Определение по дело №1018/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по искова молба на Ц. Г. Г. против ГДИН, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди. Направено е искане за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащане на ДТ с приложена декларация, съгласно която ищецът няма имоти и банкови сметки.

По искането за предоставяне на правна помощ:

Съгласно чл.23, ал.1, предл.първо от ЗПП „Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.“

От представената справка /л.40 и сл./ се установява, че ищецът получава регулярно множество парични суми /пощенски записи и др./, вкл. и получени такива в размер на 300 лв. след образуване на делото, поради което и независимо от представената декларация, искането е неоснователно.

От друга страна е налице и служебно начало в производството по делото, тъй като по силата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК съдът е длъжен служебно (по своя инициатива) да провери дали са налице правните основания по чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Поради изложеното следва да бъде оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ /в този смисъл Определение № 3008 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1975/2014 г., IV о., Определение № 6452 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2016 г., VIII о. и др./.

По искането за освобождаване от ДТ:

Съгласно чл.83, ал.1, предл.първо от ГПК „Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.“ Както се посочи и по-горе, от представената справка /л.40 и сл./ се установява, че ищецът получава регулярно множество парични суми /пощенски записи и др./, вкл. и получени такива в размер на 300 лв. след образуване на делото, поради което и независимо от представената декларация, и това искане е неоснователно.

Независимо от изложеното, следва да се посочи още, че според изричната разпоредба на чл. 285, ал. 3 от ЗИНЗС за исковете по част „Седма“ от ЗИНЗС се внася проста държавна такса (ДТ) в размер, определен с тарифата по чл. 73, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Такава понастоящем е определена в размер от 10 /десет/ лева. Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително. Този размер на нормативно определената държавна такса е очевидно повече от символичен. Заплащането на 10 лв. или около 5 € държавна такса, несъмнено не би следвало да създава някакви особени притеснения за лице, което получава пари /независимо откъде и колко/, още повече че това лице не сочи никакви конкретни разходи, свързани със задоволяване на неговите необходими потребности за живот. В същия контекст трябва да се отбележи, че заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, включително с оглед посочения съвсем минимален размер на същата, не е някакво самоцелно изискване на законодателя. Повече от очевидно е, че тя в никакъв случай не представлява равностойност на предоставената правораздавателна дейност от съда. Заплащането на държавната такса, всъщност има една основна функция и тя е да индицира основателното намерение на страната, че действително иска и търси не нещо друго, а защита на своите права, които счита, че са нарушени от противоправното поведение на друг правен субект или държавата. При това положение искането за освобождаване от внасянето на държавна такса също следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ исканията на Ц. Г. Г. да бъде освободен от заплащане на ДТ и да му бъде предоставена правна помощ по административно дело № 1018/ 2025 г. по описа на съда.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред 3-членен състав на Административен съд – Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването.