РЕШЕНИЕ
№ 3147
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20241110204687 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „Л.Б. ЕООД Е. КО“ КД, със седалище и адрес на управление:
..........., чрез адв. Т. Т. срещу наказателно постановление (НП) № ..............г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГД „ФК“), с
което на основание чл. 278б, ал. 4 от Данъчно - осигурителен процесуален
кодекс (ДОПК) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 11 335, 00 (единадесет хиляди триста тридесет и пет лева) лв. за нарушение
на чл. 8, ал.1, във вр. с чл.15, ал.1 от Наредба №5/29.09.2023 г. на МФ, във вр. с
чл.127и, ал.1, във вр. с чл.278б, ал.4 от ДОПК.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, поради
противоречие с материалния закон и нарушение на
административнопроизводствените правила. Твърди се, че не е налице
извършено нарушение на посочените разпоредби от страна на дружеството.
Излагат се съображения за липса на законови реквизити по чл.42, т.4 от ЗАНН
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – липса на конкретни обстоятелства, във връзка с
твърдяното нарушение. Твърди се, че претендираните санкции са
1
несъвместими с принципа на пропорционалността, който е формулиран от
СЕС – несъответствие на санкцията с тежестта на нарушението.
В съдебното заседание за дружеството-жалбоподател се явяват
упълномощени процесуални представители, които поддържат жалбата и по
същество пледират за отмяна на оспорваното НП по изложените доводи в
жалбата и се претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява в съдебното
заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено процесното НП
като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател „Л.Б. ЕООД енд КО“ КД декларирал
предварително електронно от дата 13.12.2023 г. до 17.12.2023 г. стока като вид
авокадо, с код КН ........... в кг, количество 6 117 и стойност 91 021.
Извършена е била проверка по повод на превоза на тази стока с висок
фискален риск с превозно средство. На 16.12.2023 г. на фискален контролен
пункт ГКПП-Видин – Дунав мост 2 на транспортно средство марка „В., с ДК
№ ............... и ремарке с ДК № .........., което било с водач С. З. от РС
Македония от органите по приходите е съставен протокол за извършена
проверка №050902879636_1/16.12.2023 г. на стоки с висок фискален риск:
авокадо, с данни за предварително декларирано количество 6 117 кг и
установени при контрола данни за превозвана стока 11 466 кг и с данни за
получателя „Л. Б. ЕООД енд КО“ КД и движение на превоза от Кралство
Нидерландия за Р България. При проверката е поставено обикновено
техническо средство за контрол на същото с контролен №..............
На 17.12.2023 г. от проверяващия екип на адреса на разтоварване на стоката
в ............., логистичен център на „Л.. ЕООД енд КО“ КД било установено, че
горецитираното превозно средство с посочения водач превозвал стока от
списъка на стоки с висок фискален риск, по-конкретно авокадо с тегло 11 466
кг, което не съответства на предварително декларираното по ВОП и стойност
2
91 021 евро. Като са приложени към протокола заверени копия на
пълномощни, ЧМР №...................г., пакинг лист и разпечатка от ИС ФК на
УНП №.................. Определено е обезпечение в размер на 24 353, 78 лв.
Съставен е приемо - предавателен протокол за стоките на 17.12.2023 г. Със
стойност на стоката с висок фискален риск в общ размер на 31 122 евро, което
се установява от фактура №..................... г.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
17.01.2024 г. от Д. Д. К.-. –главен инспектор по приходите в НАП - ЦУ на
„Л.Б. ЕООД енд КО“ КД за несъответствие между предварително
декларираното и установеното като количество на стоки с висок финансов
риск, конкретно авокадо нарушение на 127и от ДОПК, във вр. с чл.8, ал.1 от
Наредба №Н-............. г. на МФ и чл.15, ал.1 от Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на
МФ. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството. В АУАН не са вписани възражения. Не са депозирани и писмени
такива срещу АУАН от дружеството-жалбоподател.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № ............... от 23.02.2024
г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „ФК“, който е оправомощен по силата на
Заповед №ЗЦУ-................ г. на изпълнителния директор на НАП, с което на
основание чл. 278б, ал. 4 от ДОПК на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 11 335, 00 (единадесет хиляди триста тридесет и пет лева)
лв. Същото е връчено на 08.03.2024 г. на упълномощен представител на
дружеството.
Издадена била резолюция за прекратяване на административнонаказателна
преписка №.................. г. срещу дружеството-жалбоподател, поради
неизяснена фактическа обстановка и неправилна правна квалификация.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно
установена, на базата на събраните по делото писмени доказателства и гласни
– показанията на свидетеля Д. К.-.. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля, като ги намира за пълни, логични и последователни, както и
подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства. Кредитират се
от съда и писмените доказателства изцяло като относими към предмета на
доказване и предвид оспорването им от страните и липса на индиции за
тяхната неистинност.
3
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния седмодневен
срок (процесното наказателно постановление е връчено на 08.03.2024 г., а
жалбата е подадена на 13.03.2024 г.) и от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление, като същата се явява неоснователна, по
следните съображения:
Процесното НП е издадено от надлежен орган и в рамките на неговите
правомощия. Като издателят на процесното НП е оправомощен по силата на
Заповед №ЗЦУ-.............. г. на изпълнителния директор на НАП.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е съобразно изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на
тези административни актове и процедурата по съставянето им.
Както в АУАН, така и в процесното НП е описано нарушението и фактите
по осъществяването му по достъпен за жалбоподателя начин, както и мястото
на осъществяването му, извлича се и информация за датата на реализацията
му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които
го подкрепят. Изрично е посочено, че се касае за административно
нарушение, което е извършено в гр. София на основание чл.48, ал.2 от ЗАНН –
деклариране чрез подаване по електронен път на данни и като дата на същото
16.12.2023 г. Констатираното нарушение е описано в акта за установяване на
административно нарушение и по идентичен начин е описано и в
наказателното постановление. Като правната квалификация на възведеното
административно нарушение е идентична в АУАН и в НП, които са надлежно
връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с оглед гарантиране
на неговите права.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на
НП. Актът е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в
двугодишен срок от извършване на нарушението, тъй като се касае за данъчно
нарушение. Наказателното постановление е издадено в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
Предвид което съдът счита, че не са налице предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са нарушили правото му на защита до
4
степен, даваща основание на съда да отмени атакуваното НП.
По съществото на делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил
състава на визираните в акта и в наказателното постановление разпоредби,
като, за да направи този извод взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.127и, ал.1 от ДОПК: „при превоз на стока с
висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка
на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят
или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният
получател във верига последователни доставки на стоки предварително
декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство
на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно
до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на
получаване/разтоварване“. В нормата на чл.8, ал.1 от Наредба № ................ г.
за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението
на стоки с висок фискален риск на територията на Република България е
предвидено, че: „при всеки отделен превоз на СВФР, който започва от
територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на
територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в
тристранна операция или крайният получател във верига последователни
доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на
транспортно средство на територията на страната. Декларирането се извършва
чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда
на чл. 48“.
Нормата на чл.15, ал.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск на територията на Република България предвижда, че
„Лице, което предварително е декларирало данни за превоз на СВФР, може по
електронен път да коригира подадените данни за превоза по реда на чл. 48 в
сроковете по чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 10, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 и
съгласно съответното приложение“.
С оглед горните разпоредби и като взе предвид установената фактическа
обстановка въз основа на кредитираните доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че административното нарушение е установено по безспорен и
несъмнен начин от обективна страна. В процесния случай при превоз на стока
5
с висок фискален риск (СВФР), а именно авокадо с тегло: 11 466 кг., който
започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз (от
територията на Кралство Нидерландия), и завършва на територията на
страната (на територията на Република България), получателят „Л.Б. ЕООД
Е.КО“ КД с данни за предварително декларирано количество 6 117 кг до
влизане на транспортно средство на територията на страната на 16.12.2023 г.,
поради което е налице недекларирано количество от СВФР: авокадо в размер
на 5 349 кг., т.е. налице е несъответствие между предварително декларираната
СВФР и установената при фискалната проверка. Ето защо е реализиран
състава на административно нарушение на чл.127и, ал.1, във вр. с чл.278б,
ал.4 от ДОПК. Установява се по несъмнен начин, че количеството на стоката е
различно – 11 466 килограма авокадо, а не 6 117 килограма авокадо, каквото е
предварително декларираното, поради което е налице несъответствие между
предварително декларираното и установеното количество от СВФР: авокадо в
размер на 5 349 кг.
Съгласно чл.127и, ал.1 от ДОПК данните за превоза трябва да се
декларират предварително до влизане на транспортно средство на
територията на страната, а същото е влязло в Република България на
16.12.2023 г. или да се извърши съответната корекция на предварително
подадените данни по електронен път по реда на чл.15, ал.1 от Наредба № Н-5
от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на
Република България.
Представената от процесуалният представител на жалбоподателя
резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка е
неотносима към настоящия казус, защото във визираната в резолюцията
хипотеза е имало установени от административнонаказващият орган
нарушения при съставянето на акта и неясното описание на нарушението,
които не са налични в настоящия случай.
Тъй като наказаният обект е ЮЛ, въпросът за субективната страна на
нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за
отговорност, която е обективна и невиновна, чрез налагане на имуществена
санкция по чл.83 от ЗАНН.
Нарушението, за което е наложена административната санкция е формално
6
по своя характер. Изпълнителното деяние се изразява в бездействие.
За правилно описаното като правна квалификация административно
нарушение е наложена съответната му санкция по чл.278б, ал.4 от ДОПК,
предвиждаща, че лице, което декларира неверни данни по чл. 127и, ал. 1 - 5, се
наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от
разликата между данъчната основа по смисъла на Закона за данък върху
добавената стойност на установените при проверка стоки и данъчната основа
на декларираните стоки, но не по-малко от 1000 лв. Данъчната основа на
невярно декларираната СВФР като количество е 5 349 кг, което се равнява при
съотнасяне по фактурата на 14 495 евро, с левова равностойност от 28 399 лв.
по фиксиран курс на БНБ, а 40 процента от тази сума са 11 335 лева.
Предвид на това правилно е била наложена имуществена санкция на „Л.
Б.ЕООД Е.О“ КД в размер на 11 335 лева. Наказанието е във фиксиран размер,
поради което съдът не може да го изменя.
Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер административно
наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, както и
като взе предвид, че нарушението е за първи път, ще бъдат постигнати целите
на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от
ЗАНН.
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, което е на формално извършване,
осъществено чрез бездействие, е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради следното:
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни. Институтът на „маловажния случай“, се прилага и в случаите,
когато извършеното нарушение е от категорията на формалните, каквото е и
процесното. Следва да се има предвид Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по т.д. №1/2007 г. на ВКС, ОСНК, чийто диспозитив гласи, че
„преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол“. Въпросът за законосъобразността е основен. По тези съображения,
съдът е задължен да изследва обстоятелствата дали в случая действително е
7
налице маловажност. Касае се за формално нарушение на правилата свързани
с данъчното законодателство, което би могло да даде пряко негативно
отражение върху фиска и се явява довършено със самия факт на неизпълнение
на предвидените в ДОПК задължения, без законът да поставя изискване за
настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените
отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили
вреди. По делото не се установиха многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства, които да водят до извод за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия
вид. Жалбоподателят е могъл, в съответствие с нормата на чл.15, ал.1 от
Наредба № условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България да коригира предварително подадените данни по електронен път,
което той не е сторил и поради горното е налице установеното несъответствие
между предварително декларираното и установеното при проверката на
СВФР: авокадо в размер на 5 349 кг. Горното води до извод, че не е налице
маловажност на нарушението.
Неоснователни са и възраженията за непропорционалност на размера на
имуществената санкция с тежестта на нарушението, тъй като е видно, че
законодателят е предвидил минимален размер на санкцията от 1000 лева и то
независимо от невярно декларираната информация, а в случая превозваната и
недекларирана СВФР: авокадо е над 5 тона.
Горното обосновава извода, че атакуваното НП, като акт по чл.58д, т.1 от
ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява
основателна. Същият се е представлявал от юрисконсулт, който се е явил в
проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не такова с
фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с
ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско
възнаграждение от 90 (деветдесет лева) лв. за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото.
8
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ............... г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „ФК“, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Л. Б. ЕООД Е.“ КД, със седалище и адрес на управление:
............., с ЕИК ........... да заплати в полза на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ, с ЕИК/БУЛСТАТ ................ сумата от 90 (деветдесет лева) лв.,
представляващо юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им
представителство пред СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9