Р Е Ш Е Н И Е
№296/14.2.2023г.
Град Пловдив, 14.02.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3012 по
описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Аутохаус България“ ЕООД срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0304-000298 от 27.08.2022
г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с която на дружеството
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е незаконосъобразна
поради неправилно приложение на материалноправните разпоредби, допуснати
съществени нарушения на административнопроизвод-ствените правила,
несъответствие с целта на закона. Твърди се също, че заповедта е нищожна, тъй
като е издадена от некомпетентен орган. Иска се нейната отмяна.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от заповедта, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено чрез пълномощник на 19.10.2022 г., поради което е допустима. Разгледана
по същество, обаче, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 27.08.2022 г.,
около 17,43 часа, в Свети Влас, ул. „Св. Власий”, до хотел „Ялта“, посока
„Елените“, Ц.М.В., ЕГН **********, е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“,
с рег.№ ***, собственост на „Аутохаус България“ ЕООД, без да притежава СУМПС,
заради което е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение серия GA № 528663 от 27.08.2022
г. е отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е официален писмен
документ, ползващ се с материална доказателствена сила, която не е оборена в
хода на съдебното производство, който официален писмен документ по безспорен
начин доказва извършеното административно нарушение от неправоспособния водач Ц.М.В.,
и този факт не се оспорва от дружеството-жалбоподател.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи
от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.3 ЗДвП – дружеството-жалбоподател е
собственик на МПС, което е управлявано на 27.08.2022 г. от неправоспособно
лице. Т.е., по категоричен начин е доказано нарушението на чл.150 ЗДвП,
съгласно който, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на задължителна администрация и задължително
следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката по
прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни
административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Мярката
се прилага както по отношение на нарушителя, така и по отношение на собственика
на МПС, какъвто е дружеството, именно в това му качество на собственик на МПС,
с което е извършено административно нарушение по ЗДвП. Очевидно след като със
собствения на дружеството автомобил е извършено административното нарушение,
заради което е издадена оспорената заповед, представляващият „Аутохаус
България“ ЕООД не е положил необходимата грижа на добър стопанин, за да не
допусне неправоспособно лице да управлява автомобила и да не се извърши
нарушение на правилата за движение.
Ирелавантно
за законосъобразността на мярката е незнанието на управителя на дружеството, че
управлението на автомобила е осъществено от неправоспособен водач. Нормата на
чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП не поставя разграничение на случаите, в които собственикът не знае, че МПС
се управлява от неправоспособно лице, от случаите, в които собственикът
предоставя за управление МПС на лице, за което знае, че не притежава валидно
свидетелство за управление, и категорично разпорежда, че се прекратява регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, без да е правоспособен водач, какъвто е настоящият
случай. Т.е., в хипотезата на правната норма незнанието не е предвидено като
елемент от фактическия състав, при реализирането на който нормата няма да
прояви правните си последици.
Оспорената
заповед съдържа мотиви, лаконични, но в достатъчна степен точни и конкретни,
които дават ясна представа за извършеното административно нарушение,
представляващо основание за прилагане на принудителната административна мярка.
Срокът, за който е наложена мярката, е минималният, определен от законодателя,
поради което за административния орган не е налице задължение да посочи мотиви
за така определения срок на мярката.
В
оспорената заповед са посочени фактическите основания за нейното издаване –
извършеното административно нарушение по ЗДвП, което се състои в нарушение на
чл.150 ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач, като са описани в
достатъчна степен ясно и подробно времето, мястото и обстоятелствата, при които
нарушението е извършено. Изрично е посочено правното основание за издаване на
заповедта – чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП. Т.е., направените в този смисъл възражения
на процесуалния представител на дружеството са напълно неоснователни и
недоказани.
Противно
на застъпеното в жалбата становище, принудителната административна мярка е
съобразена с целта на закона и с принципа на чл.6 АПК. При издаване на
оспорената заповед административният орган е упражнил правомощията си
добросъвестно и точно е приложил закона, а самата заповед не засяга други права
и законни интереси на дружеството освен правото на ползване на притежавания лек
автомобил за определен срок, за да бъде постига
целта на закона – да се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения на ЗДвП със същия автомобил. Т.е., не е налице засягане на права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава – да се осигури безопасността на
движението по пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в
движението, включително на нарушителите и собствениците на МПС, и да се
преустановят административните нарушения по ЗДвП, която цел е постигната именно
чрез временното прекратяване на регистрацията на МПС и отнемането на
възможността на нарушителите и на собствениците да управляват конкретното МПС,
за да не извършват нови нарушения на правилата за движение по пътищата. В този
смисъл балансът между личните и обществените интереси винаги е в полза на
обществения интерес, който е по-значимият интерес, доколкото касае цялото
общество и държавата.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 251з-1821 от 26.04.2022
г. на директора на ОДМВР Бургас, в предвидената от закона форма на писмена
мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни реквизити и при
нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Аутохаус
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, район „Тракия“, ул. „Нестор Абаджиев“ № 24, представлявано от
управителя Д.Р.К., срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № № 22-0304-000298 от 27.08.2022 г. на полицейски
инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: