Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260113
гр.Нови
пазар,21.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно
заседание,проведено на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ДИАНА СЛАВОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №1610 по описа за 2019 година,за
да се произнесе,взе предвид:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК във вр.чл.430 от ТЗ във
вр.чл.99 от ЗЗД във вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД ,чл.86 ал.1 от ЗЗД от „Кредитреформ България“ЕООД гр.София,чрез пълномощник *** И.Т.
срещу К.В.Й. ,с адрес:с***,с цена на иска :главница
-500.00лв., такса за експресно разглеждане -113.73лв.,наказателна лихва за
периода от 15.09.2016г.до 22.11.2018г.-560.00лв.
Ищецът твърди,че на ***.,между“4финанс“ЕООД
,опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и К.В.Й. е сключен Договор за кредит №***,по реда на
чл.6 от ЗПФУР.Договорът бил сключен от разстояние,като този се явявал четвърти
поред между същите страни.В заявката си,ответникът заявил желание да му бъде
отпусната сума в размер на 350 BGN,като заявил
използването и на незадължителната услуга за експресно разглеждане на кандидатурата.Кредитът
бил отпуснат за период от 28 дни,с падежна дата -15.08.2016г.Съгласно заявката
и условията на договора,сумата била отпусната на името на кредитополучателя в Изипей на същия ден -***.Към уговорената дата на връщане на
сумата,кредитополучателят се задължил да заплати на кредиторът си сумата в общ
размер 447.87 BGN,от които 350.00лв.-главница, 86.87лв.- и
11.00лв.-лихва за периода на отпускане на кредита.
На ***.и във връзка с т.8.1 и 8.2 от
Общите условия ,К.Й. подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер
на 150.00лв.,която сума му била отпусната на ***.чрез паричен превод
,посредством Изипей.Към уговорената дата на връщане
на сумата,кредитополучателят се задължил за заплати на
„4финанс
“ЕООД сума в общ размер на 625.89 BGN,от които
-500.00лв./главница/,113.73лв./такса експресно разглеждане/ и
12.16лв./договорна лихва за отпускане на кредита/.
Падежът на последно уговореното задължение
бил определен на 14.09.2016г.,като на тази дата ,кредитополучателят не погасил
дължимата сума и изпаднал в забава.Въпреки отправените му покани,същият не
погасил вземането си.
На 23.11.2018г. с Договор за прехвърляне на
вземания BGF -***.,
„4финанс
“ЕООД прехвърлил на ищеца „Кредитреформ България“ЕООД
вземането си срещу ответника К.В.Й. ,като на 18.12.2018г.длъжникът бил уведомен
за цесията.От цедиране на вземането,до предявяване на
иска, ответникът не изпълнил задължението си и в тази връзка, ищецът,подал заявление
по чл.410 от ГПК до НПРС ,по което ,в негова полза била издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д.1191/2019г.,връчена му по реда на чл.47 ал.1 от ГПК.
На заявителя било указано ,че може да
предяви иск за установяване на вземането си,което породило правния му интерес
от предявяване на настоящия иск.
Предвид гореизложеното,ищецът моли да
бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае
за установено,че „Кредитреформ България“ЕООД има
следните вземания срещу К.В.Й.: 500.00лв./неплатена главница по Договор за кредит №***, 113.73лв.-такса
експресно разглеждане и 560.00лв./наказателна лихва за период от 15.09.2016г.до
22.11.2018г./,ведно със законната лихва,начиная от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Моли да му бъдат присъдени направените в
заповедното и исковото производство
съдебни и деловодни разноски.
Ответникът е призован по реда на чл.47
ал.1 от ГПК и на основание чл.47 ал.6 от ГПК по делото му беше назначен особен
представител –адв.И.Х.,която депозира писмен отговор
на предявените обективно съединени искове.Признава същите по допустимост,но ги
оспорва по основание.Счита,че липсват доказателства,удостоверяващи,че
ответникът е сключил процесния договор за кредит,че
между страните действа валидно сключен договор.Прави възражение за
неравноправност,а оттам и за нищожност на клаузата в т.13.2,б.“а“ от ОУ относно претендираната надбавка за наказателна лихва при
забава,заявявайки,че неравноправността на клауза в посочената хипотеза
представлява частен случай на противоречие с добрите нрави.Изразява
становище,че обезщетението за забава,уговорено в т.13.2 от ОУ,по своята правна
природа представлява неустойка за неточно изпълнение на задължението на
потребителя за връщане на заетата сума в срок и противоречи на добрите нрави.
Прави възражение за
неравноправност/нищожност/на клаузата за плащане на такса експресно обслужване,като
начислена в противоречие с разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител.Депозира писмено становище,с което моли съдът да постанови
решение,с което уважи изцяло предявения иск.
За ответника се явява особения му
представител адв.И.Х..Поддържа изцяло писмения
отговор.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
За доказване на исковата си претенция
спрямо ответника,ищецът е представил /в заверено копие/ Договор за кредит №***/***.,сключен
от разстояние между кредитодателя „4финанс „ЕООД
гр.София и кредитополучателя К.В. Й.за потребителски кредит в размер на
350.00лв. с посочен начин за получаване
на сумата –чрез Изипей,при уговорен лихвен процент
-40.97%,ГПР -49.7%,срок на кредита -28 дни,дата на получаване -***. ,дата на
връщане на сумата -15.08.2016г.,такса експресно разглеждане -86.87лв. или общо
дължима сума -447.87лв.Към договора са приложени Общи условия.
Представена е разписка за извършено плащане
№***/***.от ищеца в полза на ответника за сумата в размер на 353.44лв.,с
отбелязване ,че плащането е извършено чрез системата за електронни плащания ePay.bg.
Ищецът е представил разписка за извършено
плащане №***. полза на ответника за сумата в размер на 151.62 лв.,с отбелязване
,че плащането е извършено чрез системата за електронни плащания ePay.bg.
На основание чл.192 от ГПК беше изискана и
представена по делото от Easy Pay разписка №***/***.,обективираща трансфер на паричната сума в размер на 350.00 BGN от наредителя Вивус в полза на получателя К.В.Й. .
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза,изготвена от инж.Н.Н.Х.,което
съдът цени с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвено се
установява,че на 29.10.2015г.К.В.Й. е регистриран чрез сайта vivus.bg.Съгласно конструкцията на системата,той
е преминал през процедурата по регистрация и е създал свой профил.От профила
си,на 18.07.2018г.е подал заявка за отпускане на кредит на стойност 350.00 BGN,която получи по сметка на каса в „Изи пей“АД.“4финанс“ЕООД е превело одобрената сума.В
основанието за превода е написан номера на кредита,както и ЕГН-то и трите имена
на клиента Й..
Във
връзка с изтеглената допълнителна сума на ***.от К.Й., „4финанс“ЕООД е поставил
условия,заложени в системата му.При отпускане на допълнителната
сума,съдържанието на договора за кредит остава непроменен/падежната дата остава
същата като първоначално
уговореното/,освен промяната на сумата,която кредитополучателят трябва да
заплати на падежната си дата.
Според
вещото лице Х.,ответникът Й. е успял да изпрати своята заявка във вътрешната
система на „4финанс“ЕООД,завършил е заявката си и същата е отразена в
системата.В момента,в който от профила на К.Й. в процесната
платформа е натиснат бутон „Подпиши“,от системата автоматично се отбелязва кога
клиентът е извършил това действие,а
именно –на ***.в 09.53ч.и от кой IP адрес.
Заявката е била за отпускане на кредит на
стойност 150.00лв.След това служител на дружеството е наредил отпуснатата
допълнителна сума по Договор за кредит №***,която е в размер на 150.00лв.Така
задължението на клиента е станало общо в размер на 500.00лв.Представена е
разпечатка от визуализация от системата за всяко от действията,посочени в
експертизата.
Представен е договор за прехвърляне на
вземания №BGF-***.,обективиращ цедирането на вземанията на „4финанс“ЕООД към „Кредитреформ България“ЕООД,съгласно приложения списък,в
който фигурира и процесното вземане,предмет на
исковата претенция.Ищецът е приложил към същото известие за доставяне
/уведомление /до длъжника за извършената цесия,но доколкото не е отразено чий е
подписа на получателя,не може да се приеме с нужната категоричност,че
ответникът е уведомен надлежно за извършената цесия.
Във връзка с подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с №712/02.09.2019г.по
ч.гр.д.№1191/2019г.по описа на НПРС,с която е разпоредено,длъжникът
К.В.Й. да заплати на заявителя „Кредитреформ
България“ЕООД сумата от 500.00лв.-главница, 113.73лв.-такса експресно
разглеждане,560.00лв.-наказателна лихва от 15.09.2016г.до 22.11.2018г,ведно със
законната лихва върху главницата,от 30.08.2019г.до окончателното
изплащане,както и направените по делото разноски в размер на 25.00лв./държавна
такса/ и 50.00лв./***ско възнаграждение/.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47 от ГПК и на основание чл.415 от ГПК съдът е указал на
заявителя,че в 1-месечен срок може да предяви пред съда иск за установяване на
вземането си,което той е сторил.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Ищецът се позовава на сключен между
страните договор за предоставяне на кредит от разстояние,твърдейки неизпълнение
на задълженията на заемателя по същия.Легалното определение
на този вид договори се съдържа в нормата на чл.6 ал.1 от ЗПУФР-договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние,организирана от доставчика ,при която от отправянето на
предложението до сключването на договора ,страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние-едно или повече.В разпоредбата на чл.18
от ЗПФУР са посочени подлежащи на доказване факти и обстоятелства във връзка
със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние,като доказателствената тежест е възложена на ищеца -доставчик на
услугата.
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза,както и приложените 3 броя разписки за извършено
плащане се установява по безспорен начин,че на ***., между ищеца „ 4финанс“ЕООД ,опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника
К.В.Й. е сключен от разстояние Договор
за кредит №***,по реда на чл.6 от ЗПФУР.Ответникът е попълнил два пъти заявки
за отпускане на кредит,както следва: /на 18.07.2018г.е подал заявка за
отпускане на кредит на стойност 350.00 BGN,която
получи по сметка на каса в „Изи пей“АД.,като
заемодателят “4финанс“ЕООД е превело на кредитополучателя в същия ден одобрената сума,а на ***. е подал заявка да му
бъде отпуснат допълнителен кредит в размер на 150.00лв.,която сума също му е
била преведена от ищеца на същата дата,чрез системата за електронни плащания ePay.bg.
Регистрирайки се в системата на
ищеца,ответникът се е запознал и е приел и Общите условия във връзка с
отпускането на кредити ,според вещото лице,тъй като достигането на крайния
резултат –получаването на исканата като кредит сума ,било предхождано от
съответните стъпки по регистрация,подаване на заявки и т.н.от кредитополучателя
и съдът приема за безспорно установен факта,че ответникът се е запознал и е
приел Общите условия,представляващи неразделна част от договора.
Той е следвало да върне получената от него
в заем сума в общ размер на 500.00лв.-14.09.2016г.,което не е сторил и е
изпаднал в забава.
На 23.11.2018г.“4финанс“ЕООД ,в
качеството си на цедент е прехвърлил вземането си на цесионера „Кредитреформ
България“,като вземането е преминало от първоначалния кредиторвърху
новия такъв от момента на сключване на договора,като правото на вземане на цесионера все още не е консолидирано до момента на
съобщаване на длъжника за цесионния договор-чл.99
ал.4 от ЗЗД.Последният не е надлежно уведомен за сключването на договор за
цесия преди депозиране на исковата молба,но доколкото към приложенията към
исковата молба ,връчени на ответника чрез назначения му по делото особен
представител,е налице такова уведомление,съдът е длъжен да съобрази този факт
от значение за спорното право,настъпил след предявяване на иска.Следва да се
приеме,че с връчване на исковата молба и приложенията към нея на особения
представител на ответника,той е уведомен надлежно за извършената цесия.
Доказа се ,че ищцовото дружество е придобило чрез сключения договор
за цесия,вземанията срещу ответника по процесния
договор за кредит.
Съгласно нормата на чл.79 ал.1 пр.1-во от ЗЗД,ако длъжникът не изпълни точно задължението си,кредиторът има право да иска
изпълнението,заедно с обезщетение за забавата.Съдът не споделя възражението на
ответника,чрез процесуалния му представител,че клаузата в т.13.2,б.“а“ от ОУ относно претендираната надбавка за наказателна лихва при забава е
нищожна,поради противоречие с добрите нрави.Напротив,доколкото е подписал
Общите условия и се е съгласил с тях и като не е заплатил на падежа заетата му
от кредитора сума,той му дължи наказателна лихва за забавено връщане на
главницата.
В процесния случай
се доказа,че е налице неизпълнение от страна на ответника за парично задължение
,като обезщетението за забава /наказателна лихва /от деня на
забавата-15.09.2016г. до 22.11.2018г./датата ,предхождаща деня на цедиране на вземането/,изчислена с помощта на Calculator.bg възлиза в размер на 110.98лв.В останалата
му част,искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД- за разликата над
110.98лв.до претендирания размер от 560.00лв.се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Съдът
намира,че уговореното в договора за дължимост на такси за експресно разглеждане противоречи на закона и добрите нрави.Това са такси по
събиране и обслужване на кредита и по
естеството са такива по управление на кредита.Предвид установената в чл.10а,ал.2 от ЗПК забрана за
кредитора да изисква заплащането на такси
и комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита ,съдът
счита,че възражението на ответника относно недължимостта
на такава такса за основателно,поради
което ,следва да се признае ,че претендираната такава
в размер на 113.73лв.не се дължи от ответника на ищеца и в тази му
част,предявеният положителен установителен иск следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото,на основание чл.78 ал.1 от ГПК,съразмерно
уважения иск,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
заповедното и исково производство съдебни и деловодни разноски,както следва: по
ч.гр.д.№ .№1191/2019г.по описа на НПРС в размер на 39.00лв./от претендираните такива в общ размер на 75.00лв./ ,а по
гр.д.№1610/2019г.по описа на НПРС-в размер на 643.76лв./от направените в общ
размер на 1238.00лв.,съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК/.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответникът К.В.Й.
с ЕГН:**********,с адрес:с*** ДЪЛЖИ на ищеца „КРЕДИТРЕФОРМ България“ЕООД с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Шандор
Петьофи“№10 ,представлявано от управителя Р.В./с пълномощник по делото *** И.Т./
СУМИТЕ в размер на :500.00лв./петстотин
лева-главница/, /,110.98лв./сто и десет лева деветдесет и
осем стотинки --наказателна лихва от
15.09.2016г.до 22.11.2018г/,,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 30.08.2019г.до окончателното изплащане –дължими
по договор за кредит №***/***.,сключен между ответника и „4финанс“ЕООД,което
вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 23.11.2018г-./ и за което
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с
№712/02.09.2019г.по ч.гр.д.№1191/2019г.по описа на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „КРЕДИТРЕФОРМ
България“ЕООД с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Шандор Петьофи“№10 ,представлявано от управителя Р.В./с
пълномощник по делото *** И.Т. срещу ответника К.В.Й. с ЕГН:**********,с
адрес:с*** за сумата от 449.02лв.,представляваща разликата
над 110.98лв.до претендирания размер от 560.00лв./наказателна
лихва за забава за периода от 15.09.2016г.до 22.11.2018г./,както и за сумата от
113.73лв./сто и тринадесет лева
седемдесет и три стотинки-такса
експресно разглеждане/,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ответника К.В.Й. с ЕГН:**********,с адрес:с*** заплати на ищеца „КРЕДИТРЕФОРМ
България“ЕООД с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Шандор Петьофи“№10 направените по ч.гр.д.№1191/2019г.по
описа на НПРС съдебни и деловодни разноски в размер на 39.00лв./тридесет и
девет лева/.
ОСЪЖДА
ответника К.В.Й. с ЕГН:**********,с адрес:с*** да заплати на ищеца
„КРЕДИТРЕФОРМ България“ЕООД с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Шандор Петьофи“№10 направените по гр.д.№1610/2019г.по
описа на НПРС съдебни и деловодни разноски в размер на 643.76лв./шестстотин
четиридесет и три лева седемдесет и шест стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр.Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: