№ 45
гр. Каварна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20203240100341 по описа за 2020 година
Производството по делото е с правно основание осн. чл. 227, ал. 1, б. „в”
от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на ЕЛ. Н. Р. с ЕГН **********, действаща
чрез пълномощник – адв. М.В. ДАК, срещу К. З. АТ. с ЕГН **********. В
исковата молба се излага, че с нотариален акт № **** г. на СВ при КРС
ищцата е дарила на дъщеря си К.З. собствения си поземлен имот
представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда – многофамилна
със ЗП 65 кв.м., състояща се от три стаи, коридор, баня и тоалетна, ведно с
правото на строеж върху ½ ид.ч. от дворно място, представляващо западната
част на парцела с площ от 300 кв.м., имот с идентификатор 35064.*** по КК и
КР на гр. Каварна, одобрени със Заповед № РД-18-32/27.02.2008 г. на ИД на
АГКК, като дарителката си е запазила правото на пожизнено ползване на
имота. Твърди се, че през есента на 2013 г. ответницата отишла да работи в
чужбина. При заминаването си взела дебитната карта на ищцата и я дала на
сина си, за да тегли пари, с които да купува лекарства и необходимите
хранителни продукти. Тъй като внукът й не изпълнявал поетите ангажименти
ищцата със скандал си взела обратно картата. Твърди, че след шест месеца
дъщеря й се прибрала от чужбина и двете се скарали. След отправяне на
редица обидни думи й заявила, че повече не я интересува и няма да се
занимава с нея. Около месец след скарването ответницата отново заминала за
1
чужбина и от тогава не се е обаждала и не е изпращала никакви средства за
издръжка. Ответницата била наясно, че получаваната от ищцата пенсията е
малка и крайно недостатъчна за съществуването й, както и че има нужда от
издръжка.
Твърди, че страда от декомпенсиран захарен диабет тип – 2, увреждане
на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия,
хипертонично сърце, за лечението на които са и необходими средства за
лекарства. След 2016 г. здравословното й състояние се е влошило и не можела
да ходи на работа, дори през лятото, за да си осигури някакви допълнителни
доходи, като разчитала единствено на финансовата подкрепа от другата си
дъщеря. Излага, че има нужда от допълнителни средства към пенсията си в
размер на 250 лв. месечно, за да си купува лекарства, да заплаща
консумативите и да се храни.
През 2018 г. изпратила писмо до ответницата на адрес в Германия, който
тя и била оставила, като я молела да й изпраща сумата от 120 лв. ежемесечно,
за да може да води нормално съществуване. Писмото се върнало като
непотърсено. От своя родственица ищцата разбрала, че ответницата е заявила,
че няма да се връща в България и желае да се установи трайно в Германия. На
04.03.2020 г. изпратила отново писмо на дъщеря си, на постоянния й адрес,
т.к. не разполагала с адреса й в Германия, но писмото отново се върнало
непотърсено.
С предявения иск ищцата Е.Р. моли да бъде отменено дарението
извършено с нотариален акт № **** г. на СВ при КРС, по силата на което е
дарила на дъщеря си К.З. собствения си поземлен имот представляващ първи
етаж от двуетажна жилищна сграда – многофамилна със ЗП 65 кв.м.,
състояща се от три стаи, коридор, баня и тоалетна, ведно с правото на строеж
върху ½ ид.ч. от дворно място, представляващо западната част на парцела с
площ от 300 кв.м., имот с идентификатор 35064.*** по КК и КР на гр.
Каварна, одобрени със Заповед № РД-18-32/27.02.2008 г. на ИД на АГКК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен
представител, депозира писмен отговор, с който оспорва иска като
недопустим – поради погасяването му по давност, като неоснователен и
недоказан. Твърди, че ищцата по никакъв начин не е доказала необходимостта
от издръжка с по-продължителен характер, както и не е обосновала нуждата
2
от допълнителни средства в претендирания размер от 250 лв. на месец.
Оспорва представения от ищцата документ за получаване на месечна пенсия
като неактуален. Счита, че ищцата би могла да увеличи доходите си чрез
отдаване под наем на втория етаж от къщата. Твърди, че не са представени
доказателства, за поискана от ищцата издръжка след пролетта на 2018 г., от
когато излага, че има нужда от такава. Поради неполучаване на изпратените
до ответницата писма, ищцата не може да твърди, че е поискала издръжка и
не и е дадена такава. Липсват доказателства, че ответницата има възможност
да дава претендираната издръжка. С изложените мотиви се моли за
отхвърляне на иска като неоснователен, недоказан и погасен по давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представения нот.акт
№ *-** г. на РС Каварна, че на 10.11.1994 г. ищцата Е.Н. М. е дарила на
дъщеря си К.З. собствения си недвижим имот представляващ: първи етаж от
двуетажна жилищна сграда, построена върху парцел **** по плана на гр.
Каварна, целият с урегулирана повърхност от 300 кв.м., ведно с правото на
строеж върху ½ ид.ч. от дворното място, представляващо западната част на
парцела, при граници: парцел 25, парцел 27, улица, Н.Д.М., като си е запазила
вещното право на пожизнено обитаване на имот.
Установява се от представеното решение № 57/20.06.2016 г. постановено
по гр.д. № 255/2015 г. по описа на РС Каварна, че е отхвърлен предявения от
ЕЛ. Н. Р. срещу К.А. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, за
отмяна на извършеното с нот.акт № *-** г. на РС Каварна, дарение на
недвижим имот, като неоснователен и недоказан.
По делото са представени две заверени копия от пощенски пликове –
първият с пощенско клеймо от м. 07.2019 г. с подател М.Т. В., адресиран до
К.А. З., за който не може да бъде установено не/връчване, т.к. е изписан на
чужд език и втори плик с пощенско клеймо 31.03.2020 г., с подател М.Т. В.,
адресиран до К.А. З. в гр. Каварна, ул. **** 66, с отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя.
Представена е епикриза от 10.06.2019 г. на МБАЛ Добрич АД, от която
се установява, че К. Р. страда от Декомпенсиран ЗД тип 2, лош контрол. ДРП.
3
ДПНП. ХБ II стадий, умерена степен, сърдечна форма. ХС. Дислипидимия.
МСБ.ХИВБСН.
От представеното разпореждане № 24201586925/01.07.2020 г. се
установява, че осъвременената към тази дата лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО на ЕЛ. Н. Р. е била в размер на 212,50 лв.
От представените удостоверение за декларирани данни № 498/03.09.2020
г., удостоверение за семейно положение изх. № АО-01-1332/07.08.2015 г.,
справка по данни за физическо лица по персонална партида № 46841, към
17.11.2020 г. и декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, се установява, че ищцата Е. М. е разведена, не притежава и няма
декларирано движимо и недвижимо имущество. С приходна квитанция от
10.12.2021 г. Е.Р. е заплатила данък недвижим имот и такса битови отпадъци
в общ размер на 45,06 лв., за имот находящ се на адрес ул. **** № 66.
Установя се от представеното удостоверение изх. № 0804-94Е-00-1149-
1/13.12.2021 г. изд. от Д „Социално подпомагане” гр. Каварна, че за периода
01.01.2020 г. до 30.11.2021 г. на Е.Р. са изплатени помощи/добавки в общ
размер 1152,35 лв.
От представеното удостоверение изх. № 1021-24-43/18.01.2022 г. изд. от
НОИ ТП-Добрич, се установява, че през периода 01.2021 г. – 09.2021 г. Е.Р. е
получавала ежемесечно пенсия в размер на 255,00 лв. и добавка от 50.00 лв., а
през периода 10.2021 г. – 12.2021 г. пенсия в размер на 255,00 лв. и добавка в
размер на 120,00 лв.
От представените 7 бр. разписки изд. от Easypay се установява, че през
периода м.5.2021 г. – м.11.2021 г. са заплащани ежемесечно суми за
консумирана ел.енергия от кл. № ****, с адрес **** 66, по издадени от
Енерго Про продажби АД фактури, с получател К.А.. От така изготвените
разписки не можа да бъде установено кой е извършил конкретните плащания,
т.к. липсват данни за платец.
По делото са представени и 20 бр. фискални бонове за закупени
лекарства, от които не може да се установи, кой ги е закупил, респ. заплатил
тяхната цена.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Н.С. М. и Р.Н. С.. От показаният на свидетелката М. се установява, че познава
страните по делото, т.к. живее в съседство. Знае, че Е. има три дъщери, но
4
живее сама от осем години. Единствено дъщеря й Л. идвала да се грижи за
нея. Свидетелката знае, че Е. получава дърва за зимния сезон от социални
грижи, но те не й стигат и си купува допълнително сама. Свидетелката не знае
дали Е. е искала издръжка от дъщеря си К. и не е виждала последната повече
от осем години.
Свидетелката С. познава добре страните, т.к. е сестра на Е.. Никоя от
трите й дъщери не живее при нея, само Л. идва през седмица да я вижда. От
племенницата си С., която живее в Германия знае, че К. е женена там и
нямала намерение да се връща. Е. й споделяла, че парите не й стигат, но К. не
й изпращала никакви средства от както е заминала. Свидетелката знае, че К.
не се е връщала в България откакто синът й направил катастрофа през 2015 г.
Знае, че Е. и К. са скарани и не си говорят по телефона.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1 б. „в” ЗЗД дарението може да
бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост
съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са -
трайната нужда от издръжка на дарителя, искането отправено от него до
дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка.
