Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 31.10.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1291 по описа за 2016 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба от И.Х.П., ЕГН *********,
с постоянен адрес: *** против Заповед № год. на Кмета на Община Г., с която
било отказано на наследниците на А. К.П.
и Н.К.П. по подаденото искане с вх. № г. издаване на удостоверения и скици на земед. земи, находящи се в землището
на гр. Г., по чл. 13а от ППЗСПЗЗ с цел приключване на
реституционна преписка, на осн. чл. 13, ал. 5, ал. 6 и
ал.7, чл. 13а ал.1, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.10 от ППЗСПЗЗ, както и чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА.
В жалбата се твърди, че с
Решение № г. на Общинска служба „ Земеделие и гори“, гр. М. и Решение № г. на
Общинска служба „ Земеделие и гори“, гр. М. на наследниците на А. К.П. и Н.К.П.
били възстановени следните земеделски земи- две ниви от по …. декара всяка,
находящи се в местността „П." в землището на гр.Г., които понастоящем се
намирали в границите на урбанизираната територия на гр.Г. и попадали в имоти с
идентификатори по кадастралната карта. Посочва се, че за наследниците било
единствено възможно да реализират правата си на собственост по реда на чл.11 от
ППЗСПЗЗ, след издаване на удостоверение и скица по чл.13 ал.4,5 и 6 и
изработване на помощен план по чл.13а от ППЗСПЗЗ. На г. жалбоподателката- лично
и като пълномощник на останалите наследници, депозирала искане с вх. № пред Община Г. за издаване на скици и
удостоверения за процесните имоти, като със Заповед № год. на Кмета на Община Г.
било отказано издаването на тези документи. Оспорва така издадената заповед,
като неправилна и незаконосъобразна по съображения, че Кмета аргументирал акта
си с решението на назначената със Заповед № г. комисия, която в рамките на
своята компетентност разгледала представения с искането помощен план и приела,
че същият не отговарял на изискванията на чл. 13а, ал.1, ал.3, ал.4 и ал.10 от
ППЗСПЗЗ и Заповед № г. на МРРБ за определяне техническите изисквания за
издаване на удостоверения и скици по чл.13 ал.5 и ал.6 и условията за приемане
и контрол на помощните планове по чл. 13а, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Същата
тази комисия преценила, че планът не съдържал данни за геодезическата основа,
били посочени само координатни точки в приложената комбинирана схема и в
протокола за установяване на граници на поземлен имот; нямало удостоверени
данни за границите и номерата на бившите имоти; нямало данни за регулацията на
имотите; липсвали графичен, картен и топографски материал, въз основа на който
се заявяват претенциите, както и регистри, съдържащи такива данни и т.н.
Жалбоподателката счита, че представения помощен план бил изготвен от компетентен
инженер- геодезист, отговарял на всички изисквания на нормативните актове и
съдържал необходимите геодезически данни. На следващо място, изцяло
необосновани били аргументите на административния орган в атакуваната заповед,
че не било изпълнено изискването на т.2.9 от Заповед № г. на МРРБ, като не били
представени отделни файлове на бившите и на съществуващите имоти, че нямало
приложени материали с данни за ползваните информационни източници по чл.13а,
ал.4 от ППЗСПЗЗ за установяване на границите на бившите имоти, както и регистри
на бившите имоти в съответната форма/формат и съдържание/, че не били изпълнени
условията на т. 3.2. б."б" - б."е" от Заповедта, защото към
помощния план не били внесени, материали за направените полски измервания,
материали с данни за геодезическата основа и за границата на урбанизираната
територия, че нямало данни за ползваните информационни източници по чл.13а, ал.
4 от ППЗСПЗЗ за установяване на границите на бившите имоти, както и регистри на
бившите имоти в съответната форма/формат и съдържание. Обратно на тези изводи
на административния орган, към искането били приложени Помощен план в графичен
вид (оригинал и копие) и в цифров вид; Данни от извършените полски замервания и
геодезическата основа по комбинирана схема; Данни за границата на
урбанизираната територия по комбинирана схема и Регистри с данни за землище,
местност, размери, културен вид на имотите, като от тези документи се
установявало наличието на всички изискуеми съгласно ППЗСПЗЗ и Заповед № г. на
МРРБ предпоставки за уважаване искането за издаване от страна на
административния орган на съответните документи. Счита, че комисията по чл. 13а
ал.5 от ППЗСПЗЗ не разгледала в дълбочина и не извършила правилна оценка за
наличието на предпоставките за одобряване на предложения помощен план.Навежда
доводи за тенденциозно отношение към заявеното искане, което било несъмнено от
мотивите на стр.3 от заповедта, в последния абзац, в който се коментирало как „на
база на едни и същи документи за собственост се претендират различни имоти,
находящи се на различни места", за което приема, че не били обсъдени
представените с искането документи, а се извеждали изводи от предходни
преписки, които сочели на нежеланието на Община Г. да възстанови имотите на
законните им собственици, за което и не издавала нужните за това документи. Като потвърждение на казаното твърди за такова
поведение от страна на общинската администрация и по повод на депозирано искане
вх.№ г. за снабдяване с необходима за производството техническа информация,
каквато се съдържала единствено в техническата служба на общината и която така
и не била предоставена. Дори и да се приемело, че представения с искането
помощен план не отговарял на техническите изисквания на помощните планове по
чл.13 а, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, определени в Заповед № г. на МРРБ, то
причините за това се дължали изцяло на общинската администрация. Вероятната
причина за отказа на общинската администрация според жалбоподателката било
обстоятелството, че процесните имоти били актувани като частна общинска
собственост, макар и да не били налице предпоставките за това, много след възстановяването на собствеността
на наследниците, за което липсва.
Моли съда да отмени
изцяло като незаконосъобразна
обжалваната Заповед № год. на Кмета на Община Г., като задължи
съответния административен орган да уважи искане с вх.№ г. и издаде съответните
документи при стриктно спазване разпоредбите на ППЗСПЗЗ и Заповед № г. на МРРБ.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори,а и от
представените по делото удостоверение за наследници с изх.№ г. на Община Г. и удостоверение за наследници с изх. №г. на
Община Г. се установява, че жалбоподателката И.Х.П. е наследник по закон на
починалите Н.К.П. и А. Н. П., като след смъртта си наследодателите оставили и
лицата Н.А.П., Е.А.П., Д.К.П. и Н.К.П.- конституирани в производството по
настоящото дело, като заинтересовани страни.
С подаденото искане вх. № г.
е поискано издаване на удостоверение и скица за описаните в него недвижими
имоти, с оглед бъдещо решение по чл.11, ал.2 от ППЗСПЗЗ за възстановяването им
в границите на урбанизираната територия на гр. Г., поради липсата на данни за
границите на имотите, правото на собственост върху които ще се възстановява, с
приложен помощен план, за който се иска приемане по реда на чл. 13а, ал. 5 от
ППЗСПЗЗ.
Предвид на така депозираното
искане, от Кмета на Община Г. е издадена Заповед № г., с която е назначена
комисия, която в рамките на своята компетентност да разгледа приложения помощен
план и да се произнесе по неговото съответствие с изискванията на закона.
С писмо изх. № г. комисията
е дала възможност на заявителите да допълнят преписката с относими и необходими
доказателства, във връзка с което е представено допълнително искане вх. № г.
Всички представени с
първоначалното и последващото искане
документи /материали/ са разгледани и обсъдени от комисията на заседание,
проведено на г., в присъствието на представител на изпълнителя – ЕТ „М.” гр. С..
Съгласно Протокол от същата дата комисията е взела решение да не приеме
представения с Искане вх.№ г., допълнено с Искане вх.№г., от
наследниците на А. К.П. и Н.К.П., чрез наследника И.Х.П. ***, ЕГН **********, помощен план, поради
неизпълнение на изискванията на чл.13а, ал.1, ал.3, ал.4 и ал.10 от ППЗСПЗЗ и
Заповед № г. на МРРБ.
В обжалвана заповед е
посочено, че взетото решение на комисията по чл.13а, ал.5 от ППЗСПЗЗ е
обвързващо и представлява основната и абсолютна процесуална предпоставка за
произнасяне по искането на издаване на удостоверение и скица и при постановено
от комисията неприемане на представения помощен план, административният орган
няма право и процесуална възможност да издаде удостоверение и скица.
В заповедта подробно са
обсъдени мотивите на комисията, които са възприети и от административния орган,
а именно: „ Представеният с Искане с вх. № г. помощен план не отговаря на
формалните изисквания на чл. 13а, ал. 1, ал.3, ал.4 и ал.10 от ППЗСПЗЗ и Заповед
№ г. на МРРБ /Заповедта/, която определя техническите изисквания за издаване на
удостоверения и скици по чл.13, ал.5 и ал.6 и условията за приемане и контрол
на помощните планове по чл. 13а, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Планът не съдържа
данни за геодезическата основа, а са посочени само координатни точки в
приложената комбинирана схема и в протокола за установяване на граници на
поземлен имот. Няма удостоверени данни за границите и номерата на бившите
имоти. Липсват графичен, картен и топографски материал, въз основа на който се
заявяват претенциите, както и регистри, съдържащи такива данни. Границите на
бившите имоти не са установени с никой от документите /източниците/, посочени в
чл. 13а, ал. 4 от ППЗСПЗЗ – съдебно решение със скица, кадастрален план,
комасационен план, частичен земеустройствен план, аерофотоснимки, дешифровъчни
фотосхеми и др. Границите на бившите имоти в тяхната точност и конкретност не
са установени и от приложените към искането декларации от И.Х.П., З. Д. З., П. А.Д.
и С. П. К.. Приложеният “Регистър на бившите имоти” не представлява такъв по
своето съдържание, тъй като нанесените в него данни не са основани и подкрепени
с графичен, топографски или картен материал и извлечения от официални регистри.
Представените документи за собственост - Решение № г. на ОСЗГ – М. и Решение № г.
на ОСЗГ – М., също не съдържат никаква индивидуализация на имотите, освен
землището на населеното място и местността, по които да се направи евентуална съпоставка на заявените
претенции с действителното разположение на имотите и да се изключат от
претенциите отказаните с тези актове имоти със същата площ и в същата местност
/в тези решения ниви с едно и съща квадратура и находящи се в една и съща
местност са, както признати за възстановяване, така и е постановен отказ да
бъдат възстановени, като различието е само в поредните номера по заявлението на
лицето/. Не е изпълнено изискването на т. 2.9 от Заповедта, като не са
представени отделни файлове на бившите и на съществуващите имоти. Няма
приложени материали с данни за ползваните информационни източници по чл. 13а,
ал. 4 от ППЗСПЗЗ за установяване на границите на бившите имоти, както и
регистри на бившите имоти в съответната форма/формат и съдържание. Не са
изпълнени условията на т. 3.2. б.”б” - б.”е” от Заповедта, защото към помощния
план не са внесени, като задължителна и неразделна част от него, материали за
направените полски измервания, материали с данни за геодезическата основа и за
границата на урбанизираната територия. Няма данни за ползваните информационни
източници по чл. 13а, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за установяване на границите на бившите
имоти, както и регистри на бившите имоти в съответната форма/формат и
съдържание.
За
пълнота на изложението, в заповедта са
обсъдени и други данни, които не са
предмет на разглеждане при осъществяване на процедурата по чл13а от ЗСПЗЗ, а
именно - наличните данни в Община Г. за собственост на имотите, за които се
иска издаване на скица - имотите с идентификатори, посочени в Приложение 5 към
помощния план, са частна общинска собственост съгласно Актове за частна
общинска собственост № г. като за първия имот е налице и влязло в сила на год.
съдебно решение № г. по гр. дело №г. на Районен съд гр. К., с което е признато
правото на частна собственост на Община Г. върху имот с идентификатор с площ от
2902 кв.м.
В заповедта е възприето становището на
комисията, че представените документи не представляват Помощен план по чл.13а,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
По делото е назначена и
приета съдебно-техническа експертиза, с неоспорено заключение, в която е
прието, че по същността си приложеният план отговаря на техническите изисквания
на Заповед № г. на МРРБ, но границите на имотите са установени само от
свидетели.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
В чл. 13а, ал. 4 от ППЗСПЗЗ e въведена специална процедура за установяване границите на подлежащите на възстановяване имоти, ако те се намират в урбанизирани територии и не са нанесени в действащия план. Предвижда се изработване на помощен план и регистър на бившите и настоящите собственици. За създаването им могат да се ползват стари кадастрални, комасационни и други планове, както и аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми и др., както и анкетиране, което е от значение за създаване на регистъра на бившите имоти. При този метод се изясняват комплексно границите на всички имоти в местността, както и това кой е бил техен собственик към момента на образуването на ТКЗС/ в този смисъл Решение № г. по гр.д. № г. на ВКС/.
В случая не са категорично установени границите на бившите имоти, за да бъде проведена процедурата по чл. 13а от ЗСППЗЗ. Границите на бившите имоти не са описани нито в приложения „помощен план“, нито в обясненията на И.Х.П., З.Д.З., П. А. Д. и С.П.К., въз основа на които е изготвен помощния план. Тези обяснения са общи и неконкретни, дадени с голяма дистанция във времето от личните възприятия на свидетелите до даването на обясненията и не са успели с точност да идентифицират местоположението на имотите. Относно бившите граници на имотите не се съдържа почти никаква информация – сочи се само че са се намирали в югоизточната част на „П.“
На практика представеният план е план само за новообразувани имоти, за които е поискано издаване на идентификатори от АГГК, без да са ползвани и приложени никакви материали, които да установят старите граници. За изготвяне на новообразуваните имоти е използвано единствено и само анкетиране и никой от другите информационни източници - стари кадастрални, комасационни и други планове, както и аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми. Както е посочило и вещото лице едновременно с анкетирането е необходимо да се използва и друг метод.
Приложеният регистър на бившите имоти е новосъздаден и то базиран само на анкетирането, а и няма комплексен характер, тъй като касае само новообразуваните имоти и не изяснява старите граници на имотите в местността.
Изводът, че представените документи
не представляват Помощен план по чл.13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. не се базира само на
преценката на комисията за
несъответствие на помощния план с формалните изисквания на Заповед № г.
на МРРБ, а най-вече на липсата на установяване на местонахождението на бившите
имоти.
Обстоятелство,
потвърждаващо неустановеността на местонахождението на бившите имоти, обсъдено
и в обжалваната заповед, е приложеното писмо с вх. №г. от наследниците на Н., Д. и А. К. П., с което
се претендира собственост върху други
имоти в кв. ; парцел в кв. ;
парцел в кв. ; парцел в кв. и парцел в
кв. , като отново собствеността се претендира на основание Решение №№ г. -
идентични по съдържание с приложените по тази преписка решения. С настоящото
искане вх.№ год. се иска издаване на скица и удостоверение за имоти с номера по
стария план: УПИ и УПИ в кв. , като правото на собственост се обосновава с
описаните в искането Решения №на ОСЗГ гр. М., т.е. на база на едни и същи
документи за собственост се претендират различни имоти, находящи се на различни
места като разликата в времето на предявяване на претенциите е повече от 15
години.
От значение е
и обстоятелството, обсъдено в заповедта, че решенията за възстановяване на
право на собствеността са от г. и от г., а кадастралната карта на гр. Г. е
изготвена значително след това. Със Заповед № г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.С.
е одобрена кадастралната карта на гр. Г.,
като по време на обявяването на плана не са постъпили възражения от молителката
И.Х.П. и/или нейни сънаследници с претенции, че УПИ и УПИ в кв. по плана на гр. Г. с идентификатори по
кадастралната карта и са нейна и/или тяхна собственост.
Относно изпълнение на изискванията на разпоредбата на
чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ във връзка с процедурата по чл. 13а от ЗСПЗЗ следва да
се отбележи, че в случая няма спор, че имотите, за които се иска издаване на
скица не са застроени.
В заключение следва да се
приеме, че предвид липсата на приет помощен план със законоворегламентираното
съдържание, законосъобразен е отказът на кмета на Община Г. да издаде исканите
удостоверения и скици.
Издаването на удостоверение и скица е предпоставено от
изготвянето на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, т.е. налице е специално, установено ППЗСПЗЗ изискване,
съставляващо отрицателна процесуална предпоставка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т.3 от АПК /Решение № 8847 от
21.06.2011 г. на ВАС по адм.д.№ 5841/2011 г., Решение № 13173/05.11.2010г. по
адм. дело № 2754/2010г. на ВАС и др./. В посочените решения изрично се сочи
също, че независимо от инициативата за изготвяне на помощния план, същият
следва да бъде приет от комисията, което
е изрично изискване на посочения текст.В
случая безспорно е установено, че липсва приет помощен план.
Следва да се има предвид, че
в ППЗСПЗЗ е предвидена алтернативна възможност изработването на помощните
планове да се възлага служебно от кмета
на общината или от заинтересованите собственици като е въпрос на оперативна
самостоятелност кой да изготви помощния план/ в този смисъл Решение №
2280/18.02.2009г. по адм. дело № 10855/2008г., Решение № 11598/11.10.2010г. по
адм. дело № 4161/2010г., Решение № 8847/21.06.2011г. по адм. дело № 5841/2011г.
на ВАС и др./.
Същественото
в случая независимо от обстоятелството кой е субектът, възложил изготвянето на
помощния план, е, че представеният план не съдържа границите и номерата на
бившите имоти – императивно условие на чл.13а, ал.1 т.1 от ППЗСПЗЗ, установени
и удостоверени с регламентираните в чл.13а, ал.4 от ППЗСПЗЗ източници - стари кадастрални, комасационни и други
планове, както и аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми и др., като в
приложения план е използвано само и единствено анкетиране, което не е индивидуализирало
имотите, за които се иска издаване на скица и удостоверение.
Комисията, назначена за преценка на приложения помощен
план е дала възможност на молителите да представят допълнителни доказателства с
оглед идентифициране на имотите и приемане на помощния план, но и допълнително
постъпилите документи, не са идентифицирали претендираните имоти и комисията не
е приела приложения помощен план основно с аргумента, че същият не съдържа границите и номерата на бившите имоти.
Няма данни за територията на
Община Г. да са съхранени стари кадастрални, комасационни, частични
земеустройствени планове и планове за оземляване преди ТКЗС и ДЗС, от които да
бъдат установени границите на бившите имоти, т.е. използвани са всички
възможностите за установяване на местонахождението на имотите, но имотите не са
индивидуализирани с оглед издаване на исканите скици и удостоверения.
Така съгласно решение №
11598/11.10.2010Г. по адм. дело № 4161/2010г. на ВАС, претендираните за
възстановяване имоти следва да бъдат успешно идентифицирани, за да може да се
издаде скица за същите с нормативно разписаното задължително съдържание.
В случаи като настоящия, в
които не е възможно индивидуализирането на претендирани за възстановяване имот
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници и с оглед защита правата на
собствениците, законодателят е предвидил ред за тяхното обезщетяване.
Предвид изложеното, следва да се постанови
решение, с което да се отхвърли подадената жалба с вх. № г г. против Заповед
№ год., издадена от
кмета на Община Г., като
неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора, на ответника Община Г. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 640лв., от които 40лв. депозит за вещо лице и 600лв. възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.Х.П., ЕГН ********** ***№ г. против Заповед
№ год., издадена от Кмета на Община Г., като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА И.Х.П., ЕГН **********
*** да заплати на Община Г., с адрес: гр. Г., бул. „ Княз
Ал. Батенберг“ № 3, представлявана от Кмета Иван Иванов разноски по делото в
размер на 640,00 лв./ шестстотин и
четиридесет лева и 00 стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Административен съд- Стара Загора
РАЙОНЕН СЪДИЯ: