РЕШЕНИЕ
№ 1660
гр. Бургас, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120107405 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Ш. и П. Н. Д., чрез адв. С. З. – САК,
съдебен адрес: гр. С., *** против К. Н. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, чрез
особения представител – адв. З. Б., със съдебен адрес: гр. Б., ***, с която се иска от
съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
следните суми по договор за потребителски кредит № *** от 21.11.2011 г., възлизащо
общо на 1599.95 лв., от които: главница в размер на 1174.81 лв. за периода от
24.09.2019г. до 05.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
19.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в
размер на 127.20 лв. за периода от 24.09.2019 г. до 21.01.2021 г., мораторна лихва в
размер на 40.27 лв. за периода от 21.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и мораторна лихва в
размер на 217.67 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 05.04.2021 г., такси по договора в
размер на 40 лв. за периода от 21.10.2019 г. до 05.04.2021 г., за които суми са издадени
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2728/2021г. на
БсРС. Претендират се разноските по делото и направените разноски по ч.гр.д №
2728/2021 г. на БсРС. Ангажират се доказателства.
В исковата молба се твърди, че между ищецът, с предишно наименование
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и ответника е бил сключен договор за
1
потребителски кредит № *** от 21.11.2011 г., по силата на който е предоставена
сумата от 4760 лв. за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за
кредитна карта *** от 26.03.2005г. Към договора е подписан и погасителен план,
неразделна част от договора, в който са установени параметрите относно размера на
главницата, срока му, броя и падежите на вноските. Ищецът твърди, че на 21.11.2011г.
ответникът е усвоил предоставения кредит. Според ищцовото дружество на основание
чл. 6 от договора, вземането е изцяло изискуемо поради настъпил на 21.01.2021г.
падеж. Издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
2728/2021г. по описа на БсРС срещу ответника за главницата, възнаградителната лихва,
мораторните лихви и таксите по договора за периода, както за и направените в
заповедното производство разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Образувано е изпълнително дело при ЧСИ Д. Н., с район на действие - Окръжен съд
Бургас. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, като в изпълнение на указанията на БсРС в едномесечния срок е предявен
настоящият иск.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения от съда особен представител - адв. З. Б., в който се твърди,
че исковете са недопустими, тъй като са предявени след преклузивния срок по чл. 415
ГПК и в тях не са посочени незаплатените вноски - съответно през кои месеци и
години. Оспорват се всички искове по основание и размер.
Твърди се нищожност на разпоредбата на чл. 3 /6/ от договора като
неравноправна по смисъла на Закон за защита на потребителите (ЗЗП), която не е
индивидуално уговорена. По силата на клаузата, банката може да променя установения
годишен лихвен процент в размер на 13,20 % едностранно, в зависимост от размера на
инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, без обаче тези
фактори да са конкретизирани в договора за кредит. Така се създава неоправдана
привилегия в полза на банката. Твърди се и нищожност на основание чл. 146, ал. 1 вр.
с чл. 144, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 143, т. 10 от ЗЗП, защото така се накърнява договорното
равноправие и не отговаря на изискването за добросъвестност.
Ответникът счита клаузата за нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 вр. с чл.
143, т. 12, пр. 2 ЗЗП, защото размерът на лихвения процент е многократно
незаконосъобразно увеличаван, като е използвана значителната неравнопоставеност
между субектите в полза на банката. Така ответникът е заплащал погасителни вноски в
по-висок размер от първоначално определените, без ответникът да е имал право да се
откаже от кредитния договор и в този смисъл се възразява за недължимо платени лихви
и главница. В договора също не е посочен и ГПР (годишен процент на разходите) на
2
кредита, в следствие на което ответника не може да преценя икономическите
последици от сключването на договора.
Процесната клауза се счита нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 вр. с чл.
143, т. 13 ЗЗП, тъй като предоставя на търговеца изключителното право да тълкува
клаузите на договора и да преценя промяната на размера на лихвения процент и
погасителните вноски към тяхното увеличаване, но не и към неговото цялостно
намаляване.
Прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за събиране на
главницата и възражение за изтекла 3-годишна давност за събиране на лихвите. Не се
възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Моли се за прекратяване на
делото, евентуално за отхвърляне на исковете. Претендира направените по делото
разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за
установено следното:
От доказателствата по делото се установява, че страните са били обвързани
от договор за потребителски кредит № ***/21.11.2011 г. от 21.11.2011 година, по
силата на който „Юробанк България“ АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф
Джи България“ АД) е предоставила на ответника кредит в размер на 4760 лева, за
пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за кредитна карта *** от
26.03.2005г., която сума кредитополучателят се задължил да погаси в срок до
21.01.2021 г. на 110 равни анюитетни месечни вноски. През първата година вноската за
главница и лихва е в размер на 71,55 лева, а за всяка следваща е в размер на 76,55 лева,
с падеж 21-во число на всеки месец, считано от 21.12.2011г. Освен това съгласно член
5 от договора, се дължи и месечна такса за поддържане на разплащателната сметка, по
която се усвоява кредита, в размер на 2,50 лева. Уговореният лихвен процент е
променлив, като за първата година е в размер на сбора от БЛП на банката за
потребителски кредити в лева, който при сключване на договора е 13,20% и лихвена
надбавка от -1,20 пункта. За всяка следваща година лихвеният процент е в размер на
БЛП плюс лихвена надбавка от 0,80 пункта. Годишният процент на разходите към
датата на сключване на договора е в размер на 15,38%. Посочена е и общата дължима
сума. В договора е предвидено, че при промяна на БЛП след първата година, водеща
до промяна в размер на погасителните вноски, същите се променят едностранно от
банката, за което кредитополучателят дава своето съгласие. Банката изготвя нов
погасителен план за остатъка от дълга, който кредитополучателят може да получи във
всеки офис. В този случай кредитополучателят има право да погаси дълга предсрочно,
като не дължи такса за предсрочното погасяване, както и лихви, такси или други
разходи върху предсрочно погасената част от кредита за периода, през който тази част
3
няма да се ползва. При просрочие на дължимите погасителни вноски,
кредитополучателя дължи лихва върху просрочените суми за времето на забавата в
размер на законната лихва за забава. В член 17 от договора е предвидено правото на
отказ от договора. Представен е и погасителният план към договора, видно от който
общо дължимата сума за главница възлиза на 4760 лева, за възнаградителна лихва – на
3601,21 лева и за такси – на 275 лева.
Установява се от приложеното по делото ч.гр.д. № 2728/2021г. по описа на
БсРС, че банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
посоченото дело за следните суми по процесния договор: 1174,81 лева главница за
периода 24.09.2019г. – 05.04.2021г.; 127,20 лева възнаградителна лихва за периода
24.09.2019г. – 21.01.2021г.; 40,27 лева – мораторна лихва за периода 21.09.2019г. –
12.03.2020г.; 216,67 лева – мораторна лихва за периода 14.05.2020г. – 05.04.2021г.; 40
лева - такси по договора за периода 21.10.2019г. – 05.04.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.04.2021г., както и 392 лева деловодни разноски.
Данните по делото сочат, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедният съд е указал предявяване на иска и
такъв е предявен в законовия месечен срок.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, според която
кредитът е усвоен в пълен размер на 21.11.2011г. по разплащателната сметка,
обслужваща кредита. Отразени са плащания за погасяване на главница в размер на
3585,19 лева. Неплатената главница за периода 21.09.2019 – 21.01.2021г. е в размер на
1174,81 лева. За целия период на договора е начислена възнаградителна лихва в размер
на 3601,16 лева, от които са платени 3473,96 лева. Неплатената възнаградителна лихва
за периода 21.09.2019г. – 21.01.2021г. е в размер на 127,20 лева. Дължимата мораторна
лихва за периода 21.09.2019г. – 12.03.2020г. е в размер на 40,27 лева, а за периода
14.05.2020г. – 05.04.2021г. е в размер на 217,67 лева. Дължимите такси за периода
21.10.2019г. – 21.01.2021г. са в размер на 40 лева.
При тези данни в настоящото производство се установява факта на
изискуемостта на претендираните от ищеца облигационни вземания по договора за
кредит поради настъпил краен падеж. Договорът съдържа всички задължителни
реквизити съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 11 от Закона за
потребителския кредит (в редакцията й към датата на сключването му), включително и
размера на годишния процент на разходите – чл. 3, ал. 4. Предвид това, възраженията
на ответника в тази връзка са изцяло неоснователни.
Освен това, следва да се посочи и че видно от заключението на вещото лице,
което като неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло, лихвеният процент по
кредита не е променян, с изключение на изрично предвиденото в договора прилагане
на различен лихвен процент за първата година. Този извод съдът прави въз основа на
4
факта, че общо договорената дължима лихва по погасителния план е в размер на
3601,21 лева, а общо начислената от банката съгласно заключението е в размер на
3601,16 лева. При извършена служебна проверка на този потребителски договор по
реда на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не установява неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143 от ЗЗП (в редакцията му към датата на сключване на договора). Възражението
за неравноправност на клаузата на чл. 3, ал. 6 от договора не се доказва по делото, като
съдът, след прочит на договора, не откри неравноправно третиране на длъжника.
Следва да се посочи обаче, че дори и да се приеме, че горната клауза е неравноправна и
съответно нищожна, то това не би довело до промяна на крайния изход от спора. Това
е така, тъй като през целия период на договора, банката е прилагала уговорения в
договора лихвен процент. А нищожността на клаузата за едностранна промяна на
лихвения процент не влече нищожност на целия договор, нито води до отпадане на
задължението за заплащане на уговорената лихва, такси и обезщетение за забава. При
все това, не са налице сочените нарушения на чл. чл. 143, т.10, т.12, пр.2 и т.13 от ЗЗП.
Действително посочената клауза предвижда възможност за промяна от страна
на банката на лихвения процент, но при предвидените в същата условия. Предвидено е
и задължение за банката да уведомява клиента за промяната, както и за правата му по
чл. 10 от договора. Както бе посочено по-горе, последният касае възможността за
предсрочно погасяване на кредита, при което от клиента не се дължат допълнителни
такси, включително не се дължат и лихва, и такси за периода, през който кредитът не се
ползва. Така формулирани на практика горните права покриват съдържанието на
правото на отказ от договора и произтичащите от това задължения за връщане на
заемната сума с лихвата за периода на ползване на заемните средства. Не е налице и
изключително право на кредитора да тълкува договора.
В заключение следва да се посочи, че съществуването на претендираните
парични вземания се установява и от приетото и неоспорено от страните заключение
по извършената съдебна икономическа експертиза, като неизплатените суми възлизат
на: главница за периода 21.09.2019г. – 21.01.2021г. – 1174,81 лева, възнаградителна
лихва за периода 21.09.2019г. – 21.01.2021г. – 127,20 лева, такси в размер на 40 лева и
мораторна лихва в общ размер на 259,37 лева, от които за периода 21.09.2019г. –
12.03.2020г. – 40,27 лева и за периода 14.05.2020г. – 05.04.2021г. – 217,67 лева.
Ответникът не установи плащане на процесните задължения, предвид което
претенциите са изцяло основателни. По отношение на разликата в периода от 3 дни,
установен от вещото лице и претендирания в исковата молба, следва да се посочи, че
падежът на вноската 21.09.2019г. е събота, като първият работен ден е 24.09.2019г.,
предвид което и съдът счита, че установеният от вещото лице и исковият период
съвпадат.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност, предвид
5
факта, че от падежа 21.09.2019г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК на 19.04.2021г. не е изминал дори период от 2 години.
На основание чл.116, б.„б“ от ЗЗД вр. чл.422, ал. 1 от ГПК давността се счита
прекъсната от тази дата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на
ищеца разноски от 1680,40 лева, от които в заповедното 392 лева и в настоящото
съдебно производство 1288,40 лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Ш. и П. Н. Д., чрез адв. С. З. – САК,
съдебен адрес: гр. С., ***, че К. Н. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, дължи на
ищеца следните суми по договор за потребителски кредит № *** от 21.11.2011 г.,
възлизащо общо на 1599.95 лв. /хиляда петстотин деветдесет и девет лева и деветдесет
и пет стотинки/, от които: главница в размер на 1174.81 лв. /хиляда сто седемдесет и
четири лева и осемдесет и една стотинки/ за периода от 24.09.2019г. до 05.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 127.20 лв. /сто двадесет и
седем лева и двадесет стотинки/ за периода от 24.09.2019 г. до 21.01.2021 г., мораторна
лихва в размер на 40.27 лв. /четиридесет лева и двадесет и седем стотинки/ за периода
от 21.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и мораторна лихва в размер на 217.67 лв. /двеста и
седемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ за периода от 14.05.2020 г. до
05.04.2021 г., такси по договора в размер на 40 лв. /четиридесет лева/ за периода от
21.10.2019 г. до 05.04.2021 г., за които суми са издадени Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2728/2021г. на БсРС.
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Ш. и П. Н.
Д., чрез адв. С. З. – САК, съдебен адрес: гр. С., ***, сумата от 1680,40 лева за
направените съдебни разноски, от които 1288,40 лева за настоящо производство /гр.д.
№ 7405/2022г. на БсРС/ и 392 лева за ч.гр.д. № 2728/2021г. на БсРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7