№ 453
гр. Бургас, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря * АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20242120201727 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от А. К. К. с ЕГН: **********, чрез
пълномощниците – адв. А. П. – БАК и адв. К. Р. - БАК, с посочен съдебен адрес: *, срещу
Наказателно постановление № 23-0769-003917/30.01.2024 г., издадено от Началник на група
в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 185 ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20 лева, а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева
и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че е налице неяснота относно и двете вменени нарушения, като не става ясно какви
точно факти е приел АНО, за да достигне до извод за извършени нарушения. По отношение
на второто нарушение се допълва и че липсва субективна стрА. на нарушението, доколкото
К. въобще не е разбрала за евентуално настъпилото ПТП. Иска се цялостна отмяна на НП, а
под условията на евентуалност – изменение посредством намаляване на размера на
наложените наказания.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник –
адв. А. П. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В
допълнително представени писмени бележки процесуалният представител още веднъж
поддържа тезата си, като допълва, че в процеса не са събрани доказателства за извършването
на нито едно от двете нарушения от стрА. на К..
Административнонаказващият орган - Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Бургас се представлява от надлежно упълномощен представител – юрисконсулт *, която
счита, че жалбата е неоснователна и НП следва да се потвърди. В писмено становище юрк. *
развива съображенията си, като достига до извод, че НП е правилно и законосъобразно,
поради което и санкционният акт следва да се потвърди. Претендира разноски, а под
1
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
стрА..
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 6) НП е връчено на
жалбоподателката на 05.04.2024 г., а жалбата е депозирА. по пощата на 17.04.2024 г. (л. 11)
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. РазгледА. по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 06.09.2023 г., около 19.02 часа св. Х. Х. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“ –
Бургас бил изпратен на сигнал за настъпило ПТП на паркинга на МОЛ „Галерия“, находящ
се в гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“, пред казино „Ефбет“. При пристигане на място
свидетелят установил паркиран лек автомобил „Опел“ с рег. № *, по който имало видими
следи от съприкосновение с друг автомобил /драскотини и ожулвания по предна лява врата,
броня и калник/. На място не бил установен друг автомобил, но на свидетеля било
предоставено листче с изписан регистрационен номер на автомобил – *, който според
неустановен очевидец е причинил ПТП-то. Свидетелят Х. поискал съдействие от колегите
си от дежурната част и с тяхна помощ установил, че посоченият автомобил е собственост на
жалбоподателката К.. Бил направен опит за връзка с нея, който същата вечер бил неуспешен.
На другия ден – 07.09.2023 г. св. Х. отново бил на работа, като бил изпратен до адреса на К.,
където в подземен гараж установил автомобил „Мерцедес“ с рег. № *. Забелязал, че на
задната му дясна врата и заден десен калник има следи от ожулване, поради което и решил,
че действително е настъпило ПТП между „Мерцедес“-а и „Опел“-а. Направил снимки със
служебния таблет, след което пристъпил към съставяне на протокол за ПТП (л. 14) и АУАН
срещу водачката на л.а. „Мерцедес“., квалифицирайки поведението й като нарушения на чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1 , т. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателката,
която го подписала и получил препис от него, заявявайки, че не е усетила да е участвала в
ПТП.
В срокът по чл. 44 ЗАНН писмени възражения ме били депозирани.
На 30.01.2024 г. въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти нарушават разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 185 ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „Глоба” в
размер на 20 лева, както и разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП й наложил и административни наказания „Глоба“ в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
2
делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник група в
Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, който към дата 30.01.2024 г. е бил оправомощен да издава
НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Вменените нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща на жалбоподателката
да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против нея.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай и двете нарушения са остА.ли
недоказани, поради което и извършеното от К. неправилно е било санкционирано с
издаване на НП. Това е така по следните причини:
В административнонаказателния процес доказателствената тежест се носи от АНО,
който е длъжен да докаже наличието на всички факти и обстоятелства, послужили като
основание за квалифициране на поведението на жалбоподателката като административно
нарушение. В случая основополагащият въпрос е да се установи на първо място дали К. е
реализирала по своя вина ПТП. Това обстоятелство е водещо, за да се прецени дали е налице
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, което пък от своя стрА. се явява предпоставка за
обсъждане на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Настоящият съдебен състав е на
мнение, че в процеса АНО не успя да докаже, че на процесната дата и място е настъпило
ПТП между управлявания от жалбоподателката автомобил и паркирания „Опел“. Това е
така, доколкото актосъставителят не е свидетел-очевидец на инцидента, а е бил изпратен в
последствие. Той не е възприел факта на ПТП-то, а по негови думи – е получил листче от
собственика на ударения автомобил, на която неизвестно лице е изписало регистрационния
номер на автомобила на жалбоподателката. По делото не е приложено въпросното листче,
което да позволи на съда да провери твърденията на свидетеля, но по-важното е, че дори
листчето да беше налично – то самостоятелно /без да е ясно кой го е написал, за да може да
3
се разпита евентуално като свидетел/, не доказва авторството на твърдяното ПТП. В тази
връзка според актосъставителя – са били прегледани охранителните камери на казиното,
разположено в близост. По делото въпросните записи не са приложени /дори не са иззети по
неясни за съда причини/, а с оглед изминалия период от време – приобщаването им вече е и
практически невъзможно. По принцип, в тази хипотеза – когато съдът не може да възприеме
непосредствено и лично записа, все пак би могъл да се довери на изложеното от св. Х. и да
кредитира твърденията му, какво се е виждало на записа, но само ако показанията в тези
части са непоколебими и последователни. В случая те не са такива. Пред съда св. Х.
първоначално заяви, че той е гледал записа. В последствие промени показанията си и каза,
че той е бил гледан от колегата му, а накрая заключи, че не е сигурен кой точно е гледал
записа. При това положение, съдът няма как да кредитира твърденията му, че на записа се
вижда настъпването на ПТП, при положение, че самият той не е сигурен изобщо дали е
гледал записа или не. На последно място съдът счита и че приложените снимки на
констатирани ожулвания по двете МПС-та - също не могат категорично да докажат, че
между двете е имало съприкосновение. Видно от снимките, особено по отношение на
„Мерцедес“-а, става дума за почти незабележими драскотини, които не носят
индивидуализиращи белези, позволяващи безпротиворечиво да се заключи дали са оставени
от конкретния инцидент или преди него. Не е извършена експертиза, нито са налични
снимки на съпоставяне на щетите на двете коли една с друга, за да може да се прецени, дали
действително драскотините съвпадат. С оглед изминалия период от повече от 9 месеца –
практически към момента на разглеждане на делото това е и невъзможно. Видно от
материалите по делото – жалбоподателката не е потвърдила пред контролните органи, че е
участвала в ПТП, а е отрекла да е усетила настъпването на такова. Не са ангажирани
доказателства, които да оборват това твърдение.
При това положение съдът счита, че заключението на контролните органи, че
жалбоподателката е допуснала ПТП с управлявания от нея автомобил, е недоказано, а от там
недоказано се явява и нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Предвид недоказаността на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, то и не се доказва
първата предпоставка на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП – наличието на ПТП,
поради което и НП досежно второто нарушение също е незаконосъобразно.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
стрА. препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната стрА. е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателката, която обаче не е поискала присъждането им и не е представила
доказателства за реално сторени такива, поради което и съдът не може служебно да се
произнесе по този въпрос.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-003917/30.01.2024 г., издадено от
Началник на група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1,
4
т. 1 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на А. К. К. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 месеца
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5