№
145
Р Е
Ш Е Н
И Е № 61
гр. П., 17.05.
2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на седемнадесети април
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
при секретаря: И.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1045 по
описа за 2017г. на ПпРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52
от ЗЗД.
Ищецът – С.С.А. ***, действащ чрез адв.Р.К.
от ТАК, твърди в исковата си молба, че на
23.10.2017г. около 20.30ч. се движел с личния си велосипед по улица „П.В.”,
посока от болницата на града на изток. Пресякъл улица „’’Р.” и продължил по
улица „П.В.”. Пресичайки ул.’’Р.” от южна страна откъм Селскостопанския
техникум видял глутница кучета,около 7-8 бр. Лаели и тичали срещу него. Твърди се, че много бързо го приближили
и тъй като били агресивни, започнали да
го нападат, като едно от тях го захапало за крачола на десния крак. Опитал се
да ги отблъсне и да ги накара да се откажат от нападението си
срещу него, но те станали още по агресивни. Наобиколили
велосипеда му, лаели настървено,блъскали се в него и се опитвали да го захапят.
В резултат на това нападение от кучетата,
не успял да запази равновесие и паднал с колелото на лявата си страна и
се претърколил срещу училище „Н.И.В.”, на пресечката на ул.’’П.В.” и ул.”Ц.А.”,
откъм северната му страна. Твърди, че изпитал силни болки по цялото тяло.
Кучетата се разбягали и негов познат,
който ги разгонил, му помогнал да се
изправя. Твърди се, че тези кучета ги
познавали всички в квартала му. Били
безстопанствени, нямали нашийници,поводи или други обозначителни
знаци. Обикновено се движели заедно в глутница и били
агресивни. Кучетата били доста едри, породата им била неопределена. Едното било жълто-кафяво на цвят с къс косъм,другото било
чисто бяло на цвят, друго от тях било светло-кафяво с рунтава по-светла опашка
и в главата приличало на порода „териер”, а останалите кучета били шарени,има
черно-бели ,кафяво- жълто-бели.
След
падането му, на следващият ден дъщеря му го завела на лекар в гр.Т., като при прегледа се установило, че има счупване на горният край на лявата
раменна кост,след което му наместили ръката и го обездвижили.
След това посетил и съдебен лекар в гр.Т., който му издал съдебно-медицинско
удостоверение. Твърди, че изпитвал и
продължавал да изпитва силни болки на счупеното място. Освен това влошил
психичното си състояние,тъй като страдал от шизофрения, за което бил
освидетелстван и бил пенсионер по болест. Заради влошеното му психично
състояние на страх и стрес, в резултат
на преживяното му се налагало по-често да посещава лекуващия си лекар в гр.Т..
Предписани му били лекарства за болките и психичните проблеми. Твърди, че не можел да се обслужвал сам, и се
налагала да моли дъщеря си да му помага
в домакинството, в обличането и т.н. Твърди, че била налице причинно-
следствена връзка между нападението от кучетата, и причинената му телесна
повреда, болки и страдания, емоционален стрес и психично разстройство. Описаните
кучета, които го нападнали били
безстопанствени и задължена
да полага грижи спрямо тях била Община П., която не била изпълнила законови задължения, изрично посочени.
Предвид
изложеното, ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати на сумата
12000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в резултата на
счупване на лява раменна кост, за дълъг период от време, настъпилия психически
и емоционален стрес, причинени от нападение на безстопанствени кучета-глутница
от 7-8 животни, на територията на гр.П., срещу ОУ „Н.Й.В.”, на пресечката на
ул.”П.В.” и ул.”Ц.А.”, откъм северната страна, ведно
със законната лихва, считано от завеждане на ИМ до окончателното изплащане на
вземането. Претендира и за направените разноски по делото. Поддържа предявения иск в съдебно
заседание чрез процесуален представител.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника
Община П., представлявана от Л.В.-кмет на общината, с който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Счита иска за
неоснователен и недоказан, и като такъв моли съда да го отхвърли. Твърди се, че
Общината няма вина за падането на ищеца, както и за заболяването на същия-параноидна шизофрения. Общината не била причинила
болки и страдания на ищеца, в резултата
на счупване на лява раменна кост на 23.10.2017г. и психически заболявания,
поради което не дължала и обезщетение за неимуществени вреди. Не се оспорва, че
с решение №113 по протокол №8/26.05.2016г. на ОбС-П.
била приета Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на кучета и
овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община
П., но същата била отменена с последващо решение на ОбС-П., съгласно заповед №159/13.06.2016г. на Областния
управител на Област Т.. Твърди се, че в Община П. няма приета и не работи
такава наредба, така като бил посочил ищеца. Нямало цитираните от ищеца нарушения, нямало и
уредени мерки и задължения на Община П. относно нерегистрирани кучета и такива
без реквизити. Освен това от представената от ищеца социална оценка било
посочено, че ищеца е лице с трайно увреждане, с водеща диагноза „шизофрения”, което
лице поради естеството на увреждане не било в състояние да планира и
осъществява свободно социалните си контакти. Лицето се нуждаело от медицинска
рехабилитация и оказване на психологическа помощ и подкрепа. Психичното
състояние на ищеца било установено още през 2015г. и нямало връзка с никакви
действия или бездействия на Общината. Твърди се още, че нямало регистрирани
случаи на напуснали кучета от приют през този период, вкл. на 23.10.2017г.
нямало сигнали за нападения от кучета, поради което нямало вреда от страна
на Общината спрямо А. и неговото
психично разстройство. Поради това Община П. не дължала обезщетение. Нямало
пряка и непосредствена последица от увреждане, поради което също не се дължало
обезщетение. Твърди се още, че Община П. била изпълнила задълженията си по ЗЗЖ
и нямало данни за противоправни деяния, осъществени
чрез бездействие.Редовно призован за с.з. се явява упълномощен представител, който моли искът да
бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, след съвкупната преценка на
всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
От
приложената по делото епикриза, издадена от „МБАЛ-Т.“ АД, Ортопедо-травматологично
отделение, се установява, че ищеца С.А., на 23.10.2017г., е постъпил по
спешност с болки, оток и ограничени
движения в областта на лява раменна става, след травма на същата, като
за това му била извършена терапия-закрито наместване на фрактура, без вътрешна фиксация, с последваща гипсова имобилизация. След изписването му, на 26.10.2017г., ищеца
посетил и съдебен лекар, който въз
основа на извършен преглед и представена
епикриза, установил, че на 23.10.2017г., при
падане е получил счупване на горния край на лява раменна кост, поставена
гипсова имобилизация, като това е причинило на
пострадалия затрудняване на движенията
на лявата ръка за около 4,5-5,5 месеца. От това удостоверение се
установява, че при посещението си при съдебния лекар А. е съобщил, че на
23.10.2017г., около 20,30ч. бил нападнат от 8-10 кучета, при което паднал, и
получил травмата на лявата ръка.
От
показанията на св.И.И.се установи, че на 23.10.2017г., решил да отиде до магазина на „****“, за да
напазарува. Минал по „**“ и продължил към ОУ „Н.Й.В.“. По едно
време видял, че отгоре идвал един човек с колело и няколко кучета след него. Видял, че кучетата гонели човека и
„джафкали“, а той им викал: „Циба, циба!“. Човекът се
опитвал да ги отблъсне с крака, след
което паднал до тротоара, на лявата си
страна, близо до училището. Свидетеля
приближил човека, и едва тогава видял,
че това бил С.А., който познавал от 4-5
години. Като го приближил, видял, че две от кучетата го дърпали за
панталона. След като свидетелят се развикал,
кучетата се разбягали. Една част от животните отишли надолу по улицата,
а останалите влезли в двора на училището. След това помогнал на ищеца да
стане, го придружил до тях. Още
тогава ищеца казал, че го боли много
лявата ръка. По негови данни мястото където станал инцидента било осветено, а и той се намирал на около 50м. от
него. По отношение на кучетата, свидетелят заяви, че били около 7-8 на брой,
различни по цвят (бяло, кафяво, сиво) и големина, като част от тях били големи
и опасни, а две кучета били особено агресивни. Свидетелят заяви още,
че видял на някои от животните били с
ушни марки.
От показанията на св.Щ.А. се установи, че седмица след инцидента, като
разбрал за него, отишъл да види А..