В процесния случай, съдът намира, че ищцата не успя въпреки
възложената й доказателствена тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на всички предпоставки необходими за
уважаване на исковата й претенция.
По делото не бе представена покана съдържаща конкретно отправено
искане към надарения да доставя определен размер издръжка на дарителя с
оглед невъзможонастта му да задоволява собствените си нужди със
средствата, с които разполага. Представените копия от пликове адресирани
до ответника К.А., не само, че не изхождат от ищцата, но и не бе установено
какво е било съдържанието на пратките. Същите макар и адресирани до
ответницата не са достигнали до нея, т.к. се установи, че същата от осем
години не пребивава в България, на посочения в гр. Каварна адрес, а относно
адреса изписан на чужд език не бяха представени доказателства, това да е
адреса, на който ответницата се е установила да живее в Германия
5
По отношение на нуждата от издръжка дарителката не успя да установи с
предвидените от закона средства, че е изпаднала в състояние на трайна нужда
от издръжка – в тази връзка да установи недостиг от средства за издръжка, в
резултат на който получаваните от нея материални средства не покриват
разходите, необходими за нормалното й съществуване. По делото ищцата
представи епикриза съдържаща данни за заболяванията й, но не ангажира
доказателства относно нужните средства за лечение и рехабилитация на всяко
едно от заболяванията. Не ангажира и конкретни доказателства за
ежемесечните си нужди от издръжка, които съпоставени с доходите й да
надхвърлят последните, което от своя страна да обоснове конретен размер от
нужна издръжка.
За да се уважи предявен иск за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б. „в”
ЗЗД следва ищецът да докаже, че е кредитор на ответника с вземане за
издръжка, че е потърсил вземането си от ответната страна, и тя не му го е
осигурила съзнателно. Дарственият акт не поражда автоматично задължение
за даване на издръжка от надарения. По делото няма спор, че покана за
предоставяне на издръжка не е получена от ответника. Свидетелите са
категорични, че от години ответницата живее и работи извън страната, а
ищцата знаейки това е изпратил поканата на адреса в гр. Каварна, където
знае, че няма да я намери. Изхождайки от това съдът прави заключение, че
ответницата, макар и включена като задължено лице по чл. 140, ал. 1, т. 1 от
СК, не е била информиран от ищцата, че последната претендира издръжка.
Не може да се сподели и становището на ищцата, че е изпаднал в трайна
нужда от издръжка. Тя е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се
издържа от получаваните от него средства или притежаваното имущество.
(Решение № 275/26.03.2009 г. по гр. д. 5837/2007 г. на ВКС, IV г. о.) В
настоящия случай не бяха доказани извънредни разходи, свързани със
заплащане на квартира, лекарства, медицинско лечение или др. постоянни
разходи. От посочените в справките стойност на пенсията и изплатени на
ищцата помощи и добавки, съдът прави извод, че същите макар и в
минимален размер осигуряват възможност на ищцата да задоволява базисните
си ежемесечни потребности. Следва да се отбележи факта, че ищцата си е
запазила правото на пожизнено ползване на жилището, което означава, че
няма никаква юридическа пречка да живее в процесния имот, като не дължи
разходи за наем.
6
Настоящият състав намира, че е неоснователно възражението на
ответника за недопустимост на иска, поради изтичане на срока по чл. 227, ал.
3 ЗЗД. Едногодишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече откакто на
дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. В
процесния случай покана от ответника не е получавана, поради което той
може да се приеме за известен за претенцията на ответника едва с получаване
на исковата молба въз основа на която е образувано настоящото
производство, поради което няма как към датата на предявяването й да е
изтекъл посочения едногодишен срок
С оглед всичко изложено, предявеният от Е.Р. иск по чл. 227, ал. 1, б. „в”
ЗЗД се явява неоснователен, като недоказан, поради което претенцията следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото сторените разноски трябва да останат за
сметка на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛ. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес гр.
Каварна, ул. „****” № 66, срещу К. З. АТ., ЕГН: **********, с адрес с адрес
гр. Каварна, ул. „****” № 66, иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД
за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 10.11.1994 г.,
обективиран в нот.акт № *-** г. на РС Каварна, по силата на който Е.Н. М. е
дарила на дъщеря си К.З. собствения си недвижим имот представляващ:
първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху парцел **** по
плана на гр. Каварна, целият с урегулирана повърхност от 300 кв.м., ведно с
правото на строеж върху ½ ид.ч. от дворното място, представляващо
западната част на парцела, при граници: парцел 25, парцел 27, улица, Н.Д.М.,
като си е запазила вещното право на пожизнено обитаване на имот.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Добрич в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7