№ 654
гр. Бургас, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500581 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 110/17.12.2021г., постановено от
Районен съд –Поморие по гр. д. № 479/2021г. С това решение, съдът отхвърля иска на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, сграда „Метални
панели и конструкции“, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т. да се приеме за
установено, че Й. ИВ. Д., ЕГН: ********** от *********** дължи на дружеството сума в
размер на 2 041,61 лева, представляваща задължение, произтичащо от незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи на абонат с № 851661 за
доставена, отведена и пречистена вода за обект на потребление в ***********, за което е
издадена фактура № **********/05.10.2020г. за периода от 24.06.2020г. до 24.09.2020г.,
ведно със законна лихва за периода от 04.11.2020г. до 18.05.2021г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 25.05.2021г. до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
113/26.05.2021г. от Районен съд – Поморие по гр. д. № 345/2021г. С това решение,
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е осъдено да заплати на Й. ИВ. Д. съдебни разноски
в размер на 380 лева.
Подадена е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против
решение № 110/17.12.2021г. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като
съдът въобще не е разпределил доказателствената тежест при оспорване на истинността на
констативен протокол № КП-8/24.09.2020г. Въпреки това, дружеството е поискало да се
извърши съдебно-техническа експертиза, която съдът е отказал неправомерно.
Жалбоподателят твърди също, че решението на районния съд е постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Според него, незаконното присъединяване
се заключава в поставяне на нерегламентирана водопроводна връзка (тетка) така, че двата
1
централни водомера да са на изхода на връзката и единият от тях да е без измервателен
уред.
Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния
съд и да постанови друго, с което да уважи предявените установителни искове. Прави
искане за присъждане на съдебни разноски.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирана
писмена молба, в която процесуалният представител на „ВиК“ ЕАД поддържа основанията
за отмяна на решението, въведени в жалбата и прави искане за присъждане на съдебни
разноски.
Ответната страна – Й. ИВ. Д. представя писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на жалбата и на доказателственото искане. Д. иска от въззивната
инстанция да потвърди решението на районния съд и да му присъди извършените по делото
разноски.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание.
Предмет на проверка в настоящото производство е определение № 86//18.02.2022г., с
което съдът е изменил решението в частта за разноските и е присъдил на адвокат Никола И.
И., ЕГН: ********** от ******* адвокатско възнаграждение в размерна 380 лева на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и на адвокат К.И. Б., ЕГН: ********** от
******* адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство в размер на 50 лева на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Подадена е частна жалба от адвокат К.И. Б. против № 86//18.02.2022г., постановено
от Районен съд – Поморие по гр. д. № 479/2021г. Частната жалбоподателка твърди, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в
заповедно производство е 300 лева – чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. и настоява да й се
присъди възнаграждение, близко до минималното в размер на 360 лева.
В отговор на частната жалба, „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД оспорва размера
на претендираното възнаграждение и твърди, че ,същото е драстичен случай на
недобросъвестно упражняване на процесуални права. „ВиК“ ЕАД иска от съда да остави
частната жалба без уважение.
След като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 26.05.2021г. Районен съд – Поморие издава заповед за парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която разпорежда на Й. ИВ. Д. да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД следните суми: 2 041,61 лева, представляващи стойността на доставена,
но неотчетена вода в резултат на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи, определено по реда на Наредба № 4/2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи за периода от 24.06.2020г. до 24.09.2020г., ведно със законна
лихва от 25.05.2021г. до изплащане на вземането; 111,16 лева – лихва за периода от
04.11.2020г. до 18.05.2021г. и 93,06 лева – разноски по делото. Длъжникът подава
възражение по чл.414 от ГПК. В резултат на това, „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
предявява против Д. установителен иск по чл.422 от ГПК за сумите, за които е издадена
заповед по чл.410 от ГПК. В исковата молба дружеството твърди, че на 24.09.2020г. е
извършена проверка във водоснабден обект с абонатен № 851661, собственост на Д., която
констатира незаконно присъединяване към водопроводно отклонение с диаметър Ф32.
Констатациите са обективирани в протокол № КП-8/24.09.2020г. и въз основа на тях е
издадена облагателна сметка, с която са начислени по 7,2 куб. м. вода при четиричасово
2
изтичане на денонощие за 92 дни на стойност 2041,61 лева. Към тази сума претендира
присъдените със заповедта за изпълнение лихва и разноски.
В отговор по чл.131 от ГПК процесуалният представител на Д. оспорва иска по
основание и размер. Д. подчертава, че „ВиК“ ЕАД има право да получи стойността на
действително доставените количества вода, но не и да начислява допълнителни количества.
Ответникът твърди, че ищеца е нарушил чл.21, ал.1 от собствените си общи условия, според
който показанията на водомерите се отчитат за период не по-дълъг от един месец. Д.
оспорва данните, въз основа на които са начислени процесните суми и прави възражение за
погасяване на вземането поради изтичане на кратката давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти, по
делото са представени доказателства за правото на собственост върху водоснабдения имот,
констативен протокол № КП-8/24.09.2020г. за резултатите от извършена проверка,
облагателна сметка за начина, по който е изчислено допълнителното задължение и покана за
доброволно плащане. По делото са събрани показанията на свидетелите Б.Д. – съставител на
констативния протокол и Н.И. – свидетел при установяване на нерегламентираната
интервенция във водопроводната връзка. Показанията на първия свидетел потвърждават
констатациите в протокола. Според показанията на И., той е отстранил монтираната върху
водопровода тетка, но не може да каже дали това е довело до безотчетно ползване на вода.
Районният съд анализира събраните по делото доказателства, кредитира показанията на
свидетеля И. и приема, че констатациите в протокола не са доказани. На това основание,
районният съд отхвърля иска.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите на сезирането
и при спазено диспозитивно начало.
Решение № 110/17.12.2021г. е неправилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Предмет на установяване в конкретния случай е дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Доказателствената тежест да установи
фактите, които пораждат вземането, се носи от ищеца. Той трябва да установи
обстоятелството, че ответникът е ползвател на водоснабдения имот в периода от
24.06.2020г. до 24.09.2020г. и че е налице нерегламентирана интервенция върху
водопроводната мрежа, водеща до намалено отчитане на доставяните количества вода. В
тежест на ищеца е да установи, че допълнително начислените количества вода са изчислени
правилно. В конкретния случай това доказване е проведено успешно.
Не се спори по делото, че ищецът е „ВиК“ оператор по смисъла на чл.198о, ал.1 от
Закона за водите и доставя на потребителя ВиК услуги срещу заплащане. Според чл.11, ал.7
3
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, „ВиК“
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне
на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл.8 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК
системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и
К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Анализът на цитираните правни
норми обосновава извод, че за да възникне валидно облигационно правоотношение между
страните, не се изисква сключването на индивидуален писмен договор.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. , потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. В този смисъл са и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от Общите условия на
оператора, които дефинират понятието „потребител“. В конкретния случай от представените
по делото нотариални актове, АЧОС, скица и декларации по чл.14 от ЗМДТ се установява по
безспорен начин, че Й.Д. е собственик на водоснабдения имот и като такъв притежава
качеството на потребител по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004г. и на Общите условия на
„ВиК“ оператора.
При тези фактически данни, спорният по делото въпрос е извършена ли е
нерегламентирана интервенция върху водопроводната мрежа, водеща до намалено отчитане
на доставяните количества вода. Отговорът на този въпрос е положителен и се установява от
показанията на свидетелите Д. и И.. Според първия свидетел във водомерната шахта е
монтирана тетка като централният водомер е позициониран на единия от изходите, а на
другия изход е монтиран спирателен кран. Тази интервенция, според Д., води до непълно
отчитане на използваната вода. Свидетелят И. потвърждава извършената интервенция, но
изразява несигурност относно възможносттта за намалено отчитане на употребеното водно
количество. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля Д., който е
извършил проверката и който е категоричен в твърдението си, че монтираното устройство
води до непълно отчитане на доставената вода. Тези показания са логични, свързани и
последователни. Те се подкрепят и от показанията на свидетеля И. в първата им част.
Обстоятелството, че И. е изразил несигурност относно възможността за намалено отчитане,
не е достатъчно да се приеме, че претенцията на водния оператор е недоказана. Вземането
на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД е установено от събраните по делото писмени и
гласни доказателства в съвкупност. Като е достигнал до противоположен правен извод и е
отхвърлил иска на „ВиК“ ЕАД, районният съд е постановил неправилно решение, по
отношение на което е налице основанието за отмяна, въведено в жалбата.
При това положение, на обсъждане подлежи стойността на допълнително
начислените количества вода.
Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните,
отведените и пречистените количества вода се определят по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1,0 м/сек. за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-
4
малък. Според чл.50, вр. чл.49 от Общите условия на водния оператор, разходът на вода се
изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1
м/сек. за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца. В конкретния
случай, разходът на вода е изчислен за водопроводно отклонение Ф 32 при дневно
3
потребление от 7,2 куб. м. с четиричасово изтичане на вода в денонощието и m/h = 1,8 за
тримесечен период, което е в съответствие с нормативно предвидения алгоритъм.
При това положение, въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД се
явява основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на
първоинстанционното решение и на определение № 86/18.02.2022г., с което са присъдени
разноски в полза на адвокат Никола И. И. и адвокат К.И. Б.. Вместо това решение,
настоящият съдебен състав трябва да постанови друго решение, с което да приеме за
установено, че Й. ИВ. Д. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сума в размер на
2 041,61 лева, представляваща задължение, произтичащо от незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи на абонат с № 851661 за доставена, отведена
и пречистена вода за обект на потребление в ***********, за което е издадена фактура №
**********/05.10.2020г. за периода от 24.06.2020г. до 24.09.2020г., ведно със законна лихва
за периода от 04.11.2020г. до 18.05.2021г. и със законна лихва върху главницата, считано от
25.05.2021г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 113/26.05.2021г. от Районен съд –
Поморие по гр. д. № 345/2021г. С решението, настоящата инстанция трябва да присъди в
полза на „ВиК“ ЕАД разноските в заповедното производство по ч. гр. д. № 345/2021г. в
размер на 93,06 лева и извършените разноски в първоинстанционното производство в
размер на 388,60 лева, представляващи държавна такса в размер на 88,60 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата н ачл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на „ВиК“ ЕАД
съдебни разноски за въззивното производство в размер на 150 лева, представляващи
държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 110/17.12.2021г., постановено от Районен съд – Поморие по гр.
д. № 479/2021г. и вместо това постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. ИВ. Д., ЕГН: ********** от
***********, че същият дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“
№ 3, сграда „Метални панели и конструкции“, представлявано от изпълнителния директор
Г. Й. Т. сумата от 2 041,61 лева, представляваща задължение, произтичащо от незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи на абонат с № 851661 за
доставена, отведена и пречистена вода за обект на потребление в ***********, за което е
издадена фактура № **********/05.10.2020г. за периода от 24.06.2020г. до 24.09.2020г.,
ведно със законна лихва за периода от 04.11.2020г. до 18.05.2021г. и законна лихва върху
главницата, считано от 25.05.2021г. до окончателното изплащане, за които вземания е
5
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
113/26.05.2021г. от Районен съд – Поморие по гр. д. № 345/2021г., ведно със разноски,
извършени в заповедното производство по ч. гр. д. № 345/2021г. на ПРС в размер на 93,06
лева.
ОТМЕНЯ определение № 86//18.02.2022г., с което съдът е изменил решението в
частта за разноските и е присъдил на адвокат Никола И. И., ЕГН: ********** от *******
адвокатско възнаграждение в размерна 380 лева на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата и на адвокат К.И. Б., ЕГН: ********** от ******* адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство в заповедното производство в размер на 50 лева на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Й. ИВ. Д., ЕГН: ********** от *********** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, сграда „Метални
панели и конструкции“, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т. съдебни
разноски за производството пред Районен съд – Поморие в размер на 388,60 лева, от които
държавна такса в размер на 88,60 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
ОСЪЖДА Й. ИВ. Д., ЕГН: ********** от *********** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, сграда „Метални
панели и конструкции“, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т. съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 150,00 лева, от които държавна такса в
размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6