№ 12866
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110133230 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети юни две хиляди двадесет и трета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
1
гражданско дело номер 33230 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” АД, с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. .... представлявано от изпълнителния директор ...., срещу Д. В. Л., с
ЕГН **********, от гр. .... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че подал
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
по което било образувано гр.д. № 6522/2022 г. по описа на СРС, 155 състав. Срещу
издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника, по повод на
което ищецът предявява исковата си претенция. Твърди, че между страните е налице трайно
установено фактическо отношение във връзка с доставяне на ВиК услуги по доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Излага твърдения, че
получаването на ВиК услуги става при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи и
съответния регулаторен орган. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги, като по отношение на нея е открита договорна сметка № **********. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Д. В. Л., че
ответникът дължи на „....” АД сумата от 1 055,323 лв. - главница за неизплатени суми по
фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 03.04.2017 г. до 31.10.2021 г., за договорна
сметка **********, създадена към клиентски номер **********, сумата от 135,69 лв. -
мораторна лихва за периода от 04.05.2017 г. до 31.10.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника Д. В. Л., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва
реалното доставяне на Вик услуги, както и качеството на потребител, както и наличието на
валидно облигационно отношение. Излага твърдения за префактуриране на суми, както и за
нарушаване на условията за отчитане на количеството доставена вода по действащата
наредба и общите условия на ищеца. Прави възражение за погасителна давност. Излага
подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции, като
неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски.
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
2
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 6522/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
28.03.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Д. В. Л., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
„....” АД сумата от 1 055,23 лв. - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК
услуги за периода от 03.04.2017 г. до 31.10.2021 г., за договорна сметка **********,
създадена към клиентски номер **********, сумата от 135,69 лв. - мораторна лихва за
периода от 04.05.2017 г. до 31.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 75 лв. –
направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата
от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от
съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят „....” АД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск.
Като доказателство по делото са приети и приложените в заповедното производство
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „....“ АД.
От представената и приета като доказателство по делото справка от Агенция по
вписванията се установява, че върху собствения на ответника недвижим имот,
представляващ апартамент № 117, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл.
96А, вх. Б, ет. 12, са налагани възбрани.
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема за обективно и безпристрастно, неоспорено от страните
по делото, се установява, че за процесния период имотът е бил водоснабден. При
изравняване на водните количества в графа консумация периодично са били записвани с
отрицателен знак /сторнирани/ определени водни количества, но в дължимите суми по
фактурите и в общо дължимите суми, не са сторнирани. Вещото лице също така установява,
че предоставените ВиК услуги са в съответствие с утвърдените от КЕВР решения относно
техните цени.
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено по делото, което съдът възприема за обективно и безпристрастно, се
установява, че задълженията по партида на клиентски № ********** и съдебна договорна
сметка № ********** с титуляр Д. В. Л. са изчислени в съответствие с утвърдените от
ДЕКВР цени са в размер на 1 190,92 лв., в това число 1 055,23 лв. за задължения за
доставена и потребена вода по фактури за периода от 03.07.2017 г. до 31.10.2021 г. и
начислена лихва за забава в размер на 135,69 лв., изчислена за периода от 04.08.2017 г. до
31.10.2021 г. Вещото лице също така установява, че през процесния период няма извършени
плащания.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „....” АД е дружество, регистрирано по
3
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот ползва ответникът. По
делото безспорно се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги за имот, находящ
се на адрес: гр. ..., на който адрес е открита партида за клиент № ********** с титуляр Д. В.
Л.. Съдът приема, че доколкото става дума за един и същ адрес и титуляр на партида, то от
събраните по делото доказателства се установява конкретния адрес, до който са доставяни
ВиК услугите през процесния период. Спори се за размера на дължимата сума за
предоставени ВиК услуги, както и размера на претендираното обезщетение.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „....“ АД, публикувани на електронната страница на ищеца, ответникът се явява
потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма
в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни
условия. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за внесено
предложения за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между
страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства ВиК
услуги за процесния имот са били доставяни през периода от 16.02.2017 г. до 24.10.2021 г.,
за който период са били издадени фактури от 03.07.2017 г. до 31.10.2021 г. От заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
задълженията за главница за процесния период възлизат на 1 055,23 лв. Исковата претенция
се явява основателна и доказа за претендирания размер, поради което следва да бъде
уважена.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на претендирана главница,
съдът следва да се произнесе и по направеното възражение за изтекла погасителна давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с
чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
4
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за ВиК услуги
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението –
10.02.2022 г. тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до
месец декември 2018 г. включително, като вземането за месец януари 2019 г., което е
станало изискуемо в края на месец февруари 2019 г., както и вземанията след тази дата, не
се считат погасени по давност. За месец януари 2019 г. фактура е била издадена на
01.02.2019 г. Задълженията за периода от месец януари 2019 г., за което е била издадена
фактура № 86612620 от 01.02.2019 г. до 31.10.2021 г. възлизат на 680,28 лв.
Ето защо претенцията се явява основателна и доказана за сумата от 680,28 лв., като за
разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 1 055,23 лв. и за периода
от 03.07.2017 г. до месец декември 2018 г. следва да бъде отхвърлена като погасена по
давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди месец декември 2018 г. са погасени по давност. Към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.02.2022 г. е изтекъл тригодишен давностен
срок за посочените задължения. Претенцията се явява основателна за периода от 11.02.2019
г. до 31.10.2021 г., като същата следва да се изчисли върху главницата от 680,28 лв., при
съобразяване с издадените фактури. Съобразно със заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза задължението за лихва за забава възлиза на 107,68 лв.
Претенцията за лихва за забава възлизат на общо 107,68 лв., като за разликата над
тази сума до сумата от 135,69 лв. и за периода от 04.08.2017 г. до 10.02.2019 г. следва да
бъде отхвърлена като погасена по давност.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
5
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 49,62 лв. от общо направените разноски в
размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът
намира, същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 512,77 лв. от общо
направените разноски в размер на 775 лв., от които: сумата от 75 лв. – платена държавна
такса, сумата от 600 лв. – платени възнаграждения на вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира,
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенци. На ищеца се
дължат разноски и за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ответника безплатна правна помощ по
реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 лв.,
представляващо минималното такова. За пълнота следва да се отбележи, че размерът на
възнаграждението е определен въз основа на действащата наредба към момента на
сключване на договора за правна помощ и съдействие.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” АД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от изпълнителния директор
...., срещу Д. В. Л., с ЕГН **********, от гр. ..., с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д. В. Л. дължи на
„....” АД сумата от 680,28 лв. /шестстотин и осемдесет лева и двадесет и осем стотинки/ -
главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода от месец
януари 2019 г. до 31.10.2021 г., за договорна сметка договорна сметка **********,
създадена към клиентски номер **********, сумата от 107,68 лв. /сто и седем лева и
шестдесет и осем стотинки/ - мораторна лихва за периода от 11.02.2019 г. до 31.10.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за главница за сумата над
680,28 лв. до първоначално претендирания размер от 1 055,23 лв. /хиляда петдесет и пет
лева и двадесет и три стотинки/ и за периода от 03.07.2017 г. до месец декември 2018 г., и за
лихва за забава за сумата над 107,68 лв. до първоначално претендирания размер от 135,69
лв. /сто тридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/ и за периода от 04.05.2017 г. до
6
10.02.2019 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Д. В. Л., с ЕГН **********, от гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на „....” АД, с ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от изпълнителния директор ....,
на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 49,62 лв.
/четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 8574 от 28.03.2022 г. по гр.д. № 6522/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Д. В. Л., с ЕГН **********, от гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на „....” АД, с ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от изпълнителния директор ....,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 512,77 лв. /петстотин и дванадесет лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „....” АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....
представлявано от изпълнителния директор ...., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат ...., от РАК, с
адрес: гр. ...., сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7