да се гледа в нейно отсъствие, взема становище по проекта за доклад по делото, взема становище по същество на спора и представя нови писмени доказателства. Ангажират се доказателства и във връзка с правоизключващото възражение на авиопревозвача за наличие на извънредни обстоятелства – удар на птица в корпуса на самолета. Претендират се съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства – електронен билет за пътуване с полет № ********* на „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД от Летище Бургас до Летище П*, ***********, на 23.07.2016 г. и приложена кореспонденция се установява съществуването на облигационно правоотношение между страните, по което ответникът е следвало да изпълни посочения полет с час на излитане 03,20 ч. и час на пристигане 06,20 ч. Видно от представената в превод разпечатка от електронната система за регистрация и отчитане на международни полети, полетът е бил изпълнен с час на пристигане 21,56 часа, с което се установява закъснение от повече от три часа. Видно от кореспонденция, изходяща от ответника, както и от изявленията в отговора на исковата молба, фактът на закъснението на полета с повече от 3 часа не се оспорва. От страна на ищеца е било отправено искане за заплащане на обезщетение на основание чл. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., което е останало неудовлетворено, като ответният превозвач се е позовал на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5.3 от Регламента.

В подкрепа на въведено от ответника правоизключващо възражение за забава на полета поради настъпили извънредни обстоятелства –удар на птица в корпуса на самолета е рапорт за технически услуги по поправка  от 23.07.2016 г., който представлява неподписан документ на английски език и не съставлява годно доказателство по смисъла на ГПК. Независимо от това, от протокола е видно, че е извършвано обследване на самолет вид ****, с регистрация *****. В подкрепа на тезата си, че предвид настъпилото събитие и състоянието и заетостта на флота на превозвача, същият е бил поставен пред обективна невъзможност да извърши процесния полет по предварителен график, са представени интернет справки за флотилията на различни превозвачи, свидетелство за авиационен оператор, експлоатационни спецификации и история за полети.

От своя страна, за опровергаване възражението на ответника, ищцата е ангажирала като доказателство по делото – електронно писмо/отговор по заявление за достъп до обществена информация от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, с което се посочва, че е налице докладвано от ответника авиационно събитие от 23.07.2016 г. за ****, с регистрация *****, по редовен полет Хамбург – Бургас, като агенцията приема, че същото съставлява извънредно обстоятелство и се отнася до всички полети, планирани да бъдат изпълнени с това въздухоплавателно средство /ВС/ в рамките на 24 часа от събитието. Дирекцията е дала становище, че докладвания удар на птица, не се счита извънредно обстоятелство по отношение всички останали полети на превозвача, претърпели закъснения в процесния период поради промяна в планирането.

Съдът, като кредитира становището на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и съобрази представената от ответника справка за излитащи полети на 23.07.2016 г., от която се установява, че полет 687 е планиран за извършване с ВС с регистрация LZ-FBЕ, намира правоизключващото възражения на ответника за недоказано.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 6, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., която предвижда обезщетяване на пътниците претърпели вреди от закъснение на полет за три или повече часа при всички полети на територията на Общността над 1 500 километра, в размер на 400 евро. В случая не се спори, че разстоянието между Летище Бургас до Летище П*, ********, надвишава 1500 км, като не е оспорен и фактът на настъпилото закъснение. От страна на ответника не се установи наличието на обстоятелство изключващо договорната му отговорност, поради което същият следва да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в размер на общо 400 евро. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло, ведно с лихва за забава от подаване на исковата молба – 04.04.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответното дружество следва да бъде възложено заплащането на направените от ищцата разноски в размер на общо 410 лева, от които 50 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е съобразено с минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаски районен съд

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. **********, представлявано заедно от изпълнителните директори Х* Т* Т* и Я* В* Г* и прокуриста Б* Ц* М*, да заплати на С.Х.Б., родена на *** г., гражданин на *********, представлявана от адвокатско дружество “Х*********”, чрез адв. М* Х* от САК, сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за полет изпълнен със закъснение от повече от 3 часа от разписанието, по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 261/2014, а  именно - полет № ******** от дата 23.07.2016 г. на „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД с назначение от Летище Бургас до Летище П*************, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска 04.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, ЕИК *************, да заплати на С.Х.Б., родена на *** г., гражданин на **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева – разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е