Същия видял, че ръката му била в
гипсирана, а отдолу имало една тежест за опъване. Тогава разбрал, че лявата
ръка на ищеца била счупена. След това го срещнал отново, и все още ищеца не
можел да вдигне ръката си до горе, като
лекар му препоръчал още някаква терапия и лечение. От показанията на този свидетел се установи
още, че тъй като живеел близо до приюта
за кучета виждал как се пускали всеки ден по 2-3 кучета, които били много
агресивни, като дори наскоро подгонели и
самия свидетел.
От показанията на св.Р.С. (дъщеря на ищеца) се
установи, че вечерта на 23.10.2017г., около 21.00 часа, баща й се обадил и я повикал да отиде до тях, тъй като бил нападнат от кучета и рамото много го боляло. Като отишла в тях видяла, че лявата ръка започнала доста да
се надува. На следващия ден установила, че цялото му рамо било отекло, а част от
тялото било синьо, и веднага посетили линия лекар на ищеца. По негова препоръка веднага тръгнали за гр.Т., където баща й бил
приет в Ортопедичното отделение, където
на смяна бил д-р З.. Приели баща й в болницата, и лекарите установили, че имал
счупване на раменната кост, прекъснат нерв и
сухожилие. Сложили му гипс и тежести. Макар да му предложили операция, след като
лекарите разбрали за психичното заболяване на баща й се отказали от оперативната интервенция. След това ходели на
преглед през седмица. Последно били на преглед през м.януари 2018г. При този
преглед лекарят им съобщил, че ръката нямала да се възстанови напълно, и нямало
да може да вдига ръката си съвсем до горе, т.е. нямало да бъде напълно
функционална. Състоянието му щяло да остане такова и нямало да се подобри
повече. По отношение на кучетата,
свидетелката заяви, че системно ги виждала в района, и те били около 7-8 на
брой, като между тях имало бяло, кафяво и рунтаво.
От представените доказателства се установява,
че с решение №113 по протокол
№8/26.05.2016г. от заседание на ОбС-П., е приета Наредба
за придобиване, притежание и стопанисване на кучета и овладяване на популацията
на безстопанствените кучета на територията на Община П.. В последствие със
заповед №159/13.06.2016г. на областния управител на област Т. решение №113 по протокол №8/26.05.2016г., е върнато като незаконосъобразно за ново
обсъждане, с указания за неговата отмяна Във връзка с това, с решение №133 по протокол №10/29.06.2016г. от
заседание на ОбС-П., е отменена Наредбата за придобиване, притежание
и стопанисване на кучета и овладяване на популацията на безстопанствените
кучета на територията на Община П..
Не се спори,
че към
Община П. има Звено „Приют за безстопанствени животни“. Във връзка с
постъпили сигнали за лошо изпълнение на дейността на това звено, със заповед №З-17-860/13.12.2017г.
на кмета на Община П., била сформирана комисия, която имала за задача да
извърши проверка за изпълнение на дейността на посоченото звено. По делото е
приложен и протокола от така възложената проверка.
От показанията
на св.Т.Т.(председател на комисията) проверката в приюта била във
връзка с получен сигнал от средствата за масова информация, че имало нередности
по отношение на изхранването на животните, но резултатите не показали това. Според този свидетел
кучетата не се пускали свободно, и според закона работещите в приюта били
длъжни след като установявали, че имало такива кучета, следвало да ги улавяли и да извършвали
задължителните медицински процедури. Ако кучетата не бъдели осиновени в определен
период от време – 30 дни, работещите в приюта били длъжни, по закон,
да ги върнели в средата, от която били уловени, с изключение на доказано
агресивните кучета, а според този
свидетел такива нямало. По принцип в
района на всички училища, два пъти на ден,
служителите от приюта извършвали проверки за наличие на безстопанствени
кучета.
От показанията на св.М.О.( ръководител на звеното), се установява, че
работещите в приюта се стремели да спазвали всички свои задължение,
произхождащи от Наредба, приета с Решение на Министерски съвет и по Закона за
защита на животните. Реагирали на всички сигнали, подадени от гражданите, обезпаразитявали и
кастрирали животни с цел намаляване на
популацията на скитащи кучета. След това тези от животните, които не били
осиновени и агресивни, ги пускали
обратно в естествената си среда.
Преценката за това дали едно куче е агресивно или не се извършвала от този
свидетел, който по образование бил ветеринарен лекар. Според този свидетел,
служителите на приюта не допускали около
училищата и детските градини да обикаляли
безстопанствени кучета. Правили проверки в целия град и ги търсели, след
което ги улавяли чрез дистанционно упояване.
Съдът не намира основания да не кредитира така дадените свидетелски показания,
тъй като същите са непротиворечиви, логични, последователни, кореспондиращи,
както помежду си, така и с останалия доказателствен материал.
По делото бе извършена и съдебно-медицинска експертиза, от която се
установява, че ищеца на 23.10.2017г. е получил счупване на лява раменна кост,
под главичката на раменната кост със скъсване на фрагмента под ъгъл, и с
разместване. Така установеното увреждане е в резултата от действието на твърд
тъп предмет с голяма сила и добре отговаря
да е получено от падане от определена височина върху лявото рамо, при
което се е получило посоченото счупване. Според заключението на вещото лице
възстановяването от подобна травма без оперативно лечение е по забавено
отколкото с оперативно,и пълно
възстановяване може да се очаква след около 8-10месеца, ако не настъпят
усложнения в оздравителния процес. Едва след изтичане на този срок било удачно да се извърши преглед, за да може
да се прецени дали функцията на ръката е възстановена напълно, или има
остатъчни след травмата усложнения, които нарушават пълноценното възстановяване
на движенията на ръката. В с.з. вещото лице
изрази становище, че вероятно движенията на лявата ръка няма да могат да
се възстановят в пълен обем, особено в посока нагоре. Освен това ищеца няма да
може да полага физически труд, както и да бъде в състояние да вдига нагоре
големи тежести. Според вещото лице и
след тези 10 месеца движението на ръката
ще е ограничено, като за пълно възстановяване следва да се ходи продължително
на рехабилитация. По отношение на механизма на увреждането вещото лице бе
категорично, че то се е получило от падане от високо, а другия възможен за
получаване на това увреждане е чрез директен удар с твърд предмет по ръката в
тази област.
Заключението
на вещото лице беше прието от съда, като изготвено компетентно, безпристрастно
и неоспорено от страните по делото
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Трайната
практика на ВКС сочи, че съответната община в случай на нападение от
безстопанствено куче, отговаря на
основание чл.
49
вр. с чл.
45 от ЗЗД,
каквато правна квалификация на предявения даде и съдът. В този см. Определение
№453/12.04.2013г. по гр.д.№ 1240/2013г. на ВКС, Определение № 468/15.04.2013г.
по гр.д. №1151/2013г. на ВКС, Решение №
639/02.07.2009г. по гр.д. № 2398/2008г.на ВКС, І г.о. Решение №973/23.02.2010г.
по гр.д.№4462/2008г. на ВКС, ІVг.о., Решение
№262/11.05.2010г. по гр. д. № 1155/2009г. на ВКС, ІVг. о., Решение №
279/28.09.2011г. по гр. д. № 1533/2010г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение №
488/07.08.2012г. по гр. д. № 899/2010г. на ВКС,
ІV г. о. и др.
По силата на
разпоредбата на чл.
49 от ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде
уважен искът по чл.
49
във. вр. с чл.
45 от ЗЗД
е необходимо да бъдат доказани всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност, а именно: противоправно
поведение, вреди и причинна връзка между вредите и противоправното
поведение.
По делото
безспорно се доказа от събраните по делото доказателства, че на 23.10.2017г.,
около 20,30ч. срещу училище „Н.И.В.”, на пресечката на ул.’’П. В.” и ул.”Ц.А.”,
ищецът, движейки се с колело бил нападнат и съборен от безстопанствени кучета.
За това свидетелства разпитания по делото свидетел-И.И., който е очевидец на
инцидента. Пред съда този свидетел непосредствено заяви, че от около 50м. от мястото, което
било добре осветено, видял как 7-8 кучета гонят и лаят човек на колело, който след като го
доближил, видял и познал
ищеца. От неговите показания се
установи, че същия се опитвал да
отстрани кучетата от себе
си, при
което паднал от колелото. След като
паднал две от кучетата, които били особено агресивни продължили да дърпат ищеца
за панталона. Едва при намесата на свидетеля, кучетата се разбягали в различни посоки. По
негови данни част от животните имали ушни марки, и нямали стопанин. За това, че
в този район има безстопанствени и агресивни кучета свидетелства и св.Щ.А..
Няма събрани доказателства в противния смисъл, а именно, че ищецът е нападнат
и съборен от кучета, собственост
на друго или други лица.
Съгласно Закона
за защита на животните (ЗЗЖ) са възложени функции по опазване на животните на различни органи
по см. на чл.
40-45
от ЗЗЖ,
но отговорността за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета, е на органите на местната власт,
съгласно разпоредбите на чл.
40, ал. 3
и 4, чл.
41, ал. 2-3, чл.
47, ал. 3
и чл.
50, ал. 1, т. 2 от ЗЗЖ.
Съгласно чл.
47, ал. 3 изр. 2 от ЗЗЖ, кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50. Съгласно чл.
50, ал. 1, т. 2 от ЗЗЖ, организациите и лицата по чл. 49 (отговорните за
надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините) са
длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата
към хора или животни.
Основна обща
компетентност по надзора над животните и в частност безстопанствените кучета
носи Общината, съгласно чл.
47, ал. 3 изр. 2 от ЗЗЖ. В тази връзка нейна е и отговорността по чл.
50, ал. 1, т. 2 от ЗЗЖ за предотвратяване на агресивно поведение на
кучетата към хората. Общината се явява в качеството й на възложител на работата
на останалите организации и лица, които носят отговорност по този
закон.
Поради това именно тя дължи заплащане на обезщетение за неимуществените вреди,
причинени на ищеца, на основание чл.
49 от ЗЗД.
Отговорността
на Общината по чл.
49 от ЗЗД
е гаранционна - за чуждо неправомерно поведение и общината отговаря (без
собствена вина) за причинените вреди. След като безстопанствени кучета са
проявили непредизвикана агресия и са
причинили увреждане на човек, то тогава общината отговаря поради това, че не е
изпълнила надлежно законовите си задължения по надзор, въведени в ЗЗЖ. В хода
на делото не се събраха категорични
доказателства за взети мерки за предотвратяване на агресията на животните
спрямо ищеца – нито такива, взети от общината, нито такива, взети от лицата,
които са натоварени пряко с тези задължения, и за които общината
отговаря и оказва контрол. Представената по делото заповед от 13.12.2017г. и протокол от извършена
проверка не може да промени този извод на съда, тъй като на първо място същата е извършена след процесния инцидент,
и на следващо място не установява нищо свързано с овладяване на агресивното
поведение на животните, а така както заяви св.Трифонов тази проверка е била във
връзка със сигнали за неправилно изхранване на тези животни. Този извод
на съда не може да се промени и от показанията на св.О., който като
ръководител на Звено „Приют за безстопанствени животни“ даде сведения, че служителите в приюта се стремели да спазват
нормативните изисквания, като след улавянето на бездомни животни същите се
кастрират и обезпаразитяват, но някакви конкретни
мерки и действия във връзка с овладяване на агресията не се посочиха. Напротив
същия заяви, че преценката за това дали едно куче е агресивно или не, е негова, и по негова преценка животните, ако
не се осиновели, се връщали в естествената си среда, защото се предполагало, че
след кастрацията хормоналното им ниво трябвало да спадне. Дори и съда да приеме
обратното, то факта на увреждане на ищеца от безстопанствени кучета, означава,
че предприетите мерки не са дали необходимия резултат след като се е стигнало
до конкретния инцидент, т.е. мерките, ако са били взети са се оказали
неефективни, или недостатъчни, и отново
Община П. следва да понесе отговорността
по чл.
49 от ЗЗД.
Не може ответникът да вменява вина на ищецът, че нямало подаден сигнал в
общината за нападението му, както и, че въобще нямало сигнали за агресивни
кучета. Предвид състоянието му, след нападението и получената травма, едва ли
ищеца е бил в състояние да подаде
сигнал. А и съгласно чл.
59, ал.4 от ЗЗЖ,
контролът по изпълнение на мерките по ЗЗЖ върху кучетата се извършва чрез: 1.
периодични проверки; и 2. проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за
нарушения на правилата за защита на животните, подадени от държавни органи,
физически и юридически лица. По делото няма никакви данни и доказателства кога
за последен път преди инцидента са извършени периодични проверки в процесния район. Нито
пък има данни преди този инцидент да са извършени проверки в приюта.
Поради което
съдът приема, че първата предпоставката на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД
безспорно е налице. Налице са и
останалите предпоставки на посочената разпоредба. Безспорно в процеса се установи и доказа, че
ищеца е претърпял вреда от нападението на бездомни кучета. От представените
доказателства-съдебно медицинско удостоверение, показанията на св.С. и св.А.,
както и от заключението на извършената съдебно медицинска експертиза, се
установи, че вследствие на падането от колелото, ищеца е получил счупване на лява раменна кост, под главичката на раменната кост със
скъсване на фрагмента под ъгъл, и с разместване. Така установеното увреждане е
в резултата от действието на твърд тъп предмет с голяма сила, и добре
отговаря да е получено от падане от
определена височина върху лявото рамо, при което се е получило посоченото
счупване. Други вреди, освен счупването на лявата ръка не се доказаха и установиха
в процеса. Налице и причинно следствена
връзка, тъй като, ако ищеца не бе нападнат от бездомни кучета, не би паднал от
колелото, с което се е движил, и не би получил посочената травма. Нещо повече
след падането му, две от кучетата са продължили да го дърпат за панталона.
Предвид
изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание. По отношение на размера, съдът намира
следното:
Съгласно
гражданския закон – чл. 51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи
пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени,
причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и безспорен
начин, че на ищецът е причинено телесно увреждане-счупване на лява раменна
кост. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост. В процесния
случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен
състав съобрази, че по същество това
представлява средна телесна повреда.
Възстановяването от подобна повреда е от 8 до 10м., като дори, и след това според вещото лице, ръката не би
могла да възвърне пълния обем на движенията си. Съдът, като отчете вида и
характера на настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки и страдания и
тяхната продължителност намира, че адекватен и справедлив размер на
обезщетението за тях е в размер на 5000.00лв. С оглед на горепосоченото съдът
намира, че искът за неимуществени вреди е основателен до тази сума, като за
разликата, над 5000.00лв. до претендираните
12 000.00лв., иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Вземането от
непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му. Доколкото е
поискана законна лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда, съдът е
длъжен да присъди поисканото, поради което законната лихва следва да се счита
дължима от 01.11.2017 г.
При този изход
на делото, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените от него разноски по делото, съобразно уважената част, в размер 479.17лв.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответника следва да заплати по
сметка на съда и дължимата се държавна такса върху уважената част на иска, в
размер на 200.00лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА
П., БУЛСТАТ ***, адрес-гр.П ***, представлявана от Л.В.-кмет, ДА
ЗАПЛАТИ НА С.С.А., ЕГН **********,***00.00лв. (пет
хиляди лева и 00ст.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, в резултата на
счупване на лява раменна кост, за дълъг период от време, настъпилия психически
и емоционален стрес, причинени от нападение на безстопанствени кучета-глутница
от 7-8 животни, на територията на гр.П., срещу ОУ „Н.Й.В.”, на пресечката на
ул.”П.В.” и ул.”Ц.А.”, откъм северната страна, ведно
със законната лихва, считано от 01.11.2017 до окончателното изплащане на
вземането, на осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52
от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА, за разликата над 5000.00лв. до
претендираната сума за неимуществени вреди в размер
на 12 000.00лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
П., БУЛСТАТ ***, адрес-гр.П ***, представлявана от Л.В.-кмет, ДА
ЗАПЛАТИ НА С.С.А., ЕГН **********,***, СУМАТА 479.17лв. (четиристотин
седемдесет и девет лева и 17ст.) – направени
разноски по делото, съобразно уважената част на
иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА ОБЩИНА
П., БУЛСТАТ ***, адрес-гр.П ***, представлявана от Л.В.-кмет, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-П.,
СУМАТА 200.00лв. (двеста лева и 00ст.), представляваща дължима държавна
такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